„Абага̀р“ е първата печатна книга на новобългарски език,
отпечатана на кирилицаи хърватски („илирийски“). Съставена и издадена в Рим през 1651 г. от
бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния
цар Абгар V Уккама. Книгата представлява молитвеник за нуждите на католическата
църква в България. От „Абагар“ днес са
запазени 17 екземпляра, един от които е в България, в Националната библиотека
„Св. св. Кирил и Методий“.
Състои се от 5 листа. Текстът, отпечатан само върху едната
страна на листовете, е на кирилица и има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни
молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това
принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като
издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи
и влиянието на сърбохърватския език. Полиграфически е оформен с оглед да се
носи „наместо силни мощи“.
Страниците са оформени в 4 колони, има и илюстрации
/ксилогравюри с изображения на светци/. Заглавието, с което е известна книгата,
идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Иисус
Христос.
Според древно предание Иисус го излекувал чрез силата на
Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст,
смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни
(апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са
също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време
на път, спасяващи от „всякаква злина", 72-те имена на Господа и др.)
Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо
силни мощи“, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В
края е поместено послесловието на автора, който се нарича „епископ на Велика
България“.
Абагар е отпечатан анопистографски на пет големи хартиени
листа с широчина 44.5 и височина 33.5 cm. Шрифтът му носи белезите на
босненската кирилица и е изработен от известния френски гравьор Робер Гранжон
/Robert Granjon/ (1582 г.) по поръчка на папа Григорий XIII. Книгата е украсена
с девет гравюри, рязани на дърво, с размер 6.5х10 cm, разположени между
отделните текстове. Без първата, те са дело на майстор славянин, по недоказани
предположения.