На
27 юни 1905 г. моряците на броненосеца "Потьомкин", един от най-важните
кораби на руския черноморски флот, въстава срещу репресивното отношение
на офицерите си. Събитието е увековечено впоследствие от станалия
класически филм на Сергей Айзенщайн и е митологизирано като прелюдия към
болшевишката революция от 1917 г. Бунтът е организиран от
социалдемократите, които се надяват през есента да въстанат едновременно
екипажите на всички кораби от черноморския флот.
На "Потьомкин" събитията обаче започват по-рано, тъй като корабът е на
учения и не може да координира действията си с останалите. Надигането е
предизвикано от зам.-командира на кораба, който наложил сурови наказания
на моряците, тъй като те отказали да ядат сервираното им развалено
месо, и дори ги заплашил с екзекуция. В същото време дисциплината в
руския военноморски флот е била изключително сурова, а моралът - крайно
нисък вследствие на загубата на руско-японската война.
След началото на бунта са убити 7 от 18-те офицери на борда на
"Потьомкин", включително кап. Евгений Голиков и заместникът му Иполит
Гилярковски. Останалите са арестувани. Когато корабът пристига в Одеса,
развял червен флаг, обаче се стига до разрив между моряците и вдигналите
се на стачка работници, а властите вземат мерки, за да успокоят
положението.
Когато разбира, че бунтът няма да се разрасне, "Потьомкин" отплава за
Румъния и екипажът се предава на властите в Констанца. Повечето от
моряците остават в страната до болшевишката революция от 1917 г., а
румънските власти бързо връщат кораба на Русия.