1983 г. американската ученичка Саманта Смит лети до
Съветския съюз по покана на генералния секретар на ЦК на КПСС Юрий Андропов.
След като Андропов става съветски лидер, големите американски вестници и
списания поставят портрета му на кориците си, големи статии го описват в доста
негативна светлина как завладява властта и какви са очакванията за нови заплахи
в света.
По същото време в Европа и Северна Америка започват
масови антиядрени протести, очаква се
телевизионното предаване на ABC за ядрена война със заглавие „Денят след утре”,
който се очаква да бъде излъчен през ноември. Роналд Рейгън изоставя
концепцията за „Разведряване на международните отношения” и предприема
разгръщане на ракетите „Круз” и „Пършинг II” в Европа.
Статия с голяма снимка на Андропов в списание „Тайм” от
ноември 1982 г. попада пред погледа на Смит. „Ако хората толкова се
страхуват от него - пита тя майка си, -
защо някой не му напише писмо, за да го попита дали и той иска война?” „Защо не
му напишеш ти?” - пита в отговор майката Джейн. И… Саманта пише.
През ноември 1982 г., когато момиченцето е пети клас, тя
пише на съветския лидер Юрий Андропов, опитвайки се да разбере защо отношенията
между Съветския съюз и САЩ са толкова напрегнати:
Скъпи г-н Андропов,
Името ми е Саманта Смит. На десет години съм. Поздравления
за новата ви работа.
Загрижена съм за Русия и Съединените Щати да не влязат в
ядрена война. Вие за война ли сте или не?
Ако не сте, моля кажете как ще помогнете да няма война. На
този въпрос не сте длъжен да отговаряте,
но бих искала да знам, защо искате да завладеете целият свят
или поне нашата страна.
Бог е направил света за нас да живеем заедно в мир, а не да
воюваме.
Искрено Ваша,
Саманта Смит
Тя дълго чака отговор, но той все не идва. Тогава тя пише
второ писмо до посланика на СССР във Вашингтон Добринин, в което пита все пак
ще получи ли отговор или не. След месец - на 25 април 1983 г., Саманта
неочаквано е извикана при директора на училището, който разтреперан й казва:
„Иди си у дома. Имаш писмо от мистър Андропов”.
Писмото й вече е публикувано в съветския вестник „Правда”, а
в отговора си Андропов пише:
Скъпа Саманта,
Получих писмото ти, както и много други, които пристигат
тези дни от твоята страна и от други страни.
Струва ми се - като съдя по писмото ти,- че ти си смело и
честно момиче като Беки, другарчето на Том Сойер от прочутата книга на твоя
съотечественик Марк Твен. Всички момчета и момичета в нашата страна знаят и
обичат много тази книга.
Ти пишеш, че си много обезпокоена дали няма да избухне
ядрена война между нашите две страни. И питаш правим ли нещо, за да не позволим
на войната да избухне.
Твоят въпрос е най-главният от онези, които вълнуват всеки
човек. Ще ти отговоря на него сериозно и честно.
Да, Саманта, ние в СССР се стараем да правим и правим
всичко, за да няма война между нашите две страни, за да няма изобщо война на
земята. Така иска всеки съветски човек. Така ни учеше великият основател на
нашата държава Владимир Ленин.
Съветските хора добре знаят колко ужасна и разрушителна е
войната. Преди 42 години нацистка Германия, която се стремеше към господство
над целия свят, нападна нашата страна, опожари и разруши хиляди и хиляди наши
градове и села, изби милиони съветски мъже, жени и деца.
В тази война, която завърши с победа за нас, ние бяхме в
съюз със САЩ, заедно се борихме за освобождението на много народи от нацистките
завоеватели. Надявам се, че ти знаеш това от уроците по история в училище. И днес
ние много искаме да живеем в мир, да търгуваме и да си сътрудничим с всички
свои съседи на земното кълбо - и с далечните и с близките. И разбира се, с
такава велика страна като Съединените американски щати.
И Америка, и ние имаме ядрено оръжие - страшно оръжие, което
може за един миг да убие милиони хора. Но ние не искаме то да бъде употребено
когато и да е. Именно затова СССР тържествено, пред целия свят обяви, че
никога, никога! - няма да употреби пръв ядрено оръжие срещу никоя държава. И
изобщо ние предлагаме да бъде прекратено по-нататъшното му производство и да се
пристъпи към унищожаване на всичките запаси от него на земята.
Мисля, че това е достатъчен отговор. На втория ти въпрос:
„Защо искате да завоювате целия свят или най-малкото САЩ?” ние не искаме нищо
такова. Никой в нашата огромна и прекрасна страна - нито работниците и
селяните, нито писателите и лекарите, нито възрастните и децата, нито членовете
на правителството - не иска нито голяма, нито „малка” война.
Ние искаме мир - ние имаме какво да правим: да отглеждаме
жито, да строим и изобретяваме, да пишем книги и да летим в Космоса.
Ние искаме мир за нас и за всички народи на планетата. За
нашите деца и за теб, Саманта.
Каня те, ако родителите ти те пуснат, да посетиш нашата
страна на едно прекрасно място през лятото. Ще разгледаш нашата страна, ще се
срещнеш със свои връстници, ще посетиш международния детски лагер „Артек” край
морето. И сама да се убедиш: всеки в Съветския съюз е за мир и дружба сред
хората.
Благодаря ти за писмата. Желая ти всичко най-добро през
младия ти живот.
Ю. Андропов
Последвалите събития започват с интервю на Смит, водено от
Тед Копъл и Джони Карсън, и с многото други предавания на големите новинарски
мрежи в Америка.
На 7 юли 1983 г. Саманта Смит отлита за Москва заедно с
родителите си и прекарва две седмици като гостенка на Андропов. По време на
визитата си тя посещава Москва и Ленинград, прекарва известно време в Артек,
най-големия съветски пионерски лагер, разположен до град Гурзуф на Кримския
полуостров.
Андропов вече е сериозно болен и не се среща лично с нея, но
успяват да разговарят по телефона. Саманта Смит пише в книгата си, че в
Ленинград тя и родителите ѝ са били изумени от гостоприемството на хората и с
вниманието, с което ги удостояват.
В Артек тя избира да остане със съветските деца, вместо да
се възползва от предложената й отделна стая. За улеснение в общуването
учителите и децата, които говорят английски, са събрани да живеят в сградата, в
която тя е отседнала. Настанена в стая с още девет момичета, Саманта прекарва
времето си в плуване, разговори, учене на руски песни и танци.
Медиите следват всяка стъпка - снимки и статии за нея са
публикувани във водещи руски вестници и списания, за пътуването й и след това.
Когато на 22 юли 1983 г. Саманта се завръща в САЩ, пристигането й е
отпразнувано от хората в щата Мейн.