Днес
се навършват 116 години от Илинденско-Преображенско въстание,
организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация
(ВМОРО).
То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба
на македонските и тракийски българи. Потушаването му води само в Източна
Тракия към 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна
Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват
двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на
2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение
Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в
Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците
постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември
обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили
принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.
Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите
сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство
го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете
империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на
града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат
омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в
империята.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на
международната дипломацията. Започват контролирани от европейските
държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки
реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на
статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която
започва още през 1904 година.