917 г. българските войски, водени от цар Симеон I, разбиват войските
на Византия в битката при Ахелой. Битката е провокирана от Византия,
чиято основна цел е неутрализирането на засилващата се българска държава
след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 г. Именно
тогава на княз Симеон била призната титлата „цар на българите”.
Императрица Зоя и цариградските управници решават веднъж завинаги да
разгромят цар Симеон. Първо сключват мирен договор с арабите и
осигуряват гърба си, а след това се опитват да изградят антибългарски
съюз. Стратегът на Херсон Йоан Вогас е изпратен да привлече печенегите,
които да бъдат прехвърлени през Дунав от византийската флота, за да
нанесат удар в тила на българите. А стратегът на Драч Лъв Равнух се
опитва да подтикне против Симеон сръбския княз Петър Гойникович и чрез
него - маджарите. Целта е България да бъде ударена едновременно от
всички страни.
Захълмският княз Михаил Вишневич предупреждава Симеон за ходовете на Лъв
Равнух и той успява не само да предотврати ромейско-маджарския съюз, но
и да направи от доскорошния си северен враг съюзник. Дипломатическата
битка за привличането на печенегите също е спечелена от българския цар,
който далновидно е установил с тях първия си съюз още през 896 г.