обличат с европейски дрехи.
Забраната на знаменития указ „О ношении немецкого платья, о бритии
бород и усов, о хождении раскольникам в указанном для них одеянии” (За
носенето на немски дрехи, за бръснене на брадите и мустаците, за ходене
на разколниците в указаните им одеяния) влиза в сила от 1 септември.
Същият месец 26-годишният Петър І се е завърнал от продължителна
обиколка из Западна Европа и още на следващият ден събрал болярите в
Преображенския дворец. Заповядал да му донесат ножица и веднага започнал
собственоръчно да реже брадите на велможи от знатни родове. Болярите
били така шокирани от постъпката на царя. После Петър повтаря
процедурата с думите „Сега брадите, после и главите!”.
Новите порядки се налагат трудно. Някои от болярите слагат край на
живота си, защото не приемат позора. Цяла Русия роптае, тъй като се
счита, че бръсненето на брадите е грях, и свещениците отказват да
благословят действията на царя. Той дори е отъждествяван с Антихриста. В
действията на Петър болярите виждат покушение на самите устои на руския
живот и упорстват в бръсненето на брадите.
За страха от западната мода допринася и фактът, че на иконите и фреските
бесовете са изобразявани бръснати и западно облекло, патриарсите през
17 в. заплашват с анатема мъжете, които бръснат „Божия атрибут” -
брадата.
Петър все пак си дал сметка, че мерките му са прекалено сурови и на 5
септември 1698 г. разрешил носенето на брадите и мустаците, но срещу
заплащането на определен данък. За контрол бил въведен специален
металически жетон - „бородовой знак”, с големината на една копейка,
представляващ своеобразна квитанция за платения данък.