С Рилската грамота на манастира се дават като феодални
владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със
землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното
устройство на Второто българско царство.
Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за
наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният
син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в
„багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил
определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир.
Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта
на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко
части – една, управлявана от деспот Добротица, другата – от Иван Срацимир, а
третата – от Иван Шишман.
В нея е изброена провинциалната
българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори,
примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори,
комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии,
находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във
Втората българска държава.
Сведенията в нея дават представа и за границата
между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век.
За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов
през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван
Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери
Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през
следващите векове.
Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на
България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара
(Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и
наследник първородния си син Михаил Асен.