Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22
септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в
старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от
Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на
България, държавата е трибутарно княжество.
ПРИПОДПИСАЛИ:
Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията:
[Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков]
Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение:
[Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на
Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър
на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]".
Манифест
към българския народ
"По
волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ,
подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал,
и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що
през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и
до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към
паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети,
неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое
ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да
бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив,
Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това
направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за
преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да
бъде според както той иска.
Българският
народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически
независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи,
с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между
България и Турция.
Аз и
Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и
България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия
да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно
развитие.
Въодушевен
от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с
благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885
година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко
вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на
целия просветен свят.
Да живее
свободна и независима България!
Да живее
Българският Народ!
Издаден в
древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908
год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На
първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I