 |
Останките от редакцията на „Лос Анджелис таймс”
след експлозията на 1 октомври 1910 г.
|
За вестник „Лос Анджелис таймс” 1 октомври остава в историята като Черния ден – на тази
дата
преди 104 години срещу изданието е извършен атентат. По онова време
всекидневникът е най-влиятелният на западния бряг на САЩ и взема
страната на едрия бизнес по време на битката му със синдикатите.
Хрониката на покушението е добре известна - час след полунощ на 1
октомври 1910-а силна експлозия разтърсва пресечката на Фърст стрийт и
„Бродуей”, където се намира сградата на „Лос Анджелис таймс. В този
момент там върви печатането на поредния брой. След минути зданието е
обхванато от пламъци. Пристигат пожарните коли и потушават огъня.
Инцидентът обаче вече е взел жертви. Загиват 21 души, над 100 са
сериозно обгорени.
Разследването показва, че причина за експлозията е куфарче с динамит,
оставено в алея до сградата на вестника. Самоличността на онези, които
го „забравят”, е скоростно установена. Оказва се, че това са двамата
братя Джеймс и Джон Макнамара – профсъюзни активисти.
Става ясно, че зад покушението стоят синдикатите на Ел Ей, недоволни от
атаките на вестника срещу тях. По онова време цяла Америка е арена на
профсъюзни борби – работниците настояват за по-високи заплати и по-добри
условия на труд. Но докато в други части на Щатите взимат исканията им
под внимание, то в Ел Ей работодателите в лицето на мастити индустриалци
и банкери са в настъпление. Най-яростният и гласовит противник на
профсъюзите е Харисън Грей Отис – собственик на „Лос Анджелис таймс”. В
серия статии изданието му разгромява исканията на синдикатите. Затова
работниците решават да го сплашат.
Шестнайсетте пръчки динамит в куфарчето не са достатъчни да сринат
сградата. Братята Макнамара обаче не подозират, че под нея има залежи на
природен газ, заради които сградата се превръща във факла. Профсъюзните
атентатори не подозират и друго – че часовниковият механизъм на бомбата
ще се развали и вместо в 4 часа сутринта, тя ще избухне в 1часа и 7
минути. Ако нещата се бяха развили според плана, човешки жертви нямаше
да има, но е било писано семействата на 21 печатари да осиротеят, а
други сто да се грижат за инвалиди.
Освен пред редакцията на вестника, динамит е бил заложен и в дома на
неговия издател, както и в къщата на секретаря на Сдружението на
търговците и производителите. Те обаче не гръмват и именно по тях
полицията стига до братята Макнамара. Издателят на „Таймс” нарича
атентата „престъплението на века” и заклеймява профсъюзите като
„анархистка измет” и „пиявици”.