1912
г. българската армия за първи път използва самолет за разузнаване на
вражески обекти край Одрин. Авиаторът Радул Милков и наблюдателят Продан
Таракчиев със самолет „Албатрос” в започналата Балканска война
извършват първия разузнавателен полет. Тогава двамата авиатори излитат
от полевото летище на километър югоизточно от Мустафа паша, днес
Свиленград, за да разузнават обсадения Одрин.
Самолетът, с който е извършен полетът, е „Албатрос F-2”. Това е
модифицирана версия на френския двуплощник „Фарман” с гондола за екипажа
и редови двигател „Аргус” вместо оригиналния ротационен двигател.
По-късно този полет предизвиква големи спорове. В дневника за бойните
действия на Аеропланното отделение това знаменателно събитие е отразено
съвсем кратко, заедно с други данни за проведената дейност през деня.
В периода от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението
извършват 15 излитания за изпълнение на бойни задачи – предимно
разузнаване на османските позиции около Одрин (Караагач, Юруш,
Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла между Марица и Тунджа). На 17
ноември 1912 г. италианския авиатор Джовани Сабели и наблюдател майор
Васил Златаров със самолет "Блерио XI" за пръв път в историята на
българските военновъздушни сили извършват въздушна бомбардировка на
османските позиции край Одрин. Противно на общоприетото мнение в
България, това не е първата въздушна бомбардировка в света; първата
въздушна бомбардировка в света е извършена на 1 ноември 1911 от
италианския лейтенант Джулио Гавоти, бомбардирал турско-арабските сили в
Либия.
Първоначално Балонното отделение на Въздухоплавателния парк е подчинено
на командира на 2-ра бригада от 9-та пехотна плевенска дивизия и
извършва основно наблюдение на бойното поле край Одрин. Балонът
„София-1“ е издигнат за пръв път на 15 октомври над позицията, на 2 км
източно от Доганджа, като до първото примирие извършва наблюдения в
продължение на 10 бойни дни. В периода 16-18 октомври балонът е изнесен
при с. Кемал, след което поради лошите метеорологични условия е издигнат
отново едва на 22 октомври. На 23 октомври е придаден към сръбската
Тимошка дивизия, но отново поради лошите условия е издигнат чак на 30
октомври, когато освен за наблюдение на бойното поле се използва и за
коригиране на огъня на артилерията.