На 23 октомври 1893 г. в Солун се създава Българо-македонският комитет — бъдещата
Вътрешна
македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Основоположници са
Дамян Груев, Ив. Хаджиниколов, д-р Хр. Татарчев, Петър Попарсов, Антон
Димитров и Христо Батанджиев. ВМОРО е организация на българското
население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете
области, които по силата на Берлинския договор (1878) остават в
пределите на Османската империя. В програмата на организацията се
изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване
постановленията на член 23 от Берлинския договор - предоставяне на
политическа автономия на Македония и Одринско.
През 1896 г. в Солун е свикан конгрес на организацията, който взема
важни решения по организационното й устройство. След Солунския конгрес
организацията бързо се разраства. Това налага промени в програмата и
устава на организацията. През 1902 г. те са преработени от Гоце Делчев и
Гьорче Петров. Според тях БМОРК е преименуван в Тайна македоно-одринска
революционна организация (ТМОРО). В новия устав е посочено, че в
нейните редове могат да членуват "всички недоволни елементи в Македония и
Одринско, без разлика на народност", които са готови да се борят за
нейната крайна цел.
През 1903 г. е свикан конгрес на ТМОРО в Солун, който, без съгласието на
Гоце Делчев, Дамян Груев и голяма част от революционните окръзи, взема
решение за вдигане на въстание през пролетта на същата година. В хода на
подготовката на въстанието организацията претърпява едно от най-тежките
си поражения - през май 1903 г. е убит Гоце Делчев.
След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание (1903), оцелелите
ръководни кадри се събират в София. Проведени са няколко заседания, на
които е обсъдена цялостната дейност на ТМОРО и са набелязани мерки за
нейното преустройство. По тези въпроси не се установява единомислие.
Обособяват се две течения: ляво - начело с Я. Сандански, Хр. Чернопеев,
Д. Хаджидимов, М. Герджиков и дясно, възглавявано от д-р Хр. Татарчев,
Ив. Гарванов и Б. Сарафов.
Проведените през 1904 г. конгреси подкрепят лявото течение. Това
позволява на левицата да вземе връх на Рилския конгрес на организацията,
свикан през октомври 1905 г. На него тя е преименувана във ВМОРО.
През 1919 г. Т. Александров, ген. Ал. Протогеров и П. Чаулев, създават Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО).