На 3 октомври през 1918 г. Цар Фердинанд I абдикира в полза
на сина си Борис III и напуска завинаги България.
Фердинанд І Умира на преклонна възраст в дома си в центъра
на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края
на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев:
Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде
погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно
положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред
саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.
Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд
Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von
Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22
септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на
България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му.
Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и
филателист.
Българската историография разглежда цар Фердинанд І като
противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за
утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната
Независимост. От друга страна, на Фердинанд І се хвърля вината за неуспешното
участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които
костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.
След избухването на Първата световна война през юли 1914 г.
под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към
Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява
официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта -
разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври
1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна
война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие
и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд
абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или
цар Борис III), и напуска страната.
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново
България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането
на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.