1922
г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона
Тутанкамон в Долината на царете в Египет. Небхеперура Тутанкамон е
последният египетски фараон от могъщата Осемнадесетата фараонска
династия, управлявала Египет векове наред.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет
след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима
следа в своето управление. Популярността му се дължи както на
уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски
погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на
т.нар. „проклятие на фараона”. Според слуховете „смъртта долита на бързи
криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона”.
По онова време Хауърд Картър е сред най-големите капацитети в
египтологията. Изучава древната цивилизация още от юноша, когато Пърси
Нюбери го взима в екипа си да прерисува фреските в гробницата „Бени
Хасан”. Години по-късно Картър се запознава с лорд Карнаворн, който
финансира всичките му разкопки, включително издирването на гробницата на
непознатия дотогава фараон Тутанкамон
През ноември 1922 г. археологът намира гробницата на Тутанкамон, а на 16
февруари следващата година отваря погребалната камера и пръв вижда
саркофага на владетеля.
Картър използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и
снемането на златната траурна маска - варварска технология според
съвременните разбирания. В онези години обаче точно този метод няма
конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага
мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и
слънчевите лъчи, което води до сериозното й повреждане - останките се
разпадат на 13 отделни части.
В Музея в Кайро са изложени над 1700 предмета, намерени в гробницата на
Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две
дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните
експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска
на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.