1908 г. в София е открит първият киносалон в България, втори в Европа. Само година след
историческата прожекция на братя Люмиер в „Гран кафе” в Париж кинематографът прониква и в България.
Първото кино в столицата е „Модерен театър” на бул. „Мария-Луиза”.
Около 1910 г. започва реализацията на първите български филми, прохожда и
бизнесът с кино, който първи осъзнава необходимостта от обединяване на
усилията си в свой интерес.
"Уморените столичани могат да намерят там всеки час почивка срещу
30-40 стотинки. Приятно забавление за окото" - така рекламирала
столичната преса новата сграда.
По-късно били открити кината "Метропол", "България", "Феникс", "Театър
Пачев" и "Балкан". За да привличат още повече зрители, собствениците им
започнали да снимат документални филми, показващи всекидневния живот из
столичните улици. Постепенно се родила идеята и за създаването на
игрални филми. Първият от тях -"Българан е галант" -
бил заснет от Васил Гендов през лятото на 1914 и показан пред публика в
началото на 1915 г. Заедно с Гендов по-късно се откроили имената на
режисьорите Борис Грежов и Николай Ларин.
За разлика от днес ходенето на кино в първите десетилетия на ХХ век
предизвиквало изключителна еуфория. "Цялата опасна бъркотия започваше
още с купуването на билети от касата - пише в мемоарната си книга
"Русенски спомени" Стефан Миланов - Представете си тълпа деца и юноши,
които без никакъв ред и с всички средства - рамене, лакти, дори с открит
бой - се мъчат да достигнат гишето. Надделяваха винаги по-силните. Те
избутваха малчуганите встрани от прозорчето на касиерката. Вторият щурм
беше към вдратите на салона. Отчаяните опити на контрольорите да
проверяват и скъсат входните билети пропадаха още в началото на атаката.
Вратите се разтваряха под натиска на вдъхновената младежка публика и в
салона се втурваха настървените кинозрители
Никакви означавания на места и редове не се спазваха, всеки заемаше
място, където намери, а това пак зависеше от физическата сила и
нахалаството. В салона цареше страшен шум от викове, свиркания с уста и
дори със свирки, прескачаше се от ред на ред, за да се съберат приятели,
ядяха се печени тиквени семки и се хвърляха отпадъците по земята,
дъвчеха се дъвки, бонбони - въобще, пълна анархия и свобода на
действията.
Същата празнична суматоха е царяла и в столичните кина, за които пише в
спомените си Петър Мирчев. "Големи битки бяха нужни да се снабдиш с
билет. Пред касите ставаха същински битки... Отприщеният поток
нахълтваше в салона с ужасен рев и невъобразима блъсканица. Викове,
тракания на столове, бой с пръчки и заплахи, докато всички се настанят
по столовете и се усмирят. Тогава чак идваше ред на "театрото" от
платното".
Филмите, които предизвиквали възторг в първите десетилетия на ХХ век,
били посветени предимно на вечната тема за любовта. Постепенно били
разработени сюжетите за Дивия Запад, както и различни исторически
събития.
През 30-те години
Сталин и Хитлер били сред първите
политици, които използвали силата на киното за пропагандни цели.
Филмите, създавани по тяхно нареждане, показвали силата и мощта
съответно на германската армия и съветската държава. След Втората
световна война световното кино бе разделено на две според
комунистическата критика: на следващо социалистическия реализъм и на
"буржоазно", чрез което капитализмът покварявал младежта. Тези
определения днес звучат и архаично, и смехотворно. Но те са също част от
историята на киното, което мнозина намират за най-великото изкуство в
света.