1931
г. Испания е провъзгласена за република. До началото на 20 в. кралство
Испания е в дълбок упадък и криза. В специална позиция в държавата е
армията, която е като държава в държавата. С големи облаги и привилегии
се ползва в страната и Римокатолическата църква. Но крал Алфонсо XIII и
неговото правителство не възнамеряват да извършат необходимите реформи.
Испания запазва неутралитет в Първата световна война. Благодарение на
това в годините на конфликта и в десетилетието след него страната
отбелязва стабилен ръст на производството и в селското стопанство, и
особено в промишлеността.
През 1923 г. със стабилизиране на ситуацията в Испания се заема генерал
Мигел Примо де Ривера. Той извършва военен преврат, разпуска
правителството, парламента и политическите партии, налага цензура и
установява военна диктатура в страната. Примо де Ривера се опитва да
модернизира Испания въз основа на опита на италианските фашисти. Чрез
насърчаване на местните предприемачи той постига редица
социално-икономически успехи, но под натиска на краля и една голяма част
от обществото, което е недоволно от ограничаването на техните права, на
28 януари 1930 г. Примо де Ривера подава оставка и избягва от страната.
Монархията пада когато на 12 април 1931 г. се провеждат свободни избори,
в големите градове триумфът на опозиционните партии е несъмнен. Под
влиянието на многобройните демонстрации на поддръжниците на
републиканската форма на управление на 14 април 1931 г. Алфонсо XIII
емигрира, но формално не се отказва от трона.
В изборите от 28 юни 1931 г. републиканските партии печелят абсолютното
мнозинство (над 370) от общо 469-те депутатските места. На 14 юли
Учредителните кортеси са открити и незабавно пристъпват към
изработването на новата конституция. На 9 декември 1931 г. Основният
закон на Втората република влиза в сила. Испания е обявена за
„демократична република на трудещите се от всички класи, изградена на
основите на свободата и справедливостта”. Първият президент на
републиката става Нисето Алкала-Самора и Торес, а първият
министър-председател Мануел Асаня.
Следващите две години, до парламентарните избори през ноември 1933 г.,
са времето на „новия курс” на републиканските правителства, оглавявани
последователно от Мануел Асаня, Алехандро Лерус и Диего Шртинес Барио.
Приети са закони за разпускане на Ордена на йезуитите и национализация
на имуществото му; за развод и граждански брак; за профсъюзите; за
аграрна реформа; за автономен статут на Каталония; за религиозните
конгрегации и т.н. В резултат Испания се превръща, поне от законодателна
гледна точка, в една от най-демократичните парламентарни републики на
стария континент.
След кървавата Гражданска война в Испания (1936-1939), Републиката е
свалена от генерал Франсиско Франко, който установява авторитарен режим
до смъртта си през 1975. Непосредствено след Втората световна война,
Испания е изолирана политически и икономически, поради близостта на
Франко с Хитлер и Мусолини.
Страната е приета за член на ООН през 1955, когато страната започва да
излиза от автархията и изолацията. От 60-те години испанската икономика
отбелязва безпрецедентен растеж, който става известен като „Испанското
чудо“. Според завещанието на Франко, след неговата смърт през 1975 принц
Хуан Карлос I става крал.
През октомври 1977 г. в замъка Монклоа се сключва споразумението
Монклоа: споразумение между политици, партии и търговски съюзи как да се
планира и провежда икономиката по време на прехода от диктатура към
демокрация. Споразумението се разглежда като първото демократично в
Испания. В резултат на това споразумение, новата испанска конституция е
одобрена от референдум на 6 декември 1978 и Испания става демократична
държава и предоставя автономия на всичките си провинции. През 1986
страната става член на Европейския съюз, което дава нов тласък на
икономиката.