събота, 2 март 2019 г.

На тази дата: 2 март 1969 г. Престрелка между съветски и китайски граничари води до битката за остров Джънбао

На остров Джънбао избухва престрелка между съветски и китайски граничари, която по-късно прераства във въоръжен конфликт между двете държави.

Преди всичко островът е известен като място на разразилия се през март 1969 г. пограничен конфликт между Съветския съюз и Китайската народна република. През 2004 г. е заснет документалния филм „Остров Дамански. 1969 година“ (виж видеото долу), който разказва за събитията като включва интервюта с участниците и лидерите в конфликта и на двете страни.

След разпадането на СССР на 19 май 1991 г. 2-те страни подписват споразумение, с което остров Джънбао е предаден под юрисдикцията на КНР.

През нощта на 2 март 1969 година китайски военни части се прехврълят на острова и се окопават. Съветските граничари на сутринта регистрират нарушение на границата. Група граничари под командването на лейтенант Стрелников - общо 9 човека - се отправят на острова, за да отстранят от съветска територия нарушителите.

Окопалите се китайци откриват огън от упор. Съветските граничари загиват под огъня на близо 300 китайски автоматчици. Прикриващата съветска гранична група от 5 човека под командата на младши сержант Бабански отвръща на огъня и докладва за инцидента. Командирът на Иманския граничен отряд полковник Леонов вдига по тревога маневрена група. С цената на 32 жертви китайците са отблъснати от острова.

На 14 март съветските граничари получават заповед да се изтеглят от острова. През нощта получават нова заповед - да го превземат. Полковник Леонов повежда група от три Т-62 (по това време нов и секретен). Командирският танк е поразен, а полковникът е убит. Останалите танкове се връщат на изходни позици, оставяйки поразения танк и трупа на своя командир. 

През нощта група разузнавачи правят опит да унищожат танка. В крайна сметка танкът потъва в реката след попадение на 160 мм минохвъргачка.

По това време китайците са прехвърлили на острова около 2000 човека. Сутринта на 15 март граничарите атакуват острова, но са отблъснати. В съветския тил са развърнати дивизион реактивни системи за залпов огън "Град" и арт. полк 122-мм гаубици. За да бъдат задействани тези части, е необходима санкцията на военния министър маршал Гречко, който е в командировка, или на генералния секретар Леонид Брежнев, който е на официално посещение в Унгария. На 16 март командващият Забайкалския военен окръг генерал Павловски, без санкцията на Москва, взема инициативата в свои ръце. В 12:50 ч артилерията нанася удар по фронт дължина с 10 км и дълбочина 6-7 км.

 Изстреляни са около 2000 снаряда и ракети. Очевидци сравняват бойното поле с крематориум. Тежките поражения, които нанася реактивната артилерия на китайските части са в основата на легендата за "лазерното оръжие" използвано от руснаците. След артилерийската подготовка 2 батальон на 199 МСП с танкова поддръжка атакува острова и го превзема. Генерал Павловски е издигнат на поста главнокомандващ на съветските войски. За периода на военните действия СССР губят 60 бойци. За Китай няма официални данни, но те се изчисляват на минимум 1000 души. След инцидента в района на Дамански е дислоцирана мото-стрелкова дивизия.

Следващият инцидент е на 12 август 1969 година в района на Казахската ССР в района на височината Каменная до езерото Жаланшкол. На тази дата съветските граничари забелязват китайски войници да се окопават на Каменная. Група съветски граничари под командването на НЩ подполковник Никитенко атакува с подкрепата на придадените БТР височината. За подкрепа на китайските войници са изпратени с камиони подкрепления - около 70 човека. Китайците са прехванати от граничните групи за прикритие с БТР. Един БТР прониква в китайския тил и превзема укрепленията. Сблъсъкът трае 9 часа. 18 китайци са убити, 2 - пленени. СССР губят 2 граничари и 11 ранени.

Предпоставки и причини за конфликта

След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на КПСС. Той организира разобличаването на Сталин на закрито заседание на XX-ия на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Сталин” и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. Това води до чувствително охлаждане в отношенията между Китай и СССР. Ескалацията на напрежението между двете страни достига връх във въоръжените конфликти между СССР и Китай през 1969 г. Повод за сблъсък е неразрешеният от векове спор за границата и териториалната принадлежност на намиращия се в река Усури остров Дамански.

Коренът на проблема се крие в различното тълкуване, което двете страни дават на Пекинския договор от 1860 година между Русия и Китай, съгласно който границата минава по двата бряга на реката. Статутът на водната повърхност и на речните острови е нерегламентирана. Според нормите на международното публично право границата следва да минава по средата между бреговете. Островът е отдалечен от Китай на 40 м, а от СССР – на 200 м, но и двете страни го смятат за свой. Островът и района около него е под контрола на застава Нижная Михайловка.

Край на конфликта

На 11 септември 1969 година, завръщайки се от погребението на виетнамският лидер Хо Ши Мин, съветският министър-председател Алексей Косигин се среща с Чжоу Енлай. Подписано е споразумение, с което се прекратяват граничните конфликти. Спорът окончателно е решен през 90-те години на 20-ти век , когато Дамански и редица спорни територии са предадани на Китай.

Вицове - само сока, март 2019 г.

Добро утро!

Влизаш в банята - 30 секунди махаш дрехи, 15 минути махаш мартеници!?

***

У нашия клас бяхме двама, дето най-помнехме. Аз бях единия, ама кой беше другия...

***

- Сърдиш ли се?
- Не...
- Много ли?
- Да!

***

- Какво работиш?
- Пуша красиво пред един магазин за дрехи и ако влязат клиенти, вървя след тях и мълча.

***

В Шотландия има повече овце, отколкото хора. В работата ми, определено се чувства силна шотландска атмосфера...

петък, 1 март 2019 г.

На тази дата: 1 март 1978 г. Българин и поляк крадат ковчега на Чарли Чаплин

1978 г. ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище. В нощта на Бъдни вечер 1977 г. Чаплин затваря очи завинаги на 88-годишна възраст. Погребан е в малкото местно гробище.

Само девет седмици след погребението му в швейцарския град Корсие сюр Веве двама мъже от Източна Европа разравят гроба на прочутия покойник и отмъкват ковчега му с идеята да поискат откуп от неговата съпруга Уна.

В нощта на 1 срещу 2 март 1978 г. гробът на световната филмова знаменитост Чарли Чаплин в малкото швейцарско селце Корсие сюр Веве, на брега на Женевското езеро, недалеч от Лозана, е разкопан, а ковчегът с тялото - изчезнал. Великият комик е погребан само преди два месеца. Умира в дома си на Бъдни вечер на 88 години.

Новината за кражбата гръмва по света. В малкото тихо гробище на Корсие сюр Веве се изсипват около 40-50 журналисти от цял свят и снимки на празния гроб се появяват по първите страници на стотици вестници. Светът е в шок, а в Швейцария, където подобно престъпление се случва за първи път, обявяват  посегателството за “Кражбата на века”.
Основната версия в началото гласи, че гробът е осквернен от неонацисти, които отмъщават за комичния образ на Хитлер от филма “Великия диктатор”. Малко след това - на 16 март 1978 г. в Италия е отвлечен от терористи бившият министър-председателят Алдо Моро. Исканията на похитителите са да бъдат освободени членове на “Червените бригади”. Появяват се слухове за връзка между двата случая.

На 20 март обаче похитителите на ковчега на Чаплин се обаждат по телефона на вдовицата Уна О`Нийл Чаплин. Оказва се, че всичко е била за пари.  Искат откуп от 1,5 млн. швейцарски франка - около 1 млн. долара по тогавашния курс. Заплашват, че ще изгорят саркофага, заедно с тленните останки. 

Следват преговори, при които сумата е смъкната наполовина. В първите дни вдовицата е непреклонна, отказва да плати. Но по съвет на полицията, приема да участва в схемата за разкриване и залавяне на  престъпниците. Внучката Долорес, дъщеря на Майкъл Чаплин, свидетелства за следния диалог, дочут по телефона: Похитителят: “Трябва да дадете парите, ако искате да видите мъжа си…” Уна го прекъсва: “Никой не може да ми го върне жив. А ако искам да го видя – ще отида на кино”.

България по това време влиза в епохата на “развития социализъм”, според тогавашните формулировки. Тоталитарният печат отделя на такива сензационни новини скромно място на международните страници. По това време в печата новините за земетресения или за печалби от тотото се сместват накратко по вътрешните страници, а на челните се мъдрят коментари в стил “Напред, нагоре, все по-…” и се пише за успехите на трудовия народ.

Оказва се, че представител на българския трудов народ, избягал на Запад, е един от похитителите на Чаплин. Това се разбира месец и нещо по-късно. Отначало новината за откраднатия ковчег е спомената в партийния орган и други вестници, а в писателския вестник “Литературен фронт” един от тогавашните есеисти Серафим Северняк пише страстен памфлет за осквернения гроб на Чаплин. Споменава, че “дори варварите не са посягали на гробовете” и т. н. в този дух. По онова време Чарли Чаплин в България е много по-прочут, отколкото днес. Филмите му се въртят по телевизията, тогавашната идеология го приема и величае, тъй като той е критично настроен към Америка и се е изселил оттам.

Малко по-късно става ясно, че похитителите са заловени - българин и поляк. Това е казано накратко в малките колонки на българските вестници. Няма нови есета, няма коментари, името на похитителя българин не се споменава. Срамна работа, да я заметем под килима. Но в традициите на социализма това, което не се пише във вестниците се шушука между хората. Новината, че българин е участвал в кражбата на ковчега на великия комик обаче е оскъдна и бързо заглъхва. Няма никакви подробности, нищо.

Любопитен факт е необяснимото несъответствие в имената на двамата осквернители на гробове в западните и българските медии. Западната преса ги идентифицира без колебание като Ганчо Ганев и Роман Вардас, но в българските медии те често се спрягат като Кунчо Кунев и Роман Старек.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Минавах с колата през гората и спрях да се изпикая. Влязох няколко крачки и гледам - мечка. Викам си - що па да не се изакам...

***

- Я си избърши сополите и отивай на работа! Ще се беси той! Нещастник!
- Извинете, а друг психолог има ли в поликлиниката?

***

Едно време музиката беше хубава, защото позволяваха и на грозни хора да пеят.

***

Най-добрия начин да накарате мъж да направи нещо - намекнете му, че вече е стар за такива неща.

***

- Сигорно ти досаждам?
- Пробвай с "у".
- Сигорно ти дусаждам?


четвъртък, 28 февруари 2019 г.

На тази дата: 28 февруари 1966 г. в село Павел пада най-големият метеорит у нас

Най-големият метеорит ни е навестил на 28 февруари 1966 г. в село Павел, община Полски Тръмбеш.

Първоначално камъкът е бил предаден на местното училище, а години след това е пренесен в музей в София, откъдето е изчезнал. Най-вероятно е откраднат, за да се продаде.

Местните хората обаче и до днес разказват за събитието.

И не могат да се примирят, че след като го предали години по-късно в столичния музей “Земята и хората”, той изчезнал.

Защото този метеорит води следите си именно от село Павел. По официални данни у нас има сведения за 5 метеорита, всичките каменни.

“Случило се е на 28 март 1966 г. В този ден се сеело арпаджик. Следобед, когато работата приключвала, се чуло свистене и гръм от падащ от високо предмет. Хората помислили, че е паднала бомба от самолет”, разказват беловласи жители на Павел.

Пръв се опомнил звеноводът Борис Дочев. Той предупредил кооператорите да напуснат мястото, защото предметът може всеки момент да избухне. И работата хич не била за подценяване - на мястото на удара се образувала дупка с размери около 60 на 80 см.
Дочев уведомил тогавашния кмет на селото Ангел Панайотов. Той наредил теренът да бъде охраняван през нощта, да не се доближава никой до обекта, за да няма нещастни случаи.

На другия ден от военното поделение в Свищов пристигнала сапьорска група. Тя установила, че това не е военен снаряд и няма да се взриви. След като разкопали, хората открили, че падналият предмет е ъгловат черен камък, който все още парел, бил голям колкото два мъжки юмрука, но изключително тежък за размерите си. Толкова бил твърд, че с парченце от него можело да се реже стъкло.

После учените установили, че това е метеорит. Той дълго се е съхранявал в основното училище в селото, после в кметството и най-накрая бил предаден в музея “Земята и хората” в София. Оттам обаче изчезнал. “Настояваме да се разбере какво се е случило с метеорита”, искат от селото.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Ей това е зум
Пътник струпва багажа си за чекиране и казва на служителката:
- Аз летя за Лос Анджелис. Искам този правоъгълния куфар да изпратите в Денвър, а двата кръгли да заминат за Сиатъл.
- Господине, не можем да направим това... - отговаря служителката.
- А защо не? Предния път как можахте!

***

Фараон се обажда в ресторант:
– Мога ли да запазя маса за трима?
– Да, на чие име?
– Сакрахотеп.
– Как се пише?
– Птичка, два триъгълника, вълнообразна линия, пак птичка, кучешка глава, слънце, скарабей…

***

Щом Милко Калайджиев може да си обръсне мустака, не виждам проблем и някои момичета да го правят!

***

Вечерна емисия новини:
- Премиерът осигури сняг по места за бедните, които нямат пари за Банско и Боровец...

***

Не поръчвайте филетирани късчета фини свински деликатеси в желирано чесново канапе. Пача е!

сряда, 27 февруари 2019 г.

На тази дата: 27 февруари 1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага

1933 г. в Германия е подпалена сградата на Райхстага. Палежът на парламента на Германия в Берлин е извършен около 21.25 ч. Пожарът е потушен към 23.30 ч., но пленарната зала е напълно унищожена.

В близост до Райхстага е заловен полугол 24-годишният нидерландски комунист Маринус Ван дер Любе. Той веднага признава, че е действал сам с намерението това да послужи за знак за всеобщо въстание. Според признанията му той счупва прозорец, влиза в сградата и, използвайки подпалки и ризата си, запалва огън.

Доброволно се предава германския гражданин и заместник-председател на комунистическата фракция в Райхстага Ернст Торглер. На 9 март в берлинския ресторант „Байернхоф” са арестувани тримата българи Георги Димитров, Васил Танев и Благой Попов, които също са обвинени за палежа.

На мястото на инцидента веднага пристигат Херман Гьоринг, Йозеф Гьобелс и Адолф Хитлер. Хитлер и Гьоринг са убедени, че актът е заговор на комунистите. Събитието е използвано от режима на Хитлер, който става канцлер само месец по-рано, за да въведе диктаторски мерки в Германия: обявява извънредно положение и приканва президента Паул Хинденбург да подпише декрет, с който да отмени редица граждански права, залегнали във Ваймарската конституция.

Забранена е Комунистическата партия на Германия (КПГ), започва усилено гонение на леви политици - за няколко дни са арестувани около 4000 комунисти, както и лидери на партии (социалдемократически и либерални), включително депутати. Анулиран е изборният вот от 5 март с.г. за комунистите, като мандатите им са предадени на Нацистката партия. По този начин НСДАП и нейните съюзници събират необходимите 2/3 от гласовете и прокарват (441 гласа „за”, 84 гласа „против”) закона, дал на Хитлер неограничена власт за четири години.

Съдебният процес започва на 21 септември 1933 г. в Лайпциг и остава в историята като Лайпцигски процес. Доказателства по обвинението са събирани в продължение на шест месеца. Свидетели на обвинението са полицейски служители, Херман Гьоринг и Йозеф Гьобелс.

Събитията в Германия, международните протести и енергичната съдебна защита, проведена от Георги Димитров, превръщат процеса в световна новина. На 31 декември прокурорът оттегля обвинението. Четиримата обвиняеми Ернст Торглер, Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев са оправдани от германския съд поради липса на доказателства. Маринус Ван дер Любе получава смъртна присъда и е екзекутиран.

Торглер е изпратен в концлагер, но през 1934 г. дава обещание повече да не се занимава с политика и е освободен през 1935 г. Изключен е от КПГ. Българите получават политическо убежище в СССР и заминават за Москва (1934 г.).

Вицове - само сока, февруари 2019 г.


От -8 до +25 през март.
Ако сте си купили блуза на Долче и Габана за 15 лв. не бързайте да се радвате. Може да се окаже на Армани.

***

Между приятели в кръчмата:
- Жена ми много обича кучета и котки.
- Щастливец! Моята обича норки и сребърни лисици...

***

Никой не ти е по-верен, от твоят кантар. - търговска мъдрост.

***

Жени, не давайте на мъжете лъжливи надежди! Никога не оставяйте празна тенджера със затворен капак на печката!

***

В музея:
- Това е Минерва.
- А този до нея, мъжа ѝ ли е?
- Не... Тя не е имала мъж. Тя е била богиня на мъдростта.

вторник, 26 февруари 2019 г.

На тази дата: 26 февруари 1851 г. В Шумен е основан първият български оркестър от Михай Шафран

Първият български оркестър.
В Шумен е основан първият български оркестър, негов ръководител е Михай Шафран.

Михай Шафран По народност унгарец. В България идва след потушаването на Унгарската революция от 1848-1849 и се установява в Шумен.

През 1851 година, със съдействието на заможния търговец Анастас Хаджистоянов, основава първия български оркестър от 12 човека, съставен от учители, занаятчии и търговци, който изпълнява валсове, мазурки, маршове, полонези, кадрили, турски шаркии, някои оперни откъси и български народни песни и хора и за кратко време става твърде известен.

В него свири на флейта даже и Панайот Волов. Оркестърът посещава и съседни градове.
Михай Шафран създава в Шумен и едно кафе-шантан, в което пеят и танцуват жени. По името на Шафран, и като аналог на турската дума шъфрънтъ , започват да наричат певиците и танцьорките шафрантии, т.е. леконравни жени.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.


Ако Кольо Фичето имаше четирима зам. директори, мостът при Бяла още нямаше да бъде построен.

***

Някой ден, когато учените открият центъра на вселената, много хора ще бъдат изненадани, че това не са те.

***

На работа се чувствам като в детската градина - плаче ми се и искам да си тръгвам...

***

- Бомба си маце! Как се казваш?
- Мина.

***

Според Библията всички хора са произлезли от Адам и Ева. Те имали двама сина... Не бързайте! Оставете тази мисъл да отлежи.

понеделник, 25 февруари 2019 г.

На тази дата: 25 февруари 1932 г. Адолф Хитлер получава германско гражданство

1932 г. Адолф Хитлер, който е гражданин на Австрия, получава германско гражданство.

Семейството на Хитлер произхожда от областта Валдфиртел в северната част на Австрия. Неговият баща, Алоис Хитлер, е незаконнороден и до 39-тата си година носи фамилията на майка си, Шикългрубер. В свидетелството му за раждане не е посочен баща. През 30-те години Уилям Патрик Хитлер, племенник на Адолф Хитлер, се опитва да го изнудва със сведения за родословието му.

По този повод Ханс Франк, виден юрист от Националсоциалистическата партия, провежда разследване и по-късно твърди, че е открил писма, според които майката на Алоис Хитлер е работила като прислужница при еврейско семейство в Грац, и 19-годишен член на семейството, Леополд Франкенбергер, е неговият баща. Тази хипотеза не се потвърждава от други доказателства, освен твърденията на Ханс Франк, а и самият Франк е заявявал, че чистият арийски произход на Адолф Хитлер е очевиден.

Твърденията на Франк са приемани от мнозина през 50-те години, но през 90-те са поставени под сериозни съмнения от много историци.

Версия, различна от тази на Франк и по редица доводи смятана за по-достоверна, твърди, че Адолф Хитлер е резултат от пряко кръвосмешение. Според нея дядо на Адолф е Йохан Непомук Хидлер, брат на Йохан Георг Хидлер. Той има извънбрачно дете от Мария Ана Шикългрубер, откъдето тръгва бащината линия на бъдещия фюрер и в същото време негова внучка от законния му брак по-късно става майка на Адолф.

Майката на Адолф Хитлер, Клара Пьолцл, внучка на Йохан Непомук, идва да работи за Алоис (с когото по документи нямат кръвна връзка) на 16-годишна възраст. По това време Алоис е женен за Анна Гласъл и има незаконна дъщеря Терезе от бивша своя любовница. Той е известен женкар и не е тайна връзката му с прислужницата Франциска (Фани) Мацелбергер. Скоро двамата с Анна се развеждат и Алоис се жени за Фани, от която има две деца - Алоис младши и Ангела.

На 20 април 1889 г. на митническия инспектор Алоис и Клара Хитлер се ражда още един син, когото два дни по-късно кръщават Адолф Хитлер. Той е четвъртото от шестте деца в семейството. През 1892 г. те се преместват на Капуцинерщрасе №5 в Пасау, Германия. Там Хитлер придобива долнобаварския акцент.

Германското си гражданство Хитлер получава в град Брауншвайг. През март 2007 г.  социалдемократите там поставиха въпроса може ли Хитлер да бъде лишен от това гражданство. Инициаторът на кампанията Изолда Залман обясни инициативата с това, че е нужно градът да се дистанцира от нацистката идеология в нейния минал и сегашен вид. Според германски юристи, обаче, шансът кампанията да успее е равен нула.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.

Любопитна лисица

От зоопарка е избягал пазачът. А е възможно и лъвовете да премълчават нещо.


***

- Спал си с жена ми! Ще си платиш за това!
- В ред ли си? Няма да ти плащам и на теб!

***

Автоматично обаждане по телефона в Русия:
- Здравейте, Вие сте избран да служите в Червената армия. За съгласие, натиснете звездичка, за отказ - решетка!

***

- Извършвал ли сте някога геройство?
- Веднъж вдигнах ръка по алгебра...

***

- Може ли да ми пратиш факс?
- От тук където съм, не мога.
- А къде си?
- В 2019 г. съм!

неделя, 24 февруари 2019 г.

На тази дата: 24 февруари 1841 г. руските селяни се вдигат на бунт против сеенето на картофи

На 24 февруари 1841 г. излиза разпореждане на руското правителство „За мерките за разпространение отглеждането на картофи”. В тираж 30 000 броя из цяла Русия е изпратено безплатно наставление по правилното отглеждане на картофите. Тези мерки са в отговор на започналите т. нар. „картофени бунтове” против насилственото въвеждане на картофите.

Бунтовете

През 1834 г. избухват вълнения сред крепостните селяни в именията на помешчици във Вятска и Владимирска губернии, но най голям размах движението придобива сред държавните селяни през 1840-44 г., явяващи се едновременно и отговор на провежданите реформи в държавните села (1837-41 г.).

Само в губерниите на Севера, Приуралието, Средното и Долно Поволжие въстават над 500 000 селяни, които унищожават посевите, пребиват държавните чиновници, самоволно преизбират старейшините, нападат с оръжие наказателните отряди.

Заедно с руснаците в движението участват марийци, чуваши, удмурти, татари, коми. Правителството войски хвърля за усмиряване на въстаниците. На много места са разстреляни селяни. Хиляди въстаници са предадени на съд, след това са откарани в Сибир или са изпратени войници.

Неуспешните царски кампании

Когато западноевропейските народи започват повсеместно да отглеждат картофи, повечето руснаци поминуват с ряпа. И то при условие, че ако французите чак по време на Великата революция научават, че картофите не са отровни и се ядат, то Петър І почти 100 г. преди това изпраща от Ротердам на граф Шереметиев чувал с картофи със заповед да бъдат разпратени из всички губернии за развъждане.

Фиаско търпи и Екатерина ІІ. През 1765 г. от Германия са изпратени в Москва 57 бъчвички с картофи. Медицинската колегия долага в сената, че най-добрият начин да се помогне на градуващите финландски селяни се крие „в тези земни ябълки, които в Англия се наричат потетес, а на други места са известни като земни круши, тортуфели и картуфели”.

Тогава по заповед на императрицата из цялата империя са разпратени клубени картофи и наставления по развъждането им. Контролът за изпълнение е възложен на местните губернатори. Начинанието обаче се проваля – народът упорито не иска да допусне на масата си чуждоземния продукт.

Даже в началото на 19 век картофът е малко известен на кулинарите в Русия. Най-образованите хора по онова време се отнасят към него с опасение. Чак до втората половина на 19 век картофът, независимо от страшните укази на правителствата, така и не намират достойно място в изхранването на народа.

Следват височайши заповеди (1840 – 1942 г.) да се посеят картофи на обществени терени за снабдяване на селяните с посевен материал, издаване указания по отглеждане, съхраняване и употреба на картофите в храненето, поощряване с премии на стопаните, отличили се в развъждането на картофи.

Тези картофени кампании отново се провалят и то не в малка степен поради това, че правителството иска да реши един толкова важен въпрос с насилствени мерки.

За бързото разпространение на картофите сред широките народни маси пречат и небивалиците, които разпространяват за „земните круши” пазителите на „старата вяра” – ярки противници на всичко ново. В една от тези небивалици се твърди, че най-първият картофен храст се появил на гроба на дъщерята на митичния цар Мамерс, която приживе по „внушение на дявола” била разпътна жена. Затова който опита този „дяволски зеленчук” ще бъде подложен на греховни изкушения и ще попадне в ада.

За предубеждението против картофите спомага и звученето на самото име, тъй като на мнозина им се причува като „крафт тойфелс”, което в превод от немски означава дяволска сила.

Макар и със сила, правителството успява да се наложи и след последните бунтове площите с картофи започват бързо да се увеличават. Ежегодно губернаторите изпращат сведения в Петербург. В края на 19 век в русия са засяти с картофи над 15 млн. декара. Към началото на 20 век картофите са считани „втори хляб”, сиреч се превръщат в един от основните продукти за храна.

Причини за „картофените бунтове”

До преди няколко десетилетия традиционно е считано, че „картофените бунтове” представляват антикрепостни вълнения на народните маси, причинени от действията на правителството. Всъщност причините са по-прости, но не по-малко интересни.

На първо място е консерватизмът и изключителното невежество на суеверните руски мужици и враждебно посрещане на всяка новост. Патриархалните селски семейства практически са херметически „консервирани” от столетия. Феодалната закрепостеност не позволява движение на хората и проникване отвън на нови идеи и възгледи за света.

На второ място в бунтовете прозира не социално-икономическа, а религиозно-есхатолическа природа, тясно свързана с представите за „последните времена”, „края на света” и „козните на Антихриста”. По време на бунтовете селяните се борят не против помешчиците и експлоататорите, а против слугите на дявола, желаещи да установят в православното село свои порядки.

Вицове - само сока, февруари 2019 г.


- Скъпи, купих от тези новите презервативи, дето говорят когато се скъсат...
- И к'во викат? Да ти е живо и здраво?

***

- Жоре, вчера те видях, но не можах да те настигна!
- То и аз те видях, Ленче, затова не можа да ме настигнеш...


***

Върху дюните, вече само хотели ще може да слагате, че за хавлии става много скъпо!

***

Настане сутрин - слънце изгрее, мекици обсипят въздуха пресен, бормашина зашуми, прахосмукачка повее - блокът пее съботна песен.

***

Гледайки съвременните тинейджърки разбирам, че за мнозина тайните на красотата, така и са си останали тайни...