събота, 16 март 2019 г.

На тази дата: 16 март 1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие

1769 г. Луи Антоан дьо Бугенвил завършва околосветското си пътешествие в пристанище Сен Мало. Френският мореплавател осъществява първото френско околосветско пътешествие от 1766 до 1769 г.

Роден в Париж в семейство на нотариус и по настояване на баща си започва да учи право, но скоро се отказва и през 1754 г. се записва в армията, в полка на мускетарите.

През 1763 г. възниква проект за разширяване на френските владения в Тихия океан. Като проявил се дипломат и военен специалист Бугенвил идеално подхожда за тази мисия. Назначават го за капитан на фрегата и той отплава на юг с голяма група колонисти.

За да се засили авторитета на Франция след загубата й в Седемгодишната война кралят и правителството решават да организират първата френска околосветска експедиция. За неин командир е назначен Луи Антуан дьо Бугенвил, който става първият французин и 14 капитан извършил околосветско плаване, продължило от 15 ноември 1766 г. до 16 март 1769 г.

На 15 ноември 1766 г. с два кораба „Будьоз” и „Етуал” напуска пристанището Сен Мало и се отправя на югозапад през Атлантическия океан, преминава през Магелановия проток, който изследва и частично картира и навлиза в Тихия океан.

От 23 до 27 март 1768 г. в архипелага Туамоту открива атолите Вахитахи, Акиаки, Хао, Хикуеру, Равахере, Марокао, Хараики и Тепото Южен. От 2 до 15 април пребивава на остров Таити и обявява острова за френско владение, въпреки че Самюъл Уолис го е обявявил за английско владение девет месеца по-рано. Междувременно Бугенвил вторично след Уолис открива остров Мехетиа в Дружествените острови. От там французите вземат на борда таитянина Аутору, брат на местния вожд, който след това пребивава във Франция, но на обратния път към родината си умира.

След това експедицията продължава на запад, посещава островите Мануа и Тутуила в архипелага Самоа, открит през 1722 г. от Якоб Рогевен и на 22 и 23 май в северната част на Новохебридските о-ви (Вануату) открива островите Вануа Лава (вторично), Мере Лава (вторично), Амбае, Пентекост и Еспириту Санто (вторично) и протока Бугенвил между островите Еспириту Санто на север и Малекула на юг.

На 29 май французите напускат Вануату и продължават на запад. На 6 юни откриват рифа Бугенвил, от където се насочват на северозапад към Нова Гвинея. На 10 юни на югоизток от Нова Гвинея Бугенвил вторично след Луис Ваес де Торес открива архипелага Луизиада. На 28 юни, вторично след Алваро де Менданя де Нейра, открива Соломоновите острови - островите Веля Лавеля, Бугенвил и Шуазьол (вторично), протока Бугенвил между тях и остров Бука (вторично).

След това корабите заобикалят остров Нова Британия, откриват островите Каниет и островите Ниниго (вторично) в Западните острови, в средата на август 1768 г. достигат до северния бряг на Нова Гвинея и акостират на Молукските острови, където Бугенвил дава едномесечен отдих на екипажа.

На 28 септември 1768 г. експедицията пристига в Батавия, а след това през остров Мавриций и около нос Добра Надежда, на 16 март 1769 г. се завръща успешно във Франция, като по време на плаването загиват само 7 човека, изключително голямо постижение за това време. След околосветското плаване на Фернандо Магелан, това на Бугенвил има най-големи заслуги и резултати за изследването на непознатите все още морета и земи.

След почивка от няколко години в периода 1779-1782 г. Бугенвил отново се включва активно във военноморските сражения, на страната на американците по време на Войната за независимост на американските колонии, като разгромява изпратената в Карибско море английска ескадра край остров Мартиника.

През 1783 г. се завръща във Франция, през 1787 г. става член на Парижката Академия на науките, а малко по-късно се опитва да организира експедиция в полярните райони, която се проваля. През 1791 г. е повишен в звание вицеадмирал, след което през 1794 г. се оттегля в имението си в Нормандия, спасявайки се от настъпилия терор в страната.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Поради срив във Фейсбук оня ден следобед, държавната администрация беше принудена да се завърне към традиционните пасианси...

***

С появата на Биткойн, лафът - "Аз да не ги копая тия пари", загуби смисъл...

***

Не завиждай на хората, които не работят. Те си нямат петък...!

***

Мъжът живее като в приказка. Жената вещица.Тъщата баба Яга. Децата дяволи. Съседката ПРИНЦЕСА. А нейния мъж - Иван Глупакът...

***

Всеки иска опитна съпруга, но никой не си дава сметка, от къде идва опитът...

петък, 15 март 2019 г.

На тази дата: 15 март 1998 г. Папа Йоан Павел II обявява българския епископ Евгений Босилков за мъченик

Евгений Босилков е провъзгласен за блажен на католическата църква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 г. вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата действащи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на епископ Босилков за блажен.

Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на извънредна аудиенция българските поклонници в Рим и чрез тях всички българи. Светият отец произнася емоционално слово, в което заявява, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е умрял за вярата Христова.

Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Първо е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен, холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 г. Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в град Кортрейк, Белгия, но почти веднага се налага да напусне Белгия, поради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в съседна Холандия, но се завръща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919-1920, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по философски и богословски науки до 1926 г., когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим в Папския източен институт. До тогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929г до 1934 е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1931 г. завършва института, става доктор на източно-църковните науки, защитавайки дисертация на тема “Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век” (Калояновата уния).

През 1934 г. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

Промените след 9 септември 1944 г. обуславят застой в дейността на Босилков. През този период той се сближава с представителя на Ватикана в България. След смъртта на епархийският архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти “народни мисии”, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Скоро след идването на съветската армия, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват и арести на свещеници, между които e и епископ Босилков.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на “провинението”, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г. като преди това подсъдимите включително и епископ Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания.След произнасянето на смъртната присъда е създадено затъмнение около съдбата на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неизвестност и не знаят с положителност за кончината му.

Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 г. и не е известно точно къде са погребани екзекутираните.

Вицове - само сока, март 2019 г.

И наградата за най-добър шивач получава...

Гинеколологът на жена ми я последва в инстаграм. Наистина не знам какво повече иска да види...

***

Днес ми се доспа на работа, а то щото горе в офиса правят ремонт и се почувствах, като в къщи...

***

- Още две банички и се разделяме... - шепнеха си шевовете на Гинкината пола...

***

Неочаквано ми попадна един килограм черен хайвер. Някой да знае как се приготвя, "черен хайвер по селски?"

***

Това англичаните са толкова смотани и объркани хорица, че и един Европейски съюз не могат да напуснат като 'ората...

четвъртък, 14 март 2019 г.

На тази дата: 14 март 1897 г. в България е обнародван Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници

1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и министър-председател на България (1911-1913).

Целта на този закон била да стимулира всички процеси в производството и търговията с български дрехи и обувки, както от икономическа, така и от социална гледна точка. За неспазване на закона са регламентирани наказателните мерки за чиновниците, като глобата е от 10 до 60 лв. А глобите от 100 до 1000 лв. и затвор от 1 до 6 месеца са за всеки фабрикант или търговец, който продава чужди материали за облекло и обувки, вместо родно производство.

Няма съмнение, че в първите възрожденски правителства на съвременна България е имало много истински родолюбци. Такъв е кабинетът на Константин Стоилов, който идва на власт през 1894 г. и управлява страната два мандата, до 1899 година.

По това време законът обхваща няколко десетки хиляди души.
Този закон до голяма степен се съчетава с друг закон, който датира от 1894 година - Законът за насърчаване на местната промишленост. Това е първият закон в следосвобожденска България, която утвърждава политиката на протекционизъм. Двата закона вървят ръка за ръка.
За младата българска държава протекционизмът е единствената възможност за оцеляване на нашата индустрия.

Отново през март 1897 година е прието и допълнение към Закона за насърчаване на местната промишленост, което предвижда широки преференции за родни предприятия с капитал на 25 000 лева и поне 20 работника.

Фактологично интересно е, че законът продължава да действа почти до идването на власт на комунистите през 1944 г.

Вицове - само сока, март 2019 г.

- Искате ли излизане от ЕС със сделка?
- Не
- Искате ли излизане от ЕС без сделка?
- Не
- Искате ли да останете в ЕС?
- Не

- С какво подлудяваш мъжете?
- Аз ли? Аз все луди си ги намирам...

***

Разговор, който може да се дочуе само в България.
- Мини довечера да се видим за малко.
- Не мога. Утре ще шофирам.

***

Това застудяване ми прецаква пролетната умора!

***

Древните траки са вярвали в Богинята Майка.От там идва израза "Майката си трака!"

***

Някой знае ли как се трие меморито на матрака, че жената се прибира днес в града?

сряда, 13 март 2019 г.

Десислава Радева остави червило на бузата на словенския президент


Президентът Румен Радев е на двудневна визита в Словения, като е придружаван от съпругата си Десислава Радева. Те пристигнаха в Любляна вчера, където бяха посрещнати с Пахор и неговата съпруга Таня Печар.

Десислава Радева остави червило на бузата на словенския президент.

Десислава Радева целуна сърдечно по бузите Борут Пахор. Оказа се обаче, че българската дама остави част от червилото си върху бузата на словенския държавен глава, след което, забелязала това, се зае да го изтрие с ръка. Пахор прие неловката ситуация с усмивка, а това направиха и Румен Радев и Таня Печар.

На тази дата: 13 март 1935 г. в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г.пр.Хр., която потвърждава библейската история

1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история. Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.

Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията. Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.

Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност, неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес, като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово - Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките изследвания, към които се отнася и богословието.

Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените книги.

Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали. Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.

Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите поколения.

Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността. Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира „Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г. Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.

Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост. Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.

При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на своите потомци.

Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци. Те са били скрити там през І в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите, но съдържанието на книгите е идентично.

Археологическите открития в Израел също потвърждават достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво свидетелстват за достоверността на Библията.

През Средновековието един монах е преписвал Библията за около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През 1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.

Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка. Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа. Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.

Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245 страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа 50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.

Вицове - само сока, март 2019 г.

Още един факт от списъка
"Защо жените живеят по-дълго"

Не може ли държавата да купи кувьозите, че са по-спешни, пък ние да събираме капачки за мюфтийството?

***

- Ало, техническата поддръжка ли е?
- Да.
- Кажете ми моля, как да си свържа таблета с телевизора, за да гледам филми?
- Телевизора ви каква марка е?
- "Рубин".
- Със скоч го залепете в центъра на екрана и гледайте!...

***

Пиян пилот се връща вкъщи. Звъни на вратата. Отвътре се чува гласът на жена му:
- Кой е там?
- Полет 587, иска разрешение за кацане...
Отвътре се чува:
- 587, направи един кръг над летището, докато 325 освободи пистата...

***

Невъзможността да се открият македонски монети от средновековието доказва, че още тогава в Скопие са използвали кредитни карти!

***

- Защо Валери Божинов и Николай Михайлов не са едновременно титуляри за Левски?
- Защото някой трябва да гледа децата...

вторник, 12 март 2019 г.

На тази дата: 12 март 1894 г. започва продажбата Coca-Cola

1894 г. започва продажбата Coca-Cola в бутилки. Напитката е изобретена в Кълъмбъс, Джорджия, от Джон Пембъртън първоначално като кокауайн, комбинация от вино и кокаин, наречена Кока с френско вино на Пембъртън.

В началото тя е продавана като лекарство срещу главоболие по пет цента на чаша в автоматите за газирани напитки, които стават популярни в САЩ по това време.

След забраната на алкохола в Джорджия през 1886 г. виното в рецептата е заменено с безалкохолен сироп. Първите продажби са реализирани на 8 май 1886 г. в аптеката Jacob's Pharmacy в Атланта, и за първите осем месеца са продавани едва девет чаши средно на ден. Газираната напитка става популярна и поради факта, че по това време в САЩ се смята, че газираните напитки са много полезни за здравето.

Считайки, че две „C” ще изглеждат по-добре в рекламите, Франк Робинсън, съдружник и счетоводител на д-р Пембъртън, предлага името Coca-Cola и създава характерния за марката шрифт. Първата вестникарска реклама се появява във вестник „Атланта Джърнъл” и приканва гражданите да опитат „новата и популярна газирана напитка”. По витрините на магазините се появяват изрисувани с маслени бои плакати с надпис Кока-Кола.

Д-р Пембъртън обаче не осъзнава потенциала на напитката и започва да продава части от компанията си на други съдружници. Малко преди смъртта си през 1888 г., той продава цялата останала част от компанията на Ейза Григс Кандлер от Атланта - човек с голям търговски нюх. Кандлер продължава да изкупува останалите, докато не придобива 100% от компанията.

На 1 май 1889 г. Ейза Кадлър публикува съобщение на цяла страница във вестник „Атланта Джърнъл”, че е „единствен собственик на Кока-Кола. Вкусна, освежаваща. Ободряваща. Тонизираща”. Собствеността, която Ейза Григс Кандлер всъщност придобива през 1891 година, му струва точно 2300 щатски долара.

До 1892 г. усетът на Кандлер към рекламата увеличава продажбите на сиропа Кока-Кола почти десетократно. Скоро той закрива фармацевтичната си фирма и се отдава изцяло на безалкохолната напитка. Заедно със своя брат Джон Кандлер, бившия съдружник на д-р Пембълтън - Франк Робинс и още двама нови съдружници Кандлер основава в щат Джорджия компания „Кока-Кола Къмпани”. Първоначалният капитал на компанията е 100 000 долара. Търговската марка, която се използва от 1886 г., е регистрирана в „Патентното ведомство на САЩ” на 31 януари 1893 г.

Компанията продължава да се разраства и през 1894 г. в град Далас, щата Тексас, е построена първата фабрика за производство на сиропа извън Атланта. Следващата година са открити и заводи в Чикаго, Илинойс и в Лос Анджелис, Калифорния.

„Кока-Кола” започва да се продава в бутилки на 12 март 1894 г., а първите кутии се появяват през 1955 г. Кандлър се колебае дали да бутилира напитката, но предприемачите, които предлагат идеята, са толкова настоятелни, че той подписва договор, с който им отстъпва контрола върху процеса. Към края на 1928 г. продажбите на бутилирана „Кока-Кола” за първи път надвишават продажбите реализирани от наливната.

За първи път напитка „Кока-Кола” напуска САЩ през 1900 г., когато най-големият син на Кандлър - Чарлс Хауърд Кандлър, взима със себе си шише сироп, когато заминава за Англия. Малко по-късно в Атланта получават поръчка за пет галона сироп, което е и първото експортирано количество.

След няколко години са построени първите заводи зад граница в Куба, Панама, Филипините, Пуерто Рико и Гуам. През 1920 г. във Франция започва да работи първата в Европа бутилираща компания.

Рецептата на „Кока-Кола” е легендарна търговска тайна. Оригиналното копие на рецептата се пази в главния трезор на „Сън Тръст Банк” в Атланта, Джорджия. Любопитен факт е, че упорито се твърди, че само двама души имат достъп до рецептата, като всеки знае само половината от нея.

Името на напитката пък идва от листата от кока и плодовете от кола, използвани като ароматизатор. Основните съставки са вода и захар. Други предполагаеми компоненти са карамелът, кофеинът, фосфорната киселина, сок или масло от зелен лимон и ванилия.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Годината е 2135. Новини.
- Построена първата директна линия Земя - Марс.
- Движението в някой от тунелите на Витиня се извършва в едната лента, поради ремонт.

***

- Съзвездието "Голямата мечка" ще го преименуват на "Големия мечок".
- Защо?
- Просто по-рано телескопите не са били толкова мощни и не е можело да се види всичко...

***

Шефът ни изпрати да събаряме ледените висулки от покрива. За съжаление една падна точно върху колата му. Въпреки че той предвидливо беше спрял на 70 метра от сградата...

***

- Как една жена иска прошка от мъжа си:
- Ще ме прощаваш, но не си прав!

***

ТРИСТАГРАМ - най-добрата социална мрежа!

понеделник, 11 март 2019 г.

На тази дата: 11 март 1907 г. В София е убит министър-председателя Димитър Петков

Към 17 часа на 11 март (26 февруари стар стил) 1907 година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до къщата на Сърмаджиев на булевард „Цар Освободител“ в София. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието Никола Генадиев.

Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с Народната партия вестник „Балканска трибуна“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен.

Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.

При Стамболовото управление Петков е кмет на София (1888-1893), председател на парламента (1892-1893) и член на правителството (1893-1894). От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.

Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство.

С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек описва това така: "прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град“.

През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците.

Наред с развитието на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По изричното му разпореждане са безвъзвратно разрушени 6 средновековни църкви със стенописи.

Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз Фердинанд I. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“, за което получава прозвището Свирчо. След смъртта на Димитър Греков през 1901 г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на Рачо Петров (1903-1906).

Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от Македония и Одринска Тракия Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в Българската народна банка. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период.

В края на 1906 Петков застава начело на правителството. През декември е обявена обща стачка в железниците, но правителството отхвърля правото на стачка и използва армията, за да не се прекъсне работата на железопътния транспорт.

Друго значително събитие през няколкото месеца на това правителство е Университетската криза. През януари 1907 г. студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния театър. Провеждат се дебати в парламента и се вземат строги мерки: правителството затваря висшето училище за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който ограничава академичната автономия. Всяка критика срещу държавния глава се забранява, а за вестниците и журналистите, които нарушават забраната, се предвижда конфискация, глоба и затвор.

Вицове - само сока, март 2019 г.

Добро утро

– Кире, напускам "Автобусни превози"!
– Що, бе?!
– Шефът всяка вечер ни целува по устните, за да разбере кой краде нафта...

***

През 1983-та година, паднах от колелото, и си обелих коляното. Тъй като, тогава нямаше фейсбук, за това ви го съобщавам сега.

***

Късно през нощта купон в Люлин, телефона звъни:
- Намалете я тази музика бе, целия квартал не може да спи от вас!
Отговор:
- Като не ви изнася преместете в Обеля...
- Е ми аз от Обеля се обаждам бе, бунак!

***

Купих си ловджийско куче-птичар. Обаче, то ли е некадърно, аз ли ниско го хвърлям, една птица не е хванало...

***

Когато жена ми говори дори фактите мълчат.

неделя, 10 март 2019 г.

На тази дата: 10 март 1876 г. Провежда се първия телефонен разговор

На днешния ден 10 март през  1876 г. се случва едно знаменателно събитие, което буквално променя пътя на човечеството: Александър Греъм Бел провежда първия успешен телефонен разговор, като за първи път на разстояние се предава човешка реч. За целта е бил използван течен трансмитер, който пренася знаменитите вече думи на Бел: "Господин Уотсън, елате, искам да ви видя" до неговия асистент. Три дни по-рано - на 7 март, Бел получава патент за изобретението си, което описва като "метод и апарат за предаване на глас и други звуци по телеграфен път чрез създаването на електрически трептения, подобни на тези на въздуха, съпътстващи глас или други звуци".

Изобретение, чието влияние нараства неимоверно през годините и води до появата на мобилните комуникации. 97 години по-късно, на 3 април 1973 година, служителят на Motorola Мартин Купър провежда първия мобилен разговор.

Александър Бел е роден на 3 март 1847 г. в шотландския град Единбург. Името Греъм той добавя по-късно, като знак на уважение към приятеля на неговото семейство, канадеца Александър Греъм. Няколко близки роднини на Бел, в частност неговите дядо, баща и чичо, са професионални ритори (оратори). Бащата на бъдещия изобретател даже публикувал трактат, посветен на реториката.

На 13-годишна възраст Бел завършва Кралското училище в Единбург, а на 16 години получава длъжността на учител по красноречие и музика в Академията Уестън-Хауз. Една година Александър учи в Единбургския университет, после се премества в английския град Бат.
В края на 1879 г. компанията «Уестърн Юниън» сключва договор с колектива на изобретателя. Така се създава обединената фирма „Бел телефон къмпани“, основната част от акциите на която принадлежат на Бел. Скоро цената на една акция на компанията достига няколко хиляди долара.

През следващите години телефоните започват активно да се усъвършенстват, като към 1900 г. са издадени повече от 3 000 патента за изобретения, свързани с телефонните устройства. В САЩ по това време действат вече 1,5 млн. апарата. Капиталът на телефонните компании се оценява на почти в 6 млн. долара, а акционерите получавали дивиденти в размер на 3,9 млн. долара за година.

С получените от фирмата пари Бел основал във Вашингтон института „Алесандро Волта”. В него изобретатели работели над по-нататъшното усъвършенстване на телефона, фонографа на Едисън и електрическите комуникации.

Самият Бел работел над много проекти, в частност в областта на авиацията и хидродинамиката; занимавал се даже с овцевъдство. Материалната страна на нещата не го интересувала особено, затова пък голямо удовлетворение му носела възможността да поддържа талантливи учени и изобретатели, такива като Алберт Абрахам Майкелсън и Глен Къртис. От собствения си опит Александър Бел знаел колко важно е своевременно да се помогне на всеки надарен човек: в началото на неговите собствени научни търсения огромна поддръжка на Бел оказва американският физик Джоузеф Хенри.

Александър Бел никога не е телефонирал на своята съпруга или на майка си, защото били глухи.

Вицове - само сока, март 2019 г.


Оптимус Прайм сваля котенце от дървото
От толкова години живея в София, мисля че придобих някои градски черти.
Например, мога по големината на задръстването да позная приблизителния час.

***

Има разлика между апетитна жена и жена с апетит... мнооого голяма разлика...

***

Ако нямаш понятие с какви глупости се занимаваш, нарече ги административна работа...

***

Връща се моряк вкъщи, а там го чака изненада...
- Как така имам бебе? Четири месеца бях на остров Крит, шест месеца в Атлантическия океан, четири месеца в Китайско море, общо четиринадесет месеца, а тук ме чака дете...
Жена му:
- Ами, миналата седмица ми го донесе някаква

***

Днес регистрирах фирмата като джамия. Много здраве на НАП!