събота, 1 юни 2019 г.

На тази дата:1 юни 1913 г. В 11.28 ч. Северна България е разтърсена от 7-ма степен по Рихтер

1913 г. в 11.28 ч. Северна България е разтърсена от силно земетресение. Денят е събота. Според сеизмолозите магнитутът на земетресението е около 7-ма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв.км, а трусът е почувстван в цяла България.

Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.

По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.

Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.

Вицове - само сока, юни 2019 г.

Място за реклама в руска маршрутка.

Не казвам, че жена ми купува много обувки, но антрето ни вече прилича на входа на джамия...

***

Така ме тегли към Париж, ама къщата, градината, тъпите кокошки, а и ако изведнъж дойде принцът на бял кон, а аз се мотая из Париж?!

***

Скарахме се със жената за някаква глупост, помолих я за чаша вода, носи ми чаша с лед и вика:
- Ще чакаш!!!

***

Мъжете сме като червеите. Покажем се, позавъртим се и хоп, грабне ни някоя кокошка...

***

Едно време любовта беше химия... Сега е икономика!

петък, 31 май 2019 г.

На тази дата: 31 май 2003 г. Самолетът "Конкорд" извършва последният си полет

2003 г. самолетът на Еър Франс „Конкорд” извършва последния полет на този модел. Историята на „Конкорд” започва през ноември 1962 г. Тогава Франция и Великобритания сключват договор за съвместна разработка на свръхзвуков пътнически самолет. В цялостното проектиране и изработване на самолета участват около 300 френски и 250 английски фирми. Проектът струва около 3,5 млрд. долара.

По идея на Шарл дьо Гол самолетите носят името „Конкорд”. На 2 март 1969 г. самолетът извършва първия си пробен полет от Тулуза до Париж. На 25 юли 2000 г. „Конкорд” се разби край Париж на път за Ню Йорк и загинаха 109 души. Тогава всички полети на свръхзвуковите самолети бяха спрени до 7 ноември 2001 г., когато полетяха отново след доста технически подобрения.

През април 2003 г. „Еър франс” и „Бритиш еъруейз” решават да прекратят полетите с единствения свръхзвуков пътнически самолет. Френската компания спира трансатлантическите рейсове на конкордите още през май с.г. като основна причина за спирането на полетите тогава е изтъкнато сериозното влошаване на икономическите резултати.

За окончателното спиране на свръхзвуковите стрели сериозно повлиява и ударът върху имиджа им, който нанася катастрофата в Париж. Въпреки че трагедията е първа и единствена за почти 30 години експлоатация на свръхзвуковите машини, повечето богати пътници спряха да летят с тях.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Сексът бил като висшето образование! Редовно, задочно и платено!

***

Интересно нещо е жената. Носи дете 10 кг. от градината до вкъщи, а каса бира от магазина до вкъщи не ще?!

***

Който не е седял трезвен между пияни хора, нищо не знае за живота!

***

Надпис в женска тоалетна:
- Пешо, обичам те! - Петя
Под него друг:
- Много си проста, Пешо ходи в другата тоалетна!

***

- На какво ни научи историята с Титаник, относно изборите?
- Колкото по-силни са виковете от долната палуба, толкова по-силно свири оркестъра на горната!

четвъртък, 30 май 2019 г.

На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.

Вицове - само сока, май 2019 г.


Според Стивън Хокинг хората до 100 години ще трябва да напуснат Земята. Което ще е много тъпо за нас българите, защото тъкмо ще е завършена магистрала Хемус.

***

Да вярваш в истинската любов е като да се влюбиш в момиче от Тайланд...
Много щастие, много трепети и накрая к*р.

***

Магията на солариума, влиза кифла, излиза пърленка.

***

Има ора, де са добри в една област, па в друга ги нема ник'ви! Малко сме тия, дека сме еднакво зле у всичко!

***

По-добре да работиш с пияни професионалисти, отколкото с трезви идиоти...


сряда, 29 май 2019 г.

На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.
Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.
В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове - само сока, май 2019 г.

Жена на щраус позира за снимка

Аз или получавам това което искам, или започвам да искам нещо по-просто!

***

- Главата ти е като компютър!
- Умна, нали?
- Не, квадратна...

***

Жената цял живот се опитва да те промени и след 25 години се обръща и ти казва:
- Ти не си човека за когото се омъжих!

***

"За най-трудната работа наемам най-мързеливи хора, защото те винаги намират най-лесният и практичен начин, как да бъде свършена!" - Бил Гейтс
Ей тоя пич да ми е работодател, така ще ми спори работата...

***

- Иванчо, защо с Марийка имате едни и същи грешки на диктовката?!
- Защото имаме една и съща учителка, госпожо!!!

вторник, 28 май 2019 г.

На тази дата: 28 май 1987 г. Немец навлиза с малък самолет в СССР и каца на Червения площад в Москва

1987 г. Матиас Руст безпрепятствено навлиза с малък самолет „Чесна-172” в съветското въздушно пространство и каца на Червения площад в Москва. По това време Руст е 19-годишен пилот-любител, но успява да прелети разстоянието от Хелзинки (Финландия) до Москва.

Идеята идва на Руст, докато гледа по телевизията безплодните преговори между американския и съветския президент в Рейкявик. По онова време младежът вече проявява интерес към политиката и му се приискало да изглади отношенията между СССР и Запада, като прокара въображаем мост между тях. Бащата на Руст продава самолети „Чесна” в Германия, а младежът изкарва курс за пилот-любител и дори вече има във въздуха около 50 часа.

На 13 май 1987 г. той казва на родителите си, че възнамерява да обиколи Северна Европа със самолет, за да пролети необходимото време за получаване на права за професионален пилот. Първата му спирка е на шотландските Шетландски острови, втората е на Фарерските острови на крайбрежието на Дания, като на двете места прекарва по една нощ.

След това Руст пристига в исландската столица Рейкявик, после в норвежкия Берген, а на 25 май вече е в Хелзинки. В трите последни града матиас Руст прекарва по няколко дни, като събира кураж да изпълни авантюрата си и пресмята шансовете си да оцелее.

Сутринта на 28 май младият пилот съобщава на диспечерите в Хелзинки, че се отправя за Стокхолм. В този момент той все още не е уверен, че ще изпълни замисъла си. Окончателно взема решението след като половин час лети в западна посока към Стокхолм. След това неочаквано и за себе си взема курс на югоизток.

В същото време в Хелзинки диспечерът на въздушния контрол започва да се вълнува от неправилното направление на Руст, който след това изобщо изчезва от екраните заради малката си височина. Подаден е сигнал за тревога и в района на финското крайбрежие започва издирвателно-спасителна операция. След като на повърхността на морето е забелязано маслено петно, към търсенето са привлечени водолази.

Самолетът на Руст пресича въздушната граница на СССР в 14.20 ч. на височина 600 м над Финския залив в района на естонския град Кохтла Ярве. Радарите на ПВО веднага регистрират нарушението поради равния терен и дежурните зенитноракетни дивизиони са приведени в бойна готовност.

Изпратен е свръхзвуков изтребител МиГ-21. Той бързо открива нарушителя, но не му подава международно установените команди, за да го принуди да кацне. Не го и обстрелва. Изтребителят изчезва в облаците и повече не се връща.

За станалото има две коренно различни версии, които никога не са изяснени от съветските власти. Според едната той е опознат като чужд спортен самолет, не представляващ заплаха за страната, и е воден на радарните екрани до Москва. От 1984 г. в съветските ВВС е издадена заповед, забраняваща откриване на огън по граждански и спортни самолети.

Според втората версия самолетът не е опознат като чуждестранен, тъй като изтребителят лети с превишение в скоростта от 400-500 км/ч. Същевременно в района ден по-рано е станала авиационна катастрофа и продължават спасителните операции; в небето се изпълняват учебни полети с млади летци. Всичко това довежда до бъркотия във въздуха и в центровете за управление на полетите.

По вероятна е втората версия, защото никой не го следи на екраните и при кацането и рулирането му до храма „Василий Блажени” никой не го очаква. Милицията пристига после по сигнал за паркирания самолет.

Радостта му, че е достигнал до Москва, бързо секва при вида на куполите на големите московски църкви. Руст си дава сметка, че кацането няма да е лесно, тъй като на Червения площад и наоколо не се вижда празно пространство без хора. Той прави няколко кръга на височина 10 м над Големия Москворецки мост, давайки да се разбере, че ще каца. И ...успява.

На младежа му се налага много време да доказва, че е действал сам и полетът му не е част от заговор на чуждестранно правителство. А тогавашният лидер на СССР Михаил Горбачов си дава сметка, че може да извлече полза от ситуацията в свой интерес, като уволни високопоставени военни, които не подкрепят реформата му за гласност и демократизиране на обществото.

След няколко дни са уволнени военният министър Сергей Соколов и командващият ПВО Александър Колдунов. В течение на няколко месеца са уволнени около 200 високопоставени военни, набедени като виновни за кацането на Руст в Москва.

Руст е обвинен и признат за виновен в нарушаване на международните правила на полетите, незаконно преминаване на държавната граница, а така също и за „злостно хулиганство”. Съдебният процес започва в Москва на 2 септември 1987 г. и завършва след два дни. Матиас е осъден на четири години престой в трудов лагер с лек режим.

Независимо че впоследствие му е разрешено да изтърпи наказанието в Лефортовския затвор в Москва, Руст тежко преживява затворничеството си. През 1988 г., след подписването от Рейгън и Горбачов на договора за неразпространение на ядреното оръжие, международната обстановка се разведрява и към Руст е проявен знак на добра воля.

След като прекарва в предварителния арест и в затвора 432 дни, на 3 август 1988 г. той е помилван и освободен - бившият външен министър Андрей Громико, в ролята на председател на Върховния съвет на СССР, подписва необходимите документи за неговото помилване.

Вицове - само сока, май 2019 г.


- Ти помниш ли, сутринта как крещях от щастие, че накрая ги намерих тия, шибани ключове?
- Помня
- А после не видя ли къде ги оставих?

***

Никога не се подигравайте на глупав човек... Нищо чудно някой ден да стане министър...

***

Тъй като думата "психиатър" е малко стряскаща ,ЕС обмисля тя да бъде заменена с "мениджър връзки с действителноста!"

***

Според мен статуята на София трябва да изобразява пушеща, отегчена до смърт продавачка.

***

Мъдрост - това е, когато сам стигаш до мисълта, че се занимаваш с глупости!...

понеделник, 27 май 2019 г.

На тази дата: 27 май 1925 г. Публично са обесени извършителите на атентата от "Света Неделя"

Обесването на атентаторите: Петър Задгорски (клисарят) - обесен,
Георги Коев го бесят, Марко Фридман очаква да бъде обесен,
София, при еврейските гробища зад игрище Славия, 27 май 1925 г
1925 г. е извършена последната публична екзекуция в Европа - обесени са извършителите на атентата в катедралата „Св. Крал” Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев. Денят е Велики четвъртък от Страстната седмица, след два дни е Великден.

На 16 април 1925 г. старата софийска катедрала „Свети Крал” (днес „Света Неделя”) е препълнена от народ. Предстои опелото на убития два дни по-рано запасен генерал Константин Георгиев, опълченец, един от водачите на управляващия „Демократичен сговор”. Присъстват министри, депутати, кметът на София, висши офицери, съратници на покойника от войните за национално обединение.

В 15.20 ч. Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона. В този миг мощна ударна вълна от експлозия поваля мъже, жени и деца, куполът на катедралата отхвръква, а после се стоварва обратно долу.

Загиват 134 души, други умират по-късно от раните си, така общият брой на жертвите достига 213. Ранените са 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и множество граждани, включително деца.

Целият експлозив от 25 кг е събран в един пакет и е заложен над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата. Взривен с бикфордов шнур с дължина 15 м, осигуряващ на атентаторите 25 минути, за да избягат.

Атентатът е дело на крайно ляво настроени дейци от Военната организация на БКП. София е блокирана само за минути след експлозията. Разследването е поето от „Обществената безопасност” („Държавна сигурност” на Царство България). Много скоро са разкрити и заловени организаторите и преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Георги Коев и клисарят Петър Задгорски.

Първи е арестуван клисарят Петър Задгорски. Блокадата го сварва на ъгъла на бул. „Княгиня Клементина” (днес „Ал. Стамболийски”) и „Цар Самуил” на път за площад „Възраждане”, където уж трябвало да го чака автомобил. При вида на униформените той се разтреперва и колабира, като привлича вниманието на околните. От него започва разнищването на заговора.

Марко Фридман и Георги Коев са арестувани, без да окажат съпротива. От блокадата се измъкват Никола Петров, (който заедно с Фридман запалват фитила) и Живко Динов, (осигуряващ охраната при поставянето и задействането на взрива) и успяват през Сърбия да избягат за Москва. Ден по-рано е напуснал България и Петър Абаджиев - приносител на коминтерновските пари от Москва за подготовката на атентата. Когато полицията отива да арестува офицерите Коста Янков и Иван Минков, които са сред организаторите на атентата, те откриват огън и накрая се самоубиват.

Пред съда са изправени над 20 души, държавното обвинение иска девет смъртни присъди, но съдът произнася само три - за заловените физически извършители Фридман и Коев и за клисаря Задгорски, който осигурява достъпа до купола. При това съдът настоява да бъде убеден, че клисарят е знаел какво се върши и напълно съзнателно е съдействал.

Преди четенето на присъдата, вземайки последна дума, Фридман заявява, че с ясно съзнание е влязъл в една нелегална организация, с крайна цел - повдигане на въоръжено въстание. Съжалявал, че след Деветоюнския преврат, партията като революционна организация трябвало да застане на страната на един контрапреврат, но тя изменила на идеалите си и го докарала до положението да застане пред съда и да отговаря за избиването на невинни хора.

Няколко часа преди да бъде изпълнена смъртната присъда на 27 май 1925 г., Фридман пише молба до царя - той моли бесилото да бъде заменено с разстрел. Царят обаче отказва да удовлетвори последната молба на осъдения.

Макар в присъдите да не е отбелязано публичното им извършване и въпреки съпротивата на двореца, правителството си поема отговорността - в покрайнините на София на игрище са сковани от масивни греди три бесилки. Под тях има маси, а върху тях са сложени столчета.

Вицове - само сока, май 2019 г.


- Бюлетината счита ли се за валидна, ако след X, в квадратчето или извън него напиша още две букви?

***

Дошъл съм на работа, за да работим... Не да отговарям, на тъпи въпроси "Що си пиян? Що спиш тука?"

***

- Тате, "Малката русалка" българска приказка ли е?
- Не.
- А кой я е написал?
- Андерсен, дъще.
- А как му е първото име?
Бащата се замислил, но скоро отговорил:
- Памела.

***

Загубил се българин в Париж. Френски не знае. Върви и псува. Един го хванал за врата:
- Ей, ти кого псуваш бе?
- А, точно тебе търся!

***

Тъкмо почна да поумнявам, и все нещо ми пречи. Я отпуск, я празник!

неделя, 26 май 2019 г.

"Таралеж" следи на живо продажбите на цветния пазар!

Гербери - 32,5%

Червени рози - 23,5%

Турско кокиче -13%

Джамбаски зюмбюл -6,8%

Демократично цвете -6%

Магарешки бодил - 3,7%

Към 18:30 ч.


LIVE! Обновява се! 



На тази дата: 26 май 1876 г. Панайот Волов се удавя на път за Румъния

На 26.5.1876 г., на път за Румъния след разгрома на Априлското въстание, революционерът Панайот Волов се удавя при опит да премине буйните води на река Янтра.
Панайот Волов е виден деец на националното революционно движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание.

Роден е през 1850 г. или 1851 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873).

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

Председател е на Шуменския частен революционен комитет и като негов представител през август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.

Арестуван е и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местните младежи и европейските инженери, участващи в строителството на железопътната линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Панайот Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание през септември 1875 г. Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.

В резултат на организаторската им работа са създадени десетки революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, той проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски.

Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема дейно участие в него.

При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др.

След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Ст. Ангелов. След предателство са налага да преплуват Янтра, но буйните води го повличат и там намира смъртта си.

Вицове - само сока, май 2019 г.

От бала

Евроизбори: И европейците тръпнат, друг път не видели, в едно да гласуват и живи и умрели!


***

Трудът е направил от маймуната човек. Отпуската връща всичко на мястото си.

***

Ако внезапно започна да пазя диета и да правя коремни преси, значи след два часа ще заминавам на море...

***

Това лято, най-вероятно, ще хвана тен от светкавици!

***

- Тате, защо не са ходили жените в казарма?
- Ти представяш ли си майка ти с калашник?