събота, 12 октомври 2019 г.

На тази дата: 12 октомври 1492 г. е открита Америка

На 12 октомври 1492 г. експедицията на Христофор Колумб достига Карибските острови, но до края на дните си той смята, че е достигнал Южна Азия.
Колумб вярвал, че Земята е сравнително малка сфера и твърдял, че може да достигне Далечния Изток, като пътува от Европа само на запад. Експедицията му е с екипаж от 90 души на корабите "Санта Мария" (100 т), на който Колумб издига своя адмиралски флаг, "Пинта" (около 60 т) с капитан Мартин Алонсо Пинсон и "Ниня" (около 50 т) с капитан Висенте Янес Пинсон. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Палос, спират на Канарските острови за ремонт на "Пинта" и потеглят от там на запад на 6 септември.
Първите три дни цари затишие, но през следващите излиза попътен вятър и корабите бързо напредват. Колумб разбира, че тревогата на екипажа ще се увеличава с непрекъснатото отдалечаване от родината и решава да отбелязва в корабния дневник занижени данни за плаването, а истинските ги записва в свой таен дневник. На 10 септември в неговия дневник са записани 60 левги (360 км) за денонощие, а в официалния - 48 левги. Това продължава и през следващите дни.
На 16 септември от корабите забелязват туфи зелени водорасли в морето и през следващите три седмици флотилията се придвижва на запад през това странно морско пространство. Така Колумб открива Саргасово море.
В началото на октомври моряците и офицерите настойчиво искат да се промени курсът на югозапад, но едва на 7 октомври Колумб се съгласява, вероятно опасявайки се от метеж на корабите. Минават още три дни и се появяват първите птици около корабите, явен признак за наличие на суша.
В 2 часа през нощта на 12 октомври 1492 г., 33 дни след потеглянето им от Канарските острови, морякът Родриго де Триана забелязва на запад земя, която сутринта всички разглеждат с възхищение. Колумб нарича острова Сан Салвадор (според местните Гуанахани). Предполага се, че това е и настоящият остров Сан Салвадор, официално именуван така през 1925 г. От корабите спускат лодка и Колумб, заедно с другите двама капитани, нотариус и кралски контрольор слизат на брега, забиват кастилското знаме, стъпват във владение и съставят съответния нотариален акт.
На острова испанците виждат голи хора и Колумб описва първата си среща с араваките – народ, който след 20-30 години ще бъде напълно изтребен от колонизаторите:
"Те с плуване достигаха до нашите лодки и ни носеха папагали, памучна прежда, земеделски сечива и много други предмети, които обменяха за дреболии, давани от нас. На мен ми се стори, че всички тези хора са бедни, ходят както майка ги е родила, в по-голямата си част са млади, добре сложени физически, лицата им са красиви, косите дълги и здрави, а цветът на кожата им кафеникав. Някои от тях имат рисунки по лицето, белези по тялото, а някои само около очите и носа. Не познават хладни оръжия и не знаят значението на желязото."

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


- Здравейте, аз се казвам Стефка и откраднах крокодила от зоопарка!
- Извинете, но тук е групата на анонимните алкохолици!
- А вие кво си мислите, че бях трезва ли?

***

От интервю при кандидатстване за работа:
- Пиете ли?
- О, не, въобще не мога да понасям миризмата на алкохол!
- Изглежда не сте готови да работите в екип...

***

Българите сме единствената нация, която на въпроса "Къде отиваш?", отговаря с "Ей, ся идвам..."

***

На шестия ден, Бог създаде мъжа. После жената. И след това пак мъжа, защото предишния избяга...

***

- Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?
- Общински съветник.

петък, 11 октомври 2019 г.

На тази дата: 11 октомври 1939 г. Алберт Айнщайн описва в писмо до Рузвелт как може да се направи атомна бомба

1939 г. американският президент Франклин Рузвелт получава писмото на Алберт Айнщайн и други учени за възможността да бъде произведена атомна бомба.
Още на 2 август 1939 г. Айнщайн пише първото си писмо до американския президент Рузвелт, с което му разкрива възможността за създаването на атомна бомба от германците и го увещава Америка да предприеме по-нататъшни действия, които да стимулират разработките. Няколко години по-късно Айнщайн съзнава ролята си в този исторически момент и дълбоко съжалява.
Бойните действия станали причина за ускоряване на всички военни разработки, а накрая атомната бомба била изпробвана на практика за първи път, поразявайки Хирошима и Нагасаки.
Ето и текстът на писмото на Айнщайн:
Сър:
Част от последната работа на Е.Ферми и Л.Силард, която беше сведена до знанието ми посредством ръкопис, ме кара да предполагам, че елементът уран може да се превърне в нов и важен източник на енергия в най-близко бъдеще. Някои възникнали аспекти на ситуацията предполагат бдителност и при необходимост - бързи действия от страна на Администрацията. Ето защо смятам, че е мой дълг да привлека вниманието Ви към следните факти и препоръки.
В хода на последните четири месеца се стигна до тази вероятност чрез работата на Жолио във Франция, както и на Ферми и Силард в Америка, че може би е възможно да се изгради верижна ядрена реакция с голяма маса уран, чрез който огромна мощност и големи количества нови елементи, подобни на радий, ще бъдат произведени. Сега вече е почти сигурно, че това ще бъде осъществено в най-скоро време.
Този нов феномен ще доведе и до изобретяването на бомби, а можем да допуснем, макар и с по-малка сигурност, че извънредно мощни бомби от този вид могат да бъдат направени по този начин. Една единствена бомба от този вид, пренесена от кораб и взривена на пристанище, може убедително да разруши цялото пристанище заедно с някои прилежащи територии. Така или иначе, такива бомби може да се окажат твърде тежки за транспортиране по въздух.
Съединените Американски Щати притежават само бедни уранови руди в ограничени количества. Има добра руда в Канада и бивша Чехословакия, но най-важният източник на уран е в Белгийско Конго.
Предвид тази ситуация може да помислите за желателно да се поддържа постоянен контакт между Администрацията и групата физици, работещи по верижните реакции в Америка. Един от възможните варианти за Вас би бил да възложите задачата на човек, който има доверието Ви и който вероятно би могъл да съдейства като неформален фактор. Задачата му би могла да съдържа следното:
а) да стигне до правителствените департаменти, които да държи в течение за по-нататъшното развитие и да придвижи напред препоръките за правителствено действие, отделяйки специално внимание на проблема за опазването на доставената за САЩ уранова руда.
б) да се засили експерименталната работа, която понастоящем е провеждана в рамките на бюджетите на университетските лаборатории, чрез набиране на средства, ако такива са необходими, посредством неговите контакти с частни лица, които желаят да направят своя принос за каузата и може би също като получи съдействие от индустриални лаборатории, които разполагат с необходимото оборудване.
Разбирам, че Германия всъщност е спряла покупката на уран от Чехословашките мини, които е завзела. От това, че Германия е трябвало да предприеме толкова ранно действие може да се подразбере, че синът на германския зам.-министър на външните работи фон Вайцзекер е прикачен към института Кайзер-Вилхелм в Берлин, където част от американската работа по урана е подновена.
Искрено ваш,
Алберт Айнщайн
 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Нефт е открит през една и съща година в Сургут и Дубай

Сутрин едно разлято кафе действа много по-разсънващо от едно изпито...

***

Пролетна умора, летен мързел, есенна депресия, зимни празници...

***

- Скъпи, днес детето ни каза първата си дума и тя беше "тате"!
- Чудесно! И как стана това?
- Ами точно бяхме в зоологическата градина и гледахме клетката на горилите.

***

Апетитът идва с яденето, красотата с пиенето.

***

Още три дни ако не видя жена с къса пола и слагам зимните гуми!!!

четвъртък, 10 октомври 2019 г.

На тази дата: 10 октомври 732 г. Франките спират нашествието на мюсюлманите в Западна Европа

732 г. край Поатие франките спират инвазията на арабите към Европа. Френско-бургундските сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. После Карл Велики започва освобождаване на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492г. 

Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд във визиготските християнски кралства на Иберийския полуостров. За времето си Умаядският халифат е най-голямата военна сила. На изток арабските войски достигат до днешен Пакистан. Арабската империя поглъща Персийската Сасанидска империя и големи територии от Византийската империя след пробива си в битката при Ярмук през 636 г. и през 718 г. достигат портите на Константинопол, откъдето са отблъснати с общите усилия на българите под командването на хан Тервел, който ги побеждава при Адрианопол, и византийците под командването на император Лъв III.
Арабите на Ал Самх ибн Малик, главен управител на Андалусия, превземат Септимания през 719 г. след завземането на Иберийския полуостров. Ал Самх установява столицата си в Нарбона през 720 г. и завладява няколко града под контрола на визиготските графове, но през 721 г. херцог Одо Аквитански изненадва арабите при обсадата им на Тулуза, разбива ги и ранява смъртоносно самия Ал Самх ибн Малик. Това поражение обаче не прекратява арабските набези в Галия и през 725 г. те достигат Отун в Бургундия.
През 732 г. арабите напредват на север към р. Лоара. След като е унищожила съпротивата в тази част на Галия, нахлуващата армия се е разделила на няколко части.
Карл Мартел знае, че освен него няма кой да спре мюсюлманското нахлуване в Западна Европа. Научавайки за тяхното приближаването, събира армията си и поема на юг с надеждата да ги изненада. Тъй като възнамерява да използва фалангова формация, за него от първостепенна важност е да избере за бойно поле залесена равнина, която ще възпрепятства противниковата конница.
Арабите нямат добро разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Тур, недалеч от Поатие. В продължение на седем дни двете армии се дебнат, прибягвайки само до малки схватки.
Абд ал Рахман изчаква да се съберат всичките му сили, което се случва, но все още е обезпокоен. Отлагането обаче дава възможност и на Карл да събере пехотните си ветерани от краищата на кралството. Някои от тях служат под неговото командване още от 717 г. Той също свиква опълчение, но то се оказва полезно само за събиране на храна и тормозене на арабите.
Никой от двамата пълководци не желае да нападне, но накрая Абд ал Рахман се чувства задължен да заповяда нападение преди по нататъшно застудяване и срама от отстъплението. Арабите трябва да се изкачват по горист хълм, за да стигнат франките, което неутрализира част от преимуществото им в численост и тежка конница. Там на високото франкската пехота е построена във фаланга сред дървета, което им помага да устоят на арабското конно нападение.
Абд ал Рахман вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устремни атаки, заповядани от арабския командир, се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация. Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето – устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия.
Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките, се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Изходът на битката все още е неясен, когато, според франкските историци, сред арабите тръгва слух, че техните противници заплашват плячката, която са домъкнали от Бордо. Някои от арабите веднага се втурват към лагера, за да защитят имуществото си.
Абд ал Рахман е обкръжен и убит, докато се опитва да спре отстъплението. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден. Когато на следващия ден арабите не възобновяват нападението си, франките още не помръдват, защото се страхуват от засада. Карл предполага, че противниците му се опитват да го примамят да слезе от хълма. Само след подробно разузнаване на умаядския лагер, в който са оставени дори палатките при прибързаното напускане, франките разбират, че арабите са се отправили обратно към Иберия с колкото плячка могат да носят.
 
 

Вицове - само сока, октомври 2019 г.


Облякъл съм всичките си дрехи, увил съм се като пашкул и някой малоумник вземе да ме пита:
- "Студено ли ти е?"
- Не, бее...! Чакам да стана пеперуда!

***

Какви са тези ненормалници по пътищата?! Човек вече да го е страх да си купи шофьорска книжка!

***

Разбираш, че рекламата е отишла твърде далеч, когато видиш в магазина тоалетна хартия "Междузвездни войни" с надпис:
- "За да си избършеш тъмната страна!"

***

- Как, яденето от зеленчуци, може да стане по-вкусно и ароматно?
- Като добавиш месо!

***

Ако не ти се спи като си легнеш, не се притеснявай, ще ти се спи като станеш...

сряда, 9 октомври 2019 г.

На тази дата: 9 октомври 1944г. В Москва Чърчил и Сталин решават съдбата на България

Московската среща от октомври 1944 г.

На Московската среща (9-19 октомври 1944 г.), освен Уинстън Чърчил и Йосиф Сталин, присъстват и външните министри на Великобритания и СССР – Антъни Идън и Вячеслав Молотов. Британският премиер се надява да използва разговорите си със Сталин за постигане на така желаното от него споразумение. Предварителните сондажи са му вдъхнали надежда, че този път вероятно ще постигне резултат. И действително, още на първата среща, състояла се на 9 октомври 1944 г., Чърчил лансира идеята за разделяне на Балканите и на Централна Европа на сфери на влияние. 
Всъщност публикуваните от Албърт Резис факти и обстоятелства относно прословутото листче от бележника на Чърчил потвърждават онова, което великият английски политик споделя преживе в своите спомени.
Едва е започнала срещата и Чърчил се обръща към Сталин:
”Нека уредим нашите взаимоотношения на Балканите. Вашите армии са в Румъния и България. В тези страни ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се противопоставяме на дребно. Как бихте погледнали да имате 90% предимство в Румъния, а ние да имаме 90% в Гърция и 50 на 50 в Югославия? Докато думите ми се превеждаха нахвърлях следното на половин страничка:
Румъния
            Русия                                                                         90%
            Останалите (съюзници)                                         10%
Гърция
            Великобритания (в съгласие със САЩ)                 90%
            Русия                                                                         10%
Югославия                                                                           50-50%
Унгария                                                                                50-50%
България
            Русия                                                                          75%
            Останалите                                                              25%

Подадох я на Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи кратка пауза. След което Сталин постави със синият си молив голям знак и върна обратно листчето. Всичко беше уредено за секунди”.
Дали големият знак със синия молив или “синята лястовичка” означава съгласие? Или Сталин приема само “за сведение” предложението на британския премиер? Каквито и да са интерпретациите, всички резултати в международните отношения през целия следвоенен период до края на 80-те години [на ХХ век] подкрепят категорично наличието на такава договореност.
Може да се твърди, че за Сталин и Молотов директният ход на Чърчил се оказва приятна изненада. Формулата не само потвърждава съветското влияние на Балканите, но и съвпада напълно със съветската програма-минимум. Оказва се, че интересът на британския премиер към България е по-голям от този към Румъния. Чърчил е съгласен на 10% в Румъния, но настоява за 25% влияние в България. Позицията на Сталин е по-различна. Съветският стенографски протокол от тази среща е твърде синтетичен, не съдържа подробности, нито пък споменава за „синята лястовичка”, с която Сталин мълчаливо маркира подадения му от британския премиер лист. 

В протокола е вписана само една неопределена бележка на Сталин:
„Другарят Сталин заяви, че 25% контрол на британците в България не хармонизира с другите цифри в таблицата. Другарят Сталин смята за необходимо да направи някои промени, в смисъл, Съветският  съюз да има в България 90%, а Великобритания – 10%”. 
Използвана е думата „хармонизира”. Вероятно Сталин има предвид аналогичното разпределение на сферите на влияние в Гърция. Подобна теза се налага и от подкрепеното от Сталин предишно искане на Чърчил Великобритания да има в Гърция право на сюзеренна власт. 
Протоколът подсказва също, че Сталин е съвършен играч, чиито умения демонстрира и в сръчното си маневриране по отношение на Италия. Когато Чърчил настоява съветското правителство да окаже въздействие върху италианския комунистически ръководител Ерколи да озапти италианските комунисти, чиято реторика можела да възпламени страстите и да доведе до сблъсъци с окупационните съюзнически части, Сталин реагира, според синтетичния стенографски протокол, по следния начин:
„Другарят Сталин каза, че за него би било много трудно да упражнява влияние върху италианските комунисти, защото не е информиран за вътрешното политическо положение в Италия. Освен това, в Италия няма съветски войски, за разлика от България, където сме в състояние да съветваме комунистите какво да правят. Но ако той, другарят Сталин, се опита да посъветва Ерколи, Ерколи може да му каже да върви по дяволите, тъй като той, другарят Сталин, въобще не познава положението в Италия. Другарят Сталин може само да каже, че Ерколи е интелигентен човек и не би действал безразсъдно. Чърчил отговори, че би предпочел италианските комунисти да се въздържат от възпламеняване на страстите в Италия. Другарят Сталин отвърна, че цифрите за България трябва да бъдат коригирани. Чърчил отговори, че общо взето не го е еня за България и че въпросът би могъл да се обсъди от Идън и Молотов. Другарят Сталин се съгласи”.
Антибългарските емоции на британския премиер не са случайни и датират от десетилетия. Една от причините може да бъде потърсена в традиционната британска политика спрямо Балканите, в която българските национални стремления не се вписват по същия начин. Главната причина обаче е дълбоко личностна: България, или по-точно направляваното от цар Фердинанд българско правителство, допринасят в значителна степен за унизяването на Чърчил като политик.
През пролетта на 1915 г. Първата световна война е в разгара си. Сър Уинстън, който по това време е министър на военноморските сили, разработва стратегия за скорошно спечелване на войната от страните на Антантата. Ако Османска Турция – най-слабото звено на Централните сили – бъде принудена да капитулира, британските щикове в Близкия Изток и руските – от Кавказкия фронт ще могат да се пренасочат към Европейския боен театър. Съпротивата на Австро-Унгария и Германия ще бъде сломена в най-кратки срокове.
Планът на Чърчил предвижда Османска Турция да бъде ударена право в сърцето, след като се завземат Дарданелите. Неутралитетът на България да бъде насърчаван срещу обещанието за връщане на Източна Тракия. Преценката е, че такова решение отговаря напълно на българските национални интереси. Чърчил обаче недооценява силите на турската съпротива, командвана от талантливия, но не много известен дотогава Мустафа Кемал паша – бъдещият Ататюрк. Турският гарнизон на крепостта Чанаккале отговаря с ожесточен огън и десантът на британците е неуспешен. Част от британската флота е унищожена. Набързо докараните подкрепления не могат да променят хода на битката. Боевете се проточват и в края на лятото провалът на Дарданелската операция става очевиден.
Чърчил недооценява и категоричните български уверения за неутралитет. През септември 1915 г. България демонстративно престъпва декларациите си и се включва във войната на страната на прогерманската коалиция. Сърбия капитулира. Османска Турция стабилизира позициите си по фронтовете. Съотношението се променя рязко в полза на Централните сили. Сър Уинстън е потресен от маневрата на София. Как може България да влезе в коалиция с армиите, воюващи срещу Освободителката си Русия? Да стане съюзник на петвековния си поробител? При това само две години, след като последният е изклал и прогонил над 200 хиляди българи от земите им в Източна Тракия? Няма такъв прецедент в световната история!
Провалът на Дарданелската операция принуждава британския министър на военноморските сили да подаде оставка. И да приеме незначителния пост министър без портфейл. Потомственият аристократ е безкрайно оскърбен и през целия си живот ще вини българското коварство като главна причина за политическото си унижение. Макар обстоятелствата да сочат, че провалът на Дарданелската операция се дължи на недооценка на тактическата обстановка от страна на Чърчил и е факт далеч преди България да се включи във войната, антибългарските му емоции остават трайни до смъртта му през 1965 г.
Именно тези емоции витаят в британската позиция по време на доста протяжните пазарлъци между Идън и Молотов през октомври 1944 г. в Москва. Първият настоява съотношението в България да бъде 75:25 в полза на Съветския съюз, впоследствие се съгласява на 80:20. Молотов възразява: Сталин иска съотношението “да се хармонизира”, тоест да бъде 90:10. В следващия си ход Молотов предлага краен вариант, който, според него, Сталин би се съгласил да приеме в България при съотношение 75:25, при условие обаче, че за Югославия съотношението се промени на 60:40 в полза на Съветския съюз. Последното, което Молотов приема на 11 октомври 1944 г., при това условно, е съотношение 80:20 в полза на Съветския съюз в България и Унгария, и 50:50 – в Югославия.
Споровете около разпределението на надзора за изпълнение на съглашението за примирие с България са придружени с настойчиви опити на Идън да получи повече британско и американско участие в Съюзническата контролна комисия (СКК). Този въпрос е оставен да се разисква в хода на уточняване на клаузите на примирието.  Идън се съгласява обаче съветският представител да председателства Съюзната контролна комисия в България. Трите съюзни държави нотифицират българското правителство, че предпоставка за започване на преговорите за примирие е изтеглянето на българските войски и администрация от окупираните територии на Гърция и Югославия в 15-дневен срок.