събота, 25 януари 2020 г.

На тази дата: 25 януари 1905 г. Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света

Скъпоценният камък преди обработката.
1905 Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света. „Кулинан”, наречен така по името на собственика на мината, тежи 3106 карата (над 620 грама). Когато е раздробен за обработка, се получават 9 големи скъпоценни камъка и 100 по-малки. Най-големият - „Кулинан - 1”, е от 516,5 карата и го монтират в британския кралски скиптър.
Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. 
Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.
9-те най-големи къса след разделянето.
По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г.
е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.
Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. 
Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.
От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. 
Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Позитано, Италия
- Много скъпо, бе! - си помисли принц Хари, получавайки първата си сметка за ток.

***

- И повече няма да ми викаш патка!
- Добре де, няма! Дай сега да тe цункам по човката...

***

Имам ярък спомен за пластмасовите играчки, които дъвчех, като дете. И сега като купя домати, идва носталгията.

***

- Що си продаде тромпета?
- Щото комшията си купи пушка.

***

Когато той я видя, смарт часовникът му измери пулса и електронното банкиране моментално блокира картата му.

петък, 24 януари 2020 г.

На тази дата 24 януари 1972 г. Селяни откриват японския сержант, който не разбрал за края на Втората световна война и 28 години се укривал

На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.
 Странният индивид, който бил напълно контактен и адекватен заявил, че се казва Шоичи Йокой, представил се като редник от японската армия и обяснил, че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо. В продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила...
Историята на редника започнала в края на 44-та. Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови, в това число и Гуамо. В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи. Не щеш ли обаче, войната в тези райони взела, че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят, повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.
На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта, защото в суматохата на боевете изостанал от частта, към която се числял, загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла. Нямал никакъв интерес да се предава, защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата, който вършели японците, че ако бъде заловен от местните, веднага ще бъде убит. Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства, до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие, за да оцелее.
За целта навлязъл навътре в джунглата, избрал си едно безлюдно място и си направил землянка, в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне. С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия, с които успешно ловувал дивеч, а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени. Колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години. Всичко свършило на 24 януари 1972 година, когато двамата гуамски селяни, които споменах в началото съвсем случайно го открили. Въпреки, че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст, а след като го разпитали, най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.
И така, след почти три десетилетия в изгнание, Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце. Там почти никой не искал да повярва, че е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата, но в последствие, когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало войника взел, че станал супер известен. Медиите го обсипвали с внимание, канели го по разни предавания, интервюирали го, а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо. След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче, хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер. Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години, починал от инфаркт. По ирония на съдбата бил погребан в родното си място, точно под надгробната плоча, която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Езерото Луис, Канада
Един вълк видял цяло стадо овце на една поляна:
- Малеее, колко много овце! Леле, леле! Започнал да ги брои - една, две, три, четири, пет... И заспал.

***

Не всички мъже търсят връзка за една нощ. На някои им стигат и 3-4 минути.

***

Ако веждите ти са по-тънки от тези на жената до теб, според древния календар на маите... си абсолютен педал!

***

Опит за свалка на улицата:
- Госпожа или Госпожица?
- Така, като ме гледаш с теА две огромни пазарски торби в ръцете и изплезила език... Как мислиш?

***

С тази заплата, от морските дарове мога да си позволя само сол.

четвъртък, 23 януари 2020 г.

На тази дата: 23 януари 1849 г. Елизабет Блекуел става първата жена лекар

1849 г. Елизабет Блекуел се дипломира в Медицинския колеж в Дженива и става първата съвременна жена-лекар в САЩ и Великобритания. Родена в семейството на собственик на захарна рафинерия тя от малка получава добро образование. По-късно Елизабет Блекуел започва да се самообразова като чете медицинска литература и през 1847 г. успява да постъпи в колежа в Дженива.
Първоначално е отбягвана от състуденти и професори. Не е допускана до лекции. Постоянно среща укор и отхвърляне. Местните хора я мислят за луда и неморална заради желанието й да стане лекар. Тя се съсредоточава единствено върху образованието си и завършва като отличник на курса. По време на дипломирането, деканът я поздравява за постиженията, но изразява и съмненията си дали би допуснал други кандидатки, защото това внася дискомфорт за учебното заведение.
След завършването си Блекуел заминава за Англия, а оттам за Париж, където постъпва в курс за акушерки. През 1850 г. се връща в Лондон и работи известно време в болница, после отива в Ню Йорк. Там през 1853 г. основава малък диспансер, преобразуван през 1857 г. в Нюйоркска амбулатория за бедни жени и деца. През 1858-1859 г. прави обиколка във Великобритания, като изнася лекции и става първата жена, включена в Британския медицински регистър. През 1868 г. основава Женски медицински колеж към Нюйоркската амбулатория, който функционира до 1899-а.
През 1869 г. Елизабет Блекуел окончателно се премества в Англия, където установява успешна частна практика и преподава гинекология в Лондонското медицинско училище за жени. Оттегля се от преподавателското място през 1907 г., умира три години по-късно.

Вицове - само сока, януари 2020 г.


Заливът Ха Лонг, Виетнам
През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва:
- Другари, през 1980г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет!
Тълпата реве:
- Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет...
Брежнев продължава:
- Другари, през 1990г. всеки наш гражданин ще има автомобил!
Тълпата:
- Ураааа, автомобиииил, автомобииииил...
- Другари, през 2000г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи вертолет!
Тълпата изпада в луд екстаз:
- Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет...
Една бабичка обаче пита:
- Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет?
- Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш...

***

Поздрав за Пешо, който очаква бебе от цялата компания...

***

Никога няма да разбереш колко много хора мразиш, докато не дойде време да избираш име за дете.

***

- На всяка пробутвам една и съща история. И работи безотказно.
- При мен няма да мине!
- Няма. Ти си различна...

***

Майка към детето:
- Иди оттатък, виж какво прави баща ти и му кажи, че не се прави така!