събота, 28 март 2020 г.

На тази дата: 28 март 845 г. Париж е опустошен при нападение на викингите

845 г. Париж е опустошен при нападение на викинги, предвождани от Рагнар Лодброк.

Има сведения, че Ил дьо Франс е населяван от хора отпреди поне 40 000 години. Счита се, че Париж е основан около 250 г.пр.н.е. от келтското племе паризии, които основават рибарско селище на брега на Сена. Градът попада под владичеството на римляните, водени от Юлий Цезар през 52 г.пр.н.е. след потушаване на въстанието на Верцингеторикс.

Завоевателите наричат новия си град Лутеция, което означава „блатиста местност” или „място, заобиколено с вода”, което много по-късно историците тълкуват като „остров”. Градът процъфтява и нараства значително докато е под римско владение. През 212 г. получава новото си име Париж, кръстен на местното племе паризии. В следващите два века градът е непрекъснато нападан от варварски племена, докато Римската империя се разпада и през 451 г. районът около Париж е завладян от Атила. В последния момент Атила се отклонява и не напада града.

Римското владичество е прекратено през 508 г., когато Хлодвиг I прави от града столица на франкската династия Меровинги. Нашествията на викингите през 800-те години принуждават парижани да построят укрепление на Ил дьо ла Сите. На 28 март 845 г. Париж е опустошен от викингско нападение, вероятно под водачеството на Рагнар Лодброк, който прибира огромен откуп, за да си тръгне.

Рагнар Лодброк е легендарен датски герой, представител на династията Инглинги. Любопитен факт е, че действителни доказателства за неговото съществуване няма. Известен е предимно от древноскандинавски легенди и саги. Ако е съществувал, е живял през 9-ти век и е бил един от най-великите военни водачи на Дания. Едно от събитията, които му се приписват е именно завземането на Париж през 845 г.

Името „Лодброк” (Лодброук) означава „кожени гащи”. Според историята това прозвище той добива след битка с дракон, в която той е облякъл в панталон и риза, напоени с катран, за да се предпази от отровата на дракона. Според легендите той попада в плен при друга битка и след това умира от мъчителна смърт в затвора. Неговите синове отмъщават за неговата смърт.

Слабостта на Каролингите - френска кралска династия, довежда до постепенния възход на парижките графове; Одо, граф на Париж е избран от феодалните владетели за крал на Франция. Но Шарл III също претендира за трона. Накрая през 987 г. Хуго Капет - граф на Париж, е избран за крал на Франция от големите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг.

Още от Х в. Париж е един от главните градове на Франция: намира се в сърцето на богат земеделски район, с кралски замъци, абатства и катедрала; през XII в. с откриването на Сорбоната градът става едно от първите университетски средища, както и център на изкуствата. Постепенно кралската власт се установява трайно в града - неговата политическа и икономическа мощ не спира да расте. В началото на 14 в., Париж вече е един от най-важните центрове на западния свят. През 17 в. градът е столица на най-мощната европейска държава.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Вчера 23-ма души са глобени по 5000 лева за разходка
в Морската градина на Варна.
Въпрос на родител:
- И защо трябваше да се прави дистанционно обучение от вкъщи? Не можеше ли да ги затворим в училището...

***

Толкова лошо време дойде, че и таксиметровите шофьори не знаят как ще се оправи държавата.

***

Какъв кошмар! - казал Стивън Кинг...

***

Не знам болниците колко ще са пълни след още 1 седмица, но съм сигурна че лудниците ще бият рекорда!

***

Скъпи татковци! Значи, когато ви пише учителката и ви каже "снимайте го", има предвид домашното на детето!

петък, 27 март 2020 г.

Варна, момент от деня: Централната част пак се напълни с хора

Днешна проверка на Таралеж показа, че към 11 часа в центъра на града имаше доста хора.
Явно вече хората започнаха, със стоплянето на времето, да пренебрегват призива за ограничаване на излизанията.
Шишковата градинка
Пред Бюрото по труда имаше голямо количество хора. 


Пред офисите:

На тази дата: 27 март 1973 г. Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар” заради правата на индианците

1973 г. американският актьор Марлон Брандо се отказва от наградата „Оскар”, в знак на подкрепа на правата на индианците. Актьорът „взривява” меката на киното, бойкотирайки 45-ото раздаване на наградите.

В гимназията Марлон се изявява като проблемен ученик. Когато навършва 16 години, е изпратен от баща си във военно училище, но поради буйния си нрав е изключен в годината на дипломирането си. След това се мести в Ню Йорк и започва да посещава курса по актьорско майсторство на Стела Адлер. През 1947 г. постига невероятен успех с ролята си на Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай желание”. Участва и във филмовата й адаптация, за която е номиниран за „Оскар” за най-добра мъжка роля. Печели престижното отличие през 1954 г. за изпълнението си във филма „На кея”.

Любопитен факт е, че въпреки големия си успех и симпатиите на публиката Марлон Брандо едва не приключва кариера си през 60-те години на 20 в. Причина за това е тежкият му характер и груб език. Голяма част от режисьорите отказват да работят с него.

Филмовият му ренесанс настъпва благодарение на Франсис Форд Копола и неговия филм „Кръстникът”. Първоначално продуцентите на филма не искат и да чуят името Брандо, но всичко се променя още след първото му прослушване. Знаменитата роля на дон Вито Корлеоне донася втори „Оскар” на актьора.

На 27 март Брандо трябва да вземе отличието за превъплъщението си в Дон Корлеоне в „Кръстникът”. Вместо да иде на церемонията обаче, актьорът изпраща там млада индианка. Въоръжава я с пространна реч в размер на 15 страници, в които обяснява защо отказва статуетката. Представителката на Брандо е известна с две имена - Мари Крус и Сашийн Малкото перо. Носителка е и на титлата „Мис Американски вампир”, спечелена в конкурс две години по-рано.

Вечерта Сашийн излиза на сцената в рокля със знаците на племето апачи. Взема „Оскар”-а и на един дъх изстрелва, че Марлон протестира срещу начина, по който Холивуд третира индианците.

Изявата й трае само 45 секунди. Минути по-рано зад кулисите я е спипал продуцентът на „Кръстникът” Албърт Руди, който я заплашва, че ще я ликвидира физически или ще нареди ареста й, ако си позволи да говори повече от 45 секунди. Малкото перо очевидно взема на сериозно заплахата и словото й е импровизирано. След това отива зад завесата и изчита всичките 15 страници на Брандо пред журналистите. Какво точно се случва с „Оскар”-а, попаднал в нейните ръце - не се знае. От тогава обаче киноакадемията приема правилото наградите да се вземат винаги лично.

Изборът на Брандо да изпрати младата индианка има свое обяснение. Той подкрепя индианците още в края на 60-те години на миналия век, когато отива във Вашингтон и публично се застъпва за правата на червенокожите племена да ловят риба в изконните си земи.

За самия Марлон Брандо този „бойкотиран Оскар” е втори. Печели първия 18 години по-рано - през 1954 г., за играта си в лентата на Елия Казан „На кея”. Статуетката обаче му е открадната през 1970 г. и Брандо умолява академията да му изпрати нова. Две години по-късно наградата отива при индианците. Третата статуетка пристига при актьора на старини - през 1999 г. и е за цялостния му принос в историята на киното.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Прибрахме се от супермаркета, свалихме маските и гледам... тоя мъж не е моя!

***

Вече никой не пие кафето с Гала, всички го пият с Генерала!

***

Заредих дизел за 1.47 лв, но няма да ви кажа къде, защото видях какво направихте с тоалетната хартия!

***

Готвя грандиозно пътешествие! Ел Дивана, Сан Кухнино, Коста Де Балкония, Лос Леглотос и Ла Ротонда Де Кенефа...

***

За да минава времето, си купих 300 пакета бекон. Мисля да сглобя прасето...

четвъртък, 26 март 2020 г.

На тази дата: 26 март 1841 г. българският духовник Неофит Бозвели е заточен в Света гора

Обвинен в неподчинение, през 1841 година той е заточен в Света гора. Остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.  

През това време активно си кореспондира с други църковни дейци като поп Андрей Робовски от Елена, лясковския архимандрит Максим и др., насърчавайки ги да не изоставят борбата, а да полагат усилия до крайния успех.

Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот.  През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност.

Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.

През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия.

За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византийски, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир.

След заточението си той се установява в Цариград. Преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта. Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора – в Хилендарския манастир и във Великата Лавра.

Неофит Бозвели умира на 4 юни 1848 година в Света гора, което нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.

Вицове - само сока, март 2020 г.


В бъдещето, в тестовете по история на света ще има подвеждащ въпрос:
- "През коя година се провеждат олимпийските игри Токио 2020?"

***

- Жена ми ходи по цял ден из къщи, както майка я е родила...
- Гола ли?!
- Не... Крещейки...

***

Чета заглавието "Спират валежите от сняг"... в първия момент реших, че е по заповед на щаба.

***

А бе, къде изчезнаха всичките ония реклами "Печелете по XX лева на месец само като си седите вкъщи?"

***

Откакто даваха "Робинята Изаура" по първа програма, такова мъртвило не помня по улиците!

сряда, 25 март 2020 г.

Варна, момент от деня

Красотата на бурното море
Иначе в центъра на града имаше леко раздвижване на хора около 12 часа.

На тази дата: 25 март 1909 г. Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства

1909 г. в Русия Мадам Алекс Попова е арестувана за над 300 убийства. Мистериозната мадам е жена на неопределена възраст и със загадъчна биография.

През 1879 г. тя създал в Русия „агенция”, която предлагала на жените да ги избави от жестоките им мъже срещу съответното заплащане. Историята разказва, че мадам Попова убила около 300 мъже, много от тях със собствените си ръце, с отрова или огнестрелно оръжие. Така натрупала значително състояние. Накрая обаче в една от нейните клиентки се пробудила съвестта и я издала на полицията.

Екзекутирана е чрез разстрел през 1909 г.

Мъжете напълно заслужено държат първенството в класацията за най-жестоки престъпления още от зората на човечеството, но жените също не са нежните цвята, така енергично възпявани от ренесансовите поети и това често си личи в днешното общество. Преди да се гмурнем дълбоко в „пленителния“ феномен на Черните вдовици, заслужава си да хвърлим бърз поглед върху нарастващата женска роля в света на жестоките престъпления.

От 70-те години насам се наблюдава тревожно увеличаване – 138 процента – на жестоките престъпления, извършени от жени. Макар, сравнен с мъжкото насилие, техният процент да е малък (15% на 85%), фактът, че бройката се вдига така стремглаво, говори, че нещо се променя в обществото.

Класификация на жените убийци

През 1991 година Ерик Хики разделя жените серийни убийци на две отделни групи: Черни вдовици (които, с две думи, се омъжват с една единствена цел: да убият съпруга си за финансова изгода) и Ангели на смъртта (милостиви убийци, които убиват хора, за които се грижат – например, бебета, майки, баби – за да получат власт и, може би, внимание). Но през 90-те години спектърът на жените убийци се разширява и последователите на Хики допълват неговия списък, добавяйки още категории. През 1998 година книгата на С. Л. Келехър „Най-рядко убийство“ разделя вселената на многократните жени убийци на девет категории:

Черни вдовици
Ангели на смъртта
Сексуални хищници
Убийци отмъстителки
Убийци за изгода
Партньорки
Със съмнителна вменяемост
С неясна мотивация
Неразкрити престъпления

Бевърли Алит
Ангелите на смъртта се виждат като Бог и преследват онези, които, според тяхната преценка, вече са белязани от смъртта – болните или възрастни хора, поверени на грижите им. Техните оръжия са или химикали, като летална инжекция с калий, или задушаване с възглавница – и двете трудни за проследяване. Класически пример за Ангел на смъртта е един случай от Грантам, Англия. През 1991 година 23-годишната медицинска сестра Бевърли Алит убива поне 4 деца и инжектира над 20 други с калий или инсулин, с намерението да ги убие. Тя е осъдена през 1993 година и излежава 13 доживотни присъди.





Айлийн Уорнос
Сексуалните хищници, както подсказва името им, са водени от сексуалните си фантазии. Айлийн Уорнос, една от шепата жени, които попадат в тази  категория, убива най-малко 7 мъже в периода 1989-90 година. Тя правела с тях секс за пари, след което ги напълвала с куршуми и се изпарявала с колите и личните им вещи. Уорнос е осъдена на смърт през 1992 година. Спорен е въпросът дали наистина сексуалните фантазии имат някакво място в мотивацията на Уорнос. Съществуват доказателства, че отмъщението, омразата й към мъжете и кражбата са имали много по-силно влияние над постъпките й. Освен това нейните хомосексуални предпочитания още повече разбиват теорията, че тя е убивала мъже, водена от някакви сексуални фантазии.

Убийците отмъстителки обикновено са водени от някаква мания. Омраза, любов или ревност са най-честите фактори. Те са също толкова редки като Сексуалните хищници, но веднъж предизвикани, са способни на всичко. Макар много от жените убийци обикновено да са по-млади – средната възраст е между средата на 20-те и началото на 30-те им години – Марта Уайс от Охайо извършва престъпленията си на 40-годишна възраст. Когато старата мома най-сетне намерила истинската си любов, тя не можела да си намери място от щастие. Но семейството й се противопоставило на избора й, както и нейният пастор, тъй като годеникът й бил доста по-млад от нея. За отмъщение тя нахранила трима от семейството си със смъртоносна доза цианид и подпалила църквата. Когато била задържана и престъпленията й се разчули, пресата я кръстила „Американската лейди Борджия“ на името на скандално прочутата италианска отровителка. Уайс казала на съдията, че дяволът я бил накарал да го стори, но, тъй като нямало как да хване дявола, щатът Охайо хвърлил цялата вина върху нея и я заключил до края на живота й.

Убийците за изгода убиват стриктно и само за пари; те извършват убийства като „наемници“. Докато еднакво алчните Черни вдовици избират сами жертвите си (приятели и роднини) и сами извършват убийствата си, Убийците за изгода убиват за други срещу заплащане – обикновено за ревниви съпруги, които искат да видят мъжете си на два метра под земята. Тъй като са „мълчаливи свидетели“, техните кариери могат да продължат с години. Например руската „тиха“ професионалистка мадам Алекс Попова. Нейното първо убийство се случва през 1879 година и впоследствие наемницата убива около 300 мъже – съпрузи и любовници на нещастни жени – докато не била заловена и екзекутирана чрез разстрел през 1909 година.

Партньорките идват в най-различни форми и окраски и съставляват две-трети от цялото документирано войнство на жените убийци. Съществуват три вида партньорски групи. Най-преобладаващата сред тях е дуетът „мъж-жена“: в повечето случаи те не са нищо друго, освен търсещи силни преживявания любовници. Втората най-често срещана група е тимът „жена-жена“. И накрая идва „семейството убийци“, състоящо се от трима или повече души, сплотени от общата си страст към смъртта.

По-горе споменахме, че жената сериен убиец обикновено избягва кървавите бани; но това е само когато действа самостоятелно. Това правило не винаги важи, когато е в партньорство с някой друг, особено с мъж, който мисли вместо нея.

Когато 24-годишната Синтия Кофман се съюзява с Джеймс Грегъри Марлоу през 1986 година, основната им дейност се състояла в обири и удушаване на жертвите. В крайна сметка двамата били осъдени на смърт за убийствата на четири жени. Четиридесет години преди това закръглената Марта Бек и нейният дребен и незначителен любовник Рей Фернандез застрелват, удавят или удушават с връв най-малко дузина невинни жени, преди да бъдат екзекутирани в затвора Синг Синг през 1951 година.

Отборите „жена-жена“ са склонни да следват по-познатия модел на убийство чрез финес. Любовниците лесбийки Гвендолин Греъм и Катрин Мей Ууд, и двете медицински сестри, задушили петима възрастни пациенти в старчески дом в Гранд Рапидс щата Мичиган през 1987 година. През 80-те години Мария Грубер, Ирене Лидолф, Степания Майер и Валтранд Вагнер заедно или поотделно убиват с летална инжекция повече от 200 пациенти, поверени на грижите им, във виенската болница „Линц“ в Австрия.

При „семейните отбори“ един човек, обикновено мъж, който се провъзгласява за гуру или мислител на групата, ръководи останалите. Тези групи обикновено действат импулсивно по няколко определени модела. Никой не илюстрира по-жестоко подобен съюз от Семейство Менсън, което убива ритуално холивудската актриса Шарън Тейт през 60-те години.

Последните три класификации на жените серийни убийци не са толкова ясно очертани.

Начело на категорията Съмнителна вменяемост стоят шепа жени, които успяват да се спасят от екзекуция, пледирайки за невменяемост. Джийн Уебър отървава въжето през 1908 година, след като е заподозряна в удушаването на децата си. Тя убедила съдебните заседатели, че й хлопа дъската и била изпратена в лудница. Обесила се собственоръчно в килията си през 1910 година.

Втората група от този жанр се състои от малък брой жени, чиято вина е несъмнена, но мотивите им остават неизяснени. Одри Мари Хили е най-известният такъв случай. Убивайки трима членове на своето семейство, тя би могла да бъде сложена в категорията Черни вдовици, ако мотивите й бяха по-ясни. Но Хили изглежда не се стремяла към финансова изгода и не спечелила нищо от убийствата. Всичко, което доказвали уликите, е че тази нормална на вид 42-годишна домакиня от щата Алабама отстранявала близките си един след друг в продължение на четири години. Хили отравяла жертвите си, но нито тя, нито нейните обвинители, могли да разгадаят причината.

Накрая на дългия списък с жени серийни убийци се мъдрят няколко Неразкрити случаи, за които се подозира, че са дело на жени – но властите не разполагат със солиден заподозрян или мотив. Сред тях са убийствата в болница „Принц Джордж“ в щата Мериленд, извършени в периода 1984-85 година. Някой инжектирал калий в системите на пациентите в интензивното отделение, убивайки ги моментално. Когато властите най-накрая притиснали един заподозрян (жена), прокуратурата сметнала, че тя е невинна и я освободили.

Всички тези безсърдечни жени са хладнокръвни убийци. Но никой не изобразява жената убиец по-добре от Черната вдовица, към която сега ще обърнем вниманието си. През нейното дълго и демонично царуване тя успява да се превърне във вдъхновение за легенди, песни и дори, по един много зловещ начин, за любовен романс.

Мери Ан Котън
Пепелянката

Мери Ан Котън е може би една от първите в категорията убийци, взаимствала името си от отровния паяк, но онези, които останали живи след нейните престъпления, я сравняват метафорично с пепелянка, което най-добре приляга на змийската й същност.

Тя е родена през 1822 година в провинциалния миньорски град Рейнтън в Англия. Нейните родители са младата методистка двойка Майкъл и Маргарет Робсън. Скоро след като баща й преместил семейството в по-почтената атмосфера на Мъртън, той загинал в инцидент в мината. Но, благодарение на усилията на г-жа Робсън, тя и нейната осемгодишна дъщеря избегнали домовете за бедняци. Детето, Мери Ан Котън, никога не забравила оскъдните, гладни дни и се заклела, че никога няма да умре с празен стомах. Така и станало.

Тя станала булка за първи път през 1844 година, когато се омъжила за 26-годишния железопътен работник Уилям Моубрей и се преместила с него в Корнуол. В следващите седем години двамата имали пет деца, но всички умрели още като бебета. Медицинската диагноза за всяка смърт била „гастритна треска“. След тези големи разочарования Моубрей получил същите симптоми и последвал децата си на небето през януари 1865 година. Неговата смърт дошла след подписването на застраховка за живот на стойност 35 лири. Парите естествено преминали в наследство на неговата скърбяща вдовица.

След смъртта му Мери Ан си потърсила работа. Намерила си такава като асистент медицинска сестра в болница „Съндърленд“ в Сийхам. Тя получила достъп до складовете на болницата, където се съхранявали арсеник и други отровни субстанции. Никой не забелязал, че шишенцата с течности понякога изчезвали.

Тя се омъжила отново, този път за пациент, с когото се запознала в болницата. Младият Джордж Уорд бил много щастлив с новата си съпруга, но не след дълго започнал да изпитва хронична замаяност, стомашни болки и изтръпване. Смятайки, че тези симптоми са реакция от лекарството, което лекарите му давали в болницата, той никога не се оплакал. Умрял петнайсет месеца след сватбата.

Мери Ан не си губила времето. Тя бързо намерила и се омъжила за вдовеца Джон Робинсън. Заможният морски търговец охотно я приел в богатия си дом като нова майка за петте му деца. Само за година починали три от тях. Диагнозата: гастритна треска. Робинсън скърбял и се питал какво ли проклятие е надвиснало над дома му, докато една сутрин не се събудил и открил, че съпругата му е изчезнала, а заедно с нея са се изпарили няколко сандъчета с ценности и счетоводните му книги. Първоначално се почувствал съкрушен, че е бил изоставен в момент на нужда, но по-късно осъзнал какъв късмет е имал, че той и другите му две деца са останали живи.

Мери Ан се върнала в Мъртън, за да се грижи за възрастната си и немощна майка. Тя донесла със себе си някои лекарства, с които обещала, че ще подобри състоянието на крехката старица. Смята се, че едно от тези „лекарства“ е било шишенце с арсеник. Старата жена починала скоро след пристигането на дъщеря си. Поредната жертва на „гастритната треска“.

Необвързана и свободна, Мери Ан пристигнала в Нюкасъл през 1870 година и там научила, че нейната приятелка Маргарет Котън има богат брат на име Фредерик, който току-що бил овдовял. Фредерик Котън бил привлечен от закачливата малка „вдовица“ Робинсън – тя му казала, че последният й съпруг е починал – и все по-често търсел компанията й. Тя не се дърпала много и скоро заченала извънбрачно дете. За да спазят благоприличието, двамата се оженили и спретнали уютен семеен дом.

В началото съседите нямали причина да подозират, че нещо нередно се случва в дома на семейство Котън. Но странни, трагични и необясними инциденти започнали да се случват в града им. За няколко месеца всички прасета във фермите около града заболели и умрели, отровени от неизвестен източник. В разгара на животинската чума, друга зараза покосявала местните жители. Маргарет Котън починала. След това и Фредерик си отишъл внезапно. После неговият 10-годишен син. Както и един наемател в къщата на семейство Котън. Последвал го мъничкият Робърт, когото Мери Ан родила преди по-малко от година. И накрая Чарлз – най-малкият син на Котън от предишния му брак.

„Голям брой фактори спомогнали Мери Ан Котън да избегне разкриването си дълго време“ – пише Ангъс Хол в своята антология „Престъпления на ужаса“. - „Нивото на медицинските познания, леснината, с която се купувал арсеника, доверието, което тя създавала, казвайки че някога е била медицинска сестра, фактът, че винаги викала лекар да се грижи за жертвите й и постоянството, с което сменяла домовете си“.

Но сега съседите започнали да говорят, и то много. Подозренията се засилили и, когато умрял малкият Чарлз, местният доктор, който чул слуховете, разпоредил да бъде направена аутопсия. Той знаел, че определени отрови биха могли да причинят симптоми, подобни на гастритната треска, която покосявала членовете на семейство Котън. В организма на момчето бил открит достатъчно арсеник да убие петима души. Мери Ан била арестувана и властите наредили ексхумацията на всички починали досега. Разследващият професор по медицина д-р Томас Скетъргуд, един от водещите учени криминалисти от Университета в Лийдс по онова време, се произнесъл, че цялото семейство е починало от една и съща отрова.

Мери Ан Котън, която пресата нарекла „Лейди Гнилост“ набързо била призната за виновна и обесена на 24 март 1873 година. Говори се, че домът на Котън, който все още стои непокътнат в Нюкасъл, е обитаван от духа й.

Вицове - само сока, март 2020 г.


Снимка: Свилен Петров
Струва ми се, че за Великден агнето няма да го печем, а ще го извеждаме на разходка!

***

Затвориха козметичните салони и всички започнаха да си качват снимки от детството...

***

Срамежлив младеж пита плахо девойка:
- А преди мен, имала ли си момчета?
- Не, имам две момичета, ама тях ги гледа майка ми.

***

Лелеееее... Ако се беше случило преди 15 години, затворен в къщи без Фейсбук, с нокия 3310 - 50 sms и 100 минути...

***

Ако училищата продължават да са затворени още дълго време, мисля, че родителите ще открият ваксина, преди учените!

вторник, 24 март 2020 г.

На тази дата: 24 март 1201 г. войските на Калоян овладяват крепостта Варна


1201 г.
След тридневни обсадни действия войските на Калоян овладяват крепостта Варна и тя окончателно е присъединена към България.

За овладяването на Варна (важна византийска крепост, с гарнизон, съставен от подбрани войски, в това число и рицарски дружини) Калоян използва многоцелева бойна техника.
През 1201 г. цар Калоян с изненадващи удари успява да превземе последователно крепостите Констанция (при днешния Симеоновград) и Варна - последния византийски бастион в Северна България. Тогава Варна е защитавана от многоброен гарнизон, набран от западни наемници, които се славели като „най-храбрите" сред ромейската войска. Войските на цар Калоян построяват обсадна машина, която на широчина била колкото външния ров, а на височина стигала крепостните стени.

С нея българските войски постигат две цели – те я използват едновременно като мост над рова и като стълба до зъберите на стената. На третия ден от обсадата войските на цар Калоян нахлуват в града и над Варна се развява знамето на българския владетел. За обсадата на Варна пише византийският историк Никита Хониат: „Без да се уплаши от светостта на деня (било Великден) и без да се засрами от името Христово, което той (т.е. цар Калоян) произнасяше само с уста, подтикван от кръвожадни демони, блъскаше в рова всички, които беше заловил живи, и хвърляше пръст, докато изпълни рова.

Така мястото стана общ гроб. След като разруши крепостните стени, той се завърна в Мизия, като отпразнува деня с такива жертви и кървави помани." В края на 1201 г. между България и Византия започват преговори за мир. Мирът е сключен в началото на 1202 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.


- В CV-то ви 2020г. е празна... С какво се занимавахте?
- Миех си ръцете...

***

Ден 11-ти:
- Изглеждам по-зле от снимката на личната карта!

***

Ако се ядосвате за някоя глупост, която сте направили, спомнете си, че има хора, които са си предплатили спортните канали до края на годината.

***

"По-добре изолиране, отколкото заземяване."
Стара електричарска мъдрост

***

Ако някой ми беше казал, че някога ще се карам на котката и кучето да пазят тишина в час по български... направо щях да припадна.

понеделник, 23 март 2020 г.

Варна, момент от деня

Проверка на Таралеж показа, че днес около 11 ч. повече хора имаше пред офиси на мобилни оператори, Бюрото по труда и НОИ.
Хора попълваха документи пред Бюрото по труда. 
Пред НОИ също имаше доста хора. 
А тук момиче храни котета

На тази дата: 23 март 1987 г. започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”

1987 г. в САЩ започва излъчването на американския сериал „Дързост и красота”. Първият епизод е излъчен по телевизия CBS и бързо се превръща в един от най-гледаните сериали в цял свят. На 23 март 2017 г. се навършват 30 години от старта на сериал. На 4 януари 2019 г. е излъчен 8000-ят епизод.

Историята в сериала се завърта след съдбовната среща на Стефани и Ерик Форестър. Двамата се срещат докато учат в университет в Чикаго. Бързат да се оженят, след като Стефани забременява и се местят в Лос Анджелис, където основават компанията „Форестър Криейшънс”. Вече установили се като богато и щастливо семейство, Ерик и Стефани отглеждат децата си - Торн, Кристън, Фелиша и Рич, за когото по-късно става ясно, че не е син на Ерик, а на Масимо Мароне. Ерик и Стефани имат и още една дъщеря - Анджела, която обаче е родена с тежко увреждане. В началото Стефани скрива детето и лъже Ерик, че то е починало при раждането. По-късно Ерик има още две деца - Рик и Бриджит, от брака си с Брук Лоуган.

Истинската драматиична история се заплита през 1987 г., когато децата на Ерик и Стефани са вече пораснали. Рич е лудо влюбен в бъдещата си съпруга Карълайн Спенсър, русокоса красавица, и двамата трескаво се подготвят за сватбата си. Той е моден дизайнер и вицепрезидент на „Форестър Криейшънс”, а Карълайн е дъщеря на медийния магнат Бил Спенсър. Предстоящата сватба е избрана за „Сватбата на годината в света на модата”. Като изявен плейбой, Рич има десетки почитателки. Една от тях е студентката по химия Брук Лоуган, която си мечтае да се измъкне от бедния живот и да заживее в блясък. Семейството й е от средната класа. Брук живее с майка си Бет, брат си Сторм и двете си сестри Дона и Кейти в място, наречено „Долината на Сан Фернандо” в близост до Лос Анджелис.

В началото на сериала Брук и Карълайн стават добри приятелки. Брук се влюбва в Рич, а Карълайн се опитва да я сприятели с Торн (братът на Рич), без да знае, че той харесва самата нея. Скоро Рич се впуска в любовна връзка с Брук Лоуган и сватбата му се отменя, а Карълайн се омъжва за Торн. В крайна сметка, след неуспешния им брак, двамата се развеждат. Рич и Карълайн се женят, и тъкмо когато си мислят, че са щастливи, тя открива, че е тежко болна. Дните й са преброени, и няколко месеца по-късно умира. Нейната лекарка, Тейлър Хейс, се сближава с Рич, и се опитва да утеши болката му след нейната смърт. На смъртното си ложе, Карълайн се сдобрява със своята приятелка Брук, и ѝ казва, че иска тя да заеме мястото й в сърцето и живота на Ридж.

Ключов сюжет в сериала са отношенията между Рич и Брук. Брук е една от главните героини в сериала от самия му старт преди повече от 20 години. Двамата често възобновяват връзката си, а когато са разделени, Рич обикновено търси утеха в другата голяма любов в живота си - д-р Тейлър Хейс. Майката на Рич - Стефани, предпочита Тейлър пред Брук. Тя не я харесва, защото според нея е загубила морала си и се е превърнала в лека жена. Стефани преживява трудно аферите на Брук с двамата й сина - Рич и Торн, както и със съпруга й Ерик. Няколко пъти Стефани напада Брук и в някои от случаите Лоугън едва не умира. Въпреки

Брук е дъщеря на Бет Лоуган, бивша интимна приятелка на Ерик от колежа. Двамата имат любовна авантюра по време на брака му със Стефани.

След една от разделите си с Рич, Брук се впуска в любовна авантюра с бащата му Ерик. Брук и Ерик се женят и им се раждат две деца - Ерик и Бриджит. По-късно обаче двамата се развеждат и Ерик отново се жени за Стефани. По подобен начин протичат и отношенията между Рич и Брук.

След Време Ерик се забърква с психично болната и опасна Шийла Картър. Двамата решават да се оженят, но в този момент в сериала се появява Лоурън, стар враг на Шийла. Лоурън разказва на семейството за проблемите на Шийла и те решават, че тя няма място при тях.

През 1994 г. Тейлър заминава за Мароко за конференция. Самолетът, с който пътува обаче катастрофира, и всички я смятат за мъртва. Оказва се, че тя е в двореца на Принц Омар, който иска да се ожени за нея. Тейлър е получила амнезия и не помни нищо. В това време, докато Рич все още смята Тейлър за мъртва, Брук е на път да се омъжи за д-р Джеймс Уоруик (познат психолог на Тейлър). Рич спира сватбата, и след изненадващо се жени за Брук в Малибу. Церемонията е на плажа. Тейлър възвръща паметта си и успява да избяга от двореца. Междувременно се оказва, че бракът между Рич и Брук е невалиден, тъй като Тейлър е жива. Рич обаче иска развод и избира Брук. Връзката между двамата е бурна и изпълнена с обрати - ту се разделят, ту се събират.

Сали Спектра е собственичка на конкурентна компания в модния бизнес. Нейни довереници са Дарла и Кларк. Дъщеря й Мейси е добра певица, омъжена за по-малкия син на Стефани - Торн. След интрига с Брук, Мейси загива в трагична катастрофа. Амбър Мур се появява като детегледачка на двете деца на Брук от браковете й с Ерик - Рик и Бриджит. След поредни раздели с Брук, Рич се връща при Тейлър и двамата отглеждат три деца - синът им Томас и две дъщери близначки Фийби и Стефи.

И това ако не сапунена сага... Историята продължава с още множество обрати и заплетени ситуации. През 2006 г. в сериала се завръща Дона Лоугън, която по-късно в 2008 г. се жени за Ерик. И историята продължава...

През 1987 е дебютът на Дързост и Красота в осмото място на годишните рейтинги за драмите. Малко по малко сериалът се превръща в най - известния , но все още е доста под другите. Внезапен скок на рейтинга става през 1993 година, когато злата Шийла Картър се появява на екрана. Тя бързо се превръща в една от най - вълнуващите героини в Дързост и Красота. През средата на деветдесетте години, сериалът става хит, след появата на Лорън и омразата, която се появява между Мейси и Брук. Също така през 2005 интересът се покачва на максимум , заради неочакваната поява на любимата на много фенове, Тейлър. Сериалът трайно заема второто място в класациите, като пред него е само „Богати и жестоки”, въпреки че сериалът отнася и немалко критики заради бързо сменяне на главните истории.

Бет Лоуган пристига в града. Пам и Ан, респ. сестрата и майката на Стефани, също.

Ерик едва не умира, след като се отравя с лимонови сладки, приготвени от Пам. Психически нестабилна, Пам напада Дона. Ерик и Дона се женят. По време на брака им се разбира, че тя има син от стара нейна връзка – с Джъстин Барбър, а синът на Дона и Джъстин се казва Маркъс. Ерик го осиновява.

През 2010 година Ерик се развежда с Дона, през 2012 г. отново се жени за Стефани.

Има трима актьори, които се снимат в сериала още от самия му старт в началото на 1987 г. - Сюзън Фланъри (в ролята на Стефани Форестър), Катрин Кели Ланг (в ролята на Брук Лоуган) и Джон Маккук (в ролята на Ерик Форестър).


В България сериалът се излъчва по БНТ от 1993 г.

Вицове - само сока, март 2020 г.

Снимка: Свилен Петров
Приятели, кога свършва карантината, че вече 7-ми ден съм в гардероба на комшията...

***

- Мацеее, с мен ще забравиш какво е това сън!!!
- Що? Хъркаш ли?

***

Свърши ми тоалетната хартия и сега ме е срам да си купя...

***

Да питам щаба ако имам гадже от друг областен град, каква бележка да представя?

***

Модерен комплимент:
- доста сте запазена за да пазарувате сутрин.

неделя, 22 март 2020 г.

Варна, момент от деня

Празната Морска гара днес около 10:30 ч.




Младежи решили да не спазват указанията си играеха волейбол na южния плаж.

На тази дата: 22 март 1913 г. Родена е Сабиха Гькчен осиновена дъщеря на Ататюрк- първата жена пилот на изтребител

На 22 март 1913 г. в Бурса е родена турската авиаторка Сабиха Гьокчен – една от осемте
осиновени дъщери на Мустафа Кемал Ататюрк, първата жена пилот на изтребител, взела участие в бойни действия. Починала е също на 22 март на 88 г. (2001 г.)

Сабиха е дъщеря на етническите босненци Мустафа Изет бей и Хайрие ханъм, които загиват по време на Първата световна война. През 1925 г. при посещението на Ататюрк в Бурса, 12-годишната Сабиха иска разрешение да говори с Ататюрк и изразява желание да учи в интернат.

След като научава нейната история и за нейните мизерни условия на живот, Ататюрк на свой ред иска разрешение от нейния брат да я отведе в президентската резиденция в Чанкая в Анкара. Там той я осиновява и тя заживява с другите осиновени от президента дъщери Зехра, Афет и Рукие (Еркин).

Сабиха завършва началното си образование в Анкара, после продължава обучението си в известния девически колеж, разположен в квартала Ускюдар в Истанбул.

На 19 декември 1934 г. Ататюрк успява да въведе в турското законодателство задължителното ползване на фамилни имена и Сабиха получава фамилията Гьокчен (Gök - небе), но тя все още няма нищо общо с небето и с авиацията. Всъщност Ататюрк й дава фамилията на бореца срещу гръцката интервенция Гьокчен Ефе, който умира и поверява двете си деца на Джелал Баяр, съратник на Ататюрк.

Ататюрк придава голямо значение на авиацията и за тази цел ръководи основаването на турската Авиационна Асоциация още през 1925 г. Той взема Сабиха със себе си на церемонията по откриването на Авиационното училище „Тюрккушу” (Турски птици) на 5 май 1935 година, като в авиошоуто участват безмоторни самолети и парашутисти, поканени от чужбина.

Ататюрк забелязва огромното вълнение, което предизвикват демонстрациите у Сабиха, и я пита иска ли да стане летец. Тя с готовност кимва с глава и казва: „Да, готова съм още сега.”

Ататюрк нарежда на директора на авиационното училище Фуад Булча да запише 22-годишната Гьокчен като първата жена-курсант и след интензивно обучение тя скоро получава лиценз за пилот.

Сабиха е изпратена в Съветския съюз заедно с още седмина младежи за обучение в безмоторно летене. Докато е в Москва, тя научава, че е починала Зехра и незабавно се връща в Турция, временно отлагайки обучението си.

В началото на 1936 г. Ататюрк я убеждава да постъпи в Академията на ВВС, за да стане първата жена военен пилот в Турция. Там тя подобрява своите летателни навици и започва добре да пилотира бомбардировачи и изтребители в авиобазата в Ескишехир. Придобива опит и в ученията, провеждани в тракийските и егейски региони на Турция през 1937 г. В същата година взема участие във военната операция против разбунтувалите се дерсимски кюрди. В доклад на Генералния щаб се отбелязва нейно бомбардиране на „бандити”. Заради нейното участие в тази операция тя е отличена от Авиационната Асоциация с медал със скъпоценни камъни.

През 1938 г. Сабиха изпълнява петдневно турне из балканските страни, по време на което 25-годишната туркиня предизвиква истински фурор и значително подобрява образа на страна си в процеса на европеизация.

По-късно е назначена за главен обучаващ инструктор в авиационното Türkkuşu, където служи до 1955 г. Тя лично обучава четири турски девойки като авиатори – Едибе Субаши, Йълдъз Учман, Сахавет Карапаз и Незин Вираниали. Става член на Изпълнителния съвет на Авиационната асоциация.

В професионалната си кариера в турските ВВС Сабиха има над 8000 летателни часа, пилотирала е 22 различни типа самолети, като 32 часа е изпълнявала бойни полети за бомбардиране.

Сабиха Гьокчен за 28 г. (до 1964 г.) обикаля целия свят като визитна картичка на страната си. Нейната книга „Живот по пътя на Ататюрк” е публикувана през 1981 г. от турската Авиационна Асоциация в чест на 100-годишнината от рождението на Ататюрк.

Сега второто международно летище на Истанбул на азиатския бряг заслужено носи името „Сабиха Гьокчен”.

През 1996 г. Военновъздушната академия на САЩ я отличава като единствената жена сред „20-те най-велики летци в историята на военната авиация”.

Сабиха Гьокчен е обект на лого в Google в чест на рождения си ден, показан в Турция на 22 март 2009 г.