събота, 16 май 2020 г.

На тази дата: 16 май 1836 г. Едгар Алън По се жени официално за 13-годишната си братовчедка Вирджиния

Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.

После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

След своите ранни опити в поезията, По обръща вниманието си към прозата. Той издава няколко разказа и започва работа по своята единствена пиеса - „Политик“. През октомври 1833 е награден от „Сатърдей Визитър“ (Saturday Visitor), балтиморски вестник, за своя разказ „Писмо в бутилка“. Този разказ впечатлява Джон П. Кенеди, заможен балтиморец.

Той помага на По да публикува други свои разкази и го запознава с Томас Л. Уайт, редактор на „Саутърн Литерари Месинджър“ в Ричмънд. Едгар става помощник редактор на списанието през август 1835, но е уволнен след няколко седмици, защото неколкократно идва пиян на работа. Връщайки се в Балтимор  тайно се жени за своята братовчедка Вирджиния на 22 септември 1835. Тогава тя е на 13 години, въпреки че на брачния договор е записана като 21-годишна. Писателят се връща в Ричмънд заедно с Вирджиния и майка ѝ, след като отново е назначен на работа от Уайт, обещавайки добро поведение.

Той остава на този пост до януари 1837. По време на този период Едгар твърди, че тиражът на „Саутърн Литерари Месинджър“ е скочил от 700 до 3 500 бройки. Той публикува няколко поеми, рецензии на книги, критика и разкази. На 16 май 1836 писателят официално се жени за Вирджиния в Ричмънд.

Една вечер през януари 1842 г. Вирджиния получава първите признаци на туберкулоза, докато пее и свири на пиано. По го описва като прекъсване на кръвоносен съд в гърлото й. Тя се възстановява частично. Едгар започва да пие повече, заради стреса от болестта на своята любима. Той напуска „Греъмс Мегъзин“ и се опитва да намери нова работа. За известно време се мъчи да получи правителствен пост. Връща се в Ню Йорк, където работи за кратко в „Ивнинг Мирър“ (Evening Mirror) преди да стане редактор на „Бродуей Джърнъл“ (Broadway Journal), а по-късно и единствен собственик. Писателят се отчуждава по това време от другите си колеги, като публично обвинява Хенри Уадсуорт Лонгфелоу в плагиатство, въпреки че Лонгфелоу не отговаря на обвинението. На 29 януари 1845 се появява поемата „Гарванът“ в „Ивнинг Мирър“ и става всеизвестна сензация. Въпреки че това прави името на Едгар много по-популярно почти моментално, той получава едва 9 долара за своята публикация.

„Бродуей Джърнъл“ се проваля през 1846 г. По се мести в малка къща в Бронкс, Ню Йорк. Този дом днес е известен като "Къщата на По". Вирджиния умира там на 30 януари 1847 г. Биографи и критици предполагат, че често срещаната тема за „смъртта на красива жена“ в творбите на По се дължи на загубата на много жени в неговия живот като майка му и съпругата му

Вицове - само сока, май 2020 г.

Погледнеш към Витоша и ти иде да цитираш Яворов! Погледнеш към Парламента и ти иде да цитираш Стоичков!

 

***

 

Жена към мъжа си:

Едно цигане чука на прозореца на таксито и пита таксиджията:

- Свободен ли си, бате?

- Свободен съм.

- Да живее Свободатаа, бате!

 

***

 

- Виж сега, и на мен не ми харесва как готвя... ама да си чул да се оплаквам?!

 

***

 

- "Крава!" - казах аз на една жена, която караше колело.

Тя ме изгледа мръсно, показа ми среден пръст и се блъсна в кравата.

 

***

 

- Аз с какви жени можех да бъда, ама...

- Ама какво?

- Ама не искат...


петък, 15 май 2020 г.

Фотофакт: Морето пълно с фекалии, а рибарите ловят ли, ловят


Проверка на "Таралеж" показа, че в най-замърсеният с фекалии район на Морска гара във Варна е пълно с рибари. 

Варна, момент от деня: На "топлата вода" всички мерки се спазват

На тази дата: 15 май 1941 г. Българската армия завзема Ресен, Охрид и стровите Тасос и Самотраки в Бяло море

Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

Овладяване на Беломорието

На 6 април Нацистка Германия започва настъпление в Гърция, която е разбита и окупирана до 30 април. На 13 април Адолф Хитлер издава директива No. 27, която предвижда бъдещата окупация на Гърция. На 20 април 1941 година Втора българска армия влиза в Беломорска Тракия и в Източна Егейска Македония, т.е. цялата територия между реките Струма и Марица. На изток от Струма, включително в стратегически важния град Солун се установяват немски окупационни части, както и на запад от река Марица, където се установява демилитаризирана зона по границата с Турция. Немски войски влизат в град Лерин (Флорина), въпреки че Фашистка Италия и България си го оспорват. След излизането на Италия от войната на 7-а пехотна рилска дивизия е заповядано да заеме Солунската област, да организира отбраната на Беломорския бряг от фар Епаноми (на Халкидическия полуостров, на 25 км южно от Солун) до устието на р. Струма което става на 5-ти юли 1943 г.], така българските части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.

Предаването на Охрид от италианците под
българска администрация с посредничеството
на германците през май 1941 г.
Реорганизация на стопанския, културния и духовния живот

За въздигането на новоосвободените земи България увеличава бюджета си от  8,46 милиарда лева в 1940 г. на 14,39 милиарда в 1942 г. (1,7 пъти) и на колосалните 27,58 милиарда в 1943 г. (3,3 пъти) при относително еднакъв курс към долара през 1941-44 г. С тези десетки милиарди на българският народ се преобразяват изостаналите под чуждо управление области - построяват се нови училища, болници, гари, пристанища, ж.п. линии, граждански и промишлени обекти, отводняват се блата, прокарват се пътища, изграждат канали за напояване на Сярското поле, корабостроителници в Кавала и на о. Тасос, благоустрояват се селищата, залесяват се голите баири оставени от чуждото управление. Само за 1941 година са залесени 500 декара при 650 декара за цялото сръбско управление между 1918-1941 година. За укрепване на пороищата в Битолско за 1942 година са предвидени 82 128 000 лева, предвидено е построяване на 84 km нови горски пътища и ремонт на 70 km съществуващи горски пътища.

Български военни части завземат село в
Северна Гърция през април 1941 г.
Началото на реорганизацията на културния живот започва с празнуването на 24 май. На 23 май 1941 година в Скопие пристигат Добри Немиров, Елисавета Багряна и Стилиян Чилингиров и професор Никола Стоянов заедно с множество ученици, културни дейци и други. Там пристига и бившия деец на ВМРО, тогава председател на Илинденската организация Лазар Томов, който донася знамето на дружеството „Вардарски юнак“, закрито през 1918 година от сръбските власти. Денят на българската азбука и писменост се празнува в много градове на Вардарска Македония - Битоля, Велес, Прилеп, Охрид, Ресен и други. До края на 1941 година в Скопие са създадени 64 културнопросветни, спортни и други дружества, между които хор „Борис Дрангов“, спортните клубове „Вардар“ и „Македония“, дружество на запасните офицери и други. В Прилеп е създадено дружество на македоно-одринското опълчение, а в Битоля хор „Георги Сугарев“. От 1 септември в Скопие са открити Народна библиотека с 206 000 тома българска и чужда литература и народен музей. За директор на библиотеката е поставен Георги Шоптраянов. На 3 октомври 1941 година Скопския народен театър поставя първата си постановка, написана специално от писателя Кирил Христов. Създадени са и местни дружества на Бранник и на СБНЛ (виж: Легион „Борис Дрангов“), които организират учениците от Вардарска Македония и развиват антикомунистическа дейност. През лятото на 1941 г. в Битоля се създава читалище „Пейо Яворов“. Освен това читалище, подобни се създават в селата Дихово, Велушина, Бач, Старавина, Радобор, Новаци, Иваневци, Стругово, Буково, които се попълват с книги изпращани от Министерството на просветата, Дирекцията за национална пропаганда и различни културно-просветни дружества и организации. Читалищата в Битоля са контролирани от Околийски читалищен съюз под управлението на Н. Найденов. Отделно се създават туристическо дружество „Пелистер“, планинарско дружество „Пелагония“. Освен дружествата се открива и университет в Битоля в чийто управителен съвет влизат: областният директор Христо Гуцов, като председател и членове митрополит Филарет, кметът Илия Ненчев, областният директор за земеделие и животновъдство Иван Димитров, областният ветеринарен лекар д-р Татарчев, Христо Ризов, Христо Светиев, Александър Костов и Коста Църнушанов

Комунистическа съпротива

Покрайненския комитет на ЮКП под началството на Методи Шатаров не признава българските войски за окупационни, отказва да води въоръжена борба с тях и прави опити за присъединяване към БКП. След нападението на СССР от страна на Нацистка Германия комунистите в България се активизират. В периода 1941-1944 година се формира партизанско комунистическо движение в границите на Вардарска Македония, доминирано от Югославската комунистическа партия, и довело до възстановяването на Югославия след края на войната. Главна роля във въоръжената съпротива през втория период на кампанията играе т.нар Народноосвободителна войска на Македония. Тя е ръководена от Главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония (Главен щаб на НОВ и ПОМ). Партизанските отряди във Вардарска Македония прерастват в НОВМ с течението на войната.

От страна на българската администрация се създават контрачети, чиято цел е да преследва партизанските отряди и техните помагачи.

След окупирането на Гърция ГКП създава организацията Народоосвободителен фронт (ЕАМ) и Гръцка народна освободителна армия (ЕЛАС) към нея, които изиграват голяма роля в освобождението на страната. На 16 октомври гръцкият колаборационистки премиер ген. Георгиос Цолакоглу изпраща меморандум до ръководството на Третия райх срещу развиващата се „българска пропаганда“ в Егейска Македония. В края на септември 1941 година избухва Драмското въстание, което е набързо потушено от българските войски.

Вицове - само сока, май 2020 г.


Отварящите отново заведения около НДК имат новост в менюто! Пиле на 5G.

***

Карайте на затворени прозорци, за да не ви подхвърлят акциите на Левски!

***

От чата:
- Кво искаш да напраиш сас мен вав лиглоту?
- Да те завържа и да те бия с правописния речник по главата!!!

***

- Леле... Марче, какво е станало с прекрасната ти фигура?
- Как какво - две деца, мъж...
- И си ги изяла ли?

***

- Вълнуваш ли се?
- Да..
- За пръв път ли ти е?
- Е, вълнувала съм се и преди...

четвъртък, 14 май 2020 г.

И замириса на ...


Варна в различни цветове и аромати.

Фекалии замърсяват в огромни количества входа на Варненското езеро, мътни води се простират чак до морския залив. Това показват снимки и клипове от последните дни.

Как така най-големите тайни първи ги научават най-големите идиоти?


Винаги съм се чудил как най-големите идиоти първи научават за най-строго пазените тайни.

Тези дни страната е залята от листовки с абсолютни глупости:

"Бил Гейтс е разработил система за световно ваксиниране и маркиране на хората с невидим знак на ръката - така наречения цифров сертификат quantum tattoo, което в съчетание с 5G ще позволи контрол над хората и масова манипулация. Цели се намаляне на населението и продължителността на живота в световен мащаб и в България".

Цитати на великите: “Никой не забравя истината. Хората просто стават по-добри в лъжите.” – Ричард Йейтс, “Пътят на промените”


На тази дата: 14 май 1948 г. Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство

948 г. Израел се обявява за независима държава и избира временно правителство. Непосредствено след това страната е нападната от съседните арабски страни, с което започва Арабско-израелската война (1948).

Създаването на Израел има дълга предистория, чието начало е в зараждането на ционизма. Основаването на държавата Израел е част от хилядолетната история на евреите.

Полулегендарното Давидово царство е първото единно държавно формирование на евреите. Според повечето историци, то е съществувало между 1020 и 930 г. пр.Хр. и е основано, след като еврейските народи в Ерец Израел, преди това обединени в племена от т.нар. Към 930 г. пр.Хр. обаче то отслабва и се разпада на Израилско и Юдейско царство. Към 720 г. пр.Хр. Асирия превзема Израил, а Юдея пада под вавилонска власт около 586 г. Така е поставено началото на т.нар. изселване на еврейския народ към Вавилон.

Векът на Просвещението довежда до даването на равни права на евреите в Европа, като по-светски настроените от тях впоследствие възприемат и идеите на рационализма, романтизма и национализма. Това явление е известно като Хаскала и довежда до появата на ционисткото движение през 1897 г., целящо създаване на “Еврейски национален дом” (държава). В началото на 20 в. се появяват няколко предложения къде да бъде основана еврейската държава.

След края на Първата световна война е дадено началото на т.нар. Британски мандат в Палестина, според който териториите на днешните Израел, Йордания и част от днешен Ирак (дотогава провинции на Османската империя) са дадени на Британската империя. Между 1919 г. и 1923 г. в Палестина пристигат 40 000 евреи, предимно от Източна Европа. Заселниците от тази вълна са обучени на селско стопанство и са способни да развиват икономика. Въпреки емиграционната квота, установена от британските власти, към края на този период еврейското население нараства на 90 000 души.

Британският мандат е прекратен през 1948 г. и на 14 май премиерът Давид Бен Гурион обявява независимостта на израелската държава. Тя е призната веднага от САЩ, СССР и много други страни, но не и от съседните арабски държави. В следващите няколко дни близо 700 ливански, 1900 сирийски, 4000 иракски и 2800 египетски войници нападат новата държава, с което е поставено началото на израелско-арабските войни и на съвременния Израелско-арабски конфликт.

На следващия ден Арабската лига повтаря своята опозиция срещу „дву-държавното решение” чрез писмо до ООН. На следващият ден армиите на Египет, Ливан, Сирия, Йордания и Ирак нападат територията определена за арабска държава, което води до началото на Арабско-израелската война от 1948 г. Току що създадените Израелски отбранителни сили отблъскват държавите от Арабската лига от окупираните територии, като така увеличава своите територии.

През декември 1948 г. Израел контролира по-голямата част от Палестина, западно от река Йордан. Останалата част от Палестина са Западния бряг (контролиран от Йордания) и Ивицата Газа (контролирана от Египет). Преди и по време на конфликта 713 000 палестински араби напускат своите домове и стават бежанци, отчасти поради обещанието на арабските лидери, че ще може да се върнат след като приключи войната.

Вицове - само сока, май 2020 г.


Когато Господ разбрал, че не може да следи за всичко, създал съседките...

***

- Отслабнала съм с 2 кг. Личи ли си?
- Ти ще забележиш ли, ако откъсна 2 страници от “Под Игото“?

***

Къв милиардер е тоя Бил Гейтс, на една снимка не съм го видял да е на маса и да яде и пие. Пълен нещастник...

***

Набирам берачи на череши - надница 250 лв. на ден! Ако ни хванат - не ви познавам!

***

Врачанско бебе тарикат, бутна 200 евро на щъркела и стана швейцарски гражданин...

сряда, 13 май 2020 г.

България в една снимка: Журналист носи акциите на най-популярния български отбор прехвърлен на името на премиера. Репортери от медиите на Пеевски бранят премиера от акциите на Левски и атакуват Сашо Диков.


Ученикът изпревари учителя си!

Справка в Уикипедия показва, че Бойко Борисов вече е задминал Тодор Живков по заемане на министър - председателския пост.
Борисов води на "Тато" вече с3 месеца, а след около година ще стане министър - председателя управлявал най-дълго България в цялата история на държавата ни.

ПФК"Левски" май ще става ПФК"БАТЕ Борисов"


Варна, момент от деня: Монахини се молят от варненския бряг

На тази дата: 13 май 1917 г. Света Дева Мария се явила пред три овчарчета в Португалия


1917 г. три селски деца виждат обявлението на Света Дева Мария край Фатима (Португалия). Историята разказва, че в малкото португалско градче Божията майка се явила пред овчарчетата, за да им разкрие важни пророчества, които светът трябва да чуе.

Според легендата Лусия, е десетгодишна, а братовчедите и Жасинта и Франсишку, са съответно на девет и на седем, когато Дева Мария им се явява за пръв път близо до местността Кова да Ирия. Необичайното събитие се случва на 13 май 1917 г. и след това Светата майка се явява пред трите деца на тази дата всеки месец до 13 октомври. Няколко години по-късно Жасинта и Франсишку умират при грипна пандемия, а Лусия става монахиня. Четири десетилетия по-късно явяванията на Дева Мария са признати от Ватикана като Чудесата от Фатима, а градът се е превърнал в едно от най-светите места за поклонение.

Дева Мария разкрила на пастирчетата пророчества за ключови събития на 20 в., сред които краят на Първата световна война, началото на Втората световна, възникването и падането на комунизма. Казват, че една от неразкритите допреди 7 години тайни е била свързана с предсказанието за опита за покушение срещу папа Йоан-Павел Втори, което се случва отново на 13 май, само че през 1981 г.

Днес Фатима представлява огромен площад, застлан с мраморни плочи. В дните на поклонение картината е неописуема и просто трябва да се преживее. Тогава към „същинското” светилище в редица един след друг по пътеката към олтара се придвижват хора - по колене, привели глави, задължително със свещ в ръка. Службите обичайно са в неделя, но през седмицата също има посетители на святото място. Част от тях са туристи, дошли да видят култовото светилище, други - да се помолят... И едните, и другите задължително палят поне по една

Вицове - само сока, май 2020 г.

Из Малки обяви:

- Безработен тенисист тупа килими качествено!

 

***

 

Съвет на деня:

- Възприемайте критиката на околните с високо вдигнат... среден пръст.

 

***

 

- А ми разправяше, че ще ме любиш, цяла нощ като животно!

- А, заека какво е ма?

 

***

 

- Струва ми се, че всички ме мразят!

- Недей да драматизираш. Мразят те само тези, които те познават!

 

***

 

Нали знаете онзи момент, в който си седиш в купето, а на съседния коловоз влакът потегля - в първия момент не разбираш ти ли се движиш, или другият. И с полудяването е така...


вторник, 12 май 2020 г.

Не разбрах акциите на Левски дето Божков ги праща на Тити по DHL имат ли опция за преглед и тест?


Карай бе, то ще се отърка

Варна, момент от деня: Булдозер се изкъпа на централния плаж

На тази дата: 12 май 1926 г. Трима авантюристи прекосяват Северния полюс с аероплан

1926 г. норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан. 1880 г. е роден забравеният полярен изследовател Линкълн Елсуърт.

На 12 май 1880 г. в Чикаго е роден малко известният в България полярен изследовател Линкълн Елсуърт, чието име обаче носят в Антарктида полярна станция на шелфовия ледник Филхнер-Роне, подледено езеро и планина, в която се намира най-високата точка на Антарктида (масив Винсън - 5140 м).

Бащата на Елсуърт е милионер и се занимава с търговия на въглища. Синът обаче, след като завършва Йелския и Колумбийския университети, отначало работи като дървосекач по време на строителството на Първата Канадска национална железопътна линия. След това известно време е минен инженер в златоносните мини в Аляска. През 1924 г. възглавява геоложка експедиция в Перу, като пресича Андите до изворите на Амазонка.

Последните 27 години от живота Елсуърт посвещава на изследователска дейност. Най-голяма известност му донасят полярните експедиции от 1925 до 1941 г. През 1925 г. бащата на Линкълн Елсуърт, Джеймс, спонсорира със 100 000 долара експедицията на Руал Амундсен, в която като щурман на един от самолетите-амфибии „Дорние-Вал” (370 к.с.) участва Линкълн. Тези средства обаче се оказват недостатъчни.

 

Норвежкото правителство и „Норск-Луфтсейландс-Форенинг“ (Норвежко въздухоплавателно дружество) обаче подкрепят идеята, като привличат на помощ филателията.

Пуснатите са пощенски марки, изобразяващи бяла мечка, гледаща летящ самолет, с печат отгоре „Северен полюс”, представляват неустоимо изкушение за филателистите. А и тиражът е внушителен - 2 215 500 броя. От тях 1 795 000 са пуснати в полза на експедицията.

От Пиза (Италия), където са построени, самолетите са докарани в Тромсьо. На 9 април 1925 г. корабите „Хоби” с двата аероплана и придружаващият го „Фарм” отплават за Шпицберген. Като база за отлитане е избран датският остров Ню Олесунд, намиращ се на 1165 км от Полюса. Взети всички мерки за случай на злополука: ски, шейни, палатки, спални торби, сгъваеми лодки по 11 кг, годни да издържат един тон товар.

Условията позволяват излитане чак на 21 май. Аероплан № 24 е пилотиран от Лейф Дитрихсон с навигатор Елсуърт и механик Оскар Омдал. Пилот на №25 е Рийсер-Ларсен, навигатор е Амундсен, а механик - X. Фойхт. Излитането е назначено за 17 часа в условията на бялата полярна нощ.

Самолетите трябва да се завърнат на следващата сутрин, но това не става. Първи се поврежда аероплан №24 и пилотът Дитрихсон е принуден да кацне принудително върху вода. После се приземява върху лед и самолетът на Амундсен. Намират се само на 250 км от Северния полюс. Събират се случайно на следващия ден - ледът под Дитрихсон и Омдал се чупи и те едва не се удавят, спасява ги Елсуърт.

Оказва се, че повредата на аероплан № 25 е по-лека и поправима. В продължение на 24 дни двата екипажа с помощта на една брадва и две лопати къртят леда, за да си направят достатъчно гладка писта за излитане. Намаляват храната до 250 грама на ден.

Двата екипажа едва се вместват на една машина, като е изоставено всичкото имущество, включително и храната. От Шпицберген ги делят 850 км, всяко допълнително кацане ги обрича на гибел.

Излитат на 12 юни сутринта. Претовареният хидроплан не може да набере скорост над 120 км/ч. След 7 часа с последните литри бензин кацат край закотвения кораб „Сьолив”, който ги взема на буксир до Порт Вирго.

Линкълн Елсуърт с голям ентусиазъм поддържа идеята на австралийския изследовател Хуберт Уилкинс за достигане на Северния полюс с подводница под ледовете. Тъй като опитите се оказват неуспешни, Елсуърт приема предложението на Амундсен да участва в експедицията му с дирижабъл от Шпицберген през Северния полюс до Аляска - 3500 км. Дирижабълът е построен от Умберто Нобиле, който дотолкова е ентусиазиран, че също се включва в екипажа и то като командир на кораба „Норвегия-1”.

В утрото на 11 май 1926 г. „Норвегия” започва полета си над Северния ледовит океан от Кингсбей, Шпицберген. Екипажът на дирижабъла се състои общо от 17 човека: шестима италианци, шестима норвежци, един швед и трима участници в експедицията, нямащи отношение към управлението на въздушния кораб: Руал Амундсен, Линкълн Елсуърт и журналистът Рам.

На 12 май „Норвегия” достига Северния полюс и от борда на дирижабъла са хвърлени три флага: норвежки, американски и италиански. Полетът продължава по-нататък, като „Норвегия” се движи по меридиана 150º з.д., и на 13 май пресича северното крайбрежие на Аляска.

По план дирижабълът трябва да кацне в Уайнрайт, но след проверка на останалото гориво той е насочен към Ном. Беринговият проток ги посреща с ураганен вятър и гъста мъгла, което налага нова промяна в маршрута и дирижабълът се приземява в ескимоското селище Телер, на 100 км от Ном.

Полетът от Кингсбей до Телер с дължина 5300 км над неизследваните простори на Северния ледовит океан става едно от най-значителните достижения в историята на въздухоплаването.

През 1931 г. Елсуърт като представител на американското географско дружество прелита на борда на дирижабъла „Граф Цепелин” над територията на Съветска Арктика.

Въпросът дали се съединяват море Уедъл и море Рос, отдавна занимава умовете на видните полярни изследователи. С решаването на този проблем се заема Елсуърт. Имайки необходимия опит от Арктика, знаейки възможностите на съвременните самолети и след като изучава отчетите за походите във вътрешността на Антарктида, Елсуърт идва до заключението, че почти във всеки район на ледения континент е възможно кацането и излитането на самолет на ски.

Неговият план е смел, но прост: да се лети от единия край на континента до другия само при добро време, а при най-малките признаци за разваляне на времето да се каца и се чака, докато отново настъпи подходящо време. Корабът, стоварил експедицията на единия край на континента, трябва да се придвижи до противоположния и там да натовари кацналите летци на борда си. В този случай летците няма причина да се притесняват за горивото за обратен полет.

Елсуърт оповестява своя план през 1931 г. и започва осъществяването му през 1933 г. На 7 януари 1934 г. корабът стоварва в Китовия залив на брега на море Рос един самолет, с който са направени пробни полети, но 12 януари ледът, на който се намира самолетът, внезапно се пропуква и пропадналата машина е силно повредена. Полетът е провален.

През следващия летен сезон (декември-март 1934-1935 г.) Елсуърт решава да извърши полета от море Уедъл до море Рос, но и този път намеренията му се провалят поради лошото време. На 3 януари 1935 г. екипажът на самолета прави опит да стартира по маршрута, но отново поради настъпилото лошо време се връща обратно.

За третия си опит Линкълн Елсуърт и пилотът Хърбърт Холик-Кеньнон избират самолета „Полярна звезда”: звездообразен двигател с големи жалузи за регулиране на въздуха, двойна кабина (пилотите един зад друг), неприбираем колесник с внушителни обтекатели, мощно тяло с големи горивни резервоари.

През ноември 1935 г. експедицията отново е свалена на брега на Антарктида, недалеч от остров Дънди. На 21 ноември е направен поредният опит, но отново прекратен, този път поради неизправност в самолета.

От 23 ноември до 5 декември Елсуърт и Холик-Кеньнон извършват на самолета „Полярна звезда” първия трансантарктически полет от остров Дънди до Китовия залив с дължина около 4000 км. По време на полета двамата откриват платото Холик-Кеньон, хребета Етернити, Земя Джеймс Елсуърт и планината Сентинел.

През тези 12 дни на полета са извършени четири кацания в ледовете за извършване на астрономически наблюдения. След първите 14 часа полет времето се влошава и се налага първо кацане на 110 км. от Полюса. След като престояват 19 часа, двамата излитат, но много скоро времето отново се разваля и се налага пак да кацнат, като в лагер №2 престояват три дни.

На 27 ноември „Полярна звезда” се издига във въздуха, но само след 170 км поради гъстата мъгла се налага ново приземяване. Скоро след кацането се разразява буря, която продължава една седмица и те я прекарват без отопление в самолета. Едва на 4 декември отново излитат, но след няколко часа се налага отново да се приземят, за да определят координатите си, тъй като наближават Китовия залив и има опасност да пропуснат базата. Кацат в лагер №4.

На 5 декември „Полярна звезда” отново е във въздуха, но след час и пет минути горивото свършва и се налага принудително кацане на 30 км южно от базата Литл Америка. След десетдневно блуждаене летците се добират пеша до нея на 15 декември и прекарват там повече от месец, преди да бъдат спасени от британската океанографска експедиция на кораба „Дискавъри ІІ” и след това прибрани на своя кораб.

Заради направените открития и изследвания Конгресът на САЩ удостоява Линкълн Елсуърт със специален златен медал.

През 1938 г. Елсуърт за четвърти път се отправя към Антарктида, този път с намерение да прелети от брега на Индийския океан до море Рос. Поради неблагоприятните ледови условия едва в началото на януари 1939 г. корабът успява да се добере до бреговете на континента, но лятото е доста напреднало и Елсуърт се опасява, че начинанието му ще претърпи неуспех.

На 11 януари Елсуърт, заедно с пилота Лимбарнер, излита от точка на 2350 км от Южния полюс и вземат по меридиана на юг, но преди да изминат 400 км се връщат поради влошаване на времето. Направени са обаче аерофотоснимки, които дават възможност да се внесат значителни поправки и уточнения в географската карта на Антарктида.

За изследванията си в Антарктида Линкълн Елсуърт е удостоен с медали от Норвежкото, Италианското и Британското географски дружества. През 1941 г. Елсуърт се завръща в Перу и продължава своите геоложки изследвания почти до смъртта си в Ню Йорк на 26 май 1951 г.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Варна. Плаж. Пенсионери:

- Василе, излез от водата. Ще потънеш. Имаш камъни в бъбреците...

 

***

 

Общото между сексът и баницата е, че и за двете трябват добри яйца и яка точилка!

 

***

 

Днес се уверих на 100% че маските са полезни! Мина покрай мен един дето му дължа пари и не ме позна!

 

***

 

- Госпожо, вие сте прекрасна! Явно на някои хора им върви!

- Може би на вас?

- Е защо пък веднага на мен?

 

***

 

И хиляди жени да има покрай него, сериозният мъж си обича едни пет - шест и това е...


понеделник, 11 май 2020 г.

Цитати на великите! Мая Плисецкая: Хората не се делят на класи, раси, държавни системи. Хората се делят на лоши и добри. Това е. Добрите винаги са изключение, подарък от Небето.


На тази дата: 11 май 1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция


1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция. Тамплиерите, наричани още Бедните рицари на Христа, са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи около 1119 г. след Първия кръстоносен поход.

Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превърнал не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.

Когато през 12 в. рицарите-тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. По това време рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили чековото разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага.

Постепенно ориентират дейността си към Европа и с течение на времето орденът придобива мощ. Съзирайки заплаха в тяхно лице и искайки богатството им, Филип IV Хубави, вече затънал в дългове към тамплиерите, убеждава папа Климент V да забрани ордена като средство за освобождаване от дълговете. Така през 1307 г. кралят арестува рицари-тамплиери и ги обвинява в содомия, манихейство и престъпни дела.

На 13 октомври с.г. Жак дьо Моле, Великият Магистър на ордена, е арестуван заедно със 140 рицари. Подложени на ужасни изтезания, те направили признания за ерес, содомия, човекоядство и множество други престъпления. Над сто от тях били изгорени живи на клада, а още 51 последвали съдбата им през 1311 г.

Орденът бил формално ликвидиран на 22 март 1312 г. на събора във Виен. Римският папа Климент V под натиска на френския крал Филип IV Хубави разпуска ордена. На 18 март 1314 г. Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия, Жофроа дьо Шарне, били изгорени на клада.

След разгрома на Ордена на тамплиерите останалите живи негови представители емигрират в Шотландия и поставят началото на съвременното масонство. Данните говорят също, че в началото на 14 в. оцелелите рицари-тамплиери или основават свой собствен орден, или се сливат със съществуващ по това време таен орден, по-късно споменаван като „Орденът на Розенкройцерите”.

Вицове - само сока, май 2020 г.

Изкарах курс за екстрасенси. Сега, като се напия, не звъня на бившите си, а на бъдещите си...

 

***

 

Бай Ганьо го махнаха от учебната програма. Децата няма нужда да го четат, щото всеки ден го гледат на живо по новините...

 

***

 

Изкарах курс за екстрасенси. Сега, като се напия, не звъня на бившите си, а на бъдещите си...

 

***

 

Всеки ден подарявайте на жена си по една кутия бонбони. Това е рецептата за успешен брак, гарантирам ви, че никой няма да я погледне.

 

***

 

- Ти си първата жена, която каня в квартирата си!

- Откога живееш тук?

- От вчера.


неделя, 10 май 2020 г.

Фотофакт: Не се безпокойте! Във Варна мерките се спазват

Днес към 11 часа на Южния плаж.
Около 12 часа градинката на "Мусала" маси през две педи. 

На тази дата: 10 май 1941 г. Полетът на Хес! Как втория човек в Третия Райх се оказа в шотландска ливада


На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург в 17.45 ч. излита самолет Messerschmitt Bf 110 пилотиран от втория човек в Третия Райх. Самолетът прелетял над Северно море и навлязъл над небето на Шотландия. Хес не успял да открие предварително набелязаната писта за кацане и след като самолетът му останал без гориво, скочил с парашут.

Презимил се във ферма в Шотландия в 23,30 ч. местно време. Когато бил забелязан от местния селянин Дейвид МакЛеан, веднага пожелал да види дукът на Хамилтън, чиято резиденция в Замъкът Дънгавел разполагала с малка самолетна писта и която била най-вероятната крайна цел на полета. Предполага се, че Хес е отъшил на специална секретна мисия при водача на мирното течение в Англия, което застъпвало позицията да се сключи сепаративен мир с Германската империя.

Цел на мисията

След залавянето на Хес и предаването му на официалните британски власти, и особенно след края на Втората световна война, възникват редица напълно изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от тях гласи, че Хес е поддържал посредством германското външнополитическо разузнаване връзки с британската аристокрация и дори с кралското семейство. Още преди началото на Втората световна война, през есента на 1937 г., Дукът на Уиндзор и абдикирал крал на Англия — Едуард VIII с американската си съпруга Уолис Симпсън, се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.

Разбилият се самолет на Хес в Шотландия
Междувременно Британските специални служби вече са попречили на Едуард VIII да стане
крал на Англия, като са го дискредитирали пред обществеността, използвайки „морала“ на съпругата му за претекст. Причината била намерението му за обвързване на Британия в бъдещ съюз с Третия Райх. Британският престолонаследник още от 1936 г. поддържал връзки с нацистите. Според непотвърдени сведения, на 28 юли 1940 г. в Лисабон с посредничеството на Валтер Шеленберг е осъществена тайна среща между Хес и брата на краля на Британската империя. Според публикация в британския вестник Телеграф Хес е носил със себе си подробен проект за мирен договор между Германия и Великобритания, включващ изтеглянето на германските войски от Западна Европа в замяна на британски неутралитет в предстоящата война срещу СССР.  Едуард VIII виждал в Германия преграда пред разпространението на комунизма в Европа и света.

Какво е наложило Хес да излети на специална мисия до Британия не е известно, но са изказани предположения, че британските тайни служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май ще му бъде осигурена специална среща с крал Джордж VI на която двамата като упълномощени от правителствата на двете воюващи страни ще изяснат и пригладят позициите си.

Официалната британска реакция

Когато премиер-министъра Уинстън Чърчил научава за приземяването на Хес, той изчаква да се убеди, че именно Хес е кацнал в Британия. След разгласяването на „инцидента“ от пресата, консерваторът Чърчил и монархическото семейство се оказват в твърде особена и деликатна ситуация. Вероятно поради тази причина се стартира дезинформационна кампания по прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и британската аристокрация. Информацията по случая е засекретена за 100 години, т.е. и до 10 май 2011 г., когато се навършват 60 години от полета на Хес до Британия. Като мотив за това, се изтъква обстоятелството, че почти цялата британската аристокрация била пацифистки настроена към войната, и симпатизирала прикрито на Третия Райх в обявения му идеологически кръстоносен поход срещу комунизма на изток.

Официалната германска реакция

Германското правителство изпада в още по-неловка ситуация от британското, когато разбира от пресата и радиото на Албиона, че е задържан вторият човек в държавата и партията. Веднага лъсва очевидното, че Хес съвсем не е в състояние сам и само по своя воля, нито пък напълно самостоятелно, да осъществи този полет, прелитайки над цялата противовъздушна отбрана на двете страни. Както предава Шеленберг в своите спомени за случката, няколко дни след „инцидента“ никой в държавата и партията не излязъл пред германците да обясни какво прави Хес по ливадите в Шотландия и защо любимия ученик на Карл Хаусхофер се е предал сам на омразните английски плутократи, които обявили война на Райха според Йозеф Гьобелс.

Според Шеленберг, Хитлер няколко дни се крил и бил обладан едновременно от гняв и терзание. В онзи критичен момент, спасителната реплика за пред бюргерството, била открита от Мартин Борман и тя гласяла „Хес се е побъркал!“, за което Борман много се бил издигнал в очите на фюрера и насетне заел заслужено мястото на Хес. Според Шеленберг, след обявяването на „официалната версия“ за случилото се, на никой в Райха не му направило впечатление обстоятелството, каква е тази държава, която е позволила луд човек да заема втория по важност пост в нея.

След Втората световна война

След залавянето на Хес, той прекарва цялата война в британски затвор. През 1945 г. е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес като номер 2 в списъка след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират, че е невменяем, но Хес отговаря напълно смислено. Осъден е на доживотен затвор (съветският съдия е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда). Хес е затворен в затвора Шпандау в Берлин.

След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем по процеса - Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник. На 17 август 1987 г. 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит. Погребан е в семейното гробище на Хес в гр. Вунзидел.

Мистерията със смъртта на Хес

След осъждането му на доживотен затвор, той остава най-дълго в затвора от всички осъдени. През 1987 г. Хес се самоубива, но близките му официално отхвърлят официалната версия като твърдят, че той е бил убит. Според ГРУ, войници от охраната на затвора забелязали двама непознати в американски униформи в денят на смъртта му. Военното съветско разузнаване е на мнение, че това били наемните убийци изпратени нарочно от МИ-5 в американски униформи. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че две години по-късно в преговорите по сключването договора "Две плюс четири", позицията на Великобритания спрямо обединението на Германия била най-непреклонна.

И с живота, и със смъртта си, роденият в Александрия пръв заместник на фюрера повдига само въпроси, които оставя за разрешаване на историята.

Затворът „Шпандау“ е разрушен, за да се предотврати превръщането му в място за поклонение. Неонацисти от Германия и други части на Европа се събират във Вунзидел в негова чест; такива събирания започват да се провеждат ежегодно в деня на смъртта му. Тези прояви биват забранени от 1991 г. до 2000 г. и неонацистите правят опити да се събират в други градове и страни (като Нидерландия и Дания). През 2001 г. демонстрациите във Вунзийдел са разрешени отново. През 2003 г. се събират над 5000 неонацисти, а през 2004 г. - над 9000, което представлява най-голямата нацистка демонстрация след 1945 г. След промяна на разрешителния режим за демонстрации в Германия през март 2005 г. неонацистките прояви отново са забранени.

На 20 юли 2011 г. останките на Хес са ексхумирани, ден по-късно са кремирани, а прахът - разпръснат над езеро, чието име е тайна. Близките на Хес и църковните представители в града дават разрешение за ексхумирането. Смята се, че това ще спре ежегодните неонацистки чествания на смъртта на Хес.

Вицове - само сока, май 2020 г.

- Прекрасна сутрин Джон!

- Да сър.

- Но къде са хората?

- Ами, тулупи, сър.

 

***

 

Козметични продукти от Мъртво море... сбъдна се многовековната еврейска мечта да се правят пари от кал!

 

***

 

Няма значение как се казва детето на Мъск... защото всички ще му викат Malkata Tesla!

 

***

 

В Тайланд красавицата и звярът са един и същи човек.

 

***

 

След като има сутрин предаване "На кафе", защо няма вечер "На ракия?"