събота, 6 юни 2020 г.

“Чадърите на някои плажове ще са безплатни, на други – със символични цени”


Касова бележка от днес: 2 чадъра + 4 шезлонга = 64


Сега пък тая се взе за Шехерезада! В приказна държава живеем!


Бойко се закле! Случаят е приключен!


Борисов се закле, че от Божков е взел само една пура.  Най-вероятно това е достатъчно за приключване на случая с предполагаемия подкуп.


Заклеването на Бойко малко, като в оня виц:
В час по геометрия:
– Асене, докажи, че фигурата на дъската е триъгълник.

– Заклевам се, госпожо, тва е триъгълник.

Обновена!

На тази дата: 6 юли 1535г. Обезглавен е Томас Мор

На 6 юли 1535 г. е обезглавен Томас Мор - най-видният представител на ранния английски Ренесанс: хуманист, юрист, богослов, писател, поет, политик и дипломат, автор на множество произведения, заемал различни високопоставени обществени и държавни длъжности, включително и лорд-канцлер. 

Католическата църква през 1886 г. го провъзгласява за светец, а през 1935 г. го канонизира.

Биография

Томас Мор е роден на 7 февруари 1478 г. в Лондон в заможно семейство на потомствени юристи - баща му е кралски съдия. Първоначалното си образование получава в най-доброто лондонско граматическо училище, където обучението се акцентира изключително върху латинския език, античната култура и риториката. Според съществуващата по онова време практика и благодарение на високопоставеното положение на баща му, от 12 до 14-годишна възраст младият Томас постъпва като паж в Ламбертския дворец на Кентърбърийския архиепископ, която служба по онова време е считана за форма на изключително високо професионално културно и политическо обучение.

Благодарение на високопоставената препоръка на архиепископа през 1492 г. Томас Мор постъпва в основания от бенедиктинците Кентърбърийски колеж на Оксфордския университет, където изучава преди всичко юридическите науки и риторика. Негов състудент и приятел в Оксфордския университет е Еразъм Ротердамски.

През 1494 г. Томас Мор напуска Оксфорд и се завръща в Лондон, където посещава специални юридически школи. През 1502 г. завършва пълното си юридическо образование и бързо се прочува като блестящ адвокат.

На 26-годишна възраст, през 1504 г., Томас Мор е избран за депутат в Камарата на общините в Парламента. Любопитно е, че това е последният Парламент в периода на управлението на Хенри VІІ, като през това време Томас Мор произнася няколко изключително силни речи, с които проваля двата внесени от краля законопроекти. След това, опасявайки се от репресии, задълго напуска политиката, като до 1509 г. се занимавал единствено с адвокатство. По настояване на негови приятели от деловите среди на Лондон Сити, през 1510 г. Томас Мор отново е избран за депутат и е назначен за помощник-шериф на Лондон, на която длъжност престоява до 1518 г.

Именно по време на службата си като помощник-шериф той се отдава на сериозна литературна дейност, като превежда на английски език биографията на видния италиански философ-хуманист Пико делла Мирандола (1463-1494), написва „Историята на Ричард ІІІ” и знаменитото си произведение “Златна книга, колкото полезна, толкова и забавна, за най-доброто устройство на държавата и за новия остров “Утопия”” (написана на латински език, публикувана за първи път през 1516 г. и след това многократно превеждана и издадена на всички европейски езици).

През 1518 г. Томас Мор става приближен на крал Хенрих VIII и през 1520 г. му помага да напише „Assertio septem sacramentorium”, насочено срещу Мартин Лутер и неговото учение и което донася на краля титлата „Защитник на вярата”, присъдена му от папа Лъв Х. В знак на благодарност за помощта, през 1521 г. кралят дава на Томас Мор титлата „Рицар”. Когато Мартин Лутер отговаря на нападките на краля, Томас Мор получава кралско указание да отговори на Лутер и той прави това с трактата си „Responsio ad Lutherum” (1523).

През 1523 г. Томас Мор е избран за Президент на Камарата на общините, през 1524 г. и през 1525 г. е избран за Велик интендант на Оксфордския и нa Кеймбриджския университети, през 1525 г. е назначен за канцлер нa Ланкастърското херцогство, a през октомври 1529 г. достига до длъжността лорд-канцлер на Англия.

През 1532 г. обаче поради разрива на Хенрих VIII с римския папа, Томас Мор, който е противник на Реформацията, подава оставка и е подложен на преследване. През 1535 г. поради отказа му да признае краля за глава на Англиканската църква той е обвинен в държавна измяна, осъден и екзекутиран.

Присъда и екзекуция

В присъдата е записано: „Да се върне с помощта на констейбъла Уилям Кингстън в Тауър, оттам да бъде влачен по земята през цялото лондонско Сити до Тайбърн, там да бъде обесен до полузадушаване, да бъде свален от въжето, докато още не е умрял, да му бъдат отрязани половите органи, да му бъде разпран коремът и вътрешностите да бъдат изтръгнати и изгорени.
След това да бъде разкъсан от четири коня, четирите парчета от тялото му да се заковат на четирите врати на Лондонското сити, а главата му да бъде поставена на Лондонския мост."

Рано сутринта на 6 юли 1535 г. в затвора Тауър пристига приятелят на Мор Томас Пип - служител в съда. Той му съобщава, че присъдата ще бъде изпълнена в същия ден и екзекуцията ще се състои в 9 часа сутринта, но че кралят същевременно заменя мъченическата процедура по екзекуцията в Тайбърн с обикновено отсичане на главата.

Съвременници на Томас Мор са оставили за историята доказателства, че той запазва докрай своя дух висок и дори типично по английски се шегува. Когато се изкачва към ешафода, Томас Мор вежливо се обръща към един от своите пазачи с думите: "Моля те, помогни ми да се изкача догоре, а за слизането аз сам ще се постарая да сляза някакси." А последните му думи към палача са: "Шията ми е къса и се цели се внимателно със секирата, за да не се посрамиш като палач."

МОЛИТВАТА НА ТОМАС МОР, КОЯТО КАЗВАЛ В КИЛИЯТА, ОЧАКВАЙКИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА:

Всемогъщи Боже,
премахни от мен всички тщеславни мисли,
желанието да бъда похвален, всяка завист,
чревоугодие, леност или сладострастие,
проява на гняв, жажда за мъст,
склонност да желая на другия злото или да се радвам на злото,
удоволствие да събуждам гняв у другите,
четене на морал на онези, които са угнетени и нещастни.
Господи, направи ме добър, смирен и кротък,
мирен и спокоен, милосърден и доброжелателен,
нежен и състрадателен, та във всички мои дела,
във всички мои думи и във всички мои мисли
да пребивава Твоят Свят и благословен Дух.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


- Какво работиш?
- Камериерка съм в една подпорна стена.

***

Риболовът беше в разгара си. Рибарите вече трудно различаваха кое е стръв, кое е мезе!

***

Започнах да се чувствам по-щастлива и енергична откакто смених кафето сутрин с портокалов сок. Моят доктор казва, че това е заради витамините и плодовата захар, но според мен е заради водката.

***

Видиш ли жена шофьор да пуска чистачките в слънчево време - ПАЗИ СЕ!!! Ще завива!

***

"Вегетарианец" е стара индианска дума. Означава "некадърен ловец".

петък, 5 юни 2020 г.

Който е по-страхлив нека да си мие ръцете!

След разхлабването идва и запека. Днес 34 нови случая на covid-19 у нас от само 223 проби. 

На тази дата: 5 юни 1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал

1963 г. британският военен министър Джон Профумо подава оставка след секс скандал, в който е замесена танцьорка.

Джон Денис Профумо е английски политик и италиански барон, който въпреки важните държавни постове, които заема през 50-те години на 20 в., остава в историята именно заради „Аферата Профумо”. Скандалът избухва през 1963 г. заради танцьорка и води до оставката на Профумо и оттеглянето му от политиката, като за малко не се стига и до падане от власт на консерваторското правителство на Харолд Макмилан.

Политическата му кариера започва през 1940 г., когато още като военнослужещ е избран в Камарата на общините. 25-годишният консерватор е най-младият народен представител в английския парламент. Първият му успех на политическата сцена идва по време на парламентарните избори през 1950 г., когато току-що напусналият армията Профумо е избран за депутат от Стратфорд-он-Ейвън, Уоруикшър (родният град на Уилям Шекспир).

Профумо сменя няколко поста в кабинета на консерваторите - той минава през Министерството на гражданската авиация (1952 г.), Министерството на транспорта и гражданската авиация (1953 г.), Министерството на колониите (1957 г.) и Министерството на външните работи (1958 г.), а през 1960 г. е назначен за Военен секретар (правителствен пост, подобен на министър, в Обединеното кралство) и член на Кралския съвет.

През януари 1961 г. Джон Профумо се забърква в секс афера с танцьорката Кристин Кийлър, с която се е запознал на празненство. Военният секретар прекратява връзката си с нея след няколко седмици, но слуховете вече са плъзнали. Скандалът придобива национален мащаб, когато случайно става ясно, че момичето е имало сексуални отношения и с Профумо, и със съветския военноморски аташе Евгений Иванов, което поставя на дневен ред въпроси за националната сигурност.

И въпреки че англичаните по принцип уважават правото на личен живот на политиците си, депутатът лейбърист Джордж Уигс раздухва случая под предлог, че е накърнена националната сигурност и Профумо е принуден да отговори на обвиненията. Той признава за познанството си с Кийлър, но отрича да е имал непристойни отношения с нея. Пресата обаче задълбава аферата и правителството на Макмилан започва да губи позиции.

На 5 юни 1963 г. Профумо е принуден да признае, че е излъгал Камарата на общините, което в британската политическа етика е непростима обида. Той се оттегля от Министерството, от Парламента и от Кралския съвет. Никой не успява да докаже, че аферата с Кийлър е представлявала заплаха за националната сигурност, но въпреки това тя става една от причините за загубата на консерваторите на изборите през 1964 г. и оттеглянето на Макмилан.

Профумо запазва пълно мълчание за аферата до края на живота си. След оттеглянето си от властта той работи за една благотворителна организация, използвайки връзките си да набира средства, и така успява да възстанови доброто си име.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Първият български космически турист се завърна с 3 шишенца шампоан и хавлия с надпис NASA!

***

Понеделник е най-тежкият ден от седмицата за чиновника, защото трябва да откъсне не един, а два листа от календара.

***

Вие сте около четиридесет? Искате всички да се възхищават на вашият младежки вид? Казвайте, че сте на шейсет...

***

Сега малко полезна информация;
- Знаете ли че в едно киви има два пъти повече витамини, от колкото в половин киви?

***

Отидох на сервиз!
И ми викат:
- Баце, не можахме да ти опрайме спирачките, но затова ти усилихме клаксона...

четвъртък, 4 юни 2020 г.

Бойко обобщи мерките за след 15-ти: "Който е по-страхлив да носи маска".

На тази дата: 4 юни 2004 г. американският заварчик Химейер атакува с булдозер циментов завод

На 4 юни 2004 г. американският заварчик Марвин Джон Химейер (52 г.), собственик на
автомобилна работилница в Грейнби, щат Колорадо, напада с брониран булдозер Komatsu D355A административната част на компанията Mountain Park (циментов завод) и частни сгради на граждани, след което се самоубива. Произшествието става известно в медиите като „Войната на Марвин Химейер.
Общите загуби, причинени на града, възлизат на 7 млн. долара, а на компанията Mountain Park – около 2 млн. долара. Единствената жертва е Химейер.

Причини за конфликта

Химейер живеел в град Гранд Лейк на около 25 км. от Грейнби. Съседи твърдят, че се преместил в Грейнби около 10 г. преди събитията. Според негови приятели той нямал родственици в двата града.

През 1992 г. той купува 2 акра (8,1 дка) земя от корпорацията Resolution Trust Corporation, като заплатил 42 000 долара. После се съгласява да продаде своя участък на семейство Дочефф, което планира да разшири разположения близо циментов завод. Отначало е спазарена сумата от 250 000 долара, обаче Химейер размисля и повишава цената до 375 000, а още по-късно чак до 1 млн. долара. Тези преговори са водени много преди предложението за преразпределяне на земята да бъде предоставено за утвърждаване от градските власти.

През 2001 г. комисията по зониране и властите на града утвърждават построяването на циментовия завод. Химейер без успех обжалва това решение.

В продължение на много години Химейер използва прилежащия участък като проход към работилницата си за ремонт и продажба на автомобилни ауспуси. Разширяването на циментовия завод го лишавало от тази възможност.

Освен това градските власти глобяват Химейер с 2500 долара за различни нарушения, включително „ползване на съдове с нечистотии на територии, не включени в канализацията”. На Химейер обаче не е разрешено да прокопае 2,4 м. заводска земя за такова включване.

Модификацията на булдозера

Химейер продал бизнеса си и имуществото си няколко месеца преди събитията. Две години преди това обаче той купува булдозер „втора ръка” за прокарване на път до магазина, обаче градските власти му отказват разрешение.

Подготовката на булдозера отнема 1,5 г. В намерените след това записки Химейер е написал: „Интересно е как още не са ме изловили. Проектът ми отне част от времето в течение на повече от година и половина.” Той е удивен, че на никого от посетителите в магазина не му се виждат странни измененията в булдозера, особено увеличението на масата му почти с един тон.

Веднага се набива на очи, че верижният булдозер Komatsu D355A е със силно бронирана кабина. На някои места дебелината на бронята достига 30 см., тя е комбинирана и се състои от няколко слоя стоманени листове и цимент. Тя осигурявала защита от стрелково оръжие и от взривни вещества. Три взрива и 200 куршума, пуснати после по булдозера, не са му причинили вреда.

Властите предполагат, че за поставянето на бронята вероятно е използван самоделният кран, намерен в гаража.

С цел евентуално да се отбранява, Химейер внася в почти херметичната кабина пушки Barrett M82 и Ruger AC556, пистолет Kel-Tec P11 и револьвер Magnum. В нея имало запас от храна и вода. Химейнер не възнамерявал да напусне кабината, след като влезе в нея, затова люкът е плътно затворен отвътре. Впоследствие модифицираният булдозер е наречен KillDozer (булдозер-убиец).

За осигуряване на добра видимост, въпреки бронята върху стъклата, булдозерът е оборудван с няколко видеокамери, включени към два дисплея в кабината. Обективите на камерите са защитени с непробиваем от куршум плексиглас с дебелина 7 см. Те можели да бъдат почиствани от прах помощта на сгъстен въздух.

Отмъщението на Химейер

На 4 юни 2004 г. Химейер изкарва своя брониран булдозер през стената на своя магазин. Той предварително си е съставил списък на целите. На всички, на които иска да отмъсти.

Като начало той преминава през територията на завода, събаряйки сградата на заводското управление, производствените цехове и всичко до последната барака. Не събаря обаче външните стени поради опасения, че могат да затрупат булдозера.

След това той се отправя към градчето. Жителите на града са оповестявани от властите за ставащото и имат възможност да се евакуират. Почти във всички съборени сгради до последния момент са се намирали хора.

Къщите на членовете на градския съвет остават без фасади. Отнася сградата на банката, опитала се да го притисне да изплати предсрочно ипотечния заем.

Разрушава сградите на газовата компания „Иксел енерджи”, отказала след глоба да зарежда кухненските газови бутилки. Химейер произвежда 15 изстрела по трансформатори и резервоари с пропан, но не успява да ги взриви: според представител на местните власти в Грейнби, ако резервоарите са се взривили, това би представлявало заплаха за хората на километър от взрива.

Срива сградата на кметството, офис-сградите на градския съвет, противопожарната охрана, няколко жилищни сгради на кмета на града. Изравнява със земята редакцията на местния вестник (печатала статии против него) и обществената библиотека (намираща се в една сграда с кметството).

Казано накратко Химейер събаря 13 сгради - всичко, което има отношение към местните власти, включително техните къщи. При това проявява забележителна осведоменост на кого какво принадлежи.

След като минеава напред-назад над това, което допреди минути е оптичен магазин „Гембълс”, вече нищо не остава неизпълнено.

„Войната на Химейер” завършва в 16:23 часа. Независимо от огромните разрушения, не пострадва нито един човек, с изключение на самия него. След като двигателят на „килдозера” заклинва заради пробит от куршум радиатор, Химейер се прострелва съдбоносно.

Полицаите два часа се боят да приближат притихналия булдозер. В настъпилата вечер дълго и безуспешно стържат дупка в бетона, защото трите пластични заряда не постигат нищо.

На следващото утро разрязват бронята с газова горелка. Намират Химейер мъртъв.

Както точно се изразява губернатора на Колорадо, „градът изглежда така, сякаш през него е преминало торнадо”. На града са нанесени щети за 5 млн. долара, заводът минава по-леко само с 2 млн. долара. Тъй като в САЩ всичко се застрахова против всички възможни беди, заводът започва работа още след 10 дни.

Съдбата на булдозера

На 19 април 2005 г. е обявено предстоящото предаване на „булдозера-убиец” за скрап. Предвиждало се булдозерът да бъде разглобен на множество малки части, всяка от които да бъде изпратена в отделен пункт. Този подход трябвало да попречи почитателите на Химейер да запазят части като сувенири.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Днес дойде комшийката да ми поиска сол, нито сол имах, нито желание.

***

В световният ден на Водата празнуват всички мъже, които са гола Вода, и всички жени, които са света Вода не напита!

***

- Знаеш ли как по дърветата да се ориентираш, къде е север и къде юг?
- Ми да, палмите са на юг, а боровете на север!

***

Ако Веско Маринов беше дете на Илон Мъск, щеше да се казва H2O.

***

Kaufland.
- 300 грама от това сирене, моля.
- 768, да остане ли така?

сряда, 3 юни 2020 г.

Догодина ще имаме първите туристи отседнали в подпорна стена!

Искат да кръстят софийското летище на Кристо. Може, но само залата за излитащи!

Като си спомням отношението му към България най-добре ще бъда само залата за излитане на летището да бъде кръстена на Кристо.

На тази дата: 3 юни 1989г. в Русия става най-тежката железопътна катастрофа


На 3 юни 1989 г. в 23:45 часа (московско време) става най-тежката железопътна катастрофа в
историята на Русия, в която загиват 575 души. Мястото е в Южен Урал – на 11 километра от град Аша, а причината е изтичане на газ от преминаващия на 900 м. тръбопровод Западен Сибир-Урал-Поволжие при специфични метеорологични условия.


Газът е изтичал поне от 20-25 дни от пукнатина, която се разраства. Миризмата е усещана от населението в близките села и от влаковите машинисти, които неколкократно са уведомявали своите диспечери, но на сигналите им не е реагирано.

Около три часа преди катастрофата манометрите отчитат падане на налягането в тръбопровода. Вместо да бъде потърсена причината, дежурният персонал увеличава подаването на газ, за да възстанови налягането. В резултат от това пукнатината бързо нараства до почти два метра. Газът се събира в долина при пълно безветрие и наподобява „газово езеро”.

По това време в района навлизат два насрещни влака по Транссибирската магистрала. За лош късмет влакът от Новосибирск закъснява със 7 минути и двете композиции се разминават точно на обгазеното място. С цел безопасност машинистите намаляват скоростта, като включват спирачките на колелата. Възможно е именно те да предизвикват страхотната експлозия. Според друга хипотеза това може да е искра от пантографа на някой от локомотивите.

Силата на взрива е полкова голяма, че чупи стъклата на намиращия се на 11 км град Аша. Стълбът от пламъци се вижда от 100 км. Пожарът обхваща 2500 декара. Има сведения, че взривът е задействал сигнала за тревога на ПВО на североамериканския континент (НОРАД).

Според различни оценки взривяването на хомогенната газо-въздушна смес има характер на обемен взрив с мощност до 12 килотона ТНТ, което е сравнимо с мощността на ядрения взрив в Хирошима.

Двете композиции имат общо 38 вагона с 1284 пътници (в това число 383 деца) и 86 члена на двете локомотивно-влакови бригади. От ударната вълна са изхвърлени от линията 11 вагона, от тях 7 изгарят напълно. (Свидетел лекар-травматолог твърди, че вагоните са извити като „банани”.) Останалите вагони са обгорени вътре и отвън.

По официални данни 575 души загиват (според друга информация 645); 623 стават инвалиди от тежките изгаряния и телесните травми. В състава пътуват два вагона деца на летен лагер на Черно море в Адлер (край Сочи). Повечето от тях изгарят.

Разследване и последици

Разследването установява, че газопроводът „Западен Сибир-Урал-Поволжие” с диаметър на тръбите 72 см. и дължина 1852 км. е проектиран и първоначално построен като петролопровод с постановление на Министерския съвет на СССР.

Ръководството на Министерството на нефтената промишленост обаче сменя предназначението на вече почти готовия петролопровод в продуктов (газов). В първоначалния проект спешно са направени корекции, свързани със специалните изисквания относно сигурността на транспортирания сгъстен газ. При това грубо е игнорирано изискването, че техническите правила забраняват да се транспортира сгъстен газ под налягане по тръбопроводи с диаметър над 40 см.

Трасето на газопровода на 14 места пресича железопътни линии, като на 4 места те са електрифицирани. Сред тях е Транссибирската магистрала с голям товаропоток. Трасето в продължение на 273 км опасно се сближава (под 1 км) с железниците, а така също преминава близо до уралските градове Миняр, Златоуст и Кропачьово.

По време на експлоатацията от 1985 до 1989 г. на газопровода стават 50 големи аварии и повреди, не довели до човешки жертви. След аварията край Аша газопроводът не е възстановен и е ликвидиран.

Официалната версия твърди, че причина за изтичането на газа е „възможна” повреда, нанесена на тръбите от екскаватор при неговото строителство през 1985 г.

Съдебното разследване по аварията продължава 6 години. Към отговорност са привлечени 9 длъжностни лица, основно строители, заплашени от затвор до 5 г. Двама са амнистирани, тъй като са „орденоносци”. Изобщо не е потърсена отговорност, а само са привлечени като свидетели, от хората, разпоредили и утвърдили нарушенията за препрофилиране на петролопровода в газов, както и опасните сближавания.

През 1992 г. на мястото на трагедията е издигнат 8-метров мемориал. Всяка година край паметника на жертвите от катастрофата се провежда траурет митинг.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Не мога да разбера от къде се появиха толкова космически специалисти... съвсем нормални вирусолози си бяха...

***

Събудих се и гледам - нещо не е наред! И още по-лошо - т'ва "нещо", дето не е наред, също се е събудило и ме гледа...

***

Една баба разправя вчера на пазара на друга баба:
- Ти знаеш ли кво е да ти падне у разсада бумеранг? Това нема изфръганье!

***

Едно време Юни се падаше през лятото...

***

Аз, когато ходех на училище, нямаше час по сексология. Каквото научиш лятната ваканция, това е...

вторник, 2 юни 2020 г.

Е, бива ли това "нещо" в Деня на Ботев?

В началото си мислих, че е колаж, но има цял фоторепортаж в "Монитор"

Каракачанов днес инспектирал армията.



























Тук май е направил белята на панталона








Обновена!


Снимки: monitor.bg

Царе на рекламата!

"Вече може и вътре"...

























"Заместване на роднини по сватби"

Поклон!


"Но... стига ми тая награда-
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода"

На тази дата: 2 юни - Денят на Ботев


Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества всяка година в деня на смъртта на Христо Ботев - 2 юни 1876 г.

През годините този ден на почит неколкократно е сменял името си. От 1953 до 1988 г. се е наричал  Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война. След това 1990 г. се преименува на Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България. За кратко между 1991 и 1993 г. носи названието Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Сегашното му последно име - Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, е обявено с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.
За първи път денят е бил отбелязан във Враца и Пловдив през 1884 г. Официално се чества от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола (Околчица) присъстват Ботеви четници. На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна.

Поклон!

Христо Ботев е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 година завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.

През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 година излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".

Междувременно продължава с активната си революционна дейност. След избухването на Априлското въстание през май 1876 година Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.

Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 година в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум.И до днес не спират споровете дали е бил убит от турчин или е бил предаден от свои.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


В САЩ решили да премахнат расовата дискриминация и вместо да наричат хората бели и черни взели решение всички да се наричат зелени.
Веднъж един автобус се повредил и трябвало да се бута. Шофьорът казал на пътниците:
- Хайде сега по-тъмнозелените да слязат да бутат автобуса!

***

Не подтичваш ли на пешеходната пътека, на шофьорите им мърдат устните.

***

Купих си папагал! Оказа се Козирог! Вместо да повтаря каквото му казвам, той го оспорва...

***

Разсеян художник абстракционист така и не запомни, кое му е картината и кое е листа, на който си бърше четките...

***

Помните ли, че най-тъпото нещо в детската градина, беше да спиш следобед!

понеделник, 1 юни 2020 г.

Шиши продължава да ни поздравява! Утре не знам преди сирените ли ще ни поздрави или вместо тях!

На тази дата: 1 юни 1913 г. В 11.28 ч. Северна България е разтърсена от 7-ма степен по Рихтер


1913 г. в 11.28 ч. Северна България е разтърсена от силно земетресение. Денят е събота. Според сеизмолозите магнитутът на земетресението е около 7-ма степен по Рихтер. Дълбочината на огнището е около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв.км, а трусът е почувстван в цяла България.

Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.

По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.

Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Не е учтиво да питате дама за възрастта ѝ. Достатъчно е да я попитате знае ли руски...

***

- "Митко Варна" ЕООД - доставка на миди.
- Пич, защо не я кръсти "Мидко"?

***

- Опишете се като гурме ястие?
- Врачански тулуп, върху канапе от Икеа.

***

Ако не беше издънката, още миналата седмица половин Студентски град щеше да е в Космоса.

***

- Шефе, на гръцката салата и е изтекъл срокът на годност.
- Напиши на етикета, че е древногръцка!

неделя, 31 май 2020 г.

Тези от Холивуд са измислили някой трик. Не може Мъск да е по-успешен от руската и китайската космически програми


Ръководството на ВИК Варна:Управител и зам.управител... други не се събраха на снимката


Варна, момент от деня: Морето се напълни с лодки

На тази дата: 31 май 2003 г. Самолетът "Конкорд" извършва последният си полет


2003 г. самолетът на Еър Франс „Конкорд” извършва последния полет на този модел. Историята на „Конкорд” започва през ноември 1962 г. Тогава Франция и Великобритания сключват договор за съвместна разработка на свръхзвуков пътнически самолет. В цялостното проектиране и изработване на самолета участват около 300 френски и 250 английски фирми. Проектът струва около 3,5 млрд. долара.

По идея на Шарл дьо Гол самолетите носят името „Конкорд”. На 2 март 1969 г. самолетът извършва първия си пробен полет от Тулуза до Париж. На 25 юли 2000 г. „Конкорд” се разби край Париж на път за Ню Йорк и загинаха 109 души. Тогава всички полети на свръхзвуковите самолети бяха спрени до 7 ноември 2001 г., когато полетяха отново след доста технически подобрения.

През април 2003 г. „Еър франс” и „Бритиш еъруейз” решават да прекратят полетите с единствения свръхзвуков пътнически самолет. Френската компания спира трансатлантическите рейсове на конкордите още през май с.г. като основна причина за спирането на полетите тогава е изтъкнато сериозното влошаване на икономическите резултати.

За окончателното спиране на свръхзвуковите стрели сериозно повлиява и ударът върху имиджа им, който нанася катастрофата в Париж. Въпреки че трагедията е първа и единствена за почти 30 години експлоатация на свръхзвуковите машини, повечето богати пътници спряха да летят с тях.

Вицове - само сока, май 2020 г.


Преди 5 години моя приятел Пешо излезе през вратата с викове: момче е, момче е! А сълзи се стичаха по лицето му... От тогава се заклехме да не се връщаме никога  обратно в Тайланд.

***

Ако ме чипират най-после ще имам нещо лицензирано от Microsoft.

***

- Защо се разпадна последната ви връзка?
- Нямаше обхват...

***

Клиент в бара пита сервитьорката:
- Бирата хубава ли е?
- Ми, гледай ме мене и прецени!
- Хм... Дай тогава две ракии.

***

На изпит професорът казва на студент:
- Вие сте като хубав филм!
- В какъв смисъл?
- Ще трябва да Ви видя пак.