събота, 20 юни 2020 г.

Така беше днес ЦСКА-София - Левски! Дето се вика при строго спазване на всички мерки!

"Ибре"

Тези от "Кауфланд" можеше да си кръстят патриотичната продуктова линия "Ибре" вместо "Брей".
P.S. Иначе не са лоши нещата.

Кое не разбрахте?

Лятото вирусът е по-слаб, защото времето е такова отпускарско. Мързи го, ходи му се на море и не му се бачка.

На тази дата: 20 юни 1973 г. Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно изгнание


1973 г. Хуан Перон се завръща в Аржентина след 18-годишно изгнание. На 20 юни два милиона души го чакат на летището в Есеиса.


От трибуната на Перон, маскирани въоръжени лица от крайната десница (някои от тях от организацията Трите A, основана от Хосе Лопес Рега), откриват стрелба по тълпата, съставена предимно от привърженици на младежкото перонистко движение и Montoneros, убивайки най-малко тринадесет и ранявайки повече от триста души (това добива известност като Клането в Есеиса).

Кампора и вицепрезидентът Солано Лима подават оставка на 13 юли. За временно изпълняващ длъжността, който да организира избори, е избран Раул Алберто Ластири, зет на Хосе Лопес Рега и член на П-2. Привържениците на Кампора, като канцлера Хуан Карлос Пюиг и министъра на вътрешните работи Естебан Риги, веднага са заместени съответно от Алберто Винес и Бенито Лямби, а Ejército Revolucionario del Pueblo (ERP - Народна революционна армия) е обявена за „терористична организация“ и разпусната.

На 23 септември Перон печели изборите с 61,85% от гласовете, заедно с третата си съпруга, Мария Естела Исабел Мартинес де Перон като вицепрезидент.

Перонистките десни групировки печелят решителна победа и Перон поема президентския пост през октомври 1973 г., месец след преврата на Пиночет в Чили. Актовете на насилие обаче, включително и от Трите А, продължават да застрашават обществената сигурност. На 25 септември 1973 г. е убит Хосе Игнасио Ручи, генерален секретар на Общата конфедерация на труда и приятел на Перон - според слуховете от Montoneros. Правителството прибягва до редица извънредни декрети, включително за създаването на специален орган на изпълнителната власт, който да се справи с насилието.

Церемонията по встъпване в длъжност е на 12 октомври. Във втория си период като президент, Перон работи за постигане на политически мир чрез нов съюз между бизнеса и трудещите се, и възстановяването на страната. Харизмата на Перон и миналите му заслуги по отношение на работещите, му помагат да задържи подкрепата на работническата класа. За разлика от него, Исабел де Перон е неопитен политик, а Лопес Рега е известен като човек с многобройни окултни интереси, включително астрология, и привърженик на дисидентски католически групи.

Икономическата политика е насочена към преструктуриране на заплатите и девалвация на валутата, с цел привличане на чуждестранни капиталови инвестиции в Аржентина. Лопес Рега е свален от поста съветник от Исабел де Перон през юни 1975 г. Генерал Нума Лаплан, главнокомандващ на армията, който подкрепя администрацията по време на Лопес Рега, е заменен от генерал Хорхе Рафаел Видела през август 1975 г.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Когато един мъж мълчи, значи е мислител... Когато една жена мълчи, значи мислителят здраво е загазил...

***

- Защо се смееш?
- Разказвам си вицове на ум, и точно този не го знаех...

***

На сватбата на приятели, побягна да лови букета. После се опомни и се върна. Да бяхте видели... погледа на мъжа ѝ.

***

- Как е правилно да се напише, "пед*раси" или "пед*расти"?!
- Не зная. Аз пиша "уважаеми колеги!"

***

Тази година, от ботуши ще минем направо на ботуши.

петък, 19 юни 2020 г.

Новата стратегия на властта за епидемията е : Спасявайте се поединично!


Варна, момент от деня: Първите туристи във Варна

На тази дата: 19 юни 1953 г. Награждават посмъртно с „Почетна награда на мира” българския поет Никола Вапцаров


1953 г. Световният съвет на мира награждава посмъртно с „Почетна награда на мира” български поет Никола Вапцаров. Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни за неговия „изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите”.

Паметен знак и грамота са връчени на майката на поета Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение. На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението. Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици.

През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо „обвинение”, че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт. Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.

Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.

Никола Вапцаров е активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането й). На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт за терористична дейност и още същата вечер е разстрелян.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


- Готов ли сте да преминете през тест за алкохол?
- Готов съм! Какъв алкохол ще тестваме?

***

Има надежда да стане топло... още няколко месеца и ще пуснат парното.
***

Съпругите са най-големите душмани... Хем не дават, хем не дават друга да ви дава...

***

Пеенето в банята е забавно, докато не ви влезе шампоан в устата... Тогава е сапунена опера.

***

Прекрасно е да си тъп... Където и да отидеш - имаш свои хора.

четвъртък, 18 юни 2020 г.

Тоя му изперка въпрос:)


На тази дата: 18 юни 1967 г. Джими Хендрикс подпалва китарата си на Поп фестивал в Монтерей


1967 г. в Калифорния на Поп фестивал в Монтерей Джими Хендрикс подпалва китарата си. Моментът, когато Джими Хендрикс коленичи и пали музикалния инструмент, е считан за един от най-култовите в историята на рока.

Джеймс „Джими” Маршал Хендрикс е смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на популярната музика. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс.

Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк.

Любопитен факт е, че всъщност на фестивала в Монтерей всъщност той не пали любимата си китара, а друга - по-некачествен модел, която предварително си подготвил. През 2012 г. оригиналният инструмент беше продаден за 250 000 паунда.

Почитатели на култови вещи от света на музиката наддаваха за черната китара Fender Stratocaster в Лондон. когато тя беше предложена на търг. Първоначално китарата се оценяваше на 120 000 паунда, но големият интерес към инструмента стана причина цената му рязко да нарасне.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Три рядко срещани явления:
- Кълбовидна мълния.
- Двойна дъга.
- Три работещи каси в ЛИДЛ.

***

Гърми, трещи, вали... Край няма... А така ми се копае...

***

Лошо е, когато психиатърът запали цигара и повика друг свой колега...

***

Хората биха предпочели ВСЯКО едно друго крайбрежие пред МУТРОМОРИЕТО... просто Гърция е най-близо...

***

За любовта не съм сигурен, но заставам твърдо зад ерекцията от пръв поглед.

сряда, 17 юни 2020 г.

Днес ще сме в спалнята на премиера, май! С толкова кинти как да не спи спокойно.


Така става, като ти кажат оценете сами своята работа


Тази година ще сме на кафяво море!


Ето и видеото: 

На тази дата: 17 юни 1631 г. Мумтаз Махал умира по време на раждане. В нейна чест съпругът й, императора Шах Джахан построява двореца гробница Тадж Махал


1631 г. започва строежа на мавзолея Тадж Махал. Строежът е в чест на Мумтаз Махал, починалата любима жена на императора Шах Джахан. Построяването на мавзолея отнема 21 годии, а в работата по изграждането му се включват 20 000 работници.


През 1628 г. принц Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз умира на 39-годишна възраст при раждане по време на военна кампания. В последните мигове преди смъртта си тя моли съпруга си да й построи най-голямата и величествена гробница в света. Шах Джахан се врича и затова се счита, че още в деня на смъртта й на 17 юни е заложено строителството на мавзолея.

За място на строежа е избрана голяма градина на брега на река Джамна, собственост на раджа Джай Сингх. Главен архитект на строежа е Иса. Куполът на Тадж Махал е направен с форма на сълза, която според Иса е сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса е Джаханара - най-голямата дъщеря на Шах Джахан.

Целият комплекс Тадж Махал е дълъг 580 м и широк 300 м, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости. Самият мавзолей е с квадратна основа, леко заоблен по ъглите, с голяма централна арка по средата и с по-малки арки от двете й страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният - наподобява огромна перла - Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони.

Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви. Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през 18 в., била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети.

Градината (Чар багх) на комплекса символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днес обаче градината всъщност е бледно подобие на оригиналната, която била разделена от водни канали на четири части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха.

От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор), не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.

Гробницата е разположена върху квадратна платформа, по страните на която се издигат четири минарета. На всяка кула е изписана по една буква - Р, Х, М, Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.

Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала и четири осмоъгълни зали - те са предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал през 1666 г. Осем години преди това той е свален от трона от един от синовете си - Аурангзеб. Той узурпира властта и последните осем години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


- Мило, не е това, което си мислиш!
- А какъв е тоя в леглото?
- Подпорна стена.

***

- Какво работите?
- Опъвам възрастни дами.
- Жиголо?
- Не, пластичен хирург.

***

Баба ми викаше:
- Стани, сине военен! Докат разберат, че си идиот, ша си майор! Докат са начудят кво да та праат - пенсионер...

***

Българинът търпи, търпи и изведнъж като му кипне, заминава в Англия да бере ягоди.

***

Автомобилът е създаден за да те превози от точка A до точка B. Ако е по-скъпичък, можеш да стигнеш дори и до точка G.

вторник, 16 юни 2020 г.

Да спасим сезона! Октомври месец чадърите само по 10 лева

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости." - Георги Парцалев. Днес се навършват 95 години от рождението на големия актьор.


На тази дата:16 юни 1963 г. Валентина Терешкова излита в космоса


1963 г. изстрелян е „Восток 6”. На борда на космическия апарат е съветската космонавтка Валентина Терешкова, която става първата жена, летяла в космоса.


През 1962 г. Терешкова е включена в женската космонавтска група. От над 400 кандидатки са избрани само пет - Татяна Кузнецова, Ирина Соловьова, Жана Йеркина, Валентина Пономарьова и самата Терешкова. Два дни преди тя да излети, в орбита излиза с „Восток 5” космонавтът Валери Биковски - двамата се намират на близки орбити.

Валентина Терешкова е първият без авиационно образование космонавт и командир на кораб. В историята на космонавтиката е записано, че тя единствена излита като лейтенант, но само часове по-късно направо става капитан. Намира се сама в орбита 2 дни 22 часа 50 мин.

По време на полета били записани данни от реакции на женското тяло по време на полета. Като други космонавти на мисиите „Восток”, тя поддържала дневник на полета, направила снимки, и ръчно ориентирала космическия апарат.

През 2004 г. се разкрива, че грешка в контролната програма накарала кораба да се издига от орбитата вместо да слиза от нея. Терешкова отбелязала грешката на първия ден от полета и съобщила на Сергей Корольов. Грешката била незабавно оправена - Терешкова вкарала данните, получени от Земята в програмата за сваляне и се приземила безопасно.

Мястото на приземяване било кооперацията на Павински, на запад от Баево в Алтайския регион. След излизането на парашутите от капсулата, Терешкова просто пропуснала езерото, заради силния вятър. След приземяването, вятърът издухва парашута върху нея и тя получила наранявания преди да успее да се освободи от него.

След полета в космоса завършва с отличие Военно-въздушната инженерна академия „Н.Е. Жуковски” и се дипломира като инженер-космонавт през 1969 г. Същата година обаче женската космонавтска група е разпусната. През 1977 г. защитава докторат по инженерство, автор е на над 50 научни работи, професор. Има военно звание генерал-майор от авиацията.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


Над Варна заваля за 2-ри пореден ден. Рязко и напоително.
"Прането?!" - изтръпнаха жените.
"Булевардът?!" - изтръпна кметът

***

Она ми вика искам дете от тебе и аз дадох най-големото, че най-много яде.

***

Вчера мъжът ми ми каза всичко, което мисли за мен! Стана ми мъчно за него, с каква вещица живее!

***

- Какво е женска солидарност?!?
- Ако някой мъж Ви дразни, слагайте сърчица на снимките му във фейса. Тя, жена му ще се погрижи за всичко останало!

***

Животът е хубав, когато съпрузите имат общи интереси - той обича да ходи за риба, и тя обича той да ходи за риба...


понеделник, 15 юни 2020 г.

Варна, сега повече море! Ден 2-ри


Следващият път, като решите да строите подпорна стена се замислете, че тази опашка можеше да е за нашето море. Същото важи и за дребните тарикатлъци по кръчмите ни и плажовете.

Цитати: Хората, които гласуват за неудачници, крадци, предатели и измамници, не са жертви. Те са съучастници. - Джордж Оруел


Фотофакт: Вижте най-обикновено село в Австрия как изглежда и после вижте вашето село


На тази дата: 15 юни 1969 г. Пиесата на Георги Марков "Аз бях той" е забранена! По-късно същия ден Георги Марков напуска страната


През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната под предлог, че заминава за Италия при брат си, който живее там.  Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да емигрира, особено след като през септември 1971 г. задграничният му паспорт не е подновен.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но опитът му не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата“, а в Единбург пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, печели първа награда. Романът „Достопочтеното шимпанзе“ (на английски: The right honourable chimpanzee), написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

На 5 юли 1975 г. сключва брак с Анабел Дилк. Една година по-късно се ражда дъщеря му Александра-Райна.
Според Димитър Бочев, журналист от Свободна Европа, Марков е огорчен, че дори на Запад липсва пълна творческа свобода и трябва да се съобразява с редакционните политики: „докато за нашите американски, британски и западногермански работодатели ние бяхме прекалено антикомунистически настроени, те бяха за нас недостатъчно последователни в антикомунизма си.“  От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ – очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков, стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ – първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.


Убийството на Марков


На 7 септември 1978 г. (рожденият ден на Тодор Живков, като съвпадението се счита за показателно), Георги Марков паркира колата си и тръгва пеш по моста Ватерло в Лондон, отивайки към работното си място в Би Би Си. На автобусната спирка той изведнъж усеща пронизваща болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който вдига чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър“, като се твърди, че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили“.

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването“, а болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс“, където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като български дисидент и подозренията му, споделени с докторите, че може да е бил отровен, полицията прави подробна аутопсия. Криминалните патолози откриват малко метално топче, забито в прасеца на Марков. То е с диаметър 1.52 mm и съставът му е 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 mm, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин. Дребните дупчици били покрити със захарна субстанция, създавайки обвивка, която задържа отровата в топчето. Тази специална субстанция била предназначена да се топи при температура 37°С (температурата на човешкото тяло). След като топчето попада в тялото, „захарните тапи“ се разтопяват, отпушват каналчетата, и рицинът се абсорбира в кръвния поток. Смъртта на Марков е била неизбежна, независимо от това дали лекуващите доктори са знаели какво е отровното вещество в кръвта му, защото срещу рицина няма противоотрова.

Десет дни преди убийството много подобно покушение е извършено срещу друг български дисидент – Владимир Костов, журналист от радио “Свободна Европа” – на парижка метростанция. Лекарите открили същия вид топче в кожата на гърба му. В този случай обаче, изглежда, че захарното покритие на куршума, задържащо рицина вътре, е било разрушено по време на изстрела или преди това и по този начин съвсем малка част от отровата стига до кръвта, причинявайки само треска. Костов споделил, че изстрелът дошъл от човек, който носил малка чантичка, но не и чадър. Подозрението, че Марков е убит с чадър, проилиза от това, което е видял на спирката, но самият Марков никога не е казвал, че е прострелян с чадъра.

Преди този последен и успешен опит, агентите на Държавна сигурност с помощта на КГБ правят два други неуспешни опита за убийството на Марков.


Разследване на убийството и как то се отразява в обществото


Според информация, изнесена във в-к Литературен форум през януари 1990 г., ген. Владимир Тодоров (началник на Първо главно управление на ДС) е унищожил съществуващото досие на ДС за писателя Георги Марков в няколко тома под псевдоним „Скитник“, но на последвалия съдебен процес срещу него това така и не е доказано. Все пак през 1992 г. той е осъден на една година и два месеца затвор, от които излежава само половин година, но дали е имало обемисто досие с план за убийство и каква е след това съдбата му, остава неясно.

През есента на 1992 г. делото за разследването на убийството на Георги Марков е възложено на следователя Богдан Карайотов. След като прочита книгата „Българският чадър“ на Владимир Костов и след справка в архивите на ДС и по-специално на тогавашното МВР той попада на името на Борис Арсов. Става ясно, че ДС е правила разработка за Борис Арсов и че срещу него има планирани множество мероприятия, последното от които е той да бъде физически ликвидиран. Сред документите следователят намира писмен план за неговото убийство. Разработката срещу Борис Арсов и намерените документи са безспорно доказателство за начините и методите на работа на ДС спрямо т.нар. тогава „вражески емигранти“ и навежда следователя Богдан Карайотов на мисълта, че подобни мероприятия вероятно са били планирани и срещу Георги Марков, въпреки че няма намерени доказателства за това.
През 1993 г. документи от досието на агент „Пикадили“ (Франческо Гулино) са поискани от Великобритания и Дания, за да бъде арестуван, но България отказва да ги представи.

През септември 2008 г. досието на агент „Пикадили“ е извадено от архивите на Държавна сигурност, след настоятелното му искане от журналиста Христо Христов. Според архивите зад кодовото име „Пикадили“ се крие италианецът с датски паспорт Франческо Гулино, който е бил агент на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност (разузнаването). Документите показват, че българските тайни служби са координирали убийството с КГБ.

Няколко добре познати агенти-отстъпници на КГБ, сред които Олег Калугин и Олег Гордиевски потвърждават, че убийството е подготвено от КГБ, като убиецът дори е имал възможност да избере отровен гел, с който да се намаже кожата на Марков, но до ден-днешен никой не е обвинен за неговото убийство, най-вече защото повечето досиета по отношение на смъртта му са вероятно унищожени. В публикация на британския вестник като основен заподозрян се посочва Франческо Гулино (или Гиулино), който живее в Дания.

Вицове - само сока, юни 2020 г.


И какво са се юрнали всички в Гърция на море? Нашето си е бетон...

***

Служител в заложна къща пръв разбра, че са му обрали апартамента.

***

Две причини, поради които не се доверявам на хората:
1. Не ги познавам
2. Познавам ги.

***

Някъде в ромската махала:
- Версачеее, прибирайте се вече вкъщи, баби, ще вечеряме!
- Чакам Шанел да си свърши играта с Долче Габана и идваме с Живанши.

***

Всяка филия хляб е трагична история на ечемик, който не е могъл да стане бира...

неделя, 14 юни 2020 г.

Фотофакт: Варна, морето!

Така изглежда морската ни столица след днешния дъжд в района на Зеленчуковата борса на ул. Академик Курчатов
Снимка: Свилен Петров

#Хубаво е, но при дъжд не работи

140 млн. лв по-късно стана ясно, че новият бул. Левски във Варна няма да работи и ще е затворен при дъжд от 34л.на кв. м.

На тази дата: 14 юни 1923 г. Зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски

Александър Стамболийски оставя саморъчен
кървав надпис на стената преди да издъхне.
На 14 юни 1923 г. зверски е убит министър-председателят Александър Стамболийски. Превратът от 9 юни го заварва в неговото родно село Славовица, Пазарджишко.

Още на 10 юни новият военен министър Иван Вълков дава устна заповед на капитан Иван Харлаков Стамболийски да бъде заловен и убит. Харлаков заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето се ръководи от полковник Славейко Василев.

Стамболийски прави опит да се добере до двореца в Кричим, но на 13 юни е заловен при село Голак, след което е отведен в Пазарджик. Тук го предават на групата на капитан Харлаков, който го завежда във вилата му в Славовица. Там той е убит от група членове на ВМРО, водена от скопския войвода Величко Велянов.

Откъс от книгата на Стефан Цанев „Български хроники”, том 3.

Смята се, че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов-Чичето и може би Славейко Василев. Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние? Сред заподозрените са проф. Александър Цанков, генерал Вълков, капитан Харлаков, цар Борис III... 

Ето какво казват те по този въпрос:

Проф. Александър Цанков: „Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си." (Александър Цанков, „Моето време. Мемоари")

Генерал Иван Вълков: „Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен." (Показания пред съда, 1954 г.)

Капитан Иван Харлаков: „На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди да... " (Показания, след като е арестуван през 1944 г.)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Генерал Вълков: „Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил...” (Показания пред съда, 1954 г.)

Генерал Вълков: „...Взели участие и македонците на Величко (Велянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев..." (Пак там)

Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски..." (Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г.)

Цар Борис III: „Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! (Горкият велик човек!) Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек..." (Из „Корона от тръни" на Стефан Груев)

Проф. Александър Цанков: „Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя!" (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Цар Борис III: „Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба..." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г.)

Проф. Александър Цанков: „Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО." (Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.)

Вицове - само сока, юни 2020 г.


6 стадия на проекта:
1. Ентусиазъм.
2. Разбиване на илюзиите.
3. Паника.
4. Търсене на виновните.
5. Наказване на невинните.
6. Хвалене и награждаване на участващите.

***

Българите в чужбина харесват Борисов, защото им помага да преодолеят носталгията, която ги кара да се върнат.

***

Алкохолът е вещество, притежаващо уникалната способност да преобразува душевната болка в главоболие.

***

Ако започвате да приличате на снимката от личната си карта, значи е време да си вземете отпуск.

***

Желание за което няма пари, се нарича мечта!