събота, 1 август 2020 г.

На тази дата: 1 август 1885 г. е отпечатана първата българска банкнота


1885 г. в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.


В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Приетият през 1880 г. Закон за правото на резание монети в Княжеството предвижда фискалното счетоводство да се води в левове, определя количеството злато, сребро или мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева.

Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се използването на монети, както на Латинския валутен съюз, така и на други страни, които държавата приема по утвърдени от Министерството на финансите курсове.

В края на 1884 г. парламентът дава възможност да бъдат емитирани сребърни монети за още 10 млн. лева, като за тази цел са претопени голямо количество рубли в монети, събрани от държавата като данъци. През следващите две години правителството и Българската народна банка (БНБ) успяват окончателно да изтеглят от обращение руските сребърни монети.

БНБ започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е сравнително малка (213 000 лева) и е зле приета от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, така и златното покритие на банкнотите.

Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лева, размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на БНБ. Лицето на банкнотата представлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

Сутиенът може и да лъже, но клинът - никога!

 

***

 

Ако можехте да избирате между хубава кола и хубава жена ,дизел или бензин ще изберете?

 

***

 

Въобще не ми се получава да харча парите разумно. Ту пари не стигат, ту разум.

 

***

 

Баси жегата... Прострях прането, изпуших една цигара... и го прибрах.

 

***

 

Цел на диетата:

- "Да мога да дишам, когато си режа ноктите на краката!"


петък, 31 юли 2020 г.

На тази дата: 31 юли 1944 г. Антоан дьо Сент-Екзюпери излита от летището в Борго и никога не се връща


1944 г. командир Антоан дьо Сент-Екзюпери излита със своя Lightning P38 от летището в Борго, департамента От Корс, на разузнавателна мисия в Савоя. Той никога повече не се връща в базата. Писателят-авиатор е обявен за „мъртъв за Франция”, но изчезването му остава мистерия.


„Ако падна, няма да съжалявам за абсолютно нищо“ – последните думи, написани от френския писател Антоан дьо Сент-Екзюпери преди да полети на 31 юли 1944 г. поддържаха мистерията около изчезването му, изяснена половин век по-късно с откриването на самолета му и разказа на германския пилот, който го свалил.

Споменават се най-различни хипотези за изчезването му до откриването през 1998 г. на верижка на часовник с неговото име, омотана в мрежите на рибар край Марсилия. Две години по-късно водолазът археолог от града Люк Ванрел намира останките на Lightning F5-B 223 близо до остров Риу между Марсилия и Каси.

Останки на германски изтребител Месершмит, открити близо до отломките, ориентират разследването към Германия. Последните разкрития датират от 2008 г., когато извършителят на стрелбата излиза от сянката. "

Германският авиатор, който бил на пост в Прованс, разказа, че връщайки се в базата си, забелязал разузнавателен самолет Lightning P-38 да лети към Марсилия, на 3000 метра над него. Един от въпросите без отговор и до днес обаче си остава какво е правил Сент-Екзюпери над Марсилия при положение, че бил изпратен на мисия в Савоя. Според хипотезите той не той не могъл да изпълни мисията си заради лошите метеорологични условия и решил да прелети над Тулон и Марсилия, без съмнение, за да разузнае за дебаркирането в Прованс, което се случва през август.

Вицове - само сока, юли 2020 г.

- Скъпи, дай да нахраня бебето.

- Нека изчакаме да заплаче.

- Защо?

- Мии... не знам къде го оставих...

 

***

 

Те кренвиршите станаха леки, а вие се съмнявате в жените...

 

***

 

До момента, в който птицекомбинатът не пристъпи към производство на пилешки салам, перата просто ги изгаряли.

 

***

 

Ближе малкия Габровец близалка. На третия ден майката към бащата:

- Махни му целофана, нека да се заблажи детето!

 

***

 

– Добър ден, дядо! Ние сме Тимуровци! Искаш ли да ти помогнем с нещо? Дърва да ти нацепим, двора да прекопаем, дрехи да ти закърпим, каквото пожелаеш?

– Благодаря ви, дечица! И сам се справям се с къщната работа, но ако може, да набиете съседа...


четвъртък, 30 юли 2020 г.

На тази дата: 30 юли 1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка


1858 г. английският изследовател Джон Спик открива езерото Виктория в Африка. То е най-голямо езеро от Великите Африкански езера и е на трето място сред всички езера в света (след Каспийско море и Горното езеро в Северна Америка) и на второ - сред сладководните езера. Общата площ на източноафриканските езера (Виктория, Танганайка и Малави (Нияса) е над от 170 000 кв.км.

Английският изследовател Джон Ханинг Спик служи като офицер в Индия и предприема в Хималаите и Тибет минералогически и зоологически изследвания. През 1856 г. заминава за Централна Африка. Когато открива езерото Укереуе, което той нарича Виктория, пътешественикът го смята за източник на р. Нил.

Езерото Виктория е най-голямото тропическо езеро в света, то е сравнително плитко - най-голяма дълбочина е 84 м, при средна - 40 м. Намира се на плато в западната част на африканската Голяма рифтова долина и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Има брегова линия с дължина 3440 км и повече от 3000 острова, много от които са населени.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Врачка гадае на Бойко Борисов:
- Ще подадеш оставка на голям български празник!
- Добре де, ама на кой, кой? - пита той.
- Който и ден да избереш, все ще станее голям празник...

***

- В жега като тази, разбираш защо жените в Африка ходят само по герданчета...

***

Вярната жена качва килограми, за да си спокоен, че е единствено твоя...

***

SMS в пристъп на откровение:
- С теб идеално ще си писнем!

***

Ракия не се пие, ракия се жули! Тя се жули по 4 начина:
- С вода, без вода, като вода и вместо вода!

сряда, 29 юли 2020 г.

На преводачите ще им е трудно

На тази дата: 29 юли 1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II

1014 г. българската войска претърпява поражение от войските на византийския император Василий II. Беласишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на 10 и началото на 11 в.

В началото на този двубой Самуил има превес, но от 1001 г., когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, българите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата.

При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления - крепостта-дема, издигната от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден, край днешното село Ключ. Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки.

Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а попадналите в плен са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно „Българоубиец”. Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно - на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си бойци.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Американците кацнали на Луната и какво да видят. Посреща ги един хуманоид, целият обкичен със злато – ланци, гривни, обеци и т. н.
Питат го американците:
– Всички жители на Луната ли ходят така?
Хуманоидът отговаря:
– Не! Само арменците сме така!

***

- А как се определя възрастта на рибата?
- По очите!
- ...?
- Колкото по-далече са от опашката, толкова по-стара е рибата...

***

Когато всичко се скапе, кажете:
- "Всичко върви по план!"
Много па знае някой, какъв е планът!

***

Слушам, че нещо се движи в гардероба. Отварям, а там... дрехите ми излизат от мода!

***

Когато един мъж намери жената на своите мечти, добре ще е да предупреди другите си "мечти" да не го търсят по телефона.

вторник, 28 юли 2020 г.

На тази дата: 28 юли 1945 г. Американски бомбардировач се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”.


1945 г. американски бомбардировач B-25 се забива в „Емпайър Стейт Билдинг”. По това време войната в Европа вече е приключила, а на Япония й предстои да капитулира пред съюзниците само след няколко седмици.

В привидно спокойната съботна утрин, силуетът на Ню Йорк е затъмнен от пушека на пожар, предизвикан от врязалия се самолет в най-високата сграда в Америка и света по онова време. Небостъргачът не се срутва, но 14 души загиват, 26 са ранени, а причинените щети се оценяват на 1 млн. долара.

B-25 се отправя на фаталната си мисия малко преди 9.00 ч. сутринта. След по-малко от час във въздуха подполковник Уилям Франклин Смит Младши получава предупреждение от летището в Куинс (дн. Ла Гуардия), че Ню Йорк е обвит в гъста мъгла. От контролната кула изпращат злокобното съобщение „Не можем да видим върха на Емпайър стейт билдинг. Съветваме ви да кацнете тук”. Подп. Смит потвърждава, че е приел съобщението, но по всичко личи, че го игнорира, защото иска разрешение за кацане на Нюарк.

Самолетът е само на няколко минути от ЛаГуардия, но пилотът изгубва видимост в гъстата мъгла. Правила за осъществяване на полета, налагат пилотът да поддържа височина от поне 2000 фута (610 м) над града, но Смит се снижава до по-малко от половината от тази височина, явно надявайки се така да си възвърне видимостта. Поемайки този риск пилотът със сигурност не е бил наясно с местоположението си, защото скоро самолетът му се озовава насред централен Манхатън.

Прелитайки сред бетонните каньони на нюйоркските небостъргачи, бомбардировачът веднага привлича вниманието на нюйоркчани, тъй като ревът на двигателите отеква по улиците, отразен многократно от фасадите на сградите. Тези, които работят по горните етажи на офис сградите, се втурват към прозорците, за да гледат с изумление прелитащият край тях самолет. Един от свидетелите е лейтенантът от военновъздушните сили Франк Кови, който от стаята си в хотел „Билтмор” наблюдава как обреченият B-25 лети не по-високо от 22-рия етаж.

Пилотът успява да прелети около десет пресечки, следвайки 42-ра улица, като по чудо избягва околните небостъргачи, преди да се обърне на юг в близост до кръстовището с 5-то авеню. Този обрат се оказва фатална грешка, тъй като изправя тромавия самолет директно пред северната стена на най-високата сграда в света. В последния момент подп. Смит  трябва да е видял профила на „Емпайър стейт билдинг”, изплуващ от мъглата, и се е опитал да издигне машината, но разстоянието се оказва твърде късо, а скоростта на бомбардировача - прекалено висока.

Около 9.49 ч. Б-25 се врязва между 78-я и 79-я етаж на небостъргача, което е на около 975 фута (295 м) над нивото на земята. Самолетът се удря в сградата със скорост от 200 мили в час (320 км/ч), което води до взрив на резервоарите за гориво. Огненото кълбо се издига на височина от 100 фута (30 м). Възпламененият керосин обхваща фасадата на сградата, огънят се втурва и по лабиринта от коридори и стълбища във вътрешността на сградата, достигайки до 75-я етаж.

Катастрофата отваря широка дупка във фасадата на небостъргача от към 34-та улица. Докато основните щети са на 78-я и 79-я етаж, един от двигателите пада в асансьорната шахта и предизвиква голям пожар в мазето. Другият двигател профучава през цялата сградата, разкъсвайки седем стени преди да пробие южната фасада към 33-та улица.

Отломките падат през покрива на 13 етажна сграда от другата страна на улицата, където е ателието на скулптора Хенри Херинг. Последвалият пожар унищожава студиото. Други тежки отломки, между които един колесник, също нанасят щети по „Емпайър стейт билдинг” и околните сгради, а част от крило пада на „Медисън Авеню”.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Охх... Кофти нещо е тайната. Трябва да разказваш на всеки поотделно...

***

Умната жена никога не отказва на мъжа. Тя прави така, че на него да му се отще.

***

- Какви сладки момченца... братя ли сте?
- Не, близнаци и сме на пет.
- Е близнаците не са ли братя?
- Не винаги. Например, ние сме сестри!

***

Пържени яйца и пържено пиле са една и съща храна... само на различни етапи.

***

Самотна съм... Искам да имам компания. Петролна компания...

понеделник, 27 юли 2020 г.

Имеет си хас, дето викат нашите в Русия


На тази дата: 27 юли 1147 г. Основан е град Москва


Москва се намира в централната част на Европейска Русия, на двата бряга на река Москва в Източноевропейската равнина. Около 40 моста пресичат реката и свързващия с Волга канал Москва. Освен тях през града протичат няколко десетки канали и притоци на река Москва, най-големият от които е река Яуза, а повечето от малките са затворени в тръби под улиците.

Първото споменаване на Москва датира от 1147 г., когато според хрониките там се срещат князете Юрий Долгорукий и Светослав Олгович. Тази година условно се приема за година на основаване на града. По това време Москва е незначително градче в отдалечена област с преобладаващо угро-финско население. През 1156 г. Юрий Долгорукий, вече велик княз на Киев, построява около Москва дървени стени и ров, заради което по-късно е приеман за основател на Москва.

След оплячкосването през 1237-1238, когато монголците изгарят града до основи и избиват жителите му, Москва се възстановява и става столица на полунезависимо княжество. Макар че градът е отново разграбен от монголците през 1293 г., поради изолираното си местоположение той остава встрани от основните направления на техните походи. Възползвайки се от това, поредица амбициозни владетели, започнала с Даниил, най-малкия син на великия княз Александър Невски от династията Рюрикови, превръщат Москва в един от главните политически центрове в руския североизток, наред с Твер и Нижни Новгород.

Хегемонията на Москва е окончателно утвърдена през 1327 г., когато княз Иван Калита нанася поражение на Твер и пренася столицата на великите князе на Владимир-Суздал в Москва. Заедно с това Иван Калита се превръща в главен наместник на владетелите на Златната орда сред съседните руски княжества и получава правото да събира изплащаните на Златната орда данъци.

Прекъсвайки руската традиция за подялба на княжествата между наследниците на владетеля, Иван Калита оставя владенията си на своя най-голям син. Наследниците на Иван Калита продължават де се разчитат на подкрепата на монголите и активно се намесват в нейните вътрешни междуособици, което през 1382 г. довежда до опожаряването на Москва от Тохтамъш, един от претендентите за престола на Златната орда.

През 15 в. Златната орда се разпада на няколко враждуващи помежду си държави и през 1480 г. московският княз Иван III окончателно отхвърля зависимостта си от тях. Въпреки това той успява да запази властта си в руските земи и Москва се превръща в столица на обширна държава. През 1571 г., при управлението на Иван Грозни, градът е превзет от войски на Кримското ханство, които го изгарят напълно, с изключение на Кремъл.

През 1703 г. цар Петър Велики, поставил си за цел модернизацията и отварянето на страната към Европа, започва изграждането на град Санкт Петербург на брега на Балтийско море. През 1712 г. столицата на Русия официално е преместена от Москва в Санкт Петербург.

След успеха на Октомврийската революция през 1917 г. нейният водач Владимир Ленин, боейки се от чужда интервенция, премества обратно столицата в Москва на 5 март 1918 г.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


– Скъпа, от 20 години сме женени, но никога досега не беше ми правила толкова хубаво кафе!
– Остави го, това е моето!

***

Казват:
- "Ако една врата се затваря, друга се отваря".
Ако и при вас е така, значи шкафовете ви са за ремонт!

***

С гол мъж не бива да се спори, че ще се облече и ще си тръгне

***

- Тате, тате... защо жените не са ходили в казарма?
- А бе... ти представяш ли си майка ти с калашник?

***

Той:
- Изглеждаш супер! Каква е тайната - спорт, здравословна храна?
Тя:
- Не, сипвам ти ракия в бирата...

неделя, 26 юли 2020 г.

На митинга на БСП пребройте колко знамена има на ЕС и колко на Русия, и ще ви стане ясно що за партия са!


На тази дата: 26 юли 811 г. Крум разгромява войската на византийския император Никифор I при Върбишкия проход


Битката при Върбишкия проход е една от най-големите победи във военната история на България. Чрез този успех кан Крум успява решително да промени съотношението на силите в Европа и да увеличи значително влиянието на страната. Събитията от 26 юли 811 г. оставят траен отпечатък в отношенията между балканските държави и предопределят развитието на България за дълъг период.


Годините на Крумовото управление съвпаднали с един много важен факт от европейската политика - разрастването на Франкската държава. Създадена още през 486 г. по времето на Карл Велики (768 - 814), тя разширила драстично своите граници. Територията й се простирала от Пиренеите до Средния Дунав. По този начин на континента се оформили две велики империи - на франките и на византийците. Именно заради това победата на хан Крум не била просто една спечелена битка, а преди всичко намеса в равновесието на двете най-могъщи сили до този момент.

Като всеки далновиден владетел и кан Крум бил убеден, че византийците далеч не са най-голямата опасност пред българите. Не по-малка заплаха представлявал и Аварският хаганат. Кан Крум запазил мирните отношения с Византия през 803 г., когато се възкачил на престола. Това му позволило да насочи вниманието си към аварите, които той разбил две години по-късно. Победата му дала възможност да разшири границите на България на север и северозапад. Според историците именно това бил водещият фактор, който предизвикал Византия да наруши мирния договор със страната през 807 г. Разширението й било заплаха за нейната мощ. Този факт, както и помощта, която българите оказвали на славяните при конфликтите им с византийците, вероятно били най-важните причини, които подтикнали император Никифор I Геник да преприеме военен поход. Действията имали променлив успех, като пораженията на императорските войски били улеснени от размирната обстановка във Византия.

Бунтовете били много чести явления поради недоволството към управлението на Никифор. След четири години война, в които нямало победители и победени, императорът предприел решителни действия, с които целял да постигне окончателен резултат.

През май 811 г. Никифор тръгнал на нов поход, нахлул в българските земи и се насочил към северната част на страната през проходите на Стара планина. Той успял да срази българската войска, която според Анонимния ватикански разказ от XII век наброявала 12 000 души. Повечето от тях били избити. Плиска била превзета, дворецът - ограбен а сградите - опожарени. В този момент кан Крум предложил мир - за втори път от началото на военните действия. И за втори път Никифор отказал, убеден в крайната си победа. Това била голямата му грешка. Опиянен от победата си, той продължил да разрушава всичко, което срещал по пътя си. "Войската разграбвала безпощадно - пише Анонимният ватикански летопис, - опожарявала непожънатите още ниви, прерязвала жилите на воловете, изколвала свинете и овцете" Византийският хронист Теофан допълва, че императорът "заповядал да се избиват невръстни деца и хора от всякаква възраст", а на складовете на кан Крум слагал печати и охранявал като свои собствени.

След като безчинствал навсякъде, където имал възможност Никифор решил да се върне в Константинопол. Но успокоението от победата му се оказало лъжливо. Времето, през което ограбвал Плиска, не било пропиляно напразно от хан Крум, той успял да събере нова войска, привличайки към нея и привърженици от аварите. Така се стигнало да развръзката на 25 срещу 26 юли, която императорът въобще не очаквал. Решителната битка се състояла в северния склон на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Според хронистите кан Крум укрепил пътя с дървени трупи и по този начин затворил пътя на отиващата си византийска войска. Напълно объркана, тя не успяла да направи нищо, с което да се защити от атакуващите ги войници. Като се противопоставяли малко време и не могли да постигнат нищо ромеите били жестоко избивани, а останалите, като видели това, побягнали. На това място течала тинеста река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, те изпопадали в реката. Тъй като навлезли в нея заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Дори малкото византийски войници, изплували от реката, били погубени. Те не успели да преодолеят високата дървена преграда, отвъд която имало дълбок ров. Не се спасил и самият император. Той бил убит още призори в палатката си.

Теофан описал много образно събитията след този момент. Кан Крум наредил да отрежат главата на императора, да я забият на кол и да я показват на хората няколко дни. По-късно черепът бил почистен и обкован със сребро. С този своеобразен бокал кан Крум черпел с вино чуждестранните си гости, това още повече разнесло славата му на строг владетел, установена чрез победата при Върбишкия проход. Тя не само подкопала мита за силата на византийската армия, но и утвърдила България като водеща сила в югоизточната част на Европа.

Вицове - само сока, юли 2020 г.


Комплиментите са хубаво нещо, но никога не знаеш дали са искрени...
Докато псувните - те са от сърце.

***

Те живяха дълго и щастливо... Един месец щастливо и петдесет години дълго!

***

Обувките на една жена са показателни за нейните чувства. Например, ако обувките и са близо до ушите Ви, значи тя определено Ви харесва.

***

Играейки си с кранчето за студената вода в кухнята... Любо се научи да настройва пеенето на жена си под душа.

***

При две деца вкъщи, дори и да искаш трето... няма къде да се скриеш...