събота, 8 август 2020 г.
"Прав е този, който има повече права"
Ситуацията в завладяната България, е като в руската поговорка "Прав тот, у кого больше прав"
"Прав е този, който има повече права"
На тази дата: 8 август 1815 г. Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да бъде заточен на остров Света Елена
Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. Абдикира през 1814 г. и е заточен на остров Елба.
През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г.
Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд”, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба, с ескорт от 3000 войници, които ще го охраняват на Света Елена.
На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща „Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на 8 км от Джеймстаун.
Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.
Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.
Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, Наполеон е обречен на бездействие - здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.
Вицове - само сока, август 2020 г.
Прави са
тези, които казват, че ловът е спорт. Особено когато ти свършат патроните, а
глиганът е още жив...
***
В Перник се проведе втори турнир по фехтовка... в памет на
жертвите от първия!
***
Някои хора
имат ценностна система, а други - само отделителна...
***
Рекордни
горещини настъпиха днес във Пловдив. За последен път подобна жега е имало
вчера, припомнят паметливи пловдивчани.
***
Ако не се е
къпала с шампоан кря-кря,
малка е за теб!
петък, 7 август 2020 г.
На тази дата: 7 август 1876 г. е родена прелъстителната шпионка Мата Хари
Мата Хари – скандалната танцьорка и куртизанка, успява да прелъсти и заблуди едни от най-могъщите мъже в Европа. Мъжете се състезавали за нейното благоразположение и тя винаги им го давала – но не за по-малко от 7500 долара на нощ. Сред нейните многобройни любовници са Жул Камброн, началник от Министерството на Външните работи на Франция, френският военен министър Месими, принцът на Германия, холандският премиер-министър Ван дер Линден, херцогът на Брънсуик и Вон Ягов, външният министър на Кайзера.Един от нейните любовници имал типично френски план, с който тя да се спаси от разстрел в последната минута. Мата Хари, най-прочутата шпионка от библейската Далила и най-успялата любовница от мадам Помпадур насам, щяла да носи само едно дълго кожено палто на екзекуцията си. Когато войниците вдигнели пушките си, тя щяла да разтвори палтото си и със сигурност нито един мъж, в чийто вени тече човешка кръв, нямало да може да стреля по нейното великолепно тяло.
Всъщност това не е най-странната от многото хитрости разработени за спасяването на най-прочутата шпионка и куртизанка в историята. Докато тя чакала спокойно в затворническата си килия, изисквайки къпане във вана с мляко и всички останали луксове, които считала за необходими, любовниците на Мата Хари крояли план след план. Един плейбой-авиатор предложил да прелети над затвора Сен Лазар и да обстреля войниците от въздуха. Брилянтният адвокат на Мата Метр Клюне решил да изненада в последния момент нейните тъмничари с една техническа подробност – според френските закони една жена не може да бъде екзекутирана, ако е бременна и той, нейният 75-годишен любовник, щял да заяви, че тя носи неговото дете. Най-драматичен от всички бил проектът на Пиер де Мортисак, един благородник, който прахосва цялото си огромно богатство, опитвайки се да спечели любовта на Мата Хари. Пиер взаимства своя план направо от операта „Тоска“. Той възнамерявал да подкупи разстрелващия отряд да използва халосни патрони и неговата любима щяла да падне „мъртва“ при първия фалшив изстрел. По-късно през нощта, той и неговите съучастници, щели да изровят живото й тяло от гроба, който щял да бъде изкопан нарочно плитък, за да не може тя да се задуши в ковчега си.
Мата Хари, която знаела за тези, а и за други подобни планове, можела да си позволи да бъде спокойна и да се наслаждава на затвора си, долкото й позволявала мрачната обстановка. Дори и през онези последни часове в тъмницата, тя забавлявала своя млад доктор и двете скептични монахини, които я наблюдавали. Тя изпълнявала своите екзотични, разсъблечени танци и гощавала пазачите си с авантюристични истории от своето минало…
Това минало бе в голяма степен развенчано напоследък и то без основателна причина. Танцьорката на Седемте воала е не само това, което разказва легендата, но е дори още по-сложно създание. Нейните фотографии разкриват една сладострастна и привлекателна жена, притежаваща животинска чувственост, която омаловажава всеки неин дефект. Мата Хари знаела как да „движи своето дълго, слабо и гордо тяло, така както Париж не бил виждал никой друг да го прави досега“, казва френският писател Колет. Тя била олицетворение на секса, но мразела мъжете, които я обичали. Мъжете плащали на Мата Хари с пари, тайни и чужди животи, но тя можела да ги предаде във всеки един момент – обичайки това, което й давали, но мразейки онова, което смятала че представляват те.
Мата Хари не винаги била такава. Колкото и странно да изглежда, някога, преди да стане шпионин, тя била невинна, дори скучновата холандска домакиня. Зад фасадата, осигурена от псевдонима „Мата Хари“, се крие доста прозаичната Маргарета Гертруда Зеле. Бъдещата шпионка е родена на 7 август 1876 г., в едно малко холандско градче, а нейните религиозни родители я изпращат в католически манастир, когато тя е едва на 14 години. Но, когато отива на ваканция в Хага четири години по-късно, тя среща капитан Кембъл Маклеод, красив шотландец, който служел в Холандската колониална армия. Тази случайна среща щяла да промени целия й живот. Макар да бил двойно по-възрастен от нея – над 40-годишен – този развратен пияница някак си успява да впечатли Маргарета. Той се оженва за нея, но още преди да я отведе на остров Ява й разкрива първично бруталния си характер. Още преди да се роди първото им дете, Маргарета изстрадала доста побои от ръцете на Маклеод. В един от случаите той я заплашил със зареден револвер и толкова често й изневерявал с чужди жени, че тя накрая решила да потърси любов другаде.
Не съществуват данни за любовните похождения на Маргарета в Ява, но се знае, че тя е изучавала Ведите и други ориенталски книги, описващи насладите от чувствената любов, превръщайки се в експерт в това древно изкуство. Онези години в Ява я запознали с показните ритуални танци на местните жители. Докато тя упражнявала своите собствени интерпретации на тези танци, от нея започва да излиза наяве една нова личност. Тази трансформация завършва напълно, когато първото й дете е отровено от една медицинска сестра, която мразела Маклеод. Маргарета по-късно разказва, че е удушила слугинята, но, каквато и да е истината, мъртвото дете става причината за раждането на една нова жена. Дори раждането на нейната дъщеря Банда не успява да смекчи омразата й към Маклеод, когото тя считала за виновен за смъртта на техния невръстен син. След като семейството се завръща в Европа тя изоставя съпруга си, оставя Банда на грижите на роднини и започва кариерата, която щяла да я превърне в легенда.
Никой не знае със сигурност, кога Маргарета е танцувала за първи път гола в Париж и е излъгала света, че е родена „на юг от Индия… дете на семейство от свещена секта на Брама“. Но някъде през 1905 г., десет години след завръщането й от Ориента, тя за първи път казва на публиката си с мек и прелъстителен глас, че нейното име е Мата Хари „Окото на Зората“ и че ще изпълни дръзки, ритуални танци, каквито никога досега не са били виждани извън индийските храмове. Скептични или не, редакторите надушват печалбите и скоро нейното сценично име и фотографии се превръщат в обичайна гледка във френските вестници. Снимките, разбира се, се правели преди началото на изпълнението й, защото Мата Хари артистично отмятала прозирните си одежди и подобните на паяжини воали падали един след друг, докато накрая тя оставала на сцената чисто гола. Единствената част от себе си, която тя не показвала били гърдите й. Тя обяснявала, че съпругът й и ги бил обезобразил по някакъв начин. Някои от танците й били изящни, а други откровено развратни, но всичките й изпълнения се славели с изключителна популярност.
Екзотичният чар на Мата Хари пленява цяла Европа. Но нейните ласки винаги стрували скъпо, независимо дали изисквала пари в брой, разкошни бижута или луксозни апартаменти на Шанз-Елизе – и когато някой от нейните благородни и богати любовници се разорял, тя го изоставяла без да се двоуми. Тя се наслаждавала на секса – толкова много, че често била забелязвана да си „отпочива“ в парижките бордеи. Въпреки това тя мразела мъжете. С изключение на един любовник – слепият руски капитан Маров, когото съжалявала – мъжете за нея съществували, за да бъдат използвани. Безмерната суетност на Мата Хари също играела голяма роля във всичко това, както и вкусът й към лукса, с който тя вече била свикнала. Омразата и жестокостта, обаче я накарали да се превърне в шпионин. Тази жестокост е идеално илюстрирана от една нейна хвалба, според която тя била убила понито си Вичена, забивайки златното токче на обувката си в сърцето му, тъй като при една от мисиите й се наложило бързо да напусне Париж, а тя не можела да понесе мисълта, че някой друг ще язди кончето й.
Мата Хари става германски шпионин просто защото немците първи се свързват с нея. Когато германците я завербуват, между 1907 и 1910г., тя вече осъзнавала, че популярността й като артистка намалява и ако французите се били сетили да й направят по-добро предложение, тя със сигурност е щяла да го приеме. Тя е обучена в известното училище за шпиони в Лорак и получава кодовия си номер Х21, серия, издавана единствено на агентите отпреди войната. Този номер убедително доказва, че тя е била вербувана преди войната, а не се е присъединила към германското разузнаване по-късно като двоен агент. По време на Първата световна война тя изпълнявала добре задълженията си към своите началници. Френското разузнаване подозирало за нейните занимания още от самото начало, като дори я допуснало да се присъедини към тях. Но по онова време нищо не можело да бъде доказано. Сега се знае със сигурност, че Мата Хари е информирала германците за усъвършенстването на британския „наземен кораб“ (или танк), и, че нейните доклади за плановете на Съюзниците за офанзивата при Шемин де Дам са подготвили германците за това тайно движение. Ще са нужни доста страници, за да бъдат изброени останалите й предателства – непривлекателната, но смъртоносна информация, която тя купувала с тялото си. В замяна, тя предоставяла на французите единствено безполезна информация. Никой не е наясно с непоправимите вреди нанесени от нея на Съюзниците, тъй като тя била шпионин, който не оставял следи, макар да танцувала за хиляди и да спяла със стотици.
Краят на Мата Хари идва, когато самите германци я предават. Като най-скъпо платения им шпионин, тя се превръщала във финансова тежест, а засиленото наблюдение върху нея от страна на френското разузнаване я правело неефективна. Капитан Валтер Вилхелм Канарис, който по-късно застава начело на германските тайни служби през Втората световна война, разработва план, чрез който да я натопи. Тя е изпратена да вземе чека със заплащането си от една неутрална легация в Париж, но германците били написали съобщението си до нея, използвайки код, за който знаели, че е разкрит от французите. Тя била арестувана още преди да може да осребри чека си.
На 24 юли 1917г. Мата Хари е изправена пред военен съд по обвинение в шпионаж и така се превръща в най-известната от многото шпиони, които били съдени във Франция покрай истерията на войната. Френският прокурор бил повече от умерен когато заявил, че нейните действия са стрували на Франция най-малко 50000 живота, макар че доказателствата сочат за поне два пъти по-голяма бройка. Военният съд единодушно я осъжда на смърт…
На 15 октомври 1917г., в 04:00ч. сутринта, в килия 12 на затвора Сен Лазар, Мата Хари била будна и готова за екзекуцията си. Фантастичните планове за бягство се били провалили един по един и увереността й в нейната недосегаемост била разклатена. Старият Метр Клюне изпробвал номера с бременността, но когато докторът дошъл да я прегледа, Мата Хари осъзнала безсмислеността на плана и отказала прегледа. Колкото до идеята за коженото палто, тя била толкова очевидно абсурдна, че Мата никога не я била приемала за нещо по-сериозно от шега за повдигане на духа. Тя поискала позволение да напише три писма. Едното било за нейната дъщеря Банда, която молела за прошка. Красивата Банда щяла за ирония също да стане шпионка няколко години по-късно – една втора Мата Хари, която предупреждава апатичните Съединени Щати, че комунистическата заплаха грози Корея. Впоследствие тя среща същата съдба като майка си.
Докато отпивала от традиционната чаша с ром, която по закон се предлагала на всеки осъден на смърт, Мата Хари все още се надявала. Дори когато я извеждат навън в мразовитата утрин и я изправят пред дулата на пушките, нейното огромно его й вдъхвало сила. Мата Хари била вързана за едно младо дръвче и, отказвайки да сложи превръзката за очи, тя гледала в дулата на пушките, докато прочитали смъртната й присъда. Никой от свидетелите не съзрял и следа от страх по лицето й. Тогава, в ранната светлина на утрото, тази жена за която се знаело, че рядко показва емоциите си, се усмихнала на екзекуторите си. Може би е вярвала, че Пиер де Мортисак е успял да ги подкупи и в оръжията им има само халосни патрони, а от нея ще се иска единствено да се прави на умряла. Във всеки случай Мата Хари стояла изправено и даже не потрепнала, когато майор Масард излаял стегнато последната си команда. Тя не извикала, когато пушките изгърмели. Нейните любовници, гледащи сред свидетелите познали, че тя е мъртва само по алените въжета, които крепели свличащото се тяло. Нейният плейбой-летец наистина прелетял над затвора, но това бил напразен опит, който закъснял с няколко секунди. В 5:47 ч. тялото на Мата Хари, Окото на Зората, чийто голи танци били причинили смъртта на толкова невинни хора, се помръднало за последен път.
Вицове - само сока, август 2020 г.
Поздравления
за всички, които работиха здраво, произвеждаха стоки и доставяха услуги, за да
могат от днес хиляди хора да получат 30% по-високи заплати, за да редят пасианс
още по-бързо!
***
За разлика
от мъжа, жената е готова с изводите преди началото на разговора.
***
Заявявам
еднократно на целия интернет, че не съм съгласен да използвам бисквитки! АМАН
БЕ...
***
Реклама на
цветарски магазин:
-
"Кажете ѝ го с цветя!"
Влиза мъж:
- Искам
букет, който да казва: "Кога ще ме запознаеш с Ленчето с големите...
очи!"
***
Уважаеми
клиенти, за ваше удобство в нашия хипермаркет сме поставили 25 каси, за да може
23 от тях да не работят!
четвъртък, 6 август 2020 г.
На тази дата: 6 август 1945 г. Американците хвърлят над Хирошима атомна бомба! Видео
На 6 август се навършват 75 години от атомната бомбардировка над Хирошима (Япония).На тази дата през 1945 г. в 8,16 ч американският бомбардировач B-29 „Енола Гей“ (с командир на екипажа полк. Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомната бомба Little Boy („Малчуган“ - от англ. ез.). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба - Fat Man („Дебеланко“). С нея е разрушен град Нагасаки.
Атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са военна операция, проведена от ВВС на САЩ, срещу едноименните японски градове на 6 и 9 август 1945 г. по време на Втората световна война.
На практика взривът над Хирошима е първата употреба на атомна бомба срещу мирно население. Взривът е еквивалентен на 12 500 тона тринитротолуол (12,5 килотона ТНТ), като непосредствено след него загиват около 100 000 души. Жертвите до края на 1945 г. общо са около 140 000, а още пет години по-късно броят им надхвърля 200 000 души.
 |
Екипажът на "Енола Гей". |
Бомбата е направена от обогатен уран-235. Това е първият взрив на уранова бомба.
Изчисляването на човешките жертви от двете бомби е затруднено от няколко фактора: ниска достоверност на записките за населението, правени по това време в Япония, огромното количество жертви, починали малко по-късно или години след бомбардировките. Не бива да се изключва и стремежът да бъде преувеличен броят на жертвите от японска страна.
Принципно обаче се смята, че общите жертви от двете бомбардировки са 330 000 убити, 476 000 ранени и 9 200 000 бездомни.
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни и дори расистки действия от страна на САЩ. Основната причина е предизвиканата цялостна разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие срещу Япония през август 1945 г. се смята за безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна е проява на жестокост спрямо цивилното население, което е основната жертва на атаките.
Видео
Видео
Вицове - само сока, август 2020 г.
Тя пее:
- Дубай,
Дубай живота е рай!
Той,
припява:
- Копай,
копай, че няма край!
***
- Скъпи,с коя би ме заменил?!
- С никоя.
- А, с две като мен?
- С две като теб?! Абсурд!
***
Помните ли
времето, когато най-страшното в живота беше:
- Сега
затворете учебниците и извадете по един двоен лист?
***
В препълнен
автобус:
– Моля Ви,
станете, че съм бременна от преди два часа и още ми треперят краката...
***
- Мило,
кажи ми как да ти се доверя за с*кс без презерватив, като ти дори бисквитката
от кафето не успяваш да извадиш навреме?!
сряда, 5 август 2020 г.
Приземяване, приземяване, приземяване!
“Приземяване, приземяване, приземяване! Може некои да кажат:
"Абе, другарю Живков, партията така ли ще остане, бе? Нема ли партията
нещо да направи?" Другари, ние решииме да изчакаме, да видиме... И
най-накрая, ако требва, ше се преустройваме. Нека така да погледаме, да
видиме... Така ше се поснишиме да мине тая буря, па след това ше видиме какво
да правиме. Но ние чакаме, така че ние ако накрая нещо... ако не мине бурята,
тогава ше се преустройваме…”
Реч на Т. Живков пред Профсъюзите по време на Перестройката.
На тази дата: 5 август 1998 г. Умира Тодор Живков
На днешния ден се навършват 22 години от смъртта на Тодор Живков. Той почина на 86 години. Живков, или както беше известен сред народа Тато и Бай Тошо, управлява България от 1954 г., когато става първи секретар на ЦК на БКП до 1989 г., когато е свален като председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на БКП.
Тодор Живков е роден е на 7 септември 1911 г. в Правец. Има две деца - син Владимир и дъщеря Людмила (починала през 1981 г.). През 1928 г. е приет за член на БКМС. През 1932 г. постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в София. По същото време се включва в нелегалната дейност на Българската комунистическа партия.
През 1934 г. е уволнен след провали в Държавната печатница и в две акции на Софийската окръжна партийна организация, но скоро е възстановен на работа. От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. пребивава в селата Дъскот, Лесичево, Говедарци.
През юни 1943 г. като член на Софийския окръжен комитет на БКП организира партизанското движение в Ботевградско. През 1944 г. е изпратен в партизанския отряд "Чавдар" като пълномощник на ОК на БКП. Партизанското му име е Янко. В началото на май 1944 г. заминава за София. През юли 1944 г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944 г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации. На 8 и 9 септември 1944 г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София. От септември до ноември 1944 г. е политически ръководител на щаба на Народната милиция. През 1945 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП. От 1948 г. до декември 1989 г. - член на ЦК на БКП.
От 1948 до 1990 г. е народен представител. От 1948 г. до 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на БКП-София, председател на Градския комитет на Отечествения фронт. От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния градски народен съвет. През 1950 г. става секретар на ЦК на БКП. От 1951 г. до ноември 1989 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. От март 1954 до април 1981 г. е първи секретар на ЦК на БКП. От 19 ноември 1962 г. до юли 1971 г. е председател на Министерския съвет. От юли 1971 до ноември 1989 г. - председател на Държавния съвет на Народна република България. От 4 април 1981 г. до 10 ноември 1989 г. е генерален секретар на ЦК на БКП. На пленум на ЦК на БКП (11-13 декември 1989 г.) е изключен от БКП. След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд признават на Живков статут на бивш държавен глава и прекратяват делото срещу него.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
Вицове - само сока, август 2020 г.
- Една баничка
- 2 лв.
- Как така 2 лева бе?
- 1 лв. за баничката и 1 лв. за ББ
- Ето ти 2 лв.
Връща ресто 1 лв.
- Е нали 2 лв., защо ми връщате?
- Ми нямаме банички, свършиха!
***
Щом досега
от Космоса, никой не се е свързал с нас... значи ТАМ има разум...
***
След една
известна възраст да си добър в леглото означава да не хъркаш...
***
Сeкс само
след сватбата", ми звучи като "Линкът е достъпен само за регистрирани
потребители.
***
При изборът
на плажна чанта, най-важното е да се убедите че, притежателят е влязъл,
достатъчно навътре в морето...
вторник, 4 август 2020 г.
На тази дата: 4 август 1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк
1944 г. разкрито е убежището на семейството на Ане Франк. Анелис Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. в германския град Франкфурт на Майн. Родителите й Едит и Ото Франк са евреи.През 1933 г. семейството е принудено да изостави спокойния живот, който води на „Гангхоферщрасе”, и да замине за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам, Нидерландия. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк се установява в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн” №37. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 г.
На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Укритието се намира на „Принсенграхт” №263, в задната част на сградата на фирмата, в която работи бащата „Опекта”. Освен семейство Франк, там се укрива и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта”, техни доверени приятели. В укритието Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия й рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието в Задната къща.
На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, уж „приятел” на Ото Франк. Укриващите се са арестувани, а на другия ден са изпратени в нидерландския лагер „Вестерборк”, близо до град Дренте. Там остават близо месец.
На 3 септември са откарани в лагера „Аушвиц”. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в „Аушвиц” на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен”, близо до Хановер. През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен”, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат”, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.
Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Негови служителки намират дневника на Ане. През 1947 г. той сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка. Книгата е издадена под заглавие „Задната къща” и веднага привлича вниманието на публиката. Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея.
През 60-те години сградата на „Опекта” се превръща в музей „Ане Франк”. Апартаментът на „Мерведеплейн” №37 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.
Вицове - само сока, август 2020 г.
Жива подигравка е, че банкнотите с лика на Алеко
Константинов, най-често са в джобовете на Бай Ганьовците...
***
- Кой въпрос ти задаваха най често като беше малък?
- Пишката расте ли!
***
В училище математиката ми беше втория чужд език!
***
Понеделник сутрин съм като ония зайци от рекламата на
Дюрасел, ама дето не са Дюрасел!
***
От един момент нататък няма значение колко знаеш, а какво
помниш.
понеделник, 3 август 2020 г.
Върховенство на закона!
Имаме запис и снимки с пълно премиерско шкафче с поне половин милион евро, кюлчета злато и пистолет. До шкафчето имаме спящ премиер, който получава месечна заплата в размер на 6372 лв.
Прокуратурата реши да разследва кой е направил записа!
На тази дата 3 август 1977 г. избухва стачка на миньорите в Румъния против режима на Николае Чаушеску
По време на репресиите, осъществени от румънската служба за държавна сигурност „Секуритате”, в „автомобилна катастрофа” загиват двама инженери, участвали в стачката на страната на работниците. Опитите да бъде създаден независим профсъюз завършват с изпращането на инициаторите в психиатрична клиника и съд за „престъпления против социализма”.
Вицове - само сока, август 2020 г.
Ако в България започне истинска борба с корупцията, то
населението на Дубай ще се увеличи с 20 000 души, само за три дни.
***
- Хубавият
боб се чува надалеч!
Стара
българска поговорка.
***
Тук, в Бг, не питаме "На колко години си?" , а
"Кой набор си?" и почваме да смятаме. Смятай кви големи математици
сме!
***
Каквото и да стане в България, води до повишаване на цените.
Каквото и да стане в света, води до повишаване на цените в България.
***
- Защо не може да се прави секс на улицата в България?
- Защото всички ще дават акъл.
неделя, 2 август 2020 г.
Скъпи депутати, весела ваканция!
Парламентът
официално излезе във ваканция до септември месец. На депутатите с любов
честитим ваканцията със стихотворението на великия Тома Измирлиев публикувано
във в. „Утро”, №5809, 27.ХІІ.1928 г.
ДЕПУТАТ
Депутат! Депутат!
То е чудо занаят! –
Спиш и дремеш си рахат,
а омръзне ли ти, брат,
станеш – взимаш важна поза,
понапсуваш този-онзи
и си дремнеш пак благат,
верен на дълга си свят…
Депутат! Депутат!
Мил и сладък занаят –
чест, пари, имунитет,
в трена – без пари билет,
а на всичко туй отгоре,
щом от скука се умориш,
хайде, братко, във Париж
на държавен гръб вървиш…
Депутат! Депутат!
Щом закъсаш, мили брат,
сам приготвиш си проект
с някой подпис за ефект,
а след тоя жест велик
гюндулукът ти за миг
ето го увеличен
с двеста левчета на ден!
Депутат! Депутат!
Туй е божа благодат!
Без усилия и мъка
сам нареждаш си айлъка!
Не ти трябват мини златни,
нито сделки неприятни –
цялата хазна пред теб
чака като топъл хлеб!
На тази дата 2 август 1903 г. избухва Илинденско-Преображенско въстание
Днес се навършват 117 години от Илинденско-Преображенско въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).То избухва на 2 август (по нов нов стил) 1903 година и обхваща Македония и Одринско.
Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Потушаването му води само в Източна Тракия към 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.
Въстанието носи имената на двата църковни празника на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилает то избухва на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает - на 19 август, Преображение Господне.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 000 войска. Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и на 6 септември обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието.
Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.
Вицове - само сока, август 2020 г.
- Шефе,
мога ли да ползвам платен отпуск?
- Разбира
се. Плащаш и излизаш.
***
- Шефе, готово!
- Какво? Направи ли го?
- Не! Счупих го!
***
Седят си
две хубавици и обсъждат теорията на относителността... Изведнъж едната казва:
- Ш-ш-ш-т!
Идва някакъв мъж. Давай да говорим за козметика.
***
Група
опитни археолози, при разкопки откри група неопитни археолози!
***
Най
уморителната работа е да се правиш, че нещо правиш, а то отдавна да е
направено!
Абонамент за:
Публикации (Atom)