Снимка: Свилен Петров
събота, 26 септември 2020 г.
На тази дата: 26 септември 1983 г. Денят, в който светът се размина с ядрена война
На 26 септември 1983 г. съветският военнослужещ Станислав Петров предотвратява ядрена война. По време на дежурство той получава сигнал, че САЩ нападат с ракети СССР, но правилно преценява, че става въпрос за компютърна грешка.Внезапно на главния компютър, намиращ се в дежурната стая на „Серпухов 15“, светва предупреждение за ракетна атака срещу СССР! Едновременно от една американска база по посока към Съветския съюз излитат няколко ракети. В този момент пред пулта е подполковник Станислав Петров, тогава 44-годишен.
Той дори не дежури. Понеже е теоретик-аналитик, офицерът и други като него веднъж или два пъти в месеца са слагани пред пулта. Петров има две възможности. Първата е да натисне копчето. И тогава решението трябва да вземе Юрий Андропов, който държи ядреното куфарче, при това знаейки, че ракетите ще достигнат до страната за не повече от 15 минути.
Другата възможност на подп. Петров е да докладва, че данните са грешни. Той има само 2 минути, за да вземе решение.... Буквално за секунди мозъкът му подлага ситуацията на анализ и теоретикът взема връх – няма атака, данните са грешни, обявява той с пълното съзнание, че лично ще отговаря за последствията.
Последвалото разследване установява, че причината за фалшивия сигнал е задействане на датчиците от слънчева светлина, отразила се в облаците. По-късно в системата са направени промени, за да бъдат избегнати подобни ситуации.
Заради военната тайна и по политически съображения действията на подполковник Петров стават известни на широката общественост едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
- Това не се издържа вече! Непрекъснато си пиян! Ще се разведа!
- Ми разведи се, бе! Тъкмо хората ще си кажат “Тая колко е зле, щом и Стамат пияницата я остави...".
***
Мъжкар ли...!? Мъжкари са пингвините. Дето непрекъснато
топките им са в леда...!
***
Спирам да излизам с жени от Фейсбук... Все някакви други
идват...
***
- Кой камък е пазител на Вашата зодия?
- Който докопам.
***
За влюбените и веганите сеното мирише различно.
петък, 25 септември 2020 г.
На тази дата; 25 септември 1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал при Никопол
1396 г. султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в битката при Никопол. Сражението бележи края на един от последните големи кръстоносни походи в Средновековието.След победата си в Косовската битка (1389 г.) османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол. Експанзията на османските завоеватели започва да заплашва все по-сериозно Европа.
Сигизмунд Люксембургски, унгарски крал от 1387 г. (и по-късно император на Свещенната римска империя от 1433 г.) е първият, който проумява сериозността на положението. Но тъй като унгарската феодална армия с ниска боеспособност не може да се противопостави на устрема на османските сили, той поема инициативата да формира коалиция, която да ги отблъсне.
През 1394 г. папа Бонифаций IX предлага нов кръстоносен поход срещу турците, но до това време Западната схизма е разделила папството на две, съперниците седящи в Авиньон и Рим, a дните, когато папата можел да вдигне кръстоносен поход са отминали. Французите преговарят с унгарския крал Сигизмунд за общ кръстоносен поход от 1393 г. Най-активно се заема с организирането и финансирането на похода бургундския херцог Филип II Дръзкия.
Първоначалният план на кръстоносния поход предвижда Джон Гонт, Луи Орлеански и херцог Филип Смели да тръгнат през 1395 г., а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. За командващ е определен 24-годишният Жан Безстрашни, граф на Невер и син на Филип Смели. Негов главен съветник е опитният и улегнал военачалник и политик Енгеранд VII дьо Куси. Кавалерията се командва от френския маршал Жан льо Менгр, известен като Бусико.
Французите тръгват от Дижон през април 1396 г., пристигат във Виена през май и юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. С венециански кораби по Дунава пристигат от Родос малък брой рицари-йоанити начело с великия магистър на ордена на Свети Йоан Филиберт дьо Наякс.
Дьо Невер поема командването на армията и потегля на юг по левия бряг на Дунава. Армията пресича реката при Оршова, като прехвърлянето с лодки и понтони трае осем дни.
Кръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол се оказва добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Те не очакват султан Баязид І да се появи скоро с войските си, тъй като е зает да обсажда Константинопол.
Никопол обаче не се предава и издържа 16 дни на обсадата. Междувременно Баязид е информиран за движението на кръстоносците от миланския херцог Джиан Галеано Висконти, който е обиден на французите. Той вдига обсадата на Константинопол и с 20 000 души се отправя в бърз ход към Никопол.
Пристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 септември и двете страни се подготвят за битка. Преди това около 1000 турци, пленени в Рахово, са убити от французите. Възникват отново сериозни противоречия между западните и източните кръстоносци относно избора на правилната тактика за водене на сражението.
Тежко въоръжените французи нападат турския авангард, но скоро осъзнават, че ще трябва да слязат от конете при коловете. Те го правят и започват да махат коловете под огъня на турските стрелци. Които се целят не само в рицарите, но и в конете им. След това турската пехота напада рицарите, които макар да са слезли от конете си надвиват турците, които не носят ризници. Французите притискат турците към задните хълмове, но там, вече уморени заради това, че се движат пеш, откриват основните турски сили. В последвалия бой французите претърпяват поражение.
Сигизмунд се втурва на помощ на рицарите и среща Баязид на хълма, където битката е равностойна, докато не пристигат сърбите. В късния следобед Стефан Лазаревич води атаката на бронираните сръбски конници срещу войските на Сигизмунд, които се огъват. Сигизмунд е убеден от спътниците си да се оттегли.
На 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство.
Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Страдам от раздвоение на личността - душата ми отива на море, а тялото на работа!!!
***
Тези които си ходят вкъщи за обяд не мога да ги разбера...
Как ви издържа психиката да ходите по два пъти на работа бе?
***
- Ще ме обичаш ли ако стана дебела?
- А ти ще ме обичаш ли ако стана мързелив?
- Ама ти и сега си мъ... Ах ти мръснико!
***
На опашката:
- Извинете, може ли да мина най-отпред да попитам нещо?
- Какво ще питаш, бе келеш, това е банкомат...
***
Някъде прочетох, че интелигентните хора псуват много. И като
ми тръгна една приказка...
четвъртък, 24 септември 2020 г.
На тази дата 24 септември 1925 г. Правителство на България иска бежански заем от 3 000 000 английски лири
1925 г. Български бежански въпрос: 42- то Правителство на България депозира молба в Обществото на народите за отпускане на Бежански заем от 3 000 000 английски лири.Бежанският въпрос е национален и социално-политически въпрос в България.
Той възниква в резултат на масовия приток на българи бежанци от Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, останали вън от пределите на свободната българска държава след ревизирането на Санстефанския мирен договор от 1878 г. от западноевропейските велики сили и последвалите Букурещки мирен договор от 1913 г., Цариградски договор от 1913 г. и Ньойския мирен договор от 1919 г.
Първият приток от български бежанци пристига в страната през 1878-1879 г. след изтеглянето на руските войски от южните български земи и потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878-1879 г. Бежанците тогава са над 15 000 души.
Извършеното през 1885 г. Съединение на Източна Румелия с Княжество България става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Одринско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от Македония и Одринско. До избухването на Балканската война през 1912- 1913 г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120 000 души.
Нов, още по-голям приток от български бежанци идва от територията на съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война от 1913 г. и Първата световна война от 1914-1918 г.
При подписване на Ньойския мирен договор през 1919 г. Гърция с помощта на западните съглашенски сили налага на България и т. нар. конвенция за "доброволно" изселване на населението между двете държави. След поражението на гръцката армия в Мала Азия през есента на 1922 г., атинското правителство забравя за тази спогодба и прогонва насилствено от Западна Тракия огромен брой българско население. Спогодбата Моллов - Кафандарис от 1927 г. само оформя това положение.
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през 1940 г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 70 000 души българи.
Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през 1926 г. бежански заем не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Има хора, които дължат живота си на това, че аптеката е била затворена.
***
- Ооо, Христо, пуснал си брада.
- Да, на касите на Била.
***
Най-много ме е страх от кантара, счупен нокът и смотан мъж!
***
Вчера експерти прегледаха пътищата в България и решиха, че
трасето е твърде тежко за да бъде включено в... ралито "Париж -
Дакар!"
***
- А вие как се запознахте?
- Ми... събудихме се заедно.
сряда, 23 септември 2020 г.
На тази дата: 23 септември 1875 г. 15-годишният Били Хлапето- легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път
1875 г. 15-годишният Хенри Маккарти (Били Хлапето) - легендарен американски престъпник, е арестуван за първи път. Баща му е неизвестен и до ден днешен, предполага се, че е умрял млад. Скоро след смъртта му Били и майка му Катрин - ирландска перачка, се преместват в Индиана, където тя се омъжва повторно, преди да издъхне от туберкулоза.Той е бил нисък на ръст, със завладяващи сини очи, гладки бузи и издадени предни зъби. Много вестникарски репортери го описват като обаятелен и приятен. Били бил известен също като приветлива личност и шегаджия.
Според историците убитите от него са най-вероятно четирима: двама, които се заяждат с него по баровете, и двама заместник-шерифи. Хлапето започва престъпната си кариера като крадец на дрехи, после на добитък, а към края на живота си той се бие на губещата страна в междуособици в окръг Линкълн. Именно тогава шерифите успяват да арестуват за пръв път невръстния престъпник - датата е 23 септември 1875 г.
Корумпиран съдия го обвинява в убийството на местен шериф и Били е принуден да бяга от въжето. Сензационното му избавление е по първите страници на вестниците: с белезници на ръцете и окови на краката, Били успява да се измъкне, като преди това успява да се сдобие с пистолет и пушка и застрелва двама надзиратели. Три месеца по-късно той загива от ръката на шерифа Пат Гарет при неизяснени обстоятелства.
Били Хлапето - от убиец, до символ на Дивия Запад
Уилям Хенри Маккарти – един от примерите за това, как никому неизвестен престъпник и бандит, убиец на най-малко 8 души, може да се превърне в национална икона. Веднага ще се сетите за кого става дума, когато вместо рожденото му име, научите псевдонима му – Били Хлапето.
Според легендата Били Хлапето е убиец на 21 души, но по-правилно е да се приеме, че от куршумите му загиват само 8. Не е сигурно кога точно е роден. Историците, занимавали се с биографията му стигат до заключение, че се ражда на 23 ноември 1861 година в Ню Йорк. Баща му остава неизвестен, знае се, че майка му е Катрин Маккарти. Омъжва се повторно, но малко след сключването на втория си брак почива от туберкулоза.
Фактите около живота на Били Хлапето са много спорни, тъй като за него не е известно нищо, до момента, когато през 1881 година губернаторът на щата Ню Мексико обявява парична награда за главата му. Три години по-рано, през 1878 година Били Хлапето е признат за виновен за убийството на шерифа на Линкълн каунти – Уилям Брейди, извършено година по-рано по време на т.нар. “войни в Линкълн каунти”.
От този момент нататък Били Хлапето е обявен за престъпник и издирван от закона. В продължение на три години успява да се изплъзва на властите, докато е заловен през април 1881 година. Малко преди изпълнението на екзекуцията му, успява да избяга от затвора. През следващите няколко месеца скита с бандата си и се изплъзва на потерите от шерифи, изпратени да го заловят.
На 14 юли 1881 година шерифът Пат Гарет (амбициозен съдържател на бар, а преди това ловец на бизони) убива Били Хлапето. Превръщането му в легенда започва именно от този момент. Година по-късно убиецът му Пат Гарет издава сензационната биография, която нарича “Истинската история на Били Хлапето”. Това поставя началото на митологизирането на Уилям Хенри Маккарти, подвизавал се още като Хенри Антрим и Уилям Харисън Бони.
На 25 юли 2011 година, на провеждащият се всяка година в Денвър Brian Lebel’s Old West Show & Auction, единствената оригинална фотография, запечатала образа на Били Хлапето, е продадена за сумата от 2,3 милиона долара. За последните над 130 години образът на Били Хлапето се е превърнал в синоним на онези времена, когато Дивия запад е бил истински див Запад.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
- Скъпа, да си ми виждала костенурката? Няма я в аквариума.
- А, навън е с децата. Чупят орехи...
***
От групата "На пазар в Одрин":
- За Турция трябва ли международен паспорт? Благодаря.
- Ако минете през Резово не, но трябва да плувате бързо, че
стрелят.
***
За да не стават грешки вечер по дискотеките:
- Мъже, внимавайте! Не всичко, което е гримирано, е жена!
***
- Когато мъж с пари срещне жена с опит, жената с опит си
тръгва с парите, а мъжът с парите придобива опит!
***
Заведи ме, вика, некъде къде никога не съм ходила. К'во не и
хареса на Симитли, не ми стана ясно?
вторник, 22 септември 2020 г.
На тази дата: 22 септември 1908 г. с Манифест е провъзгласена независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.Манифест към българския народ
"По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване
На първообразното със собствената ръка на НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО подписано:
ФЕРДИНАНД I
ПРИПОДПИСАЛИ: Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]".
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Баба меца слага мечетата да спят, но те я врънкат:
- Бабоооо, куклен театър, куклен театъъъъър!
- Добрееее – кандисва баба Меца, дръпва от полицата над
камината два човешки черепа, нахлузва ги на лапите си и започва диалог:
- А бе, Пешо, тука дали има мечки, бе?
- Ба, ти пък, откъде тука мечки, бе?
***
С приятелката ми имаме много сериозна връзка: не сме се
смели с нея от 5 години.
***
Ако софиянката я боли глава значи ще откаже на мъжа си. Ако
перничанка я боли глава, значи вече му е отказала...
***
Здравият сън не само удължава живота, но и съкращава
работният ден....
***
Като видяха новите цици на класната, учениците разбраха, че
парите, които събраха, не са били за ремонт на класната стая...
понеделник, 21 септември 2020 г.
На тази дата: 21 септември Цар Иван Шишман дава на Рилския манастир феод от 20 села
С Рилската грамота на манастира се дават като феодални владения повече от 20 села и метоси в югозападните български земи заедно със землищата им. Грамотата е ценен извор за фискалната уредба и административното устройство на Второто българско царство. В нея е изброена провинциалната българска администрация и длъжностни лица – севасти, съдии, практори, примикюри, алагатори, перпираки, житари, свински и овчи десеткари, аподохатори, комиси, стратори, сенари, митати, крагуяри, градари, варничи, побирчии, находници. Рилската грамота се използва като извор за манастирските имунитети във Втората българска държава.
Сведенията в нея дават представа и за границата между Търновското царство и Княжеството на Драгаши през 70-те години на 14 век.
За пръв път Рилската грамота е публикувана от Васил Априлов през 1845 година, следван от Григорий Илински (1911), Йордан Иванов, Иван Дуйчев и други. Съществуват и мнения (Георги Баласчев, Владимир Мошин, Валери Стоянов), че грамотата не е автентична и е написана или преписана през следващите векове.
Иван Шишман (на старобългарски: Їѡаннъ Шишманъ) е цар на България от 1371 до 1395 г. Син на цар Иван Александър и еврейката Сара (Теодора), като царят в началото на управлението си обявява за съуправител и наследник първородния си син Михаил Асен.
Гибелта на Михаил Асен в битка с турците поставя въпроса за наследяването на трона. Майката на Иван Шишман прави всичко възможно нейният син да бъде наследник – използван бил доводът, че единствено той бил роден в „багреница“, т. е. след възцаряването на своя баща. Така Иван Шишман бил определен за престолонаследник и препречил пътя към трона на Иван Срацимир. Коронясването на Иван Шишман става в началото на 1371 г., веднага след смъртта на баща му. Така в края на XIV век България се оказва разкъсана на няколко части – една, управлявана от деспот Добротица, другата – от Иван Срацимир, а третата – от Иван Шишман.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Дядо казва на внучето си:
- Дедовото, от мен да знайш... доверие никому! Ей я на...
пчелата, от устата мед капе, а на задника - жило!
***
Когато Мимето се прибра с бира в ръка, пусна футбол и
започна да прави стриптийз, Киро разбра, че колата не подлежи на ремонт...
***
- Ти от къде си?
- От София.
- Аха... А от кога?
***
Болшинството жени полагат маса усилия, за да привлекат
мъжете. И гордо да им откажат...
***
Нормалният германец пиел по 200 л. бира годишно. При нас
такива "германци" учат в 7-ми клас!
неделя, 20 септември 2020 г.
На тази дата: 20 септември 1916г. Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда
Знаехте ли, че българският класик Иван Вазов е бил предложен за Нобеловата награда за литература за 1917 г.? Да, това е истина.На този ден преди почти век професор Иван Шишманов (според други източници - председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция - през 1895 г. “Под игото” е преведен там.
Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели.
В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга "Мисъл" му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.
За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция).
Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз.
Вицове - само сока, септември 2020 г.
Въобще не ми се получава да харча парите разумно. Ту пари не стигат, ту разум.
***
- Извинете, имате някакъв конец на дупето...
- Това е бански, бе простак!
***
Когато кучето започне много да лае му дават хляб! Когато
човек започне много да лае му взимат хляба!
***
Понеделник сутрин съм като ония зайци от рекламата на
Дюрасел, ама дето не са Дюрасел!
***
Реших да пътувам по света, докато не изразходвам всичките си
спестявания. По моя преценка ще се прибера към 10:30 часа.
Абонамент за:
Публикации (Atom)