Разкрития: Руският военен министър с палат за 18 милиона долара

Така изглежда палата на Шойгу

Руският военен министър Сергей Шойгу - един от най-приближените на президента Владимир Путин хора, притежава луксозен палат на стойност 18 милиона долара край Москва.

Това съобщи в туитър Георгий Албуров от оглавявания от опозиционера Алексей Навални Фонд за борба срещу корупцията (ФБК).

Става дума за разкошен комплекс в китайски стил на Рубльово-Успенското шосе в селището Барвиха. От ФБК направили справка в Единния държавен регистър. Според нея палатът е построен върху два участъка. Площта на единия е 1768 квадратни метра, а на другия - цели 7232 квадрата.

Шойгу е един от най-близките на Путин хора.

При това двата участъка били купени през 2009 г. не от кого да е, а от Ксения Шойгу. Точно тогава тя навършила 18 години и вече баща й не бил длъжен да я вписва в декларацията на своите доходи и имоти. По онова време Шойгу все още бил министър на извънредните ситуации. Той оглавява военното ведомство от 2012 г.

Когато Ксения Шойгу купила земята, стойността й била 9 милиона долара, или по 1 млн. долара на декар.

През април 2010 г. Ксения продала по-малкия участък - този с площ от 1768 квадрата, на жена на име Елена Антипина. Две години по-късно на същата Антипина бил продаден и другият терен, който е с площ 7232 квадратни метра. Преди това за кратко същото парче земя било собственост на Дмитрий Коцюбински. Според ФБК този човек редовно играел хокей с Шойгу и други висши руски чиновници.

Според разследване на ФБК Елена Антипина е балдъза – сестра на жената на Сергей Шойгу. Официално по документи тя не притежава скъпи имоти. Хора от Фонда се опитали да я издебнат край луксозния палат, но били задържани от агенти на Федералната служба за сигурност и Московската криминална полиция. В полицейския участък срещу антикорупционерите били предявени абсурдни обвинения - че събирали лични данни на роднините на хора, воюващи в Сирия, за да ги предадат на "Ислямска държава" (ИД).

Семейството на Сергей Шойгу няма как да притежава парите, с които са купени двата участъка, смятат от ФБК. Според имотните декларации на фамилията в периода 2010-2012 г. бюджетът на фамилията е бил 173 милиона рубли, или 2,6 милиона долара. Още повече, жената на министъра купила пре 2012 г. в луксозния жилищен комплекс "Воробьови гори" апартамент с площ 217,6 квадратни метра. Цената му днес е от 103 до 223 милиона рубли (от 1,6 милиона до 3,4 милиона долара).

Всичко това доказва, че в работата на Сергей  шойгу като държавен служител се наблюдават признаци на корупционна дейност, смятат от ФБК.

От Фонда не за първо път обвиняват хора на Путин в разходи, каквито доходите им като държавни служители не позволяват.

От лятото на мушката на ФБК е Дмитрий Песков, говорителят на Путин.

Първо той бе заснет с луксозен часовник Richard Mille RM 52-01 за 620 000 долара на сватбата си с фигуристката Татяна Навка.

След това младоженците бяха уличени да карат медения си месец на най-скъпата яхта в света - "Малтийски сокол". Седмичният наем за прекарване на борда й е 426 000 долара.

А преди месец ФБК съобщи, че Песков се е сдобил с луксозен палат и два участъка на обща стойност 7 милиона долара в подмосковното село Поздняково.

Разкрития: Секретна справка на ДС за уредени мачове ! Документи

Строго секретна справка – меморандум относно: Договорки на мачове, от които се облагодетелства. Документът е на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия и е от 1984 г.

Съдържанието му представлява извлечения от събрани с технически средства (чрез подслушване) разговори между различни лица, свързани с българския футбол.

В документа на ДС се споменават отборите „Славия”, „Етър”, „Левски-Спартак”, „Осъм” – Ловеч, „Дунав” – Русе, ЖСК „Спартак” – Варна, „Локомотив” – Пловдив, „Тракия” – Пловдив”, ЦСКА, „Кремиковци” и „Академик” – София. Освен тях са засечени и имената на различни футболни съдии.

В записаните разговори става въпрос за уреждане на резултати от мачове в „А” и „Б” групи, както и за срещи от квалификациите за оставане в двете групи.

Данните са събрани чрез мероприятие „М-Родопи” (подслушване на домашен телефон) на обект „АМАТьОР” през май-юни 1984 г. Шесто управление констатира, че повече от разговорите потвърждават агентурно-оперативни данни по сигнална преписка „ЧЕРНИЯ” за уреждане на мачове от „А” и „Б” футболни групи.

                                                                               
                                                                                              

Разкрития: Държавна сигурност е организирала „Биг брадър” в Приморско от 1959 г.

Излязоха секретни документи на комунистическата репресивна служба

Още от самото начало на Международния младежки лагер, открит през 1959 г. в Приморско, Държавна сигурност е организирала агентурно-оперативното му обезпечаване, за да следи живота, общуването и коментарите на пребиваващите в него младежи предимно от страни на социалистическия лагер и по-малко от западни страни.

Това става ясно от документ на Окръжно управление на МВР-ДС Бургас, разсекретен наскоро от Комисията по досиетата.

Документът представлява строго секретна справка на оперативен работник от ОУ на МВР-ДС Бургас, внедрен в младежкия лагер (по-късно прераснал в комплекс, бел. ред.) още от самото начало на функционирането му, през 1959 г.

Оперативният работник легендирал своето присъствие като служител от лагера – помощник комендант. Тази позиция му помогнала да бъде в непрекъснат контакт с младежите, тъй като е отговарял за пристигането и изпращането на делегации и групи, настаняването им в палатките, а също така да поддържа близка връзка с домакина и обслужващия персонал без да събужда съмнение.

За прикриването му послужил и факта, че е настоял в лагера да се образуват временни партийна, комсомолска и профгрупа, а лично той завоалирал интереса си по различни въпроси и като комсомолски работник.

Човекът на Държавна сигурност е установил, че най-добър контакт лагеруващите младежи са

имали на плажа, в столовата, на физкултурната площадка и на дансинга в Приморско, както и на свободния плаж.

Той е организирал агентурното наблюдение в лагера, така че да установява „всяка вражеска проява или контакт на капиталистическите младежи с младежи от демократичните страни и характера на връзките им”.

Оперативният работник е привлякъл две доверителни връзки, с които е поставил под наблюдение плажа, където младежите са прекарвали повече от времето. Чрез тях той установил контактите на две момичета от ГДР с младежи от Англия, дори и подробности о личен и характер. От документа става ясно, че организирания от него „Биг брадър” на международния младежки лагер е станало посредством общо 6 доверителни връзки, които на места самият той нарича агенти.

В същото време оперативният работник докладва, че англичаните официално твърдели, че в България е хубаво, но неофициално говорили, че „комунизмът, не е хубаво нещо, заробвал хората”.

Чрез български младеж оперативният работник установява намеренията на друг английски младеж, който също говорил против социалистическия лагер, СССР, както и против държавни и партийни ръководители. Офицерът от ДС принудил българския младеж да даде писмени показания за своя английски връстник, който го уговарял да отиде в Англия.

Оперативният работник отбелязва, че в състава на швейцарската и френската група е имало младежи с „прогресивни разбирания”, като дори с френската група са проведени официални срещи с представители на ЦК на ДКМС и Окръжния комитет на БКП, които им „постиженията на народната власт и политиката на нашата партия”.

Като слабости в агентурно-оперативното обезпечаване на международния лагер оперативният работник е отчел, че не е знаел нито един западен език, освен малко немски, както и че не е разполагал с превозно средство. За сметка на това създадените от него доверителни връзки в лагера са знаели западни езици.

Документът е включен в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и туризмът” на Комисията по досиетата, 2014 г.

Разкрития: Български емигранти работили за Ал Капоне и за Хенри Форд

Братята Георги, Никифор и Марин Сидерови, 

замесени в

продажба на алкохол през сухия режим.

Трифон Американеца пренасял през граница уиски, лежал в затвора и като го пуснали си дошъл без пусната пара

Българска следа в бандата на Ал Капоне и в контрабандата на уиски по време на сухия режим в САЩ разкриха изследователи от Регионалния исторически музей във Велико Търново, докато събират биографии на наши емигранти от зората на автомобилната индустрия зад Океана.

Необикновените истории, достойни за филмови сюжети, са част от проект, по който музеят работи от 6 месеца.

“В началото на ХХ в. много българи, особено тези в балканските селища, срещайки се с различни несгоди и недоимък, отправят поглед към Новия свят. В района на Централна Северна България действат агенции за набиране на работници в чужбина. Хиляди поемат към САЩ.

По същото време Хенри Форд се посвещава на идеите си да създаде лек, удобен и евтин

автомобил за широка употреба. През 1903 г. той прави предприятие и организира първата поточна линия за производство на автомобили. Форд се стреми да увеличи продукцията, като предлага възможно най-ниски цени, и едновременно с това осигурява максимална надница на работниците.

“Българи, отишли да спечелят, за да се върнат и да си купят земи и къщи, дават своя принос”, казва Емил Врежаков, уредник в отдел “Нова история”.

Милчо Семов (четвъртият от ляво на дясно)

по време на обучение в завода на Хенри Форд

През 20-те години в заводите “Форд” е работил Трифон Кунчев от с. Поликраище. Това съвпада с периода, в който правителството на САЩ въвежда забрана за производство и продажба на алкохол. Изглежда, парите, които Трифон печели във “Форд”, му се сторили недостатъчни и той припечелва от нелегален бизнес с уиски.

“Хората на Ал Капоне се свързали с него и той

започва да прекарва контрабанда през канадската граница

Бутилките с канадско уиски били скрити в дървени сандъци. Отгоре били наредени бутилки с оцет, а под тях лежала нелегалната стока”, разказва Врежаков. Приближеният на легендарния мафиот обаче е арестуван и е лежал в затвора. Описал, че затворите там са поддържани, с чисти тоалетни, бели чаршафи и добра храна. През 1933 г. го екстрадират в България.

“Нищо не успявал да икономиса, защото в крайна сметка американските власти му конфискували всичко. Негови познати разказват, че когато разбрали, че Трифон Американеца се прибира, съселяните му отишли да го чакат на гарата, а той, притеснен от голямото внимание и вероятните очаквания, слиза от задната врата на вагона, за да избяга от тях.

“Трифон няма семейство и наследници. Не успях да открия негова снимка, но видях къде е била родната му къща. Тя е продадена и сега там има оранжерии”, описва музейният специалист.

С престъпен привкус е биографията на братята Марин, Георги и Никифор Сидерови от с. Климентово. Никифор заминал за САЩ в началото на ХХ в. и успял да отвори заведение в Охайо. През 1923 г. братята му заедно с още няколко човека от Климентово решават да отидат при него, но попадат в Куба. Там започват работа на жп линия. След година успяват да се качат тайно на ферибота за САЩ, като се крият в една цистерна с мазут.

Върху колата се е излегнал Здравко Георгиев.

“За малко да ги хванат, но понеже митничарят бил с бял костюм, не е искал да се пъха в цистерната, за да провери - така успяват да стигнат при Никифор”, казва Емил Врежаков.

По това време той вече бил женен за италианка и притежавал цяла улица със заведения, в които нелегално продавал алкохол. “Цистерните били под улицата, на която е заведението. От тях имало тръбопровод към чешмите в ресторанта и там, както ми разказва един от наследниците, мушкаш една игла в кранчето и започва вместо вода да тече уиски”, описва изследователят.

Полицията разкрила нелегалната дейност, но тъй като самите полицаи обичали да си пийват, лесно уредили въпроса. След време Марин се премества в Детройт, където започва работа като огняр в заводите “Форд”. Той е впечатлен от факта, че всички отделни части и елементи на автомобила са се произвеждали в самите заводи на компанията.

От едната страна, се вкарвала метална руда, тя се преработвала, претопявала и се правели части, калници, купета. Всичко се сглобявало и от другата страна излизал готов автомобил.

“Щом се върнал в България, Марин разказвал, че това, което е постигнато в индустриализацията, плюс социализма, не може да съперничи на онова, което е било в Щатите в началото на XX в.”, споделили потомците му.

Иначе един от първите заминали от Великотърновско, за които музейните работници са събрали данни, е Трифон Донев Иванов. Той тръгва със 7-те си братя за Англия, откъдето да се качат на кораб за САЩ. Но на пристанището не допускали работници, ненавършили 15 г. Тогава по-големите му братя му помогнали да се качи тайно на кораба в един сандък и го скрили в котелното. Там пътувал около месец. Като пристигнал в САЩ, Трифон започва работа в мина за добив на желязо в Мичиган, което се използвало в автомобилното производство. През 1905-1907 г. около 125 мъже от с. Пушево заминават за САЩ. Има сигурни сведения, че трима от тях - Иван Русинов, Иван Колев и Петко Косев, са работили в автомобилните заводи в Детройт. Във “Форд” Иван Колев работел при струговете, а Петко правел матрици за калниците. Тримата са работили в заводите по време на бума на производството на легендарния Ford Model T, който има рекорден брой продажби - 16 млн. за периода 1908-1927 г.

Една снимка от 1919 г. показва, че пушевчани са членували в “Българско младежко дружество в САЩ”. Тези организации помагат на българите да се обособят като самостоятелни общности и едновременно с това да се интегрират в американската система. По-късно Иван Колев и Петко Косев се завръщат в Пушево, а Иван Русинов остава в Америка.

Спечеленото Петко дарява за ново читалище в селото

Най-младият емигрант е Милчо Семов от Разград, който заминава за САЩ с баща си още 11-годишен. Внучката му Рина Емилова разказвала, че бил вестникарче, носел вода на работниците, бил и преводач. Той е работил във “Форд” като монтьор по сглобките. Бил е член на Български просветен съюз в Детройт. Увличал се по социалдемократическото движение, обаче Американската комунистическа партия се опитва да погълне българската общност и той напуска.

Има покана от Димитър Благоев, връща се в България през 1920 г.

Сред емигрантите, чиито биографии са известни на изследователите, най-висока позиция в автомобилната индустрия постигнал русенецът Здравко Георгиев. Той получава собствен офис и е назначен за търговски представител на компанията. Здравко се установява за постоянно в САЩ и умира 1964 г.

Разкрития: Шефката на кабинета на Борисов платила 320 бона за апартамент и къща

Два имота през 2013 г. и 2014-та г. е купила шефката на политическия кабинет на премиера Бойко Борисов – Анжелина Тотева. От декларацията й става ясно, че в рамките на 2 години тя е успяла да си закупи апартамент и къща в Бистрица, показа проверка на в декларацията й до Сметната палата (Виж ТУК.)

През 2013 г. тя е платила 159 400 лв. за апартамент от 97 кв. м в София със свои лични трудови доходи, а година по-късно купува и къща в село Бистрица за 159 008 лв. За втората покупка освен спестявания от заплати е ползван и ипотечен кредит.

Сравнението с подадените от Тотева предходни декларации показва интересна последователност. На 13 март 2013 г. Анжелина Тотева е подала приключваща декларация към датата на освобождаването й от длъжност като началник на кабинета на транспортния министър, в която отчита, че сдава поста с налични 77 400 лв. Само няколко месеца по-късно – на 9 октомври, тя купува апартамента от 97 кв. м на бул. „Евлоги Георгиев“. Тук не е ползван ипотечен кредит, тоест в месеците до покупката Тотева трябва да е получила солиден доход, за да може да си позволи сделката. През юли 2014 г. тя си купува второ жилище – за 159 008 лв., като само 91 485 лв. от тази сума е осигурена с ипотечен кредит.

Въпреки тези разходи на 17 ноември 2014 г., когато встъпва в длъжност като началник на кабинета на премиера Борисов, Тотева декларира като наличен влог 50 000 лв. Към края на годината този влог е пораснал на 72 992 лв., а декларираният ипотечен кредит от 91 485 лв. към ноември през декември се е свил на 47 800 лв.