Антипропаганда!

Бойко официално влезе в историята на световния футбол!

Бившият министър-председател на България Бойко Борисов влезе в историята на световния футбол. Борисов стана третия най-възрастен футболист играл в професионален отбор. 54-годишният председател на ПГ ГЕРБ изигра цели 54 минути за Витоша Бистрица в мача на тигрите срещу Раковски при нулевото реми от 3-ия кръг на Б група.

Както знаем Борисов редовно взимаше участие в мачовете на Витоша във В група, но сега може да се похвали, че има записан мач и на професионално ниво, с което определено влиза в историята. 

С участието си в двубоя Бойко Борисов, който е на 54 години, се превърна в най-възрастния професионален футболист в историята на футбола ни. Освен това, той стана и третият най-възрастен такъв в историята на световния футбол.

Можем спокойно дори да го поставим на второ място, тъй като лидерът Салватор Рейес е бил на терена само, за да запише рекорд. Мексиканецът се пуска за няколко минути в двубоя на Чивас срещу Пумас на 19 януари 2008 година в местното първенство. Рейес докосва топката точно 5 пъти, след което е заменен.

Втори в класацията е бразилецът Педро Рибейро Лима, който играе до 58-годишна възраст професионално и дори има записан гол в последния си сезон.

Антипропаганда!

Бареков: Бойко ми прати Плевнелиев, за да му кажа дали става за министър

Бареков обясни, че в новата му партия нямало да има хора като Росен Плевнелиев. И даде пример как Бойко Борисов му се обадил преди време и му казал за Плевнелиев: Абе, Цветелина Бориславова ми прати едно момче, виж го дали става, понеже май ще го правя министър.

Разкайвам се, че участвах в тази порнография, обясни Бареков и призна, че и той самият „сигурно е зависим от много неща“, но всичко се знаело, понеже като журналист бил на политическата сцена вече 20 години.

Смех

Трима мъже се хвалят с жените си:

- Миналия ден счупих чаша и жена ми така я залепи, че все едно не е била счупена.

- Моята пък така ми заши панталона за голф, все едно не е бил скъсан.

- Жена ми така ми изпра ризата, че все едно не е била прана.

   *

Доктор пита пациент:

- Употребявате ли алкохол?

- Периодично...

- На какви периоди?

- През десет-петнайсет минути.

    *

Отишъл ловец на лов за мечки. Ама много го било страх. Ловецът обаче се загубил в гората. Както обикалял видял една пещера. Решил там да прекара нощта. Влязъл вътре и видял едни големи светещи очи го следят.

Разтреперил се ловецът, светнал с фенерчето и видял едно малко мече, седнало на гърне, стои и го гледа. Минал му малко страха и попитал:

- Майка ти в къщи ли е?

- Не.

- А баща ти?

- Не

Ловецът викнал:

- А бе келеш с келеш, така ме изплаши!!! - и забърсал два шамара на мечето. А то като писнало:

- Бабоооооооо….

   *

10 признака, по които можете да познаете, че един филм е американски

1.Броят на спасените хора трябва да е между 2 и 6 милиона.

2.Преди да гръмне героя, престъпникът няколко минути му чете „конско”, за да има време героят да измисли нещо и да се спаси.

3.Пистолетите с шест патрона стрелят между 30 и 40 пъти с едно зареждане.

4.Когато престъпникът влезе в дома на жертвата, тя обикновено взема душ пред полупрозрачна завеса.

5.След 15 минути брачен живот съпрузите продължават страстно да се целуват през пет минути.

6.Злодеят има такъв гаден вид, че може да бъде арестуван само заради физиономията си.

7.В опасен за героя момент до него все се намира някакъв вентил, така че да изпусне пара в лицето на гадняра.

8.Героите обезвреждат бомбите точно, когато таймерът им показва 00:01.

9.Кокаинът се превозва в партиди по 50 тона.

10.Влизайки в лагера на врага, героят се придвижва само с прибежки и припълзявания.

  *

Ако жена е без дрехи - това въобще не значи, че тя ви се доверява.

Виж, ако е без грим - тогава да!

  *

Как да разберем кой кой е в психиатрията? Приближете се до първия срещнат и се изплюйте в лицето му.

Ако започне да плаче-това е пациент.

Ако ви напсува-това е посетител.

Ако ви забие юмрук в лицето-това е санитар.

Ако ви се изплюе в отговор-това е лекуващия лекар.

   *

Обявя:

"Наемаме телепати. Часа и мястото на срещата сами ги знаете."

#ДАНСwithme

Протестът! Ден 73-ти!

Около 300 души се събраха пред парламента в днешния 73-ти пореден ден на

антиправителствения протест.

Браво!

Българин стана оратор №1 в света! ВИДЕО

Българинът Пресиян Василев спечели световното първенство по ораторско майсторство "Тоустмастърс 2013", съобщава сайтът на организаторите на конкурса. 30-годишният специалист по продажби се яви на финалния кръг на състезанието с още 8 претенденти за най-добър оратор сред 30 хиляди участници от 122 страни. Василев спечели отличието след няколко тура на елиминации, стартирали преди 6 месеца с хумористичната си реч "Променен от автомобилна гума".

В своето есе лауреатът разказва случка, при която моли за помощ при смяната на автомобилната си гума. Предполагал, че много хора ще му се присмеят за несръчността, но най-неочаквано открил, че неговата слабост се превърнала в сила. Смяната на една проста автомобилна гума "сменила" и него самия, като доста променила отношението му към другите хора.

Състезанието се проведе в "Дюк енерджи сентър" в град Синсинати в щата Охайо пред 1600 зрители, дошли от цял свят.

Василев отишъл да живее в САЩ преди 11 години, когато напуснал София в търсене на "мултикултурно разнообразие" и самоусъвършенстване. Той започнал да се състезава във веригата "Тоустмастърс" преди три години и участвал в много състезания по ораторство. Те предвиждат слово с времетраене от 5 до 7 минути на най-различни теми.

Състезателите се оценяват по съдържанието на речта, нейната организация и представяне. На второ и трето място на световното първенство "Тоустмастърс" тази година се класираха състезателката Шурук Ал Бана от Дубай и Кинги Бидъл от Роторуа, Нова Зеландия.

ВИДЕО ОТ ТУК: http://www.youtube.com/watch?v=RyirBcKaIYI

Актуално!

Ицо Хазарта: Иван Костов е на светлинни години над останалите в политиката

Рапърът Ицо Хазарта съжалява, че не е постъпил „мъжки” и не е застанал с групата си зад ДСБ и Иван Костов на последните парламентарни избори. Имал приятели в неговата партия, но тъй като смята, че пеенето в политически кампании, което „Ъпсурт” правили преди, не си заслужава, решил да не го прави.

„Може би трябваше да го преглътнем това. Защото с всичките му грешки, Данчовци, Менти, Бисеровци, този човек на фона на всичкия тоя материал, той е светлинни години над тях. Но си затраях, викам си „виж как го мрази цяла България”. А защо го мрази. Евгений Дайнов много хубаво го е написал, няма да го повтарям. Защото направи нещо срещу тия хора”, коментира Ицо Хазарта в предпоследния брой на в. „Капитал”.

Рапърът казва още: „Баща ми фалира по времето на Костов. Наложи се да продадем апартамента на „Позитано” и да отидем в „Надежда”. Добре, че стана това, та да усетя за какво става въпрос в тоя живот. Но баща ми фалира не заради Костов, а заради себе си. И след това никога не съм търсил вината за моя неуспех в тия хора”.

Тайни!

Съвпаденията. Какво е това? Знак от съдбата или чиста случайност? ВИДЕО

В живота на всеки човек се случват странни събития, които науката не може да обясни и

затова ги нарича случайни съвпадения.

Например сещате се за стар приятел и след минута той ви звъни...

Така се случва на най-обикновено, битово ниво. Но съществуват и много други потресаващи съвпадения, каращи ни да се замислим над необяснимото и дори да повярваме в намесата на висши сили. Защо те се случват въпреки законите на природата и науката?

Редица математици твърдят, че съвпаденията са проява на закономерност, която не можем да разберем. А и философите отдавна пишат: "Случайността е непозната закономерност." Но каква? Някога вероятно ще разберем, а сега нека сами се опитаме да установим това, което можем.

На 5 декември 1664 г. край бреговете на Уелс потъва кораб. На 5 декември 1785 г. на същото място претърпява корабокрушение друг морски съд. На 5 декември 1866 г. трети отива към дъното. След всяко корабокрушение остава жив само по един човек. И всеки път той се нарича Хю Уилямс.

Има и друга удивителна история на съвпадения, свързваща съдбите на президента Кенеди и президента Линкълн. Линкълн е убит в театъра, а убиецът му се скрил в склада. Лий Харви Осуалд стрелял от склада, а се скрил в театъра. Президентът Линкълн имал секретар с фамилията Кенеди, а Кенеди имал секретар с фамилията Линкълн. След убийствата и на двамата на президентското кресло сядат хора с фамилията Джонсън.

И още един случай. В юлска нощ на 1930 г. патрулният полицай Алън Фолби от Тексас преживял катастрофа, която разкъсала артерия на крака му. Кръвта му изтичала, чакала го смърт, ако не се бил намесил минувач на име Алфред Смит. Той стегнал мястото и Фолби бил спасен. Като оздравял, полицаят продължил работата си. Изминали пет години. Веднъж Фолби бил извикан на мястото на катастрофа. На асфалта лежал човек с разкъсана кръвна артерия на крака. Това бил Алфред Смит – човекът, който спасил Фолби при същите обстоятелства.

Обикновеният човек, чул или прочел за подобни случаи, ще се впечатли и толкоз. Но винаги се намират страстни умове, които ще се опитат да разгадаят скрития смисъл, истинската същност на подобни фантастични истории. Някои от съвпаденията може да се обяснят от съвременната наука, която се опира на законите на статистиката и математиката, законите на природата и обществото, както и на природата на човешките възприятия. Но теорията на съвпаденията се интересува не само от броя на съвпаденията, а и от тези, за които вероятността е изключително малка.

Защо възникват такива съвпадения? Мнозина учени смятат, че това е обучаващ материал – подобни произшествия карат човека внимателно и сериозно да се отнася към епизодите от собствения си живот. Те сякаш буквално ни казват: доверявай се на интуицията си. Може би Космосът (Бог) ни изпраща импулс или ни подсказва: Вярвай в случайността!

Последното предположение може да изглежда ненаучно. Но да си спомним, че събитията, наричани от нас съвпадения, отдавна са получили друго име – феномена синхронизъм.

Този термин едновременно и независимо един от друг за първи път е предложен от двама видни учени в областта на физиката и психологията. Нобеловият лауреат Волфганг Паули и прославеният психолог Карл Густав Юнг стигнали до извода, че съвпаденията са нещо повече от проста случайност. Те смятали, че несвързаните по никакъв начин събития всъщност са обединени от обща причина или може да възникнат без всякаква причина независимо от известните закони на природата.

Двамата обяснявали позицията си с това, че законите на природата не се явяват абсолютни. Юнг и Паули казвали, че връзката между събитията може да има основополагащо значение за човека, независимо че противоречи на наложените представи за света и законите, които го управляват.

Юнг постулира: Космосъс с такива малки чудеса отговаря на вътрешната дълбока потребност на психиката. Макар че съвпаденията може да се случват в резултат на случайност, истинската синхронност възниква тогава, когато индивидът се нуждае от нея.

За да доведе до широката публика тези революционни мисли и да обясни за какво иде реч, Юнг взел за пример сравнението на сънищата. Повечето от тях нямат значение – в тях не присъства важна символика. Но когато разумът е потресен или нещо го измъчва, възникват сънища, пълни със смисъл.

Случва се сънят да предсказва катастрофа или да напомня на човека за нещо важно. Ако се продължи със сравненията, то в съвпаденията, или синхронизма, околният свят се ползва от висши сили, за да изпрати на човека предупреждаващата вест. Юнг отишъл още по-далече, изказвайки уж съвсем фантастична хипотеза – за да ни накара да обърнем внимание на нещо важно, нашата вътрешна психика фактически променя света, създава съвпадения, които са способни да посочат път към спасение, изход от безнадеждна ситуация и т.н. Общо взето, това е признание, че чудесата съществуват и възникват без участието на човека.

Пример може да са епизоди, когато случки и интуиция ни помагат да излезем от трудно положение, а съвпаденията ни спасяват живота.

Така на младини сър Уинстън Чърчил работел като военен кореспондент в Южна Африка по време на Англо-бурската война. Той попаднал в плен, но успял да избяга и се оказал без всякакви ориентири в саваната. Вече съвсем загубил сили от глад, той почти не се надявал да оцелее, когато изведнъж видял в далечината огънчета. Нещо подсказало на Чърчил да тръгне към тях и така се озовал в дома на човек, който го посрещнал дружелюбно. По удивително стечение на обстоятелствата това се оказал единственият симпатизиращ на англичаните човек в окръг от 20 мили.

Съвпадения от подобен род показват, че когато възникне сериозна опасност, разумът използва не логиката, а интуицията. Обикновено рационалният Чърчил й се доверил поради физическото изтощение. Загубата на способността критично да оценява действителността наистина му помогнала да използва сили, които били недостъпни на англичанина в нормално състояние.

Може да се каже, че съвпадението е просто начин да се доберем до нашите дълбоки ресурси и да разгледаме намеците и предзнаменованията, помагащи ни да оцелеем. Вероятно това е една от естествените способности на психиката за предвиждане и ние се обръщаме към нея в екстремни обстоятелства.

Забележително е, че подаваните ни знаци от съдбата се възприемат по-добре от хора с открит разум – тоест такива, които предпочитат опита на логиката. В живота им се срещат повече примери за съвпадения за тяхно добро. Тези хора често се сблъскват с такива съвпадения, които буквално са им устройвани от висши сили, и интуитивно проследяват връзката на взаимосвързаните, пълни със значение събития.

Откъде се появява такова чувство? От усещането, че човек живее по правилата, че е "хванал съдбата за опашката", или иначе казано, съществува в един ритъм със света и висшите сили.

Професорът по психология Алън Комбс от университета в Ашвил (САЩ), казва: "Дългогодишният ми опит от наблюденията показва, че съвпаденията обикновено са поредни. Колкото повече свикваме с тях, толкова по-често ни се случват. А ако ги отхвърляте и ги смятате за глупост, те бягат от вас. Ако просто проявявате интерес към тях, те може да ви свършат добра работа. Колкото по-сериозно се отнасяте към тях, толкова по-голяма роля играят те в живота ви. Но никой не знае с точност защо се случват съвпаденията. Няма съмнение обаче, че това са реални явления. Много учени твърдят, че това е чиста случайност и че хората имат склонност да преувеличават тяхното значение. Но мнозина, които са ги преживели, се придържат към противоположното мнение. Лично аз разглеждам съвпаденията като знак от съдбата, възприеман от подсъзнанието и сочещ верния път в този живот."

Ако повярваме, че всеки от нас има своя, предопределена свише съдба или карма, то всичко си идва на мястото, отбелязва Комбс. Много често под въздействието на външни обстоятелства и собствени идеи хората излизат от предначертания им път. Теорията на съвпаденията обяснява, че с помощта на серия знаци се опитват да ги върнат във верния път.

Познат на професора загубил работата си и дълго не можел да си намери нова – по специалността. Тогава му хрумнала мисълта да поработи временно като таксиметров шофьор. Прекалено чести малки аварии, след това клиент с пистолет, който му взел припечеленото от целия ден, след това петима пияни младежи, решили да си "поиграят" по стръмен наклон, и колата на новоизпечения таксиджия увиснала с предните колела над пропаст…

Всички тези събития следвали с ненормална честота, а освен това, както може да се забележи, предупрежденията ставали все по-страшни. Но познатият на проф. Комбс не ги възприел така. Накрая веднъж, карайки жена към магазин, попаднал в сериозна катастрофа – жената се озовала в реанимацията, него го уволнили. В края на краищата той си намерил място във фирма, където се търсел човек с неговата специалност. Така върху собствения си гръб изпитал силата на теорията на съвпаденията.

С други думи, струва си да се отнасяме сериозно към странните съвпадения. Да използваме интуицията като Чърчил и да не бъдем слепи като професора, станал по неволя таксиметров шофьор. И това ще бъде верният подход към живота, за което свидетелства и извадката от известни случаи на съвпадения, направена от британското списание Inkaunter.

• За съвпадение, потвърдено с документи, разказва писателят Артур Кьостлер. През 1939 г. на един американски кораб плавал немски инженер. Когато корабът минал точно през мястото, където потънал "Титаник", нещо му подсказало: трябва да спрат кораба. И той успял да убеди капитана. И изведнъж от тъмнината изникнал гигантски айсберг. Корабът получил повреди, но не потънал. Той се наричал "Титаниан".

И още едно съвпадение. Американският писател Морган Робъртсън (1861–1915) през 1898 г. написал романа "Корабокрушението на Титан" за огромен кораб, сблъскал се в Атлантическия океан с айсберг при първото си излизане в морето.

• През 1976 г. английски гинеколог от Лондон за трети път в своята практика помогнал на тризнаци да се родят. Фамилията му е Триплет (в превод от английски – "тройка" "тризнаци").

• Артър Флегенхаймер, известен като гангстер и контрабандист с прозвището Дан Шулц, заповядал да бъде убит Винсънт Кол – Бясното куче, 23-годишен, на 23 октомври 1932 г., на 23 авеню в Ню Йорк. Самият Шулц бил убит на 23 октомври 1935 г. Човекът, който го убил – Чарли Уоркмън, прекарал 23 години в затвора.

• В. "Ню Йорк Хералд" на 26 ноември 1911 публикувал съобщение, че в Грийнбъри Хил в Лондон са обесени трима обвинени в убийството на сър Едмънд Бери. Имената им били Грийн, Бери и Хил.

• Близнаците Джеймс Луис и Джеймс Спрингър се родили в Охайо и отраснали в различни семейства. До 39-ата си година те нищо не знаели един за друг. Когато се срещнали през 1979 г., се оказало, че и двамата са се оженили за жени на име Линда, и двамата се развели, и двамата нарекли синовете си Джеймс и Алън. Без да знаят един за друг, двамата прекарвали отпуска си във Флорида в един и същи курорт. И двамата станали полицаи, и двамата имали едно и също хоби.

• Четиригодишният Роджър Лозер едва не се удавил в морето до гр. Салем (САЩ) и бил спасен от жена на име Елис Блейз. През 1974 г., когато Роджър бил на 12 години, в същия залив той спасил давещ се мъж, който се оказал съпруг на Елис Блейз.

• В Детройт момче паднало от 14-ия етаж и се приземило върху минувач на име Джоузеф Фиглък, благодарение на което останало живо. Година по-късно на същия ден друго момче паднало от прозореца и се приземило върху минувач на име… Джоузеф Фиглък.

За да завършим достойно описаното ви намерихме още едно изключително съвпадение. През 2011 година мълния два пъти удря китаец в разстояние на няколко минути. След първия удар човекът с мъка се изправя, прави няколко крачки и… го застига втора мълния Черни следи остават по асфалта, а човекът става и продължава своя път.

 ВИДЕО:

Разкрития!

И четиримата синове на Райна Княгиня са изпратени в лагери след 9 септември

Райна Попгеоргиева Футекова, която е влязла в историята и в нашето съзнание като Райна Княгиня, ражда пет момчета. Едното умира на 12 години. Останалите четирима завършват военни училища, стават офицери, сражават се по бойните полета на родината и получават ордени за храброст. След 9 септември 1944 г. обаче са изпратени в концлагери и затвори по скалъпени от комунистическия режим обвинения. Историкът Симеон Геров, чиято майка е от именития Футеков род в Панагюрище, от който е и Райна Княгиня, ни връща към онези трагични за семейството й години.

- Кой е бил този достоен за толкова голяма обич мъж, на който знаменитата българка ражда петима синове?

- През 1882 година Райна Попгеоргиева се омъжва за панагюрския кмет Васил Дипчев - бивш учител и въстаник от Брацигово. Така тя се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Но се примирява, защото вече е на 26 години - стара мома за онова време. Не чува съветите на близките си да се разведе. Ражда 5 момчета: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Осиновява и едно момиченце — Гина. След сватбата семейството отива да живее в Пловдив, но по времето на Стефан Стамболов Дипчев, като краен русофил, не може да си намери работа. През 1898-а той е избран за народен представител и семейството се премества в София. Но депутатът много скоро умира след жесток побой в Черната джамия. Така Райна Попгеоргиева остава вдовица с четири малки деца на ръце (най-малкият й син, едва 14-годишен, се прострелва при игра с пищова й). Тогава тя е на 42 години и е болна от костна туберкулоза. Въпреки това успява да си построи и къща на парцел, който й дават поборниците.

Отхвърля поканата на Фердинанд да се настани в двореца му,

предпочита да остане при сираците, за които се грижи до края на живота си. Цял живот работи като акушерка в най-бедните столични квартали „Орландовци” и „Малашевци”, а последните си дни живее в мизерия и куцукаща, с фенерче и бастун, обикаля да изражда децата на дипломатите.

- Тя е само на 20 години, когато Георги Бенковски й възлага да ушие главното знаме на Априлското въстание и да стане знаменоска на неговата хвърковата чета. Защо точно нея избира?

- Защото войводата научава, че е учила шеф и бродерия в девическото училище в Стара Загора и може отлично да се справи със задачата. И още нещо: Бенковски търси човек, който с биографията, осанката и интелекта си да стане ярък символ на въстанието и да поведе след себе си хората в неравната борба срещу вековния поробител. Райна е млада, красива, образована и най-важното – предана е докрай на делото. Тя е от именития Футеков род и още от малка заляга над книгите. След килийното училище в метоха е изпратена да се изучи в известното девическо училище в Стара Загора, а след това се завръща в Панагюрище и става главна учителка. Точно тогава Бенковски я кани на заседание на Панагюрския революционен комитет и й възлага да ушие главното знаме на въстанието.

Има и нещо друго: от автобиографията й разбираме, че тя е била влюбена във войводата. Там тя го описва твърде нежно: “висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово”.

Бенковски често посещавал дома й.

Веднъж в стаята останали само тя и той. Войводата взел кандилото, сложил до него кръст, изправил сабята и казал: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И започнал: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета - да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."

Ето как самата Райна Княгиня описва в мемоарите си шествието след освещаването на знамето: „На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги.

Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода.

Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете „Ура!” и „Да живее!” нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта.“

След погрома на въстанието Райна се добира до родната си къща, а баща й излиза да моли потерята да пощади домашните му. Но един турчин се прицелва в него и той пада мъртъв на земята. Майката, Райна и братчето й избягват през тайна врата при съседите. Там Райна се преоблича, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците, които я търсят под дърво и камък. Скрива се и прекарва само на сух хляб и вода 25 дни. След това обаче турците я хващат, пребиват я, изнасилват я многократно и я разкарват по главната улица на Пловдив с вързани ръце, полугола, изнемощяла. След което я откарват заедно с майка й в затвор в Пазарджик.

От бесилото я спасяват чуждите дипломати. Намесва се американският консул Скайлер, а след това се застъпва за нея и руският княз Церетелев.

Найден Геров, който по това време е вицеконсул на Русия в Пловдив, я изпраща с фалшив паспорт за Цариград, а оттам я прехвърля в Москва.

Там тя учи 3 години медицина и става

първата дипломирана акушерка в България.

В руската столица Райна написва своята „Автобиография“, излязла най-напред на руски език. Едва през 1934-а, 17 години след смъртта й, тази автобиография, която фактически е първата книга върху Априлското въстание, е преведена на български език. В Москва тя успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет 32 панагюрски сирачета да заминат за Русия и да се учат там.

След освобождението работи като учителка в девическата гимназия във Велико Търново, после се връща в родното Панагюрище и 26-годишна се омъжва за Васил Дипчев. След 3 години се ражда първият им син Иван, който завършва Военното училище, а след време и Генералщабната академия с отличен успех. Той участва в трите войни за национално обединение. Като млад офицер проявява особена храброст при щурма на Чаталджанската позиция през Балканската война. Награден е с 5 ордена за храброст и медали за военни заслуги. Рискува живота си в Балканската война в

единствен по рода си дуел с турски офицер

вместо масово сражение, за да не гинат войниците. Вече като генерал Иван Дипчев става началник на канцелария на Военното министерство и се пенсионира през 1936 г. След 9 септември 1944-а къщата на Райна Княгиня, която тя строи като вдовица, е отчуждена. Генерал Дипчев прекарва няколко години по концлагери и затвори. През 1954-а е изправен пред съда в Троян за измислени престъпления отпреди 30 години. Съдят го заради участие в преследването на разбойническата чета на Васил Героя и Дочо Узунов, обявени от комунистите за ,,герои”. Осъден е на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Умира в концлагера край Ловеч.

Гробът му не се знае къде е.

Вторият син на Райна Княгиня - Георги Дипчев, завършва военноморското училище във Варна, става машинист на торпедоносеца “Дръзки” и през Балканската война участва в потопяването на турския кръстосвач „Хамидие“. После се заселва в Бургас, става учител и основава техническото училище. Умира няколко години след края на Втората световна война.

Третият син Владимир Дипчев по примера на по-големите си братя постъпва във Военното училище. Той проявява мъжество при атаката и превземането на Одринската крепост на 13 май 1913 година. Участва и в Междусъюзническата и Първата световна война. Завръща се от фронта като герой с 3 ордена за храброст. Напуска рано войската. През 30-те години е директор на кинематографията.

Изчезва безследно на 10 октомври 1944 г. на път за работа.

Вероятно е разстрелян без съд и присъда. Неговият гроб също не се знае. Синът му Христо, който също става офицер, е изпратен в концлагера Богданов дол. А Внукът Владимир (правнук на Райна Княгиня) завършва с отличие инженерство, но го уволняват от завода на третия ден след постъпването, тъй като досието върви по петите му.

Четвъртият син на легендарната българка – полк. Асен Дипчев, е ученик в гимназията, когато започва Първата световна война, но напуска училището и заминава на фронта като доброволец. Проявява себеотрицание при атаката на Тутраканската крепост и разгрома на румънския гарнизон на 5 септември 1916 г. Награден е с орден за храброст. След войната довършва гимназиалното си образование и става юнкер във Военното училище. Завършва го с ускорен курс. Пак отива на фронта. Участва в боевете на Дойран и на Добро поле през септември 1918-а. След войната влиза във Военния съюз. Участва в преврата на 9 юни 1923 г. Адютант е на кап. Харлаков, обвиняван за убийството на Александър Стамболийски. След 9 септември дълги години лежи по лагерите. Лишават го дълги години от пенсия, не разрешават на децата му да следват. Умира през 1964-а в Бургас.

- Въстаническото знаме, което и сега може да се види в къщата на Райна Княгиня в Панагюрище, истинското ли е, или е копие?

- За честването на 25-годишнината от Априлското въстание тя ушива 3 нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище),

третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война..

Актуално!

Тир гори като факла край "Албена"

ТИР се подпали преди броени минути на пътя за Албена.  Кадрите са правени още преди да дойдат противопожарните екипи. Предната дясна гума на товарният автомобил се подпалила в движение.

Шофьори, които забелязали пушека, при разминаване с ТИР-а, подали знаци на водача, но той първоначално не успял да разбере какво става. След това огънят плъзнал нагоре, разраснал се и унищожил значителна част от камиона. 

Смех

Арменец е звание, евреин е призвание, циганин е професия, българин е съдба.

   *

Във връзка с увеличеното си тегло Моника Люински заведе пореден съдебен иска срещу Бил Клинтън. Този път тя обвинява бившия президент, че не й е съобщавал калоричността на употребяваните продукти.

  *

- Докторе, за пореден път ви обяснявам - аз наистина съм болен.

- А аз ви казвам, че си внушавате. Нищо ви няма.

- Но аз се чувствам много зле.

- Това е от вашата мнителност. Еедин съвет: повтаряйте си "Аз съм здрав, здрав съм!" и ще се чувствате отлично.

- Ами..благодаря.

Болния става и тръгва да си ходи. Доктора:

- Момент, а хонорара ми?

- Това е от вашата мнителност, докторе, повтаряйте со "Платиха ми, платиха ми!" и ще сте в отлично настроение.

    *

- Синко, ела тука!

- Да, татко?

- Да си пипал Кама Сутра-та?

- Пипах я...

- А нещо да си рисувал там?

- Ами, да..

- Иди сега да разплетеш майка си!

   *

Учебен час. Отваря се вратата и влиза ученик.

- Защо закъсня? - пита го учителката.

- Исках да отида за риба, но баща ми не ми разреши, - отговаря Иванчо.

- Твоят баща правилно е направил! - казва учителката, - той ти е обяснил, защо трябва да отидеш на училище?

- Да - кима Иванчо,- той каза, че няма да стигнат червеите за двама.

   *

Как ходят на среща англичанин и българин??

Англичанинът-бръснат до синьо и леко пийнал.

Българинът-пиян до синьо и леко бръснат.

   *

Моят шеф ми казва:

"Дали може да дойдеш съботата в офиса. Знам, че си имаш планове за уикенда, но фирмата има нужда.

Аз казвам:

"Няма проблем, но вероятно ще закъснея, че през почивните дни градския транспорт е ужасен.

"Добре, кога мислиш, че може да стигнеш?

"Понеделник."