За рожден ден на прахосмукачката се счита 8 юни 1869 г., когато американският
изобретател
Айвз Макгафни (Ives W. McGaffney) патентова първата в света
прахосмукачка, наречена Whirlwind, която е произвеждана и пусната на пазара.
В нейната горна част е разположена ръчка, съединена с
ремъчна предавка с вентилатор. Ръчката е задвижвана с ръка. Прахосмукачката е
лека и компактна, но неудобна за експлоатация заради необходимостта
едновременно да се върти ръчката и устройството да се тика по пода.
Макгафни основава бостънската компания American Carpet
Cleaning Company и започва да продава прахосмукачките по 25 долара – сумата
никак не е малка за онова време, ако се отчете, че тогава 1 американски долар
съставлява 23 грама сребро.
Повечето прахосмукачки на Макхафни са продадени в Чикаго и
Бостън. Част от тях обаче изгарят във Великия Чикагски пожар. Само два броя
Whirlwind оцеляват до наши дни, като единият е експониран в историческия център
на компанията Нооver.
След Макгафни и други изобретатели започват да произвеждат и
продават механически прахосмукачки.
На 3 октомври 1899 г. Джон С. Тормен получава патент в САЩ №
634042 за бензинова прахосмукачка. Някои изследователи считат неговото
изобретение за първа прахосмукачка с мотор. Тормен основава фирма за почистване
в Сент Луис, като за услугата през 1903 г. се заплащат 4 долара.
Патент за електрически „повдигач на килими и събирач на
прах” е получен през декември 1900 г. от жена - Корин Дюфур от Савана, Джорджия.
Нейната прахосмукачка има две въртящи се четки и електрически вентилатор, а
прахът се отлага върху мокра кърпа. Устройството е непрактично и не се ползва с
търсене.
Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и
патентована от 30-годишния английски инженер Хюбърт Сесил Бут на 30 август 1901
г. Той обръща внимание на устройството, с което издухват праха от седалките във
влака. Решава обаче да обърне въздушния поток и да го накара да засмуква.
Отначало устройството работи с двигател с нефт, но след това е монтиран
електродвигател. Прахосмукачката представлява толкова солидно съоръжение, че е
прекарвана из Лондон в каруца с коне. Тя е яркочервена и е наричана „Пухтящия
Били” (Puffing Billy). Не можела да се внесе в обслужвания дом, паркира се извън
него, а за почистване на килимите се използва 30-метров шланг, прокарван през
прозореца.
Сред клиентите на Бут е и кралица Виктори. В първите години
на 20 век в Британия идват на мода vacuum cleaner parties, при които лейди от
висшето общество пият чай и наблюдават как служителите на Бут почистват
килимите в дома.
Прахосмукачките на Бут влизат и в британското
адмиралтейство: очиствайки от прах бараките на британските моряци, компанията
на Бут слага край на епидемията от чума.
Интересен случай става с Бут, след като почиства монетния
двор: задържа го полицията с обвинение в кражба на злато. Причината е там, че
Бут не се досеща да остави събрания прах, в който е засмукан златен пясък.
Все още обаче продължава усъвършенстването на механичните
прахосмукачки. През 1905 г. Уолтър Грифитс от Бирминган създава Griffith’s
Improved Vacuum Apparatus for Removing Dust from Carpets с използване на
торбичка за събрания прах. Неговата творба е портативна, компактна и напомня за
съвременните прахосмукачки.
В 1907 г. Джеймс Мюрей Спранглър създава портативна
електрическа прахосмукачка от вентилатор, метла от лико и калъф за възглавници.
Важна роля в конструкцията се пада на въртящата се четка. Поради липса на
средства Спранглер продава патента си на У.Х.Хувър (Hoover). Компанията Hoover
започва да произвежда електрически прахосмукачки с устройство за събиране на
праха. Първият „Модел О” струва цели $ 60, но въпреки това е търсен от
купувачите.
През 1910 г. П.А.Фискер патентова електрическа прахосмукачка
с тегло едва 17,5 кг и може да се привежда в действие само от един човек.
Компанията, основана от него и партньора му Нилсен съществува и до сега под
името Nilfisk-Advance.
В 1919 г. е основана Асоциация на производителите на
прахосмукачки, членството в която изисква лиценз за патентите.
Увеличаващата се популярност на прахосмукачките през
1920-1930-те години се основава на увереността на домакините, че заедно с праха
те се избавят и от микробите. Коментатор пише през 1926 г. в списание Electrician:
„Универсалната идея на прахосмукачката е по-голяма от обикновеното почистване
на помещението. Домакинята заедно с прахосмукачката приема за своето семейство
и нов стандарт за здраве.”
В продължение на много години прахосмукачките остават
предмет на разкош, но след Втората световна война те стават разпространен
предмет за ползване и от средната класа.
СмЕх
