5.8.1998 г. умира Тодор Христов Живков - председател на
Държавния съвет на НРБ
В продължение на 35 г. (в периода от 1954 до 1989 г.)
оглавява управляващата Българска комунистическа партия БКП, заема централни
ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 - 1971) и
председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 - 17
ноември 1989).
На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на
мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно
(1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар.
Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971)
правителства — втори по продължителност период на този пост в българската
история след Станко Тодоров. От приемането на Конституцията през 1971 г. до
края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен
глава.
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното
село Правец, Орханийско. Син е на Маруца и Христо Живкови. Има брат Георги
Живков и сестра Цветанка Живкова.
От 10 май до 19 октомври 1935 г. отбива военната си служба
като трудовак в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина в София. Завършва
(1939) прогимназия в Правец и учи до 6-ти (днешен 10-ти) клас на гимназията в
Ботевград. От 1939 г. се установява в София и завършва средното полиграфическо
училище, след което постъпва на работа като букволеяр в Държавната печатница в
София. От юли 1938 г. до ноември 1942 г. временно пребивава в селата Дъскот,
Лесичево, Говедарци, където е разпределена като участъков лекар неговата
съпруга Мара Малеева.
Политическа дейност преди 9 септември 1944 г.
През 1929 г. става член на Български комунистически младежки
съюз, а през 1932 г. е приет за член на Българската комунистическа партия
(БКП), от т.нар. „Кофарджиев набор“. Секретар е на II партиен РК на БКП в София
и на ОК на БКП в София (1934-35 и 1941-42). Нелегалното име на Тодор Живков е
Янко.
От месец юни 1943 г. по решение на Софийския ОК на БКП е
определен за сътрудник на Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Пълномощник
на ОК на БКП за партизанския отряд "Чавдар". Съобщава решението на
Щаба на Първа Софийска въстаническа оперативна зона за прегрупирането на отряда
в Партизанската бригада „Чавдар“ с командир Добри Джуров.
На 6 септември 1944 г. според неговите спомени оглавява
оперативно бюро за охрана на демонстрациите и трамвайната стачка в столицата. В
действителност такова бюро не е съществувало и е измислено след идването му на
власт. Така също според някои източници на 9 септември 1944 г. поздравява
партизанско подразделение на отряда „Чавдар“ влязло в София, но този факт е
оспорен от изследователя Христо Христов, тъй като по това време отрядът все още
не е влязъл в София.
Държавни постове след 9 септември 1944 г.
От 1946 до 1990 г. е народен представител в 10 народни
събрания (VI ВНС и от I до IX НС).
От 27 май до 28 октомври 1949 г. е председател на Столичния
градски народен съвет.
На 19 ноември 1962 г. заменя Антон Югов като председател на
Министерския съвет. На този пост е до 9 юли 1971 г., когато е наследен от
Станко Тодоров.
Става председател на новосъздадения Държавен съвет на НРБ
(фактически държавен глава). Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е
наследен от Петър Младенов
16-та република на СССР
На 4 декември 1963 г., Тодор Живков в качествата си на
Генерален секретар на ЦК на БКП и Министър-председател на България към този
момент, лично внася предложение по време на пленума на ЦК на БКП, България да
отправи към ЦК на КПСС въпроса за по-нататъшно най-тясно сближаване и в
перспектива сливане на Народна република България със СССР, превръщайки я в
16-та съюзна република на СССР и така застрашава националната независимост на
страната. Пленумът на ЦК оценява предложението като "забележителна проява
на патриотизъм и интернационализъм", което ще издигне „на качествено нова
степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и
Съветския съюз.". Предложението "да се създадат икономическите,
политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши
братски страни” е единодушно одобрен от пленума и подписан лично от Тодор
Живков, но е отхвърлено от СССР.
Великите цитати на другаря Тодор Живков
„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели
проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)
„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“
„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те
имат повече залежи от Менделеевата таблица…“
„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на
милицията.“
„Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъ**те се
клатят, ама не падат!“ (на митинг по случай откриването на нова текстилна
фабрика в Казанлък, 1964 г.)
„Сега всеки ден, всеки час,навсякъде около нас има матриал
за митингова демокрация, но вече съм годините… и няма да ми стигнат силите.“
Т. Живков: „А до реката, от нас да мине – едно училище!“
Хората: „Ама ние нямаме толкова деца, бе другарю Живков.“
Т. Живков: „И деца ще ви направим, бе другари!“
„Другари, вие имате информация и ние имаме информация.“
„Много добри условия се създават сега за митингова
демокрация. Ужас! Жалко, че аз не съм млад, да развея байряка на митинговата
демокрация.“
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и
другари.“
„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори,
а това, което трябва.“
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
„Бех.. Когато бех на посещение в Мозамбик. Отивам в един
район – вечерта със самолет. Гледам в гората огньове и аз го питам тоа
мозамбиксия другар Какви са тия огньове там? Той вика това са обработваемите
площи на селяните след като са прибрали реколтата.. както и у нас става ги
горат. Против змиите той ми каза, там борба против змиите. На другия аз видях
какво представляват, ми слушай едно магаре като се отърколи в тая земя опашката
му ше е отвън. Това се обработва примитивно. А некой там от наще страни е
отишъл и им е казал, че требва да се правят ТКЗС-та… ми тя загубена работа бе!
ха ха Дааа.“
„Като идвах насам, видех…. дим. И питам – какъв е тоа дим?
…. А то какво било – като разбрали, че ще ги прааат граждани, правчани се
изгорили цървулите! Ха-ха-ха-ха-ха…..“
„…та отидехме ние на ученение… 3 месеца…мм…некаде към месец
месец и половина…“
„според последното преброяване мечките ги водеха некъде към
1300 души…“
„…и ние спахме 100 души в едно заведение…ммм…квартира де…“
„…тогава бяхме заобкръжени от милицията…“
