На тази дата: 4.3.2001 г. Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз

2001 г. Швейцария отхвърлят членство на страната в Европейския съюз. На проведения

референдум 77% от швейцарците обявяват, че са против членство на страната в Общността.

Всъщност още на 6 декември 1992 г. в Швейцария тече референдум с въпроса дали държавата да се присъедини към Европейската икономическа зона? Избирателите казват „Не”. Седем месеца преди този референдум държавата е била подала молба за членство, но след народния вот, го замразява.

В Швейцария вероятно добре съзнават, че от едно членство в ЕС, икономически страната би спечелила много малко. Би се превърнала в икономически донор за по-бедните страни и в същото време като малка страна и население би имала малка тежест при взимането на решенията в институциите в Брюксел.

Швейцария е най-демократичната държава на континента. Тя е образец на пряка демокрация, наричана и референдумна демокрация. Вместо да се свързва с ЕС, правителството подписва поредица от двустранни споразумения за регламентиране на отношенията по седем теми, разглеждани в пакет: товарен транспорт, свободно движение на хора, въздушен транспорт, селско стопанство, научни изследвания, строителство, търговски ограничения.

След референдум в Швейцария и ратифициране им от националните парламенти на страните членки на ЕС, седемте споразумения влизат в сила на 1 юни 2002 г.

Днес Швейцария в момента е четвъртият по оборот търговски партньор на Общността след Китай, САЩ и Русия. Страната има множество търговски споразумения за свободна търговия както и споразумние за свободно преминаване на граждани на ЕС през територията й.

Вицове, март 2015 г.

СмЕх 

В курортно градче една девойка се приближава до автоматичен кантар. Пуска монета и гледа стрелката. Недоволно цъка с език. Сваля шлифера си, пак пуска монета и пак стъпва на везните. После сваля пуловера си и отново се качва на кантара. Посяга да пусне монета, но в този момент се приближава един грузинец с шепа монети:

- Почакай, скъпа! По-нататък аз плащам!

***

Ако мадамите знаеха колко струва един трактор - никога не биха са качили в BMW!

***

Пияница се прибира в 3 часа през нощта и жена му започнала:

- А бе, кретен! Простак! Идиот! Пиянде тъпо! Как не те е срам, да се прибираш толкова късно!

- Кой ти е казал, че се прибирам? Дойдох да си взема китарата...

***

Днес две годишни деца могат да разблокират телефон,таблет...Да влязат в интернет и да пращат съобщения...А какво правех аз на 2 годинки? Аз ядях пясък…

***

По случай празника народът масово е плъзнал към краищата на Санстефанска България.

Братът на Левски се сражавал на Шипка

Петър Левски

Малцина знаят, че в рода на Васил Левски има шипченски герой. Неговият брат Петър, който също се подписва Левски, се сражава на заветния връх. Тежко ранен, опълченецът остава инвалид до края на дните си.

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г. в Карлово. С руса коса и светли очи, той удивително приличал на брат си Васил. Характерът му също бил като на Апостола - не прекланял глава пред поробителя.

Веднъж трябвало да плати някакъв данък. “От мене данък ще вземе оная държава, която ще израсне върху избитите пашови прислужници!”, отсякъл непокорният българин.

За да се избави от тиранията, през 1874 г. Петър напуска родния град. С помощта на руския вицеконсул Найден Геров отива в Цариград.

Оттам с руски паспорт

се прехвърля

във Влашко

“Животът на Петър в Румъния - пише неговият биограф Никола Ферманджиев - не се различавал по нищо от живота на хилядите бедни и гладни хъшове, които пълнели румънските градове. Особено тежко било положението, в което изпаднал след пристигането си в непознатата му дотогава страна. От това време са запазени две писма на Петър до Тодор Пеев, към когото го бил насочил Найден Геров.”

Едната депеша е изпратена от Галац, а другата - от Олтеница. “Поздравявам те, господине Тодор Пеев, аз Петър Иванов Старопланински, на Василя Левски същи брат”, представя се карловецът.

Тодор Пеев е онзи, пред когото Христо Ботев произнася клетвените думи: “Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите…”

През 1876 г. Петър Левски минава Дунава с четата на поета войвода. След разгрома той и Костадин Димитров от Сливен съумяват да се доберат до София.

Неколцина родолюбци

ги укриват в дома на

Стоянка Цокова

“Баба хаджи Стоянка Цокова - свидетелстват укривателите - бе единствената, която на нашата покана без ни най-малко колебание и двоумение прие с риск на живота си да ги скрие в усамотената си и сгодна за тая цел къща, като в продължение на три и половина месеци с приносимата от нас помощ само за храната им тя без никакво възнаграждение за труда и квартирата криеше ги, готвеше им, переше ги и пр. с най-голямо усърдие, догдето се намери сгодният случай да ги снабдим с чужди паспорти и ги изпроводим направо в Цариград за спасението им от тиранска смърт.”

В османската столица Петър Левски научава, че в Кишинев се събират български доброволци. “Готвят мурабе с падишаха!”, шушукат осведомени по кафенетата. “Мурабе” е бъдещата Руско-турска война.

Братът на Апостола не се колебае - хваща параход на север, за да се включи в опълченските дружини. След обявяването на войната на 12 април 1877 г. Опълчението е прехвърлено от Кишинев край Плоещ.

Тук на 6 май

Петър целува

Самарското знаме

и на 22 юни минава Дунава при Свищов. С пушка шаспо с тесак на дулото храбрецът участва в сраженията при Казанлък, Стара и Нова Загора. После е сред “шепата спартанци”, които защитават Шипченския проход. Тежко ранен в крака, Петър Левски се опитва да спре кръвта и простенва: “Не се давайте, момчета, бийте агарянската сган!”.

Понеже опълченците са със статут на руски солдати, Петър е лекуван в Харков. Хирурзите спасяват крака му от ампутация, но остава инвалид. Връща се в свободна България и куцайки,тръгва да накаже предателя на брат си. Отива в Ловеч, където бившите комитетски дейци обсъждат съдбата на поп Кръстьо.

Проф. Параскев Стоянов пише: “Бяха решили да го убият; даже братът на Левски, Петър Левски (опълченец, ранен на Шипка), бе дошел нарочно да го убие, но след дълги разисквания реши се да се остави попът да живее, за да се накаже по-много.”

По това време

Ботевият четник

и шипченски

герой буквално

гладува

“Никой ме не пита отде се прехранвам, когато не мога и да ходя - оплаква се той на Найден Геров. - Молим Ви, защото ми остана кракът повреден от шипченските битки. Поисках от полицията, за да оставят на хаджи Асан воденицата връз мене, да хвана един воденичар, каквото да мога да се прехраня, но те не дават никакво внимание.

Заради това Ви моля като защитник на българските страдалци, молим Ви наредете и нази на някаква работа.

За своите заслуги към отечеството Петър Иванов Левски е назначен старши стражар в Карлово. На тази длъжност през 1881 г. издъхва от туберкулоза. Същата година от същата болест умира и поп Кръстьо.

Ислямистите разрушавали реплики

Дали любителите на изкуството и археологията са сбирщина от търсачи на сензации, които силно преувеличават опасността за световното наследство от ислямските екстремисти и по-специално Ислямска държава? При по-близък поглед на видеото от музея в Мосул, което шокира света, се вижда, че нещата не са точно такива, каквито изглеждат и разрушаваните статуи са реплики. И въпреки това филмът никак не бива да бъде подценяван.

Внимателното вглеждане в клипа, на който бойци на Ислямска държава разрушават статуи от музея в иракския град, показва, че повечето от скулптурите експлодират в пясък. Камъкът не прави това. Всъщност, оказва се, че повечето произведения на изкуството във видеото всъщност са гипсови отливки.

Дали обаче трябва откритието, че ИД са изфабрикували филма и разбиват просто копия, да ни направи скептични за факта, че изкуството е заложник и да ни успокои за проблема с културния погром? И дали екстремистите не са по-заинтересовани от плячкосването на произведения на изкуството за печалба, отколкото разрушаването им в името на религията?

Не, опасно е този филм да се приема лекомислено.

Един от най-емоционалните коментари за случилото се бе направен от директора на музея Метрополитън в Ню Йорк Том Кембъл. В отговор на него обаче Мустафа Хедая от „Арт Инфо“ заяви, че се хиперболизира преди да са изяснени всички факти. Разбира се, може да минат години преди всички факти да станат ясни. И няма чак такова значение как е направен филмът, след като посланието му е повече от красноречиво – унищожи божествата на Близкия изток; смачкай асирийските скулптури; разруши останките от Ниневия.

Ако е истина, че ръководството на иракския музей мъдро е заменило много от артефактите с реплики, може и самите Ислямска държава да са били измамени. С други думи – хората във видеото може би искрено вярват, че рушат безценни антики. Каквото и да смятат, че разбиват обаче, съобщението им не може да е по-ясно. Екстремистите в Сирия, Ирак, Либия и всички останали места, контролирани от ИД, са окуражени да правят точно това, точно както искат и с цялата ожесточеност, за която са мечтали.

Дори само това е достатъчен мотив на заплахата да се гледа изключително сериозно. Ислямисткият тероризъм редовно атакува културни съкровища. Унищожаването на Будите от Бамиян от талибаните през 2001-ва вероятно е най-ужасяващият акт на такъв вандализъм в историята. Статуите от VI век бяха сред най-великите произведения на изкуството, маркираха самото начало в развитието на будисткото изкуство.

Когато през 2012 г. джихадисти окупираха Тимбукту, те системно започнаха да заличават африканското културно наследство в островната страна. Десетки храмове бяха унищожени, а библиотеките прибягваха до отчаяни методи, за да спасят поне част от безценните ръкописи на града.

Джихадизмът е просто много реална, много брутална заплаха срещу изкуството и културата по света. Африканската култура, будисткото изкуство, суфизмът, а сега и наследството на Асирийската империя – най-малкото, което можем да изпитаме при сегашното видео на Ислямска държава е неподправен ужас.

Джонатан ДЖОУНС, Гардиън

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА!

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА

11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов

Прощават се с Борис Немцов! Live

Точно в 10,00 часа московско време започна поклонението пред тленните останки на убития политик-опозиционер Борис Немцов. Ковчегът с тялото на лидера на ПАРНАС е заобиколен от роднини и близки. Безутешна е 87-годишната майка на Немцов.

До ковчега, цялата в черно, е и майката на две от децата на политика - Екатерина Одинцова.

В залата непрекъснато прииждат хора, за да отдадат последна почит на известния политик.

ВИДЕО НА ЖИВО!

На тази дата: 3 март честваме освобождение от турско робство

Днес България чества своето освобождение от турско робство. Отбелязваме го всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на същата дата (19 февруари по стар стил) през 1878 г.

От 1396 до 1878 година България е част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.

На 3 март 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е парафиран от граф Николай Игнатиев.

Мирните преговори започват на 13 февруари след като в Одрин пристига първият член на турската делегация - външният министър Сафвет паша. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но той отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само ако бъде започнат конгрес на всички Велики сили. Сафвет протаква преговорите, но така че да не ги прекъсва, защото се страхува от ново руско настъпление към столицата. Османската империя все още се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.

Преговорите започват да вървят мъчително, руското правителство започва да усеща

намеренията на османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари се изпраща отряд от 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано - тази тактика на сплашване не дава резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили.

Делегацията на Османската империя възразява срещу границите на България и Сърбия, които откъсват значителни части от териториите на империята. Руските представители не искат да отстъпят позициите си, тъй като откъсване на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста от селищата там (голяма част от населението ще се придвижи към свободните български земи) и ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.

На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението - подновено. Николаевич изпитва притеснение, че подобни действия биха довели до война с Обединеното кралство.

На 1 март двамата руски представители - Игранев и Нелидов - поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март 1878 г., клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно - на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

На 3 март в град Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878г.) и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстоун, Виктор Юго издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна, след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на руското оръжие.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (бел.ред. 19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен - т.е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Пълномощници от руска страна са граф Н.П.Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл.6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска.

Чл.7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл.8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Вицове, март 2015 г.

Добро утро!

СмЕх

Задъхан американски войник, тича към една монахиня:

- Моля, моля..мога ли да се скрия под вашата пола?!

- Ще ви обясня после!...

Mонахинята се съгласила. След малко при нея тичат двама военни полицаи:

– Сестра, извинете, вие не видяхте ли тук случайно... войник?

Тя отвърнала, че е избягал в друго направление...

След като си отиват военните полицаи, войникът изпълзява из под полата:

- Направо не знам как да ви благодаря. Разбирате ли... аз не искам да заминавам за Ирак...

Монахинята отвърнала, че напълно го разбира...

Войникът:

- Не си мислете, че съм груб...., но имате чифт възхитителни крака...!

- Ако ти беше погледнал още малко по нагоре, ти щеше да видиш чифт възхитителни... яйца...аз също не искам да заминавам за Ирак...

***

И помнете - може да се къпете с мартеници, не е нужно да чакате щъркел.

***

Не мога да разбера какво правят служителите на

Фейсбук когато са на работа,за да убият времето?

***

Жена търси в мебелен магазин висок гардероб. Питат я:

- У вас таванът ли е висок?

- Не, съседът...

***

Двама приятели си говорят:

-Какво ще правиш днес?

-Ще пускаме с малкия хвърчило-дракон, времето е приятно, а ти?

-И аз горе-долу същото, ще изпращам тъщата на летището

Говорителката на Външно преведе английското интервю на Бареков

Ето и превода на това, което казва Бареков, публикуван в социалната мрежа от говорителката на Министерството на външните работи Бетина Жотева:

"Да, аз съм член в делегация между връзките с ЕП и Иран. Аз разследване неща в Иран в правителството в опозиция, знам че имаме много дълбок, много дълбок проблем в правителството в опозиция. Днес ние слушаме едно, две, три глас от Иран опозиция. МКО има много трудни очи много отдавна. Ние знаем, че МКО не съответно опозиция в този момент. Ние, мое предпочита към метод на взаимоотношение действие ЕП и Иран е баланс мирно. Днес слушаме различна история от Иран от Ирак. Това е много важно за мен,това ми е целта днес."

Видео

Украинският летец Надежда Савченко продължава да гладува в руски затвор! До дни може да умре

Украинският летец Надежда Савченко за пореден път отказа да прекрати гладната си стачка. Вече 80 дни Савченко, която се намира в руския затвор "Мълчанието на моряка", отказва да приема храна като протест срещу задържането си, обвиненията, които са й предявени, и присъдата, която й е наложена от руските магистрати.

Правозащитниците, които днес са посетили Савченко, не са успели да я убедят да прекрати гладната стачка, съобщи ръководителят на съвета по правата на човека към президента Михаил Федотов.

Елизавета Глинка, също член на съвета, оцени състоянието на Надежда Савченко като "средно тежко". "Тя се чувства отпаднала, слаба, става й лошо", обясни Глинка.

Надежда Савченко, която е обвинена за съпричастност към гибелта на руски журналисти, обяви гладна стачка на 13 декември като протест срещу задържането си под стража. Адвокатите на Савченко искат освобождаването й под домашен арест.

Миналата седмица Елена Масюк, член на Съвета по правата на човека, призова властите да освободят от затвора Савченко и да й наложат мярка домашен арест. Тогава Масюк обяви, че здравето на украински летец рязко се е влошило и Савченко може да умре.

Според Федералната служба за изпълнение на наказанията изявленията за критично състояние на обвинената не са верни и здравословното състояние на Надежда Савченко се оценява като стабилно.

Руският следствен комитет твърди, че Савченко е предоставила координати за осъществяването на нападение от страна украинската армия, при която са убити двамата журналисти.

Припомняме, в края на януари месец Русия повдигна ново обвинение на Савченко - за незаконно пресичане на границата.

Според показанията на самата Надежда Савченко, които се подкрепят и от други факти, всъщност тя е пленена от проруски сепаратиски в Луганска област през юни 2014 г. и насила заведена в Русия.

Савченко е сред първите жени-летци в украинската армия и е приемана като герой. Тя бе избрана и за депутат, въпреки отсъствието си от страната, и по този спечели "имунитет", което обаче не оказа никакво въздействие на руските власти за освобождаването й от затвора.

 Според радио" Гласът на Москва" между 6-8 март ще настъпят необратими процеси с организма на Савченко. Тя или ще умре, или ще остане инвалид.