Критична обстановката в почти цялата страна

След валежите остава критична обстановката в почти цялата страна. Най-тежко е положението в областите Смолян, Кърджали, Хасково, Пазарджик и Пловдив.

Остава бедствено положение в Смолян, Кърджали и във Велинград. Няколкостотин населени места продължават да са без ток. Електроразпределителните дружества съобщиха, че работят по отстраняването на повредите, но вероятно на места ще са им нужни дни.

В много населени места няма и вода, тъй като помпите не работят при липса на електрозахранване.

Валежите днес продължават, но ще бъдат по-слаби и само на някои места. В момента вали предимно в Софийско, а в по-голямата част от страната обстановката се нормализира.

Има затворени пътища главно в Южна България, а разчистването им се затруднява от паднали под тежестта на снега дървета. Късно снощи беше възстановено движението по пътищата Момчилград-Крумовград, Батак-Доспат и Кърджали-Хасково.

Опасно е времето в планините, има голяма вероятност от образуването на лавини. От Планинската спасителна служба призовават за повишено внимание след вчерашния инцидент, при който снежна маса затрупа и уби 3-ма сноубордисти в Пирин.

Възможно е да има хора, блокирани в планински хижи. Покачват се нивата на реките в цялата страна, на места са възможни локални наводнения, но тенденцията е повишението скоро да спре.

Днес ще преобладава облачно време. На места ще има слаби превалявания от дъжд, в планинските райони и високите полета – от сняг. Североизточният вятър ще отслабне, в Източна България и Рило-Родопската област ще е умерен, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология.

Максималните температури ще са предимно между 3° и 8°.

Превалявания от дъжд ще има главно през нощта срещу вторник. Ще духа до умерен североизточен вятър. Над планините ще превалява сняг. Ще духа умерен, по високите и открити части – временно и силен източен вятър. Температурите слабо ще се повишат и максималната на височина 1200 метра ще е около 0°, на 2000 метра – около минус 4°.

На тази дата: 9.3.1985 г. Правят кървав атентат на гара Буново

Вечерта на 9 март 1985 година в 21:31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Във вагона предназначен за майки с деца на влак № 236, движещ се по линията Бургас-София вероятно някъде преди гара Златица е поставено взривно устройство с часовников механизъм, което трябвало да избухне в момента на преминаването на вагоните през тунела малко преди гара Буново. Забавянето на композицията с 2 минути на гара Златица спасява не един човешки живот – бомбата избухва на открито преди тунела. Убити са 7 души, сред които две глухонеми деца, избягали от пансиона, в който били настанени, за да се приберат в дома си. Има множество ранени.

Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.

Предистория

На 30 август 1984 година преди обяд един спортно облечен мъж, с найлонова торба,прекосява перона на ж.п. гара Пловдив и влиза в тоалетната. Мъжът притваря с гръб вратата, изважда от торбата стъкления буркан с взривното устройство и се опитва да нагласи стрелките на будилник “Слава“.

Напрегнат е, в тоалетната влиза шумна група,момчетата свиркат,бутат се в тясното помещение и мъжът замръзва зад вратата. След минута, две трескаво прибира всичко в торбата и напуска района на гарата. 

Страхът да не го забележат точно сега, когато всичко е готово, го отвежда в друга тоалетна,на хотел “Тримонциум“, където необезпокояван свързва електродетонатора, батерията и будилника.На връщане към гарата мъжът звъни от уличен автомат в Мюфтийството.С подправен глас отправя кратка, недвусмислена заплаха: Обявете се срещу смяната на турските имена, не протакайте, защото ще взривим джамията в Асеновград.След половин час непознатият е в чакалнята на гарата. 

В дъното на залата има телефонни кабини, наоколо няма хора и той оставя зловещия си товар до близкото кошче за смет. Точно в 13 часа пристига бързият влак за Бургас и мъжът влиза в един от вагоните.Композицията бавно потегля, изправен на отворения прозорец, непознатият хвърля последен поглед на чакалнята и на огрените от слънцето перони с оредяващите пътници. Tой мисли само за едно-дали ще успее съучастникът му, който по това време е Варна с подобен на неговия “багаж“ и със същият будилник “Слава“,който отмерва немилостно минутите.те.

В 17:29 ч. на 30 август 1984г. силна експлозия разтърсва чакалнята на гара Пловдив.

Стъкла,бетонни отломки,подова настилка се стоварват върху пътниците,от взривната вълна рухва металния покрив.сред облаците дим се носят викове, стенания, молби за помощ, ужасени хора тичат към улицата,по-далече от мястото на взрива. Пристигат пожарникари, линейки, коли на милицията, плътен кордон от униформени и цивилни стяга района на гарата. В болницата е откарана 50-годишната Добра Василева от Кърджали, починала по-късно от раните си. Тежко ранен е 13-годишният Мустафа Шентюрк от Турция, пристигнал при свои близки. Момчето е спасено,но ослепява с едното око. Близо 40 пътници получават средни и леки телесни повреди и след оказване на медицинска помощ свидетелстват за случилото се.

Половин час по-късно, към 18 ч, на 30 август 1984 г. нова експлозия оглася аерогара Варна. Този път жертви няма, леко ранени са две жени-Елена Иванова и Елена Владова от черноморския град.При извършения оглед е установено,че адската машина е била поставена в бетонен цветарник на близкия паркинг. Това спасява чужденците и нашите летовници, изпълнили чакалнята на летището.

След двата терористични акта на крак е вдигнат целият оперативен състав на МВР. Извършени са стотици проверки на криминалния контингент, провеждат се обиски и скрито наблюдение на мини, кариери, строителни обекти, казарми, откъдето могат да бъдат изнесени взривни вещества мобилизирана е цялата агентура,затяга се контрола на пристанища, летища, гранични пунктове.Започналото разследване на атентатите не е обнадеждаващо. Многобройните показания на очевидците не дават никакви конкретни сведения за извършителите. Експертите по взривно дело не са единни в заключенията си за използваните експлозиви. Усиленият граничен режим не довежда до задържането на подозрителни лица.

Сигурно е само едно-двете адски машини са с еднаква електрическа схема:часовник, плоска батерия от 4.5 волта и детонатор, възпламеняващ взрива. Самоделните устройства явно са дело на един и същ терорист или на една и съща група, които избират възлови места в страната за да привлекат вниманието на западните дипломатически мисии и чуждите летовници.

След няколко месеца атентаторите отново напомнят за себе си.

На 9 март 1985 година към 21:30 часа взрив избухва във вагон за майки с деца! Край гара Буново,бързия влак номер 236 от Бургас за столицата е на стотина метра от близкия тунел, когато експлозията превръща вагона в купчина изкривени, сплетени железа.Разкъсани и обгорели, на място загиват две момчета-12 годишният Георги Цветков,13-годишният Стефан Стефанов и спътниците им Яворка Петрова, Райна Бозукова, Николай Генков, Стилян Иванов и Емил Николов.Пристигналите на помощ железничари,милиционери и пътниците измъкват от разрушения, димящ вагон още няколко ранени с мозъчни кръвоизливи,счупени крайници и ребра, с нарязани от стъклата тела. Докато в мартенската вечер се носи вой на линейките и пращенето на димящите отломки, отново след половин час силен взрив проехтява във фоайето на хотел “Сливен“ в едноименния град. Сладкарницата на хотела е пълна с хора-от разхвърчалите се витрини, от отломките на рухналия таван са ранени близо 20 души. Мястото на взрива е в гардероба на заведението, стените му поемат взривната вълна и това спасява живота на посетителите,повечето младежи между 16 и 25 години.

Механизмът на атентатите от предишната година се повтаря. Терористите отново задействат самоделни устройства с будилниците “Слава“,избират пак шумни места и за да подсилят ефекта, нагласяват часовниците с трийсетина минути разлика. Потресът на пострадалите и свидетелите не може да се скрие и на другия ден БТА излиза с лаконично съобщение за “възникнал инцидент в бързия влак Бургас-София.Всички последвали действия на властите не намаляват, а усилват напрежението:усилени патрули по ж.п гари, летища, автогари, по входните и изходните артерии на големите градове;тотални проверки на автомобили, паркинги, багажни отделения, пощи, товаро-разтоварителни площадки. Напрежението ескалира и от зачестилите анонимни заплахи срещу здравни и учебни заведения, предприятия, детски градини, социални домове.

Прослушването на засечените телефонни заплахи, експертизите на предупредителните писма и листовки не дават кой знае какви резултати, но стесняват кръга на заподозрените в районите с български турци. Атентаторите обаче не нарушават конспиративните правила,те потулват следите си, не предприемат нищо цяла година и чакат удобен момент за новия си удар.

На 31 юли 1986 година на един от плажовете в курорта “Дружба“ пристигат двама мъже. Мъжете са по бански,без да бързат опъват покривка с инициалите “РСВ“ и нареждат върху нея праскови,една диня,пакет цигари “Феникс“.Останалото,скрито от хорските погледи е в 5-литров гюм за мляко,старателно увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Само двамата знаят какво има в гюма: 2.5 килограма амониева селитра, 5 шашки амонит и скаленит, батерия, детонатор и любимия будилник “Слава“ с нагласени стрелки на 15:30 часа. Върху всичко това са изсипани още 1.5 килограма бентонит, които те са смятали, че ще подсили взрива.Мъжете се препичат на слънцето, изпушват по цигара и тръгват нехайно към морето след трийсетина метра прекосяват на друго място плажната ивица, качват се по 27 години от кървавият атентат на гара Буновобански в паркирана наблизо кола и изчезват от курорта.Зарязаните на плажа вещи са забелязани случайно от летовник в следобедните часове. Той вика момчето, което раздава водните колела на плажа и му казва да прибере чуждия багаж.Момчето събира покривката,пазарската чанта с гюма и ги отнася при себе си до колелетата.

Случилото се по нататък е в свидетелските му показания:

Продължих да работя след това извиках Ангел и му казах,че има забравен багаж. Той поиска да види какво има вътре. От пакета излизаха две кабелчета-едното червено, другото бяло. Всичко това бе поставено в бял прах. Ангел ми каза,че това нещо трябва да се занесе при скалите в края на плажа и да се извика МВР. Аз занесох и оставих там вещите. След това казахме на спасителите да изведат хората от тази част на плажа.“

Така от две години насам за пръв път в ръцете на спецслужбите попада цяло-целеничко самоделно устройство от “серията“ на взривените край Буново, в Пловдив, Сливен и Варна. Експертите по терора още същия ден ще разгадаят “мълчанието му“ и пропуска на атентаторите:взривът е бил затегнат прекалено много към капака на будилника с тиксо и той спира преди фаталния час 15:30. В противен случай адската машина е щяла да нанесе поражения в радиус от 100 метра.

Находката на плажа е най-ценният подарък за двете специализирани звена по борба с терора в МВР и в Главно следствено управление. След огледите,експертизите и многобройните разговори със свидетели, започват издирвателни мероприятия с установяването на редица неизвестни:откъде са получени взривните материали, детонаторът, будилникът “Слава“,кой е конструкторът на наглед простото,но безупречно действащо самоделно устройство, как се е озовало в гюма минералното вещество бентонит, което е служело повече за камуфлаж?

Нареждането на оперативната мозайка започва с наи-незначителната вещ-пазарската чанта,изплетена от сезалово влакно. установено е, че такива “сезалки“ се плетат само в асеновград и майсторите им са местни жени,които ги разнасят по пазарите точно в асеновград е пуснато и последното анонимно писмо за подготвян терористичен акт през 1984 година. Към джамията в града е насочена и онази телефонна заплаха,часове преди експлозията на пловдивската гара.

В Пловдив, на автогара “Юг“,преди време е открит ожулен куфар и като не научават нищо за собственника му,оперативните работници го прибират в Окръжното управление на МВР..Същият този прашен,черен куфар се превръща в ново парче в мозайката. Съдържанието му е сиромашко,но насочващо към определени райони на страната. Вътре има пожълтели царевични листа,книжен канап,найлонова пазарска чанта на ивици, стар гумен тампон за „Лада“, спирателна “обувка“ за ж.п. транспорта и смачкано парче от първата страница на официоза- вестник “Работническо дело“ с дата 28 февруари 1984 година.

С подобна спирателна “обувка“ е направен опит за предизвикване на катастрофа край Айтос и сега оперативните служби проверяват множество гари по линията Пловдив-Бургас. Оказва се,че “обувката“ в куфара е ремонтирана в депото на бургаската гара “Владимир Павлов“.върху откъснатото парче от “Работническо дело“,до заглавието на вестника,незнаен пощальон е написал цифрата 90-вероятният адрес на получателя и това е поредният къс от мозайката, наслагват се и други подробности:взрив като намереният в гюма,се използва при пътно-строителни работи в Бургаско. Сходни детонатори има и в местната фирма “Върли бряг“.След седмици денонощна работа,със зашифровани проверки,експертизи и “пресявания“ на абонатите за вестник “Работническо дело“ липсващото звено във веригата Асеновград-Пловдив-Бургас е намерено.

В Бургас в жилищен комплекс “Изгрев“, блок 58, апартамент 90 живее Елин Демирев Маджаров с предишно турско име Емин Мехмедали Али. Същият е бил задържан след терористичният акт в бургаския супермаркет “Младост“ през 1985 година, но е осъден незнайно защо за валутно престъпление. Маджаров е продавач на сладолед в автогара “Запад“ и ползва същите покривки с инициалите “РСВ“ като намерените до адската машина на плажа в курорта “Дружба“. Бивш сервитьор от елитни бургаски заведения, преквалифицирал се в сладоледаджия Маджаров има роднини в Асеновград, на които неведнъж гостува. Той не криел протурските си настроения и често повтарял, че тази работа със смяната на имената върви на зле и няма да мине без последствия. Оперативните работници и колегите им от следствието са шокирани от следващият факт-Елин Маджаров се оказва бивш агент на Държавна сигурност! Нещо повече, той поддържал връзки с хора от турското консулство в Бургас, пътувал често из Североизточна България, събирал и предавал сведения за лица, изповядващи исляма, които имали желание да се изселят от страната. В двойната си игра Маджаров явно някъде е сгафил, за да стигне до количката за сладолед и после да нанесе ответните си удари. Един преглед на работното му дело в ДС и последвалите графологични експертизи показват,че той е автор на няколко от заплашителните писма до Тодор Живков и Димитър Стоянов в периода 1976-1984 г.

Така се стига до образуваното следствено дело номер 72 от месец април 1987 година и до последвалата спецоперация “Двуличник-87“ по обезвреждането на терористичната група.Установени са връзките на Елин Маджаров с Алцек Чакъров с турското име Аптула Аптула Чакър-моряк в “Океански риболов“ Бургас, а по-късно и със Сава Георгиев от село Череша с бивше турско име Саафет Реджеб Реджеб,строителен техник,помогнал със съвети за направата на първите самоделни устройства.В полезрението на антитерористите попада и Севдалин Алипиев-брат на Маджаров, донесъл отровата за вододайната зона на село Люляково. Оперативните действия по разкриването на атентатите водят до поредният шок-морякът Алцек Чакъров се оказва действащ сътрудник на Държавна сигурност?!Съчетал в едно бомбаджийството и агентурната деятелност, под псевдонимите Аптула, Дениз, Моряка, той работи и за турското разузнаване.

Нататък всичко се решава за броени седмици. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са поставени под непрекъснато наблюдение и оперативен контрол. Засичат се срещите им по заведенията, хората които ги посещават в жилищата им, телефонните разговори, всяко тяхно излизане извън Бургас. При един запой двамата обсъждат подготовката за нов терористичен акт, започва препирня за избора на обекта и Елин Маджаров споменава човека, който трябва да им помогне. В началото на август 1987 година атентаторите тръгват с кола към Айтос, Карнобат, Сливен и търсят по магазините будилник за взривното си устройство.Любимият им будилник “Слава“ намират чак в Созопол и като го купуват отказват предложената им гаранционна карта, в която трябва да попълнят адрес.

През цялото време те са следени от разстояние и така в оперативната мозайка е сложено най-важното, липсващо парче, което безспорно ги сочи като изпълнители на атентатите.На 13 август 1987 г. Елин Маджаров и Алцек Чакъров са задържани при безшумна спецакция и веднага изпратени в София. На 19 август е прибран и съучастникът им Сава Георгиев, който още при първият разпит признава,че в дома му е скрит пакет с взрив, а край родното му село Череша са направили изпитание на първата бомба-самоделка.Започват обиски, събиране на веществени доказателства, издирване на свидетели, очни ставки, следствени експерименти.Задържани са помагачи на терористите-приятелката на Маджаров, Севда Латинова и Милко Вълканов, който им доставя взривни материали от обект на “Пътно строителство“, без да знае за какво ще бъдат използвани.

“Животните на село имат краста и ветеринарът каза да ги мажем с амонит“-тази легенда на Севда Латинова сработва и Милко Вълканов дава колкото му поискат. После се сепва и вместо взривно вещество им пробутва безопасният материал бентонит, оказал се по-късно в онзи зловещ гюм на плажа в “Дружба“.

В следствието се озовава и Никола Демирев от село Болярово, Бургаско, снабдил атентаторите с двайсетина детонатора, огнепроводен шнур, патрони, взрив. Осъжданият за друго престъпление Демирев заявява пред следователите, че е бил заблуден от Маджаров, поискал детонаторите и фитила за прокопаване на кладенец. През следователския кабинет преминава и един офицер, който чрез второ лице дава взривни материали на терористите, без дори да ги познава. Непонесъл мисълта, че дори и неволно е спомогнал за убийството на толкова хора, офицерът се хвърля през прозореца по време на разпит. Умира на място, пред сградата на Главното следствено управление.

Двамата атентатори-бившият и действащият агент на Държавна сигурност са с по-здрави нерви и не чак толкова потресени. За това говорят и десетките протоколи за разпити:

“Въпрос: Маджаров,защо оставихте взривното устройство във вагона за майки с деца?

Отговор: Не съм го избирал специално, в него имаше най-много свободни места.

Въпрос: Вагонът е бил с по-малко заети места, но Бургас е началната гара, до Сливен и по-нататък би могъл да се напълни. Взехте ли предвид тези обстоятелства?

Отговор: Беше ми все едно дали ще се качат или не повече хора. За мен беше важно, че в момента с по-малък риск щях да реализирам замисленото от нас.“

/из разпит на 16 ноември 1987 г./

Такава е “желязната“ логика на терористите и при неуспешния опит за атентат на плажа в курорта “Дружба“. Потвърждават я изнесените факти на едно от съдебните заседания. Отговаря пак Елин Маджаров:

“ – Имаше ли много хора на плажа?

- Имаше,но бяха разредени, може би бяха отишли да обядват, защото ние пристигнахме към 1 ч. на обяд.

- Не допускахте ли,че хората ще се върнат,след като обядват, пак на плажа?

- Не сме обсъждали. Гледахме по-скоро да оставим взривното устройство и да се приберем.

- След като разбрахте, че във вагона са загинали доста хора,защо занесохте взривното устройство на плажа?

- Чух,че на закрито дава силно поражение. Нали после разправяха,че във влака щяло да стане много лошо,ако е гръмнало в тунел. На открито силата е по-малка. Искахме да се гърми само за паника, да се види и чуе от повече хора, да направи впечатление на туристите,та да знаят и в чужбина, не само в България“.

Не по-малко откровен,смразяващо точен в отговорите си е и Алцек Чакъров, който се признава за виновен и е готов да направи пълни самопризнания:

“През деня, не мога да си спомня в колко часа,от Бургас с моята кола с Елин отидохме до “Дружба“, Варна. С Елин не се бяхме разбрали къде точно щяхме да поставим взривното устройство, но това щеше задължително да бъде място, на което има много хора,за да предизвика жертви, това ни беше целта с тези взривни устройства и при двата случая.“

Третият участник в терористичната група, строителният техник Сава Георгиев, по време на съдебните заседания уплашен отрича дадените показания в следствието, развива нова версия, прехвърля отговорността за атентатите върху другите двама:

„- Казахте ли на Елин Маджаров и Алцек Чакъров, че това взривно устройство може да направи големи поражения,да убие хора?

- Те от мен по-добре знаят. Сега се правят на вода ненапита.

- По-спокойно. Не Ви питам дали те са знаели, а дали вие им казахте? Показахте ли на Алцек схемата на закъснителното устройство?

- Да. Той от мен по-добре разбра.

- И какво правихте Вие, докато те изработваха взривното устройство в дома на Елин?(двамата “конструктори майсторят адската машина не къде да е, а в детската стая).

- Гледах едно списание, което ми дадоха, Алцек направи всичко. Аз само свързах батериите и крушката светна.

- А те казаха ли Ви къде ще оставят взривните устройства?

- Абсолютно нищо не ми казаха. Много лесно щях да се справя, ако знаех.

- Как?

- Щях да ги заплаша,че ще ги обадя на властта.“

/из съдебно заседание на 6 април 1988 г./ 

Вицове, март 2015 г.

Балканът пази своите тайни...

СмЕх

Вчера толкова жени с цветя по улицата! Ако не беше 8 март, щях да си помисля, че нещо се е случило с Бойко Борисов...

***

Една баба решила да си купува бански. Отишла в мола, взела едни бикини и влязла в пробната да ги мери.

След като се позабавила вътре, учтивият консултант се приближил до пробната и попитал:

- Какво става, да ви донеса ли горнището?

- Аааа, нема нужда, чедо, то всичко се събра у долнището.

***

Съобщение по градското радио в Тел-Авив: - Уважаеми жители и гости на града, от градския зоопарк е избягал енот. Моля, всички, които са го видели незабавно да платят на касата на зоопарка 10 шекела.

***

Бях днес на събеседване във фирма. Мениджър човешки ресурси ми даде нотбук и ми каза:

- Опитайте се да ми го продадете. Аз взех нотбука, излязох с него от стаята, а след това и от сградата. След няколко минути, когато бях на две пресечки от сградата, телефонът ми иззвъня и мениджърът започна истерично да крещи:

- Веднага върни моят нотбук обратно! Спокойно отговорих: - Петстотин лева и е ваш.

***

В чата:

- Как изглеждаш?

- Представи си принц на бял кон ... Представи ли си го?

- Да!

- А сега махни принца!

"Шпигел": Главнокомандващият силите на НАТО в Европа изнервя властите в Берлин

Генерал Брийдлав

Главнокомандващият силите на НАТО в Европа, американският генерал Филип Брийдлав, преувеличава военната намеса на Русия в Източна Украйна и често влиза в ролята на подстрекател. Това е опасна пропагнда. В Германия вече се питат дали това не е опит да се провалят усилията на канцлерката Ангела Меркел за намиране на дипломатическо решение на кризата в Украйна.

Това пише в най-новия си брой сп. “Шпигел”, като констатира: “Обама подкрепя курса на Меркел по отношение на украинската криза, а хардлайнерите във Вашингтон подклаждат конфликта с Москва. Преди всичко това е главнокомандващият силите на НАТО в Европа. Берлин е разгневен.”

Изданието посочва също, че дори се наложило германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер да разговаря по “случая Брийдлав” с генералния скеретар на пакта Йенс Столтенберг.

Дипломат номер 1 на ФРГ потвърждава написаното: “Истината е, че на два пъти се обадих в НАТО, когато ставаше въпрос за разминаване на нашата информация с тази на отбранителния съюз и на САЩ. Никой не желае да се развихрят спорове между нас.”

По информация на “Шпигел” германското правителство е било изненадано и дори стъписано от предупрежденията на ген. Брийдлав, направени в края на февруари т. г. във Вашингтон. Тогава той говори за крайно влошаване на обстановката в Украйна. Същевременно заплахата от ескалация, идваща от Русия, все повече нараствала.

Точно по това време германските власти и външното разузнаване БНД са разполагали с информация, че примирието в Донбас е крехко, но то все пак се спазва.

“Калъпът винаги е един и същ. От месеци ген. Брийдлав говори открито за руска активност в Източна Украйна – придвижване на войски към границата, вкарване на тежки оръжия, някакви си колони руски танкове. И винаги статистиката на Брийдлав е с доста завишени цифри в сравнение с тази на други натовски партньори. Неговите твърдения са добре дошли за хардлайнерите в американския Конгрес и в самата НАТО”, жигосва “Шпигел”.

Подобно поведение силно тревожело правителството в Берлин, в канцлерството вече говорели за “опасна пропаганда”.

Не само оспорваният главнокомандващ силите на НАТО в Европа внасял объркване. Имало и доста други “актьори смутители” в търсенето на дипломатическо решаване на кризата в Украйна. Преди всичко това била Виктория Нюланд, шефката на дирекция “Европа” в щатското външно министерство – Държавиня департамент. Нейната цел била ясна – щатски оръжейни доставки за Киев. Нюланд и компания знаели много добре, че зад тях твърдо стоят опозиционните републиканци, но и доста влиятелни политици от лагера на демократите на президента Барак Обама.

На фона на всичко това Обама изглеждал самотник. Той застанал зад позицията на Меркел в търсенето на дипломатическо решение на конфликта в Украйна. В същото време обаче не се противопоставял на определени кръгове, които подклаждат напрежението спрямо Русия и настояват за оръжейни доставки за Украйна.

“Поведението на Брийдлав е съгласувано с Белия дом и с Пентагона, твърдят във Вашингтон. На генерала му била вменена ролята на “супер ястреб”, който трябва да упражни натиск върху сдържаните трансатлантически партньори. В случая политическата дейност на убеждаването и военната пропаганда вървят ръка за ръка. От месеци в канцлерстовто клатят глава, когато НАТО под ръководството на Брийдлав публично оповестява за придвижване на руска войска и танкове. Нито експертите по Русия, нито анализаторите на разузнаването БНД се съмняват в това, че Москва подкрепя руските сепаратисти военно. Това, което безпокои Берлин, е начинът, по който Брийдлав взима публично становище. Отчасти с погрешни твърдения или чрез пресилени констатации”, посочва “Шпигел”.

Имало и куп други примери в тази посока, изданието посочва един от тях. Когато преди близо три седмици се е провеждала срещата на високо равнище в Минск с участието на Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Владимир Путин и Петро Порошенко, украински военен източник , както и американски генерал съобщили, че в нощта на дипломатическия маратон 50 руски танка и ракетни системи са пресекли границата и са се насочили към Луганск. Берлин незабавно е наредил на разузнаването си да даде становище по изнесеното. От БНД отговорили, че на техни сателитни снимки се виждат само няколко бронетранспортьора.

Самият ген. Брийдлав често изпадал в противоречия. В интервю за германския в. “Франкфуртер алгемайне”, публикувано на 18 ноември м. г., той бил категоричен, че “има редовна руска войска в Източна Украйна”. Само ден по-късно за сп. “Щерн” казал, че не ставало въпрос за военни подразделения, а за “експерти, обучаващи сепаратистите”. Като цифра Брийдлав първо посочил между 250 и 300 души, после между 300 и 500, накрая от НАТО заговорили за 1000 души.

“На 12 ноември м. г. при посещението си в София Брийдлав заяви, че през последните дни руски военни колони, предимно танкове, артилерия, противовъздушни системи и бойни отряди са навлезли в Украйна. Това потвърдили и наблюдатели на ОССЕ. Наблюдателите обаче тогава съобщиха, че са засекли само военни конвои на територията на Източна Украйна. Изобщо не ставаше дума за навлезли от Русия бойни подразделения”, припомня “Шпигел”.

Преди публикацията журналисти от списанието са потърсили Брийдлав, като са му предоставили своите констатации и са го уведомили за разработката си. Генералът отговорил писмено: “Заставам зад публичните си изявления, които направих по време на украинската криза. Нормално е не всеки да е съгласен с моите преценки.”

Стратегията на НАТО била да получава точна и навременна информация по актуални събития.

“Като съюз, който се основава на фундаменталните ценности свобода и демокрация, нашият отговор на пропагандата не може да бъде още повече пропаганда. Единственият ни отговор е истината”, врича се генералът.

“Във федералното правителство се опасяват, че изявленията на Брийдлав са в ущърб на Запада. В никакъв случай не бивало на руската пропаганда да се отговаря със собствена пропаганда, а с аргументите, каквито има единствено една правова държава. При това прави впечатление, че Брийдлав прави публични изявления в моменти, когато при трудни мирни преговори се прави крачка напред. Германия трява да може да разчита на подкрепата на съюзниците в усилията й за мирни решения”, пише “Шпигел”, позовавайки се на правителствени кръгове в Берлин.

Явор Дачков: Назначението на Румяна Бъчварова е нелепо!

Назначението на Румяна Бъчварова е нелепо и абсурдно. Това заяви в предаването

„Оригиналът“ по TV7 журналистът Явор Дачков. По думите му в една нормална държава не може силовото министерство да се повери на човек без никакъв опит. А у нас освен всичко друго криминалният сектор и корупцията са много силни.

Що се касае до театралната визия на ситуацията – Борисов е проявил много силен политически инстинкт – кандидатурата на Бъчварова удовлетворява и двата лагера и едновременно с това поддържа статуквото.

По думите на Дачков по-честно е било Борисов сам да поеме министерството на вътрешните работи. И без това той призна, че сам разбира най-много. Освен това през последните 15-ина години МВР е под неговия контрол, допълни журналистът.

Това назначение би трябвало да извади две теми на преден план около г-жа Бъчварова. Нейна сътрудничка беше арестувана от ДАНС за трафик на деца. Дали е било по погрешка, или друго – не се разбра, но това е факт. Румяна Бъчварова направи и гаф, като заведе за ръка Мирослав Боршош в БНТ, който направи злополучен сериал.

Бъчварова трябва да знае, че не е достатъчно да държиш стил, да стоиш добре на екран и да говориш балансирано.

Безплатна автомивка! Видео

Пестелив „бакшиш“ почти 5 минути стоя под вълнолома на Mорската гара във Варна да си мие безплатно колата от разпръскващите се вълни. С включени чистачки изчака да си лъсне таксиметровият автомобил и чак тогава тръгна да вози клиенти.

ВИДЕО "ТАРАЛЕЖ"

НАТО е във Варна

СН. "Таралеж": Корабите от Италия и Турция във
варненското пристанище

Втората постоянна военноморска група патрулни кораби на НАТО (SNMG 2) акостират във Варна.

Групата е в състав: FGS SPESSART (Германия/, TCG TURGUTREIS /Турция/,  ITS ALISEO (Италия), HMCS FREDERICTON /Канада/.

Флагманът на групата американският“ USS VICKSBURG“ не успява да акостира заради огромни вълни вече втори ден на варненското пристанище.

СН. "Таралеж": Немският кораб FGS SPESSART

В съвместното учение от типа PASSEX, което ще се проведе на 9 март,  от българска страна  ще участва фрегатата „Дръзки" от състава на Военноморска база - ВМС.

В рамките на посещението, на 8 март военни моряци от Втората постоянна военноморска

група патрулни кораби на НАТО и от българските ВМС ще посетят Дома за деца, лишени от родителски грижи "Княгиня Надежда" с подаръци за децата.

СН. "Таралеж": Натовските войници тръгват на
разходка из Варна

НАТО разполага с два вида сили за незабавен отговор:  Първа и Втора постоянни морски групи на НАТО (SNMG1 и SNMG2) и Първа и Втора постоянни противоминни корабни групи на НАТО (SNMCMG1 и SNMCMG2).

Съставът на силите за незабавен отговор варира, тъй като единиците военноморска техника се предоставят от допринасящите държави-членки на НАТО на ротационен принцип. 

На същия принцип се поема и командването на силите. Държавите, които по правило

допринасят към групата, са Германия, Гърция, Холандия, Испания, Турция, Великобритания и САЩ. През годините и други държави, които не членуват в Алианса, също са имали своя принос.

Орешарски не подслушвал протестиращите, те сами донасяли

"Задкулисие беше термин, ползван с политическа насоченост. Днес виждаме по-голямо задулисие. Тези, които въведоха термина задкулисие, сега го практикуват в много голяма степен."

Това заяви бившият премиер Пламен Орешарски в първото си пространно телевизионно интервю от подаването на оставката на кабинета му досега - пред БНТ. Според Орешарски издигането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС било компромис въпреки скептичното му отношение, неговото управление е вдигнало страната на крака, а тегленето на дълг до 16 млрд. лв. е правилно, но не и в такива размери.

"Доста повече бяха ясни нещата тогава отколкото днес - когато виждаме, че партиите на единия ден правят една заявка, а на следващия гласуват по обратен начин. Задкулисие беше термин, ползван с политическа насоченост. Днес виждаме по-голямо задулисие", посочи Орешарски, визирайки начина, по който депутатите от ДПС и АБВ изненадващо гласуваха "за" външния дълг.

"По ирония на съдбата най-големите критици на тройната коалиция, сега бяха принудени да направят четворна и то с министри от тройната коалиция", хвърли още един камък в градината на кабинета "Борисов" Орешарски.

Що се отнася до самооценката за мандата му, експремиерът посочи обобщаващо:

"Струва ми се, че успяхме да установим нов стил на управление - стил на толерантност. И сега ми се струва, че го виждам - стил на приемственост".

Орешарски отново не отговори на пословичния вече въпрос #Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Каза само, че това е било решение на управляващите партии БСП и ДПС.

"Имах скептично отношение, но го приех като компромис", бе лаконичен бившият стопанин на "Дондуков" 1.

Той "хвърли бомба" като каза, че не е имало никаква нужда службите да подслушват протестиращи срещу управлението му, защото самите протестиращи "донасяли" информация. Изкаването си Орешарски направи на въпрос за т.нар. разработка "Червеи".

""Червеи" на мен не ми говори нищо. Не знам на кой му говори нещо. Информираха ме, че това е разработка на "Вътрешна сигурност" в МВР и са взети надлежно разрешенията. През ума не ми е минало, въпреки опитите за политическа спекулация, че е разработка за подслушване. Нямаше за какво да ги подслушваме. Една част от тях (протестиращите) донасяха информация", посочи Орешарски.

За разработката, той косвено обвини сегашното управление.

"Вътрешният министър (в оставка - Веселин Вучков) ми се струваше доста политически ентусиазиран, а политическият ентусиазъм не свършва добре. Той беше в основата на това да се говори за "Червеи" като за подслушване на протестиращи", заяви Орешарски.

По повод коментарите на Бойко Борисов, че шефът на ДАНС (вече бивш) Владимир Писанчев е изпълнявал нарежданията на Орешарски, експремиерът бе категоричен:

"По никакъв начин не съм упражнявал натиск върху шефа на ДАНС. Оставил съм го да работи според професионалните си виждания".

Орешарски обаче не отрече, макар и противоречиво, че е имало политическо влияние върху службите. И по-специално от страна на ДПС:

"Не съм забелязал по-особено влияние на ДПС върху службите. Влияние имаше, разбира се, и на двете партии, които подкрепяха кабинета (БСП и Движението)."

Връщайки се назад, по повод ДПС, Орешарски, заяви, че е подал оставка в следствие на липсата на парламентарна подкрепа. Заявка, която даваше още докато беше на власт.

"Един премиер винаги е функция на парламентарната подкрепа. Още в мандата виждах нарастващо напрежение между БСП и ДПС. Така че се стигна до обективния извод. Питаха ме кога ще подам оставка, казах - когато липсва парламентартна подкрепа. След евроизборите имаше скърцане между партньорите", посочи бившият премиер.

По отношение на кризата с КТБ, каза: "беше изненадващо". По думите му банката се равивала добре поне наглед, но когато видял одита, станало ясно, че кредитният й портфейл е бил лош и е било въпрос на време на се срине. Според Орешарски обаче КТБ е можело да бъде спасена, но политическите сили се стягали за избори и умишлено я оставили да фалира.

"Каквото лошо имаше да стане, стана", отсече бившият министър-председател. Но и не пропусна да спомене: "Истинският разцвет на банката беше 2009-2013 г. Всички си спомняме какъв беше този период (мандатът на кабинета "Борисов" I)."

Като финансист Орешарски бе помолен да коментира и взетия дълг до 16 млрд. лв.

"Този заем е презастраховка, прекалено голям е. По-малка сума би свършила работа. Критиците би трябвало да протестират малко по-усърдно за тези 16 милиарда. А те мълчат. Дълг се рефинансира с дълг, така е. Въпросът обаче е в размерите. Не пледирам да не се взима дълг, защото излизат падежи. Но 16 милиарда е много. Парламентът подписа чек на кабинета без много да гледа числата. Ивайло Калфин, ако беше надникнал още повече в цифрите, можеше още 2 милиарда да спести", смята Орешарски.

Иначе за своето управление първоначално каза:

"Никак не ми се иска да се връщам към 2013 г."

Но после направи ретроспекция, според собствените си виждания:

"Поехме мандата в сложна политическа и икономическа обстановка - на стангация, отчаяние, политическо противопоставяне. Затова първите ни стъпки бяха стабилизацонни. Бяхме свидетели и на остър бежански натиск, това беше допълнително изпитание и се справихме за няколко месеца. Еврофондовете също бяха предизвикателство."

Според него е било съвсем реалистично в един мандат да се разкрият 250 000 нови работни места, "една от най-амбициозните задачи" в управленската му програма.

"Ще припомня, че за една година бяха разкрити 50 000 нови работни меса. Струва ми се, че ако бяхме продължили мандата, щяхме да се доближим до заявената цифра", каза Орешарски.

Той изрази съжаление за заявката на Русия, че спира проекта "Южен поток" за България. По отношение на договора с американската "Уестингхаус", която иска да прави седмия реактор в АЕЦ "Козлодуй", бившият премиер посочи, че кабинетът му е постъпил коректно като е оставил на следващото правителство да вземе окончателното решение.

На тази дата: 8 март празнуваме ден на жената. Честит празник, дами!

Клара Цеткин и Роза Люксембург през 1910 г.

Започнал само като политическо събитие на социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях — нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според много българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на ХХ век, която поражда протести за подобряване условията на труд. Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк. Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, също през март, тези жени създават своя първи работнически синдикат. Съществуват обаче мнения, че този факт не е потвърден, а е бил измислен през 1955 г. вероятно с мотива празникът да се смята за част от комунистическата идеология.

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване. На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион души в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

На Запад Международният ден на жената се отбелязва през 10-те и 20-те години на миналия век, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм чак през 60-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, участничките във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва също препоръчват Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз - Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Република Македония и Монголия.

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване. Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.

В съвремието ни у нас празникът се отбелязва по станалия вече традиционен начин – мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, колежки и т.н. Малките деца изработват картички за мама и подаряват цветя на учителките си.

Вицове, март 2015 г.

Сър Нилс Олаф талисман на норвежката гвардия...

СмЕх

От прокуратурата са разбрали кой е поръчал убийството на Бареков......учителката му по английски.

***

Пътува двойка в автобус. Тя: - Скъпи, боли ме ръката! Той я целунал: - А сега? - Сега не боли. Ох, вратът ме боли! Той го целунал: - А сега? - Сега не боли... Зад тях стои дядо: - Момче, хемороиди лекуваш...

***

Свидетели на Йехова позвънили на звънеца на пиян преподавател по философия. След половин час разговор по домофона приели исляма и дружно се запътили да се обрязват.

***

Служител в зоопарка стои пред отворената уста на огромен крокодил и наднича вътре.

- Какво му е? - пита приближилият се посетител.

- Още не зная. Докторът не излиза оттам вече половин час!

***

Влиза мъж в аптеката и пита:

- Извинете имате ли ТРИБЕСТАН?

- Да - отговорила аптекарката - ще вдигаш самолета ли?

- Не, само ще се возя!