сряда, 22 април 2015 г.

Разказът на Хаким Бело: Аз бях бежанец в Лампедуза

Момчето до мен се свлече на пода и за момент не знаех дали е припаднало или е умряло – тогава видях, че си криеше очите, за да не вижда повече вълните. Бременна жена повърна и започна да пищи. На долната палуба хората крещяха, че се задушават. Тогава тези, на които беше корабът, слязоха долу и започнаха да ги бият. Докато зърнахме спасителния хеликоптер – два дни след като отплавахме от Либия с 250 души на борда, някои вече бяха мъртви. Захвърлени в морето и отнесени от вълните. Други се бяха задушили в тъмнината долу.

Много ми е трудно да си спомням за това, дори и почти четири години след като платих на трафикант да ме измъкне от Либия, но е важно хората да научат какво се случва с нас и защо.

Аз съм един от няколкостотин хиляди хора, които от началото на Арабската пролет през 2011 година, пристигнахме в Европа през Средиземно море. Това е най-смъртоносната граница в света.

Всички ние имаме различни причини, за да тръгнем: някои се надяват да намерят по-добър живот в Европа, други просто искат да избягат от местата, където се води война. Но всеки чувства, че това е единствената му възможност. Скоро след това разбираме, че най-големият проблем са вълните.

Аз съм от Нигерия, после живях в Либия пет години преди да избухне войната. Добре живеех: работех като шивач, изкарвах достатъчно, за да изпращам пари на близките си. Но след като започнаха сраженията, хората като нас – чернокожите – се превърнахме в най-застрашените. Всички младежи бяха въоръжени и знаеха, че ако ни ограбят, в домовете ни ще открият пари.

Ако излезеш навън за храна, веднага ще те спре някоя банда да те пита дали ги подкрепяш. Може да са бунтовници, може да са от правителството. Няма как да знаеш.

Не можех да се върна обратно в Нигерия – пътят на юг бе блокиран. Срещнах едни хора в Триполи, които ме увериха, че могат да ме закарат до Италия. Заведоха ни до брега извън града, където имаше лагер от стотици хора – всички чакаха да се качат на кораба.

Някои бяха от Сирия, Алжир или Египет. Но повечето бяхме от Западна или Източна Африка. Повечето бяхме мъже, но имаше също жени, цели семейства, малки деца.

Няма фиксирани цени: зависи какви контакти имаш и колко си отчаян. Аз платих 400 динара (по това време около 370 евро), колкото бяха доходите ми за седмица. Трафикантите се бяха снабдили със стари рибарски кораби – някои бяха направо грохнали и не ставаха за нищо – поставили им нови двигатели и ги дали на свои познати. „Капитанът“ може дори да не знае маршрута за Италия. Може дори никога преди да не е управлявал кораб.

Когато корабът отплава, се притеснявахме да не би двигателите да откажат. Скоро обаче разбрахме, че най-големият проблем са вълните. Корабът не бе пригоден за такова плаване и се накланяше силно всеки път, когато ни удареше голяма вълна.

Единственото, което можеше да направя, бе да си кажа молитвата. Вече се чувствах умрял. Това беше през 2011 година, но днес много повече хора чакат на брега в Либия да им дойде редът.

Когато за първи път чух, че британските политици не подкрепят спасителна операция в Средиземно море, си помислих, че това е някоя крайнодясна партия. Не разбрах, че това е позиция на правителството. Това е ужасно решение.

Цяла Европа има отговорността да спаси хората от удавяне. Отчасти и техните действия в Африка са причина хората да искат да напускат домовете си. Италия прави толкова много, за да спаси бежанците и заслужава да бъде подкрепена. Държави като Великобритания, Франция, Белгия и Германия си мислят, че са много далеч и не е тяхна работа, но всички те участваха в колонизирането на Африка. НАТО взе участие във войната в Либия. Те всички са част от проблема.

Важно е да се знае, че нашето пътуване не приключва с достигането до брега. След като хеликоптерът откри нашия кораб, бяхме откарани с италиански кораб до Лампедуза, където бяхме заключени в приемен център, приличащ на затвор. После аз бях изпратен в малък град в Южна Италия и за щастие си намерих работа като шивач на палатки. Заплащането обаче беше толкова ниско, че не можех да се издържам. Италия е в криза и милиони от собствените й жители също заминаха, за да търсят работа в Северна Европа. Реших и аз да направя същото.

Заминах за Берлин. Предлагаха ми работа, но не можех да започна, защото не притежавах необходимите документи. Регламентът от Дъблин казва, че бежанците трябва да останат в страната, в която първо са пристигнали. Свърших парите и се озовах на улицата – в лагер, където бежанците се бореха за правото да живеят и работят в Германия.

Лагерът е политическо място и ме накара да си задавам въпроси. Как така моят живот тук е по-лош, отколкото под диктатурата на Муамар Кадафи? Вярвам в демокрацията, но в Европа изглежда има демокрация за едни, но не и за други. В Германия наричаме себе си „групата Лампедуза“.

Все пак ми провървя. В Берлин срещнах моята приятелка и сега имаме малко момченце. Той е на три месеца. Когато го погледна, си мисля как искам той да живее в по-добър свят и да не му се налага да се сблъсква с това, което аз преживях. Когато тръгвах от Триполи, нямах никаква идея колко опасно ще бъде. Преди това само веднъж се бях качвал на кораб. Дори не мога да плувам.
Разказът на Хаким Бело е публикуван в The Guardian.

Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ!

Вчера министър Вежди Рашидов щедро хвърли 50 лв. в тв студио на недоволният хорист от
„Йоан Кукузел”. В неподражаемия си стил Рашидов пита : Има ли значение цената (парите) за един творец?

Отговорът не закъсня! В социалната мрежа се появиха документи от които се вижда, че творецът Вежди Рашидов си е взел милионите от КТБ.

Две цесии – за 660 хил. лв. и за 991 хил. евро. При това не с кого да е, а с фирма от кръга на обявявания периодично за глава на „енергийната мафия“ Богомил Манчев.

А иначе, дай Боже всеки скулптор у нас да може да се похвали с такава финансова измеримост на успехите си. Само че ако попитате самия Вежди в кой музей, в коя галерия, в коя колекция има негови творби, няма да му е много лесно да каже. Е, като изключим някои забравени етажерки на Мултигруп и в кашоните с наследството на Иво Карамански.

На тази дата: 22.4.1945 г. Адолф Хитлер признава поражението и обявява, че самоубийството е единственият изход

1945 г. след като научава, че съветските войски са превзели Еберсвалд без бой, Адолф Хитлер признава поражението във своя подземен бункер и обявява, че самоубийството е единственият изход. Безнадеждно губейки войната, Хитлер премества щаба си в Берлин. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни.

Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение - въпреки че е само на 56 години, той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече.

С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат. Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи). Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света жертвайки се във „Вагнеров стил”. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот.

Остава да свърши още само две неща. В ранните часове на 29 април 1945 г. той се оженва за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата им са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.

Вицове, април 2015 г.

СмЕх


Петка влетява при Чапаев:
- Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота!
Чапай става, закопчава си панталона и казва:
- Петка, махни веднага тази коза от дивана!

***

Криминална хроника: Снощи на околовръстното шосе е имало сблъсък на проститутки с катаджии. Инцидентът е предизвикан от спор за най-добрите места край пътя.

***

Съобщение:
бТВ спира излъчването на турски сериали и започва да предава мачове от висшата лига. Днес : Фенербахче – Галатасарай

***

- Наскоро се ожених. За жаба. Ей така,ударих я в земята - и се превърна в момиче!
- Блондинка?
- Аха!
- Красива?
- О..,да!
- Умна?
- Как да ти кажа? ...Сигурно нещо силно съм я ударил...

***

Интервю за работа:
- Е, как сте с чуждите езици?
- Идеално, освен българския, всички други езици са ми чужди

Апартаменти от строителя ТУК

вторник, 21 април 2015 г.

Кметът на Пазарджик с нова спретната къщурка

„Сега, факт е и аз не се крия, че имам имот и селска къща в Паталеница. На мое име. Нали, защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”.

Това каза за новото си имение с басейн, фитнес, джакузи, изкуствена река и къща за гости кметът на Пазарджик Тодор Попов.

Борисов II по-добър от Борисов I

Управлението на Бойко Борисов по време на втория му премиерски мандат е по-добро в сравнение с първия между 2009 и 2013 година. Такава е оценката на 36% от българските избиратели, показва национално представително проучване на Exacta Research Group, проведено между 1 и 9 април. По домовете си са интервюирани 1000 души в 88 населени места.
Одобрението за работата на правителството е устойчива – 31% през март и 32% през април. Неодобрението също остава устойчиво по-високо от одобрението – 54%. Личният рейтинг на премиера Бойко Борисов е 44%, почти колкото и неодобрението - 45%.

На върха на рейтингите и в това изследване няма изненади:

Лиляна Павлова – 53%

Петър Москов – 49%

Ивайло Калфин – 43%

Най-одобряваният български политик остава кметицата на София Йорданка Фандъкова с 64%. Толкова е и неодобрението към президента Росен Плевнелиев – 63%, който е харесван от три пъти по-малко хора – 22%.

Ако изборите бяха днес, в Народното събрание ще попаднат същите партии с едно изключение - „България без цензура“.

Ст(р)ой, та гледай!

С "покана" за съд завърши дебатът по Нова тв между икономиста Владимир Каролев и еколога Тома Белев. Ядосан на природозащитника заради публикувани шаржове с него на стената му във фейсбук, Каролев заяви, че ще го даде на съд, ако не ги махне от мрежата.

"Цялата история стартира с една лъжа на един господин, който години е бил съдържател на къмпинг „Юг", които бяха опровергани веднага. Първо каза, че няма разрешение за строеж - оказа се, че има. После - че се строи върху дюни. Как за един ден се разбира дали там има дюни или няма - аз не мога да разбера", коментира още Каролев, който е съветник на министъра на икономиката Божидар Лукарски. И добави: "Ако се окаже, че там има дюни, държавата да се намеси".

"Въпросът е как общината е издала разрешително за строеж", коментира Тома Белев от от Асоциацията на парковете в България.

Според него спор дали това са дюни или не, няма. Дюните като образувание се характеризират с растителност, посочи той и напомни становището на учените от Ботаническата градина към БАН.

"Говорят се масово лъжи", категоричен бе Каролев и посочи една от тях -  че в стометрова зона на плажа никой не можело да строи. "Първо, не се мери от морето, а от края на дюните. И второ - в тази зона абсолютно не е вярно, че има забрана за строеж. Там законът казва, че може двуетажна вила да се построи", заяви той.

Имало достатъчно място за строежи и това можело да се види във Google Maps и Google View.

Пясъчни дюни на това място няма, смята докторът по почвознание Денко Мошев. Според БАН обаче по-голямата част от терена са дюни.

"Аз не мога да разбера как са се образували дюни", добави Мошев.

Зоната била урбанизирана и къмпингът построен върху масивни скали.

Инвеститорите на започнатия строеж на бунгала на плажа настояват, че спазват екологичните закони. Те отново поставиха въпроса за дивото къмпингуване, което за тях представлява много по-голям проблем, отколкото две бунгала.

Църквата награждава Борисов с най-високото църковно отличие

През март Светият синод оповести решението си да отличи министър-председателя с най-високото църковно отличие - ордена "Св. цар Борис Покръстител" - първа степен, но мотиви за това не бяха обявени. 

Никой от представителите на висшия клир не е коментирал до момента с какво Борисов заслужава ордена, сред чийто носители са руският президент Владимир Путин, бившият държавен глава Георги Първанов и бившият премиер Симеон Сакскобургготски. За Сакскобургготски се отбелязва ролята му за преодоляване на църковния разкол.

"Високото отличие ще бъде връчено на премиера на 2 май, деня, в който църквата чества св. цар Борис Покръстител, по време на тържествата по повод 1145-годишнината от основаването на самостойна Българска православна църква (4 март 870 г.)", се посочва в съобщението.

Рашидов: Някакъв хорист не ме интересува

Министърът на културата Вежди Рашидов изпадна в ярост, когато водещият на сутрешния блок на bTV му предложи да изслуша хориста от „Йоан Кукузел”, който в последните дни в медиите протестира срещу липсата на хонорар за изпълнение в Париж. Рашидов категорично отказа да го слуша и се възмути от начина, по който се измества вниманието от изложбата на България в Лувъра към незначително проблеми.

С гаменски тон Рашидов каза:
„Ще му дадем 100 лв. да се успокои”.  „Като не иска – напуска хора и отива в хор „Гусла”. Айде аз ще му дам от моя джоб 50 лв. Падението е тотално!”.

Рашидов изтъкна, че на всички от хора им е осигурен билет и командировъчни. „И аз с 35 евро на ден пътувах”, обясни той. „Толкова пари има държава”, добави той.

По отношение на журналистите, отразявали изложбата, министърът обясни, че това са хора, които още от 2012 година следят активно преговорите между България и Франция. Той изтъкна, че изложбата на тракийското злато е едно изключително постижение за българската култура, заслуга за което имат мнозина. И не бива това да се разводнява с твърдения, че не била добра рекламата и т.н.

„Разбрах че се е оженил – жив и здрав”, каза той по адрес на недоволния хорист Георги Петров. Когато, обаче, чу, че Петров иска да говори с него в ефир, Рашидов побесня. „Не искам да говоря с него. Какво право на отговор?
Не искам да говоря с него. Какво право на отговор? Ако искате, си го водете и си правете колкото искате пиар. Аз говоря с ръководителя на хора. Някакъв хорист не ме интересува”, каза гневно той.

Включени ли са тайно съкровища на Васил Божков в изложбата ни в Лувъра?

Включени ли са тайно предмети от личната колекция на Васил Божков в изложбата на тракийските съкровища в Лувъра? Този въпрос обикаля социалните мрежи и предизвиква разгорещени дискусии. Експозицията „Епопея на тракийските царе“, открита на 15 април в Париж, е съставена от антики, собственост изцяло на държавата. Събрани са от 17 български музея – избрани са артефакти от Панагюрското съкровище, Боровското, Летнишкото, Голямата Косматка, Могиланската могила, Дуванли, Калояново-Чернозем, Маломирово-Златиница, Стрелча, Мъглиж, Сборяново и др.

Предмети от частните колекции у нас кураторите отказаха да включат в изложбата, което предизвика гнева на някои от притежателите им.

„Защо лишаваме зрителите от артефакти без аналог в България, а и в Европа? Кое е по-добре за авторитета ни – да се ограничаваме с ценности от фондовете на държавни музеи или да представим тракийското изкуство и култура с най-високите им постижения? Да се поставят подобни ограничения, е дълбоко недемократично – казва Димитър Иванов, председател на фондация „Арете-Фол“. – Нашите колекции са лицензирани от Министерството на културата, всичките ни експонати имат паспорти. През последните години сме участвали в множество гостуващи изложби – в националните ни музеи и зад граница.“

Кирил Хрискосков – председател на фондация „Тракия“, която се грижи за колекцията на Васил Божков, заяви в интервю в края на 2014 г. , че нарочно не са включени в изложбата в Лувъра:

„Всичко в колекцията „Васил Божков” е регистрирано, публикувано в каталози и многократно представяно пред публика, включително в Европа. Първата изложба с предмети наредихме в Европейския парламент в Брюксел. След това бяхме поканени да участваме в международна изложба във Ландесмузеум в Бон, на която десет от най-големи музеи в света представиха паметници от гръцката и римска древност. През 2009 г. направихме забележителна проява в музей Востока в Москва, съпроводена с научна конференция. Централните руски телевизии и вестници отразиха събитието. Последно се включихме в голяма международна изложба в Кремъл. Участвахме с над 100 предмета. Ефектът беше изумителен.“

Последва позиция на директора на Лувъра д-р Жан-Люк Мартинез – един от кураторите на експозицията. Той заяви, че както техният, така и останалите държавни музеи във Франция не работят с частни колекции.

Неофициално обаче са били включени в изложбата предмети, които не са притежание на държавата – това е едната хипотеза, която се лансира в социалните мрежи. Друга твърди, че един от златните царски венци е подменен с един от колекцията на Васил Божков, за когото било важно просто от суета да види своя антика в най-прочутия световен музей, дори ако не види името си под предмета.