На тази дата: 4.5.1626 г. Индианци продават остров Манхатън на холандци за 60 гулдена

1626 г. остров Манхатън е продаден от индианците на холандските заселници в Америка. Според популярната легенда целият остров впоследствие е закупен от местните индиански племена срещу шепа дрънкулки. По-късно колонията преминава в ръцете на Англия и получава името Ню Йорк в чест на новия крал Джеймс, който е дук на Йорк. След американската революция Ню Йорк става за кратко столица на САЩ.

Когато холандските моряци пристигнали в Америка, те поискали да построят град на остров Манхатън, заобиколен от реките Хъдзън и Ист ривър. На острова холандците срещнали една група индианци; платили им за острова 60 гулдена. Много хора оттогава казват, че глупавите индианци се оставили да бъдат измамени от хитрите европейци, защото толкова евтино продали скъп имот.

Индианците всъщност имали съвсем други представи за земята от холандците. За белите хора земята била стока и можело да бъде купувана и продавана; за индианците земята била нещо като морето или въздуха. Можеш да имаш правото да я използваш; но как можеш да притежаваш морето, въздуха или земята? Като отплата за подаръка на холандците индианците оставили чужденците да живеят и работят на острова. Купувачи и продавачи явно са си представяли съвсем различни неща при тази „търговия”. Дори не се знае дали индианците, които взели парите, изобщо са живеели постоянно на Манхатън. Възможно е само да са минавали оттук.

Подобни недоразумения между индианци и европейци се повтаряли непрекъснато. Белите хора смятали, че индианците се отнасят към земята, както те самите. Така пламнали конфликти и битки между два различни народа, които не се разбирали. Белите хора в крайна сметка победили, защото били по-многобройни и имали по-добри оръжия.

През следващия 19 в. огромните вълни емигранти заливат Ню Йорк и допринасят за голямото разширяване на града. През 1898 г. към Манхатън се присъединяват още четири градчета - Куинс, Бронкс, Бруклин и Стейтън айлънд, с което окончателно е оформен облика на бъдещия мегаполис. Днес Манхатън е с население от над 1,7 млн. жители и с обща площ от 87,46 кв.км.

Вицове, май 2015 г.

Добро утро!

СмЕх
 

При положение, че зъболекарите правят кинти от развалени зъби, как да вярвам на паста за зъби, която се препоръчва от 9/10 от зъболекарите...

***

Най - актуалния спорт в момента е РАФТИНГ! Ходиш из МОЛ-а и гледаш рафтовете.

***

Имам навика с цел оптимизация на семейния бюджет, да си записвам всички разходи:

1. Зз транспорт - 3 лв.

2. За вестник - 1 лв.

3. Не помня за какво - 120 лв.

***

Търсенето на втория чорап нещо зацикли... намерих под дивана половинка забравена ракия...

***

- Защо не се опитахте да спасите жена си, когато започна да потъва?

- Ами аз дори не разбрах, че потъва. Тя си крещеше, както обикновено...

***

Всяка сутрин нови вицове

Музей на лайната отвори в Италия

Бурканите са с ценно съдържание - различни екскременти.

Италия е страна с богата култура и история. Музеите там са почти на всяка крачка. От Колизеума в Рим до наклонената кула в Пиза или музеите на Флоренция с творби на най-знаковите имена на Ренесанса - изборът е огромен.

И все пак в едно малко италианско селище се открива нов музей, който ще даде своя специфичен принос в колекцията на древна, средновековна и съвременна култура, която Италия предлага. Той е посветен на нещо, което посетителите биха очаквали в най-добрия случай да видят в тоалетните. Museo della Merda, който, ако държим да сме по-културни, се превежда като музей на екскрементите, е представен като първия музей, посветен на изучаването на този специфичен, но добре познат на всеки от нас продукт. 

Средновековният замък, в който се помещава новият музей.

Основан е от италианския фермер Джанатонио Локатели и отвори врати тази седмица.

Разположен е на приземния етаж на средновековен замък в Кастелбоско, селище близо до град Пиаченца.

Локатели разказва пред "Дейли мейл", че вдъхновението за подобна експозиция дошла от неговата кравеферма, в която се произвеждало сиренето Grana Padano. Както е известно, кравите са доста продуктивни в производството на изпражнения. 2500 глави добитък, които дават 300 тона мляко, отделят огромни количества тор. С течение на времето Джанатонио решил да почете този продукт и неговите исторически употреби като се спре на различните му приложения - като средство за обогатяване на почвата, и като материал за строителство.

"Малко явления са с такъв богат материал и така концептуални като културната история на la merda", се обяснява на сайта на новия музей. Той ще представя различни любопитни и недооценени факти за този важен продукт, който подлежи на различни трансформации и има значение в науката, а несправедливо е смятан за ненужен.

Екскрементен артефакт

Самият Локатели дава пример. Той има завод за преработка на отпадъци, в който торът се

превръща в метан, обогатена почва и дори материали за производство на тухли.

Замъкът и близкото селище в момента се отопляват от електричество, произведено от метана на кравешките изпражнения.

Локатели толкова много се гордее със завода си, че решил да направи и музей по темата. Започнал да събира артефакти, свързани с екскременти от цял свят за новата експозиция.

Те включват буца от фосиризиран екскремент от динозавър, буркани с фекалии, колекция от торни бръмбари.

Има и колекция от произведения на изкуството, вдъхновени от темата. Предвижда се да се прожектират и откъси от филми, които разработват проблема.

Още един въпрос трябва да се изясни. Този интересен музей има потенциала да бъде и пълен с аромати, не съвсем приятни за повечето хора. А наближават и летните месеци. Архитектът на музея обаче уверява бъдещите посетители, че атракцията няма да мирише.

"Неприятната миризма идва от метана, махаш го и няма повече проблеми, обяснява Лука Чипели, който е проектирал рециклиращия завод и има опит в различни подобни проекти. "Мястото ще мирише на свежо и приятно", добавя той.

Първанов проведе среща с "Альоша"

Президентът (2012-2012 г.) Георги Първанов, който е и лидер на АБВ, занесе цветя и венци на паметника на съветския войн "Альоша" в Пловдив, заедно с представители на младежката организация на партията от града.

Младежите изкопаха дупка в подножието на паметника и поставиха в нея своето послание към поколенията „Никой не е забравен и нищо не е забравено". Копие от посланието бе връчено на Първанов.

Политическата акция продължи по-късно и в зала „Съединение“ на Историческия музей в Пловдив, където се проведе младежка кръгла маса, където социалистите са обсъждали темата, че "без Деня на победата, нямаше да отбелязваме 9 май като Ден на Европа".

"Каквито и да са актуалните отношения между страните от Изтока и Запада днес, ние дължим признателност към героите, участници във войната, при която е разгромен хитлерофашизма", каза пред журналисти Първанов.

Още малко за "благочестивом и христолюбивом царе" Симеон II

Малкият цар Симеон II

Публикувам малко от "царските архиви" заради нарастващия скандал с решението на Синода да споменава бившия премиер Симеон Сакскобургготски по време на всяко богослужение като „благоверен цар на българите Симеон".

Георги Димитров издействал издръжка от 18 000 франка за малкия Симеон II, според

историка д-р Боян Захов.

Сталин дал благословията си царското семейство да се пресели в Египет.

Съдбата на царското семейство до референдума през 1946 г. е била непредсказуема. Невръстният цар Симеон ІІ е държавен глава до деня, в който общонародното допитване отхвърля монархията. Станал министър-председател Георги Димитров се среща с регентите и ги успокоява: “И косъм няма да падне от главата на цар Симеон ІІ”. За да каже тези думи, Димитров безусловно е съгласувал всичко със Сталин.

Правителствената охрана пази и двореца Врана. Полагат се грижи нищо да не липсва в бита на царския дом. Обилно е снабдявана и трапезата. Ала царица Йоана е усещала опасността – за това говорят и писмата й до регента с най-голяма власт – комунистът Тодор Павлов. Често се среща с него и му пише писма, в които иска всичко – от свободата, до някои хранителни продукти. Любопитното е, че

марксистът-философ Павлов полага всички грижи,

 за да спаси царското семейство. Той пише до партийните лидери на БКП и настоява за справедливо решение. В писмо от 9 август 1946 г. регентът-комунист информира другарите си от Политбюро за състоянието на царица Йоана: “Външно тя се държи доста стегнато, без да проявява никакви сантименталности, лични пристъпи, но личеше, че е много разтревожена и уплашена от хода на развиващите се събития... Царицата няколкократно, посочвайки ми някои статии и лозунги в пресата ми каза: “Разбирам политическия смисъл на тези статии и лозунги, но дали всички читатели ще се вслушат в думите”Смърт на монархизма” и не ще си направят някои от тях извода “Смърт на монарха”?

Аз решително я успокоих в това отношение и тя замълча, но продължи да гледа уплашено и да свива устни скептически...”

Тревогите на регента са основателни. Радикалните сили в новата власт са настоявали за ликвидиране – нека си спомним

екзекуцията на семейството на руския император Николай ІІ

при сходни обстоятелства. Други са искали да екстрадират царицата-майка и децата и в СССР, а това би означавало гибелта им в сталинските лагери.  По същото време Народният съд осъжда на смърт братът на Борис ІІІ княз Кирил. На 24 юли 1946 г. Тодор Павлов предупреждава Политбюро на ЦК на БКП (к): “Ако оставим семейството в страната, ще трябва да го държим в режим на постоянен домашен арест, но въпреки това не ще успеем да го изолираме от реакционните наши военни и др. Кръгове, които ще го направят свой реакционен идол. А да ликвидираме физически семейството или поне бившия престолонаследник би било, според моето убеждение (може да се лъжа, но съм убеден в това) във всяко отношение ще е неизгодно, както за нас самите, така и за СССР...”

Регентът предлага да се изпълни молбата на царица Йоана, като й се разреши да отпътува в Египет.

Генерал Лукан Варадинов, началник на личната охрана на Георги Димитров по това време разказва в своите спомени: “Непосредствено след проведения референдум на 8 септември 1946 г. при среща с министъра на външните работи проф. Петко Стайнов, Георги Димитров му предложи министерството да помисли каква издръжка да бъде определена

до навършване на пълнолетие на Симеон,

като се съобразят с международния стандарт и какво да бъде държавното участие при изпращането на царското семейство до Египет, където царицата е пожелала да се установи на местожителство... Само след няколко дни по прекия телефон от Министерския съвет ми се обади проф. Стайнов и помоли да информирам Димитров, че комисия, излъчена от външното министерство, Министерството на финансите и Регентството, предлага на Симеон Кобургготски да се определи издръжка от 18 000 швейцарски франка до навършването на пълнолетие. Това предложение да се оформи в правителствено решение, беше указанието на Димитров.”

По нататък в мемоарите си генерал Варадинов си спомня, че по изричното указание на Димитров царското семейство натоварва три вагона с багаж

и начело с о.з. генерал Мархолев си замина, по желание на царицата, за Египет. Пътували са с най-модерните вагони, закупени някога от цар Фердинанд. Багажът е натоварен на специалната влакова композиция,

направо от ж.п. линията, прокарана до двореца Врана.

Автентичните писма на царица Йоана до регента Павлов, разкриват, че обещанията на властите не са били изпълнени веднага. На 18 март 1947 г. тя пише от Египет да й бъдат върнати някои личните вещи: “Те не са много работи и материалната им стойност може да не е особено голяма, обаче стойността им като спомен е твърде голяма за мен, и желая децата ми да ги имат...По въпроса за автомобилите и мебелите, моля ...да ми се изпратят така, както ми е било обещано от всички...Сигурна съм, че ще настоявате там, където трябва, още повече...това ми е обещано.”  В друго писмо Йоана моли да се припомни на Георги Димитров и Кимон Георгиев за дадените от тях обещания: “...Да им кажете, че ще получа една “глобална” сума, като обезщетение на всички частни и лични имущества, които останаха в ръцете на българското правителство. Вие знаете, че те бяха много, същият

ангажимент беше взет от тогавашните регенти.

Тия обещания, както знаете, не бяха изпълнени.” В ново писмо от 3 юни 1947 г. тя отново моли: “Драги Павлов, извинете ме, че така Ви безспокоя, но идвам при вас така с грижите си... Животът тук е извънредно скъп и става мъчно за мен да посрещна всекидневните разходи и тези около децата и възпитанието им. Родителите ми го желаят, но не са в състояние сега да ми помогнат. И естествено, че си спомнувам за обещанието, което направихте от името на правителството. Не зная дали разбирате колко ми е неприятно да повдигам материални въпроси... обаче за жалост съм принудена да го направя, тъй като минаха девет месеца и нямам никакво известие по въпроса. Уверена съм, че ако кажете на господин димитров положението на децата, той няма да се откаже от думите си и ще иска да ни помогне.”    

Тодор Павлов (с писмо от 20 юли 1947 г.) иска съдействието на министър-председателя Георги Димитров: “Вярно е, че навремето си ние, регентите, по указание на бившия министър-председател Кимон Георгиев,

бяхме казали на бившата царица,

че нашето правителство е наклонно да обмисли въпроса за отпускане на някаква субсидия за нея и децата й”. Павлов предава на Димитров всички писма на Йоана и настоява обещанията да бъдат изпълнени – тези документи днес се съхраняват в Централния държавен архив, във фонда на Георги Димитров.

По всичко личи, че обещанията на ОФ-правителството към царската фамилия са изпълнени след 1947 г. До навършването на своето пълнолетие Симеон ІІ е получавал държавна издръжка (нещо като стипендия) от 18 000 швейцарски франка. До този момент бившият премиер Сакскобурготски не е опровергал този факт...

А сега да не забравим да се помолим за : " благочестивом и христолюбивом царе болгарстем Симеоне".

Откриха още 50 жертви под Еверест

Непалската полиция е открила телата на петдесет загинали при лавина в планината, съобщи  Ройтерс.

Така жертвите на лавината надхвърлиха 130. Според данни на властите, сред загиналите има чуждестранни граждани, но тяхната самоличност все още не е установена.

Към момента, в района се водят безследно изчезнали още двеста души. Спасителите достигат трудно до планинските местности заради обилните дъждове и лошите метеорологични условия.

Нападение на шарани! Видео

Група гребци от американския университет по време на тренировка била атакаувана от гигантски азиатски шарани.

Студентите от Университета във Вашингтон в щат Мисури се занимавали с гребане на езерото Crewe Coeur, когато внезапно от водата започнали да изскачат голямо количество риби.

Няколко шарана се приземили в каяците. Никой от студентите не е пострадал при срещата с тези големи риби- азиатският шаран може да достигне на дължина половин метър и тегло до 45 кг.

Видео

Отиде си Майя Плисецкая!

Почина великата прима на балета Мая Плисецкая. Новината за смъртта й съобщи директорът на Болшой театър Владимир Урин, пише ТАСС.

Плисецкая е починала на 89 г. от сърдечен удар в Германия.

„Позвъни ми съпругът на балерината Родион Шчедрин. Починала е от тежък сърдечен пристъп. Лекарите са се борили, но нищо не са могли да направят“, обяснява Владимир Урин.

Президентът на Русия Владимир Путин е изразил съболезнования на роднините, близките и на всички почитатели на таланта на Мая Плисецкая.

Плисецкая е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. През юни 1934 г. тя постъпва в Московското хореографско училище. Годините на обучение били тежки, защото родителите й били репресирани, след това започнала Втората световна война и Мая заедно с майка си трябвало да се евакуира.

Мая прави впечатление още като съвсем млада с високия си скок, изразителните си ръце, артистичния темперамент и невероятния си усет към музиката, казват педагозите й. На 21 юни 1941 г. тя успешно дебютира на училищния концерт на сцена-филиал на Болшой, на който свири самият оркестър на театъра. Две години по-късно тя завършва балетното училище и веднага е приета в трупата на Болшой. Зачислена е в кордебалета. Ролите й не са по нейната мярка, точно тогава на московската сцена се появява нейният Умиращ лебед по музиката на Сен-Санс – номер, който тя ще танцува през целия си живот. По-късно, когато гастролира зад граница, се случва Плисецкая да изпълнява тази роля по четири път един след друг. И тъй като тя не обича да повтаря нищо, пред годините променя изпълнението си. Неизменно остават единствено лебедовите извивки на ръцете й.

В Болшой постепенно започват да й дават главните, първата е на Маша в „Лешникотрошачката“. След това тя е Мирта в „Жизел“, Феята-есен в „Пепеляшка“, Китри в „Дон Кихот“…, но незабравима за публиката остава нейната Одета-Одилия в „Лебедово езеро“. Образът на Одета се превръща в легенда. Критиците наричат движенията на ръцете й нечовешки.

Плисецкая работи в Болшой театър до 1988 г.

В световната история на балета влизат нейните роли от „Лебедово езеро“, „Каменното цвете“, „Спяата красавица“, „Спартак“, „Жизел“…

Трагическият талант на Плисецкая се проявява в „Кармен“, поставен от Алберто Алонсо специално за нея. Звездата й изгрява и като балет-майстор. Тя поставя балетите на Шчедрин „Ана Каренина“, „Чайка“, „Дамата с кученцето“, в които играе и главните роли.

През 1984 г. в Рим поставя балета „Раймонд“ на Глазунов.

Като драматична актриса Плисецкая се е снимала във филмите „Ана Каренина“, „Чайковски“, в телевизионните екранизации на балетите „Болеро“, „Айседора“, „Кармен – сюита“, „Дамата с кученцето“ и телевизионните филми „Фантазия“ и „Чайка“.

На нейното творчество е посветен документалният филм „Мая Плисецкая“, игралният „Балерина“ и телевизионният „Мая Плисецкая. Позната и непозната“.

След като напуска Болшой, Мая Плисецкая работи в Европа. През 1983-84 г. та е художествен ръководител на балетната трупа на Римската опера. От 1988 до 1990 г. тя е художествен директор на Националния театър на Мадрид.

През 1990 г. започва майсторски класове по света. Сътрудничи си със световни хореографи като Ролан Пети и Морис Бежар. През 1992 г. в Театър „Еспас Пиер Карден“ е премиерата на балета „Безумната от Шайо“ от Родион Шчедрин, в който Плисецкая изпълнява главната роля. През 1994-а в Санкт Петербург се провежда първият Международен балетен конкурс „Мая“, посветен на творчеството на Плисецкая. Същата година излизат мемоарите й „Аз, Мая Плисецкая“. Тринайсет години по-късно тя пише продължение на книгата.

От 1995 г. тя е почетен президент на Имперския руски балет, създаден по нейна инициатива.

През последните години от живота си Плисецкая придружава мъжа си по време на гастролите си в чужбина. Но тя продължава да излиза на сцена със създадения за нея от Морис Бежар за нея танц „Аве, Мая“.

Видео

На тази дата: 3.5.1802 г. Вашингтон е обявен за град

1802 г. Вашингтон е обявен за град. Първите европейци, които стъпват в земите на днешен Вашингтон са от антуража на испански капитан Дон Бруно де Хечета, който идва тук около 1775 г., плавайки с кораба Сантяго. Днес Вашингтон е столицата на Съединените американски щати. Разположен между щатите Мериленд и Вирджиния на източното крайбрежие на континента, Вашингтон е в територията на Федерален окръг Колумбия. Това е единственият федерален окръг в САЩ.

Градът е едно от най-красивите и изпълнени с исторически паметници населени места в САЩ. В самия център на града има множество интересни музеи и атракции, галерии и природни паркове, но основните забележителности като Белия дом, Джорджтаун, Конгресът на Капитолия през цялото време на годината са препълнени с любопитни туристи от всички краища на планетата. В сградата на Капитолия са настанени законодателните органи на Съединените щати, но независимо от това тук са възможни организирани туристически посещения.

Лично президентът Джордж Вашингтон заедно с градския архитект Пиер Л’Енфант избира мястото, където да бъде издигнат президентският дворец. Обявеният конкурс за проект е спечелен от Джеймс Хобън. Сградата започва да се изгражда през октомври 1792 г., а официално е предадена за използване през 1800 г. Първият президент, който я използва като своя резиденция, е Джон Адамс. От тогава до сега всяка президентска двойка извършва някакви промени в интериора на сградата, тъй като Белият дом е не само административна сграда, но и частен дом на президента и неговото семейство.

Във Вашингтон се намира и Пентагонът, където е седалището на Министерство на отбраната на САЩ. Тази постройка във Вашингтон се счита за най-голямата административна сграда в света. Строителството на Пентагона започва на 11 септември 1941 г. и за шест месеца са извършени грубите строителни работи. Официално Пентагонът край Вашингтон влиза в експлоатация на 15 януари 1943 г., а построяването на цялата сграда струва на САЩ значителните 83 млн. долара.

Вицове, май 2015 г.

СмЕх

Св. Синод обяви Симеон Две за цар. Очаква се Мюфтийството да ги последва с провъсгласяването на Доган за султан.

***

Едновременната връзка с две момичета с различен цвят

на косата увеличава желанието за чистене на апартамента.

***

В магазин за авточасти:

- Имате ли резервни части за руски коли?

- Какво ви трябва?

- Като за начало, канап и десетсантиметрови пирони...

***

Защо академиците ги броят по членове, а добитъка по глави? - Всеки по слабото му място.

***

В съседният блок дойде да живее дама със съмнително поведение.

Само седмица по-късно,жените живеещи в радиус от километър,престанаха да се оплакват от главоболие...

***

Всяка сутрин нови вицове