 |
Рудолф Хес
|
На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург в 17.45 ч. излита
самолет Messerschmitt Bf 110 пилотиран от втория човек в Третия Райх. Самолетът
прелетял над Северно море и навлязъл над небето на Шотландия. Хес не успял да
открие предварително набелязаната писта за кацане и след като самолетът му
останал без гориво, скочил с парашут.
Презимил се във ферма в Шотландия в 23,30 ч. местно време.
Когато бил забелязан от местния селянин Дейвид МакЛеан, веднага пожелал да види
дукът на Хамилтън, чиято резиденция в Замъкът Дънгавел разполагала с малка
самолетна писта и която била най-вероятната крайна цел на полета. Предполага
се, че Хес е отъшил на специална секретна мисия при водача на мирното течение в
Англия, което застъпвало позицията да се сключи сепаративен мир с Германската
империя.
Цел на мисията
След залавянето на Хес и предаването му на официалните
британски власти, и особенно след края на Втората световна война, възникват
редица напълно изключващи се версии за случилото се. Най-разпространената от
тях гласи, че Хес е поддържал посредством германското външнополитическо
разузнаване връзки с британската аристокрация и дори с кралското семейство. Още
преди началото на Втората световна война, през есента на 1937 г., Дукът на
Уиндзор и абдикирал крал на Англия — Едуард VIII с американската си съпруга
Уолис Симпсън, се срещат на вечеря с Рудолф Хес и Адолф Хитлер.
 |
Разбилият се самолет на Хес в Шотландия
|
Междувременно Британските специални служби вече са попречили
на Едуард VIII да стане
крал на Англия, като са го дискредитирали пред
обществеността, използвайки „морала“ на съпругата му за претекст. Причината
била намерението му за обвързване на Британия в бъдещ съюз с Третия Райх. Британският
престолонаследник още от 1936 г. поддържал връзки с нацистите. Според
непотвърдени сведения, на 28 юли 1940 г. в Лисабон с посредничеството на Валтер
Шеленберг е осъществена тайна среща между Хес и брата на краля на Британската
империя. Според публикация в британския вестник Телеграф Хес е носил със себе
си подробен проект за мирен договор между Германия и Великобритания, включващ
изтеглянето на германските войски от Западна Европа в замяна на британски
неутралитет в предстоящата война срещу СССР. Едуард VIII виждал в Германия преграда пред
разпространението на комунизма в Европа и света.
Какво е наложило Хес да излети на специална мисия до
Британия не е известно, но са изказани предположения, че британските тайни
служби са подвели нацисткото външно разузнаване, че вечерта на 27 май ще му
бъде осигурена специална среща с крал Джордж VI на която двамата като
упълномощени от правителствата на двете воюващи страни ще изяснат и пригладят
позициите си.
Официалната британска реакция
Когато премиер-министъра Уинстън Чърчил научава за
приземяването на Хес, той изчаква да се убеди, че именно Хес е кацнал в
Британия. След разгласяването на „инцидента“ от пресата, консерваторът Чърчил и
монархическото семейство се оказват в твърде особена и деликатна ситуация.
Вероятно поради тази причина се стартира дезинформационна кампания по
прикриването на всякаква информация за връзките на Хес с кралското семейство и
британската аристокрация. Информацията по случая е засекретена за 100 години,
т.е. и до 10 май 2011 г., когато се навършват 60 години от полета на Хес до
Британия. Като мотив за това, се изтъква обстоятелството, че почти цялата
британската аристокрация била пацифистки настроена към войната, и симпатизирала
прикрито на Третия Райх в обявения му идеологически кръстоносен поход срещу
комунизма на изток.
Официалната германска реакция
Германското правителство изпада в още по-неловка ситуация от
британското, когато разбира от пресата и радиото на Албиона, че е задържан
вторият човек в държавата и партията. Веднага лъсва очевидното, че Хес съвсем
не е в състояние сам и само по своя воля, нито пък напълно самостоятелно, да
осъществи този полет, прелитайки над цялата противовъздушна отбрана на двете
страни. Както предава Шеленберг в своите спомени за случката, няколко дни след
„инцидента“ никой в държавата и партията не излязъл пред германците да обясни
какво прави Хес по ливадите в Шотландия и защо любимия ученик на Карл Хаусхофер
се е предал сам на омразните английски плутократи, които обявили война на Райха
според Йозеф Гьобелс.
Според Шеленберг, Хитлер няколко дни се крил и бил обладан
едновременно от гняв и терзание. В онзи критичен момент, спасителната реплика
за пред бюргерството, била открита от Мартин Борман и тя гласяла „Хес се е
побъркал!“, за което Борман много се бил издигнал в очите на фюрера и насетне
заел заслужено мястото на Хес. Според Шеленберг, след обявяването на
„официалната версия“ за случилото се, на никой в Райха не му направило
впечатление обстоятелството, каква е тази държава, която е позволила луд човек
да заема втория по важност пост в нея.
След Втората световна война
След залавянето на Хес, той прекарва цялата война в
британски затвор. През 1945 г. е изправен пред трибунала на Нюрнбергския процес
като номер 2 в списъка след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират, че е
невменяем, но Хес отговаря напълно смислено. Осъден е на доживотен затвор
(съветският съдия е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда). Хес е
затворен в затвора Шпандау в Берлин.
След освобождаването през есента на 1966 г. на друг обвиняем
по процеса - Алберт Шпеер, Хес остава единственият затворник. На 17 август 1987
г. 93-годишният Хес е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел около
шията. По официални данни се е самоубил, но семейството му твърди, че е убит.
Погребан е в семейното гробище на Хес в гр. Вунзидел.
Мистерията със смъртта на Хес
След осъждането му на доживотен затвор, той остава най-дълго
в затвора от всички осъдени. През 1987 г. Хес се самоубива, но близките му
официално отхвърлят официалната версия като твърдят, че той е бил убит. Според
ГРУ, войници от охраната на затвора забелязали двама непознати в американски
униформи в денят на смъртта му. Военното съветско разузнаване е на мнение, че
това били наемните убийци изпратени нарочно от МИ-5 в американски униформи. В
тази връзка следва да се отбележи и факта, че две години по-късно в преговорите
по сключването договора "Две плюс четири", позицията на Великобритания
спрямо обединението на Германия била най-непреклонна.
И с живота, и със смъртта си, роденият в Александрия пръв
заместник на фюрера повдига само въпроси, които оставя за разрешаване на
историята.
Затворът „Шпандау“ е разрушен, за да се предотврати
превръщането му в място за поклонение. Неонацисти от Германия и други части на
Европа се събират във Вунзидел в негова чест; такива събирания започват да се
провеждат ежегодно в деня на смъртта му. Тези прояви биват забранени от 1991 г.
до 2000 г. и неонацистите правят опити да се събират в други градове и страни
(като Нидерландия и Дания). През 2001 г. демонстрациите във Вунзийдел са
разрешени отново. През 2003 г. се събират над 5000 неонацисти, а през 2004 г. -
над 9000, което представлява най-голямата нацистка демонстрация след 1945 г.
След промяна на разрешителния режим за демонстрации в Германия през март 2005
г. неонацистките прояви отново са забранени.
На 20 юли 2011 г. останките на Хес са ексхумирани, ден
по-късно са кремирани, а прахът - разпръснат над езеро, чието име е тайна.
Близките на Хес и църковните представители в града дават разрешение за
ексхумирането. Смята се, че това ще спре ежегодните неонацистки чествания на
смъртта на Хес.
Факсимилета от четири заповеди на Христо Иванов, подписани
от него по четири различни начина бяха изпратени до главния прокурор Сотир
Цацаров от Гражданско движение „План Б”.
„Изглежда, че се касае за четири различни подписа на едно и
също лице”, допускат в писмото си до Цацаров активистите на „План Б”. Те
прилагат копия от Заповед за прекратяване на служебно правоотношение и от други
три заповеди под номера ЛС-04-25/13.01.2015 г.; ЛС-04-1893/2.12.2014 г.;
ЛС-1304/12.08.2014 г.
