10 август остава славна дата в родната история – през 1915
г. е осъществен успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище.
Той е, построен от изобретателя Асен Йорданов.
За него световноизвестният летец и авиоконструктор Нийл
Армстронг, първият човек стъпил на Луната, признава, че се е учил от него на
авиация.
В разгара на Балканската война шестнайсетгодишният Асен
Йорданов постъпва като доброволец в аеропланното отделение, където е назначен
като механик. Придобитият опит и технически знания впоследствие му позволяват
да се заеме с конструирането на първия български моторен самолет. Завършва го
за по-малко от година и датата на неговото успешно изпитание - 10 август 1915
г., се смята за начало на българското самолетостроене. Държавната комисия, назначена
специално за събитието, дава положителна оценка на биплана, наречен “Асен
Христов Йорданов”, и той е признат за изобретение. Желанието на младия
конструктор е да започне серийно производство на неговия прототип, който да
служи като учебен, свързочен и лекотранспортен самолет. Следващият му
амбициозен проект е изработването на многомоторна тежка машина.
За нещастие Ньойският договор налага на победена България
драконовски мерки и по отношение на авиацията - ние не само нямаме право да
разполагаме със свои самолети, но и оцелелите от войната са унищожени, а
личният състав е разпуснат. Шанс за нова изява му дава обявеният от
Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с
аероплан, като наградата е 1 млн. долара за пилота, който пръв измине
разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни. В състезанието решава да се
включи и летецът Александър Стоянов. За набиране на необходимите средства те се
обръщат към правителството и молбата им е удовлетворена лично от министър-председателя
Александър Стамболийски. Двамата патриоти заминават за Америка, за да защитят
достойно името на България, но се оказва, че те са единствените кандидати,
дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Асен Йорданов иска разрешение
да удължи престоя си в САЩ, където впоследствие се установява за постоянно. Там
той продължава обучението си и завършва аероинженерство, радиоинженерство,
химия и физика. В концерна “Къртис”, където започва работа като чертожник,
постепенно се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи
на водещите в световното самолетостроене “Боинг”, “Локхийд” и “Дъглас”. В САЩ
се сбъдва и юношеската му мечта - конструира първия в света многоцелеви самолет
“Дъглас ДС-3”, който е един от най-добрите граждански самолети през 30-те
години. Забележително е и участието му в конструирането на прочулите се през
Втората световна война модели на “Боинг” - “Б-17”, “Б-29 Супер-Фортрес”, както
и “Лайтинг П-38”. Високо ценен от ръководството на “Боинг”, Асен Йорданов
остава негов сътрудник до смъртта си през 1967 г.
Станал почетен гражданин на Ню Йорк, знаменитият ни
сънародник е вписан завинаги и в паметта на града - на летище “Ла Гуардия”
поставят възпоменателна плоча с името му, а в музея “Ер спейс” са изложени
негови лични вещи. За съжаление родоначалникът на българското самолетостроене,
героят от Първата световна война, остава и до днес непознат в родина си.
"Хората бяха подведени. Никой не е говорил за ромски
блок. Поне докато аз съм кмет, такъв блок няма да има."
