Любопитно: Най-странните изобретения в миналото

Вижте някои от най-безсмислените и странни изобретения от близкото минало.

На тази дата: 17 декември 1949 г. Изпълнено е смъртно наказание срещу Трайчо Костов

Трайчо Костов е обесен в 2.30 часа в нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година в Централния софийски затвор в присъствието на прокурора Тодор Цаков, служителя на Върховния съд Петър Петков и служители на затвора - директора Георги Тасев, поддиректора Нисим Пинкас и лекаря Димитър Раев.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 г. в град София в многодетно семейство на огняр от локомотивно депо. Негови съученици в училище са бъдещият секретар на цар Борис III - Станислав Балан и бъдещият известен полицейски началник Никола Гешев. Завършва гимназия с отличие.

Постъпва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и започва да учи право, но прекъсва учението във връзка с началото на Първата световна война. Завършва школа за запасни офицери и след 1916 г. участва във войната. Изпратен е на фронта, където командва взвод.

След войната работи като стенограф в Народното събрание и възобновява учението в университета. От 1920 г. участва в дейността на БРП (т.с.). По време на режима на Александър Цанков през 1924 г. е арестуван и осъден на 8 години затвор за участие в издаването на „Работнически вестник“ и разпространение на комунистически печат.

През 1929 г. е амнистиран от правителството на Андрей Ляпчев и заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и работи в апарата на Коминтерна. Преминава курс на лечение в кримски санаториум. Продължително време се счита за втория човек в партията след Георги Димитров[1]. Завръща се тайно в България за кратко през 1931-1932 и 1935-1936 с партийни мисии, а през 1938 — окончателно.

Между 1931-1945 г. е член на ЦК на БРП (т.с.). От 1937 г. е секретар на ЦК на БРП (т.с.). Редактира партийните издания „Работническо-селско знаме“, „Работнически вестник“ (в последствие „Работническо дело“).

По време на войната е опасен терорист. През 1942 г. след провала на ЦК е арестуван и осъден на доживотен затвор, като ръководител на БРП (т.с.). Според неговия съученик Станислав Балан (тогава секретар на цар Борис III), той не получава смъртна присъда заради неговото застъпничество пред монарха. При Балан отиват близки на подсъдимия Трайчо Костов и го молят за това. Той разказва за него на държавния глава по време на екскурзия до връх Мусала след като царят пръв изразява притеснение за многото смъртни присъди, които се искат на процеса. Същия ден Борис III казва: "Между другото, човекът няма да бъде осъден на смърт. Ще получи присъда, но войната скоро ще свърши и той ще излезе...". Освободен е след като идва на власт прокомунистическото правителство на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г.

След 9 септември 1944 г., в отсъствието на Георги Димитров, Костов е основната политическа фигура на БРП (к.) като неин политически секретар. Член е и на ПБ на ЦК на БРП (к.) от 27 февруари 1945 г.

През март 1946 година Трайчо Костов е отстранен от ключовия си пост на политически секретар на ЦК на БКП и става подпредседател на Министерския съвет, министър на електрификацията и председател на Съвета на стопанските министерства.

Скоро след това машината на терора, в която той участва лично, се задейства и срещу него. През 1948–1949 г. влиза в конфликт със съветското правителство във връзка с предаването на информация, която е държавна тайна и със Съветско-българското стопанско споразумение. Въпреки заявленията му, че „от някои държави ние нямаме тайни“, съветските власти и лично Йосиф Сталин смятат, че той укрива от тях информация за цените, по които България изнася стоки за трети страни. Поради това на международна среща в Москва, на която се обсъждат въпроси за федерацията, Костов прекъсва обсъждането и изразява на Й. В. Сталин съжаление по повод на неравните, вредни за неговата страна пунктове на българо-съветския икономически договор. Опитва се да вземе мерки за отстояване на икономическите интереси на България. Сталин му казва в лицето: „Жулик!“ (Мошеник!). С това съдбата му е предрешена.

В хода на предприетата от СССР кампания против югославските комунисти и «титовисти» Пленумът на ЦК на БКП от 27.3.1949 г. обвинява Трайчо Костов в антисъветска дейност (макар че той винаги е бил убеден сталинист и последователен противник на Йосип Броз Тито) и взима решение да бъде отстранен от състава на Политбюро на ЦК и от правителството. Костов е снет от постовете, които заема (заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси) и е назначен за директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“. На 10 юни е арестуван, а на 11 юни с.г. е изключен от ЦК на БКП. Заедно с него са арестувани около 200 души, от които са избрани подсъдими за фалшифициран показен процес. На 7 декември 1949 г. във Военния клуб (ЦДНА) започва съдебният процес срещу него, изцяло скалъпен в Москва, по заповед на Сталин и Берия. Обвинението ръководи министърът на правосъдието Минчо Нейчев и министърът на вътрешните работи Руси Христозов. За помощ в организацията на процеса от СССР в България са насочени видните функционери на МГБ полковник Михаил Тимофеевич Лихачов и полковник Лев Леонидович Шварцман[8]. Един от главните свидетели на обвинението е Андрей Праматаров, бивш ръководител на разузнаването и контрразузнаването в царска България, сподвижник на Никола Гешев.

Свидетели на процеса са Титко Черноколев, Йордан Катранджиев, Георги Мадолев, Христо Калайджиев и Дончо Лисийски. Трайчо Костов е обвинен в антипартийна дейност, заговорничество с Тито, шпионаж в полза на британското разузнаване и атентурна дейност за «капиталистически държави» с оглед на това, че през 1942 г. от 6 подсъдими трима получават смъртни присъди, а той не, без да се отчита застъпничеството за това пред царя на неговия съученик Станислав Балан, който въпреки настояването на обвиняемия не е призован като свидетел. За всичко това Костов набързо е осъден на смърт. При произнасянето на присъдата той отрича вината си и изтръгнатите с мъчения самопризнания, а накрая е насилствено изведен от залата, докато пледира своята невинност.

След смъртта на Сталин в началото на управлението на Тодор Живков започва процес на десталинизация и реабилитация на репресираните от сталинизма. След Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Станислав Балан е призован пред Политбюро и разказва истината за своя съученик и причината, поради която той не е осъден на смърт през 1942 г. Дава показанията седем години по-късно, почти пред същите хора, които някога го обявяват за най-злия враг на комунистическата партия, а сега прилежно се грижат за неговата реабилитация. Седем години след обесването му Трайчо Костов е реабилитиран и награден посмъртно с орден "Герой на социалистическия труд" през януари 1963 година.

През декември 1989 г., след отстраняването на Живков, «реформаторското» ръководство на БКП реабилитира Костова не само юридически, но и политически. Обвиненията в заговор и шпионаж са снети от Костов.

Трайчо Костов превежда една от най-известните и оказала голямо влияние на съвременната педагогика книга "Педагогическа поема".

Писателят Георги Марков в своите спомени много ясно изгражда разделителната линия между двамата лидера Георги Димитров и Трайчо Костов като хора и ръководители.

Вицове, декември 2015 г.

Как е настроението?

СмЕх

Общо взето мъжът е по-доволен, ако на масата му има хубава вечеря, отколкото ако жена му знае старогръцки.

***

Детски откровения: Ако мама се смее на шегите на татко,значи има гости.

***

- Нищо не повишава така добре квалификацията на шофьора, както каращата зад него полицейска кола.

***

Прибира се ловец от лов, кучето му го води. Мъртво пиян. Жена му критично го поглежда и пита:

- Колко водки изпи?

- Сааамо тррри...

- Шаро, колко водки?

- Ау, ау, ау!

- Хмммм... А колко бири?

- Ауууууууууууууууууууууууууууууууууууууу!

***

Съпругът бързо забравя своите грешки, защото е безсмислено двама души да помнят едно и също нещо.

***

Всяка сутрин нови вицове

Протест за независимо правосъдие! Ден 6-ти

Протестиращите отново настояват за по-значима съдебна реформа, оставката на главния прокурор Сотир Цацаров, премиера Бойко Борисов и целия състав на Висшия съдебен съвет.

Протестите започнаха миналата сряда, след като в Народното събрание бяха отхвърлени предложенията на Реформаторския блок за премахване на мнозинството на прокуратурата във ВСС. Първият ден мотото беше "Да запалим свещ за съдебната реформа! Честита Прокурорска република!"

По пътя от Народното събрание протестиращите пък слушаха станалата изключително популярна по-рано през деня реч на Панов. В нея висшият магистрат призова за по-независим съд и по-малко страх от неизвестното.

ГЕРБ, ДПС, АБВ и приятели приеха 5-та поправка на Конституцията

Депутатите приеха окончателно на трето четене 5-та поправка на Конституцията с гласовете на 189 депутати. 

В гласуването не участваха депутатите от ДСБ и гражданската квота в Реформаторския блок - Атанас Атанасов, Борис Станимиров, Валентин Павлов, Вили Лилков, Гроздан Караджов, Иван Иванов, Мартин Димитров, Петър Славов, Станислав Иванов (син на бившия хасковския кмет Георги Иванов). Корман Исмалиов от Реформаторите от Народна партия "Свобода и достойнство" гласува въздържал се.

"Против" бяха депутатите от БСП, както и независимите Велизар Енчев и Георги Кадиев. Стефан Данаилов от БСП не участва в гласуването.

#КОЙ подкрепи промените в Конституцията

"За" бяха ГЕРБ, ДПС, Патриотичния фронт, "Български демократичен център" (БДЦ), АБВ, "Атака", депутатите от "Движение България на гражданите" и СДС, както и тримата независими - Ана Баракова, Гюнай Хюсмен и Муса Палев.

Гласуването беше поименно - със ставане на крака от депутатите и изричане на волята им.

То беше излъчено пряко по БНТ и БНР, а в залата присъстваха, членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), магистрати, представители на дипломатическия корпус.

След гласуването Георги Кадиев поиска прегласуване, защото колегите му от Реформаторския блок гласували не както е предвидено в конституцията. По думите му имало колеги, които вместо гласуване, казвали "тук", както при поименна проверка.

Изчезна изобретателят на биткойн

Крейг Райт

Доскоро се смяташе, че изобретателят на ставащата все по популярна световна валута биткойн е японец и се казва Сатоши Накамото. Оказа се обаче, че това е псевдоним, а зад него се крие личността на гениалния Крейг Райт. 44-годишният австралиец Крейг Сивън Райт е считан за една от най-загадъчните личности на планетата. Полицията в Сидни обкръжи дома му, но никой не знае къде се намира той. От дълго време не се е логвал в страниците си в YouTube и LinkedIn. В професионалния сайт се вижда, че той е свързан с 500 души, но няма негова снимка.

За последен път Крейг е бил видян в скайп през ноември, когато използвал видео приложението, за да участва в конференцията в хотел „Д'хотел“ в Лас Вегас, посветена на неговите универсални пари. В началото повечето от присъстващите изпаднали в недомение: „Кой е този странник, който се натрапва на всички от големия екран“? Крейг малко по-малко свалил маската си и заявил, че е магистър по право и статистика и има още два доктората в други области.

Публиката ахнала, когато Крейг изведнъж изтърсил: „Аз съм Сатоши Накамото – изобретателят на биткойн“. Първоначално организаторите го взели за шарлатанин. Крейг обаче отговорил бързо на всички въпроси и затрупал присъстващите с данни и друга информация, която премахнала окончателно съмненията. Накрая на видео сеанса той заявил, че се готви да замине за Лондон или Исландия, страни, в които е живял преди. Той обяснил, че предпочита да се подвизава в Рейкявик, заради почти безплатната електроенергия, която привлича големи компании, управляващи информационни банки. По тази причина в Исландия е „много по лесно да се наемат суперкомпютри“, допълнил Райт.

Известно е, че държавата на ледените глетчери и вулканите е на 15-о място в списъка на страните, в които оперират най-мощните 500 свръхбързи системи от сървъри. Цената за „производство“ на биткойн се определя главно от електричеството, консумирано от компютрите. А най-много енергия те харчат за охлаждане, което в студения климат северен климат не е необходимо.

Екстра СмЕх

Произведено от "Таралеж", следва продължение...Част 28 (27 ТУК)

Граждани се опитват да извадят министър Петър Москов от правителството на Бойко Борисов.

 

Иновационен тренажор за пилоти на бомбардировачи. ВВС на САЩ разработка по програмата Топ Гън. Ундерберг, Калифорния.

Добро утро, Ню Йорк.

  

Паметник на Тетрис. Хелзинки, Финландия.

Инженерите на Renault Sport подготвят новия "болид" за старта на Гран-при Монако.










***

Всички факти в този текст имат само косвена връзка с реалността. Текстът е резултат на фантазия и въображение. Целта му е да представи забавната страна на актуалните събития.

Екатерина Захариева най-вероятно ще бъде новият правосъден министър

Новият министър на правосъдието, който ще наследи Христо Иванов най-вероятно ще бъде Екатерина Захариева - министър в двете служебни правителства на президента Росен Плевнелиев и началник на неговия кабинет.

Очаква се днес премиерът Бойко Борисов да обяви номинацията й и е възможно тя да бъде гласувана веднага от парламента малко преди депутатите да гласуват на трето четене и промените в Конституцията.

Именно отстъпването от част от поправките (разпределението на съдийската и прокурорската квота във ВСС), около които имаше споразумение между партиите през лятото, стана повод при гласуването на второ четене миналата седмица министърът на правосъдието Христо Иванов да подаде оставка. Той беше колега със Захарива в служебния кабинет на Георги Близнашки.

Захариева е юрист по образование. Преди да оглави кабинета на президента, тя беше главен секретар на президентството.  Преди избирането на Плевнелиев, беше в екипа му в регионалното министерство като заместник-министър. Според визитката й от 2003г. работи в държавната администрация, а преди това за няколко години е била адвокат. Досега тя е била вицепремиер в двете служебни правителства, които президентът Росен Плевнелиев сформира, като в първото заемаше длъжността -  министър на регионалното развитиие, а във второто, съвместно с тази длъжност беше и министър на инвестиционното проектиране.

Номинацията й за поста на правосъден министър е по-скоро изненадваща. Тя ще заеме позицията в ключов и много труден момент, в който за да продължи съдебната реформа ще трябва да бъде внесен проект на Закона за съдебната власт (такъв вече има изготвен от Христо Иванов) и да бъдат продължени ключови политики на ведомството в областта на правосъдието. Тест за нея ще бъдат и позицията й по "Яневагейт", независимостта и контрола на прокуратурата, решението на ГЕРБ за промените в Конституцията.

В същото време съдии и граждани протестират за нуждата от истинска съдебна реформа.

През последните месеци Захариева беше активна по темата за референдума за електронното гласуване, инициран от президента Плевнелиев.

Любопитно: Едни от най - дръзките измамници! Част 5

Продължение от ( Част 4)

ВИКТОР БУТ
Царят на войната

Този руски бизнесмен не е точно типът измамник като другите, изредени в тази статия, той е по-скоро представител на организираната престъпност. Все пак, смятам, че името му заслужава място сред най-дръзките мошеници, тъй като дейността му е обвързана с множество хитроумни преправяния на документи, ползване на фалшиви самоличности и други подобни рискови начинания.

Виктор Бут е прототип на безскрупулния контрабандист Юри Орлов от култовия холивудски филм „Цар на войната“. Изигран от Никълъс Кейдж, образът му е представен като забавно циничен, но в действителност едва ли има нещо смешно в същината на неговия занаят. Бут е известен като един от най-предприемчивите търговци на оръжие в световен мащаб – снабдявал е държавни и бунтовнически армии в множество горещи точки по света. Преследван дълго време от международните спец-служби, той е заловен през 2008г. в Тайланд и изобличен в незаконна покупка на въздухоплавателни средства, пране на пари и всевъзможни мошеничества – най-вече подправяне на документи и подкупи на различни административни нива. По-късно бива освободен след намесата на високопоставени държавни лица.

От неговите оръжия са загинали хиляди хора – деца, жени, мъже. Но пука ли му? За него това е просто бизнес. Всеки нов военен конфликт за него е златна мина. Ако не беше той, сигурно щеше да бъде друг. Все пак, Бут притежава перфектните качества, за да окупира тази ниша от световния черен пазар – висок интелект и пълна липса на морал.

Повече за дейността на Виктор Бут може да научите от документалния филм „The Notorious Mr. Bout“, излъчен за пръв път през януари тази година на кинофестивала Сънденс, както и от игралния филм от 2005г. „Цар на войната“.

ДЖОН ЛОУ
Пионерът на финансовите пирамиди

Първата финансова пирамида е изградена от Джон Лоу, който със своята компания „Мисисипи“ разорява Франция през 1720  г.

След смъртта на Луи XIV, Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля Слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Бедните нямали работа и пари, за да купуват. Богатите аристократи стискали натрупаното злато.

Точно тогава в Париж пристига шотландецът Джон Лоу – авантюрист и дребен банкер. Със смели предложения, гарнирани с подходящи разчети, той успял да убеди правителството да пусне в обръщение известно количество книжни пари без покритие. Увеличаването на банкнотите в обръщението довело до увеличаване на потреблението. То от своя страна съживило производството.

Използвайки временното благополучие, той бързо разширил собствения си бизнес и създал огромна компания, наречена „Мисисипи“. Той описвал развитието й като следващото финансово чудо и обещавал големи дивиденти на тези, които инвестират в компанията. Цените на акциите му се покачили. Който искал да си купи акции на компанията, трябвало да представи облигации от държавния заем срещу тях. Тези облигации се купували с книжни пари, които продължавало да се печатат. И така дългът на държавата бил покрит.

Във Франция настанала истинска финансова треска. По улиците царяла бясна търговия с акции. Всички забогатявали. Привлечени от необичайни възможности в Париж пристигали хора от цяла Европа. Икономиката преживяла бум, а населението на Париж се увеличило с 1/3.

Някои по умни инвеститори обаче започнали да се усъмняват и започнали да продават акциите си. Джон Лоу започнал да изкупува акциите си, за да не позволи спада им. Но лошото било, че инвеститорите не искали книжните му пари, а злато. За да избегне паниката, правителството дори забранило притежанието на злато и сребро. И това не помогнало – всички искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали. Сапуненият мехур – компания „Мисисипи“ – се пукнал и лъснал отвсякъде. Джон Лоу успял да избяга в Австрия, но без пари – имуществото му било продадено на търг. Няколко години след това починал в пълна мизерия.

ВИЛХЕЛМ ФОЙГТ
Капитанът от Кьопеник

Вилхелм Фойгт е немски обущар, който остава в историята с дръзкия грабеж на градската хазна в Кьопеник в ролята на пруски офицер. Още на 14-годишна възраст, Фойгт е изхвърлен от училище, след като прекарва 14 дни в затвора за дребна кражба. Между 1864 и 1891 г., изучилият занаят при баща си млад мъж, лежи общо 25 години в затвора за кражби и фалшифициране на документи. Най-голямата авантюра в живота на дребния измамник обаче започва на 16 октомври 1906 г., когато безработния обущар в капитанска униформа на пруски офицер, купена на старо, спира няколко гренадири и сержант в казармите на Кьопеник и им заповядва да го последват, без повече обяснения. Свикналите на ред и дисциплина войници се подчиняват веднага на висшестоящия офицер.

Войниците, под командването на Фойгт отиват до кметството, където арестуват секретаря на общината и градоначалника по подозрение в “подправяне на счетоводните книжа”, а капитанът конфискува намиращите се в градската хазна 4000 марки и 70 пфенинга срещу задължителната разписка. След като изпраща арестуваните под охраната на гренадирите на разпит при ген. Молтке в Берлин, “капитан” Фойгт разпорежда на охраната да остане на пост за още половин час и необезпокояван се отправя с парите към местната гара. Там той сменя офицерската униформа с цивилни дрехи и успява да избяга.

10 дни по-късно майсторът на дегизировката все пак е арестуван и осъден на 4 години затвор за подправяне на документи, представяне за офицер и незаконен арест. Под натиска на общественото мнение обаче, което е на страната на крадеца-куражлия, германският кайзер Вилхелм II го помилва през 1908 г. Фойгт обикаля с историята си вариететата в Дрезден, Виена и Будапеща, през 1909 г. издава книга за премеждията си, а година по-късно триумфално завършва “световното си турне” с обиколка на Канада и гастрол в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Прекарва последното десетилетие от живота си в закупеното от него имение в Люксембург.

ДЖОРДЖ ПСАЛМАНАЗАР
Първият и единствен туземец от Формоза

Джордж Псалманазар, чието истинско име остава неизвестно, е първият и единствен “туземец” от измисления остров Формоза, посетил Европа. Той се появява в северната част на континента около 1700 г. и въпреки европейския си вид и дрехи, със странните си привички убеждава всички, че идва от далечния о-в Формоза, подвластен на императора на Япония, на който се почитат божествата на Слънцето и Луната. През 1703 г. Псалманазар пристига в Лондон през Амстердам и е приет лично от местния епископ, който пръв чува екзотичната му история. Тук чужденецът бързо става известен с яденето на сурово месо с купища подправки и това, че спи прав на стол. Той обявява, че е отвлечен от Формоза от отците-йезуити, които го откарали във Франция и безуспешно се опитали да го превърнат в католик.

Това окончателно спечелило сърцата на британските протестанти, които купували като топъл хляб книгата на Псалманазар “Историческо и географско описание на остров Формоза”. Според разказа на Псалманазар, на богатия остров мъжете ходели чисто голи, с изключение на скромни препаски от злато и сребро на слабините, а любимата храна на островитяните били змиите. Формозанците изповядвали многоженството и имали правото да изяждат съпругите си при изневяра. Местните жители наказвали убийците, обесвайки ги с главата надолу, а за да си осигурят благосклоността на боговете всяка година принасяли в жертва по 18 000 младежи, чийто тела били изяждани от местните шамани. Заедно с описанието на местните обичаи, Псалманазар описал и азбуката на островитяните.

След две издания в Британската империя, книгата на самозвания чуждоземец е издадена и във Франция и Германия, а авторът й започва да чете лекции за културата и езика на Формоза. Псалманазар дори започнал да превежда религиозни трудове на формозански, като това му начинание срещнало горещата подкрепа на епископа на Лондон. Почитаемият автор изнесъл и реч пред Кралското Общество на науките. През 1706 г. неразкритият до момента измамник се уморил да лъже всички и сам признал за измамата си. Остатъка от живота си Псалманазар прекарва като уважаван автор и редактор на трудове за печатната история и световната география.

На тази дата: 16 декември 1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”

1997 г. децата в Япония преживяват „Покемон шок”. В 18.30 ч. 4000 японски деца тръпнат в очакване на новата серия на популярния сериал „Покемон” по канал TV Tokyo. Излъченият епизод - „Електрическият воин Поригон” (38-ата серия от анимационната поредица), обаче довежда до хоспитализацията на близо 700 япончета заради припадъци, нарушение на зрението, повръщане и други симптоми.

Епизодът е базиран на покемона Поригон - същество от кибер пространството, което вкарва героите в компютъра на един професор. Оказва се, че компютърът е заразен с вирус и героите са обречени. Вирусът е нарисуван като ярки червени ракети. За да спаси приятелите си, Пикачу пуска силна светкавица, която взривява няколко ракети в редуващи се сини и червени светлини. Бързината на сменяне на цвета, комбинирана с ярката светкавица, е именно сцената, която постига ужасния ефект.

20-ина минути след началото на епизода погледът на зрителите се замъглява, някои усещат световъртеж, гадене и главоболие. При други положението е още по-тежко - получават пристъпи, временна слепота, конвулсии и дори губят съзнание.

Родителите на 685 деца, от които 310 момчета и 375 момичета, звънят на Спешна помощ и линейки откарват хлапетата в болници. Над 150 от тях са хоспитализирани за няколко дни, а двама изкарват на легло в медицинско заведение две седмици. Най-тежки са двата случая на фотоепилепсия, причинена от визуалните ефекти.

Освен тези пострадали отделно при още 12 000 деца се наблюдават леки симптоми на заболяването, без да се стига до лекарска помощ.

През 2000 г. в САЩ е направена цензурирана версия на серията, в която сцената е забавена, но така и не стига до ефир.

Любопитен факт е, че в следствие на тази катастрофа Поригон никога не получава основна роля в „Покемон”, а бъдещите му форми - Поригон 2 и Поригон Z са единствените покемони, които никога не са се появявали в анимационния сериал. Този епизод не е излъчван никога повече и е включен в рекордите на Гинес като анимационното филмче, което може да увреди здравето. Серията обаче може да бъде намерена свободно в интернет.

В този момент „Покемон” е световна мания, тръгнала от едноименната видеоигра, разработена от компанията „Нинтендо”. На другия ден след излъчването на епизода обаче каналът TV Tokyo осъмва с надписи с извинение към японския народ, а сериалът е спрян за четири месеца.