1941 г. Таня Савичева започва своя дневник на смъртта. По
време на блокадата на Ленинград от Вермахта ученичката започва да води дневник
в бележник, останал от нейната безследно изчезнала сестра Нина. В този дневник
има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки
роднини.
Днес този дневник е изложен в Историческия музей на
Ленинград, а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално
гробище в Санкт Петербург.
Таня е родена на 23 януари 1930 г. като най-малкото дете в
семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато тя е едва на шест
години, оставяйки майка й Мария с пет деца: три момичета - Евгения, Нина и
Таня, и две момчета - Михаил и Леонид.
Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в
провинцията, но германската интервенция в Съветския съюз на 22 юни разрушава
плановете. Всички с изключение на Михаил, който вече е напуснал града, решават
да останат в Ленинград. Всеки от тях работи в подкрепа на армията - майката
Мария шие униформи, Леонид работи като плановик в Адмиралтейството, Евгения е в
завод за боеприпаси, Нина строи укрепления около града, а двамата й чичовци,
чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това
време е на 11 години, копае окопи.
Един ден Нина отива да работа и никога не се връща. Тя е
изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана, но семейството не
знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени. Затова считат
Нина за починала. След няколко дни, в памет на Нина, майката Мария Игнатиевна
дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра й и това по-късно
става дневникът на Таня.
Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 г. на
страниците тя разказва как всеки ден Женя става сутрин и върви 7 км пеша до
завода за боеприпаси, където работи в продължение на две смени всеки ден. След
работа дарява кръв. Тя умира в завода от изтощение. След нея умира баба Евдокия
Григориевна. После е брат й Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо
Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.
През август 1942 г. тя е едно от първите 125 деца, които са
евакуирани от Ленинград и отведени първо в село Шатки в Нижегородска област, а
след това в село Красний бор. Децата са физически изтощени, но само пет от тях
са инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева.
Държат я изолирана от другите деца и тя има контакт само с медицинската сестра.
Всички оцеляват, с изключение на Таня.
Бележникът
• 28
декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
• Баба умря
на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
• Льока
умря 17 март в 5 часа сутринта.
• Чичо Вася
умря на 13 април в 2 часа.
• Чичо
Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
• Мама — 15
май в 7.30 сутринта.
• Савичеви
умряха.
• Умряха
всички.
На 31 май 1981 г. на Шатковското гробище е издигнат паметник
- мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет на нейно
име е кръстен астероидът Таня 2127.