Mагистрала у нас и в Германия в един и същи ден при еднаква температура

Две снимки, показващи коренната разлика между пътищата у нас и в Германия, качи във Фейсбук Адем Гюнел. Младият мъж заявява, че и двата фотоса са направени в един и същи ден - на 3 януари 2016 г. Разликата в почистването на платната обаче е очевадна.

"Екзистенциалният въпрос е: Хората от цената на винетките ли са недоволни или от факта, че нито една институция не си върши работата както трябва?", пита Адем Гюнел.

Борисов: Обаждам се нощем на министър, жена му пита: "Кой идиот звъни"

"Всъщност когато не мога да заспя, особено когато нещо важно има да се случва, гледам тавана и си проигравам различни варианти. Случва се да стана в 3-4 ч. сутринта и звъня по телефона на колеги министри или шефове на агенции, ако имам да си изясня даден въпрос. Когато не мога да намеря някой, пращам патрулката да им каже да вдигнат телефона, защото има някои, точно семейните. Имам такъв случай, звъня неколкократно на колега, питам "Спиш ли?", никой не спи, всеки вика „Не, не, как ще спя?“ и в това време чувам жена му да вика: „Кой идиот ти звъни по това време?"

Това заявява министър-председателят Бойко Борисов в интервю за днешния брой на "Труд".

Премиерът казва още:

"Без ГЕРБ никоя друга партия не може да направи правителство. В същото време тия, които говорят за предсрочни избори, а искаха от мен да им се кълна, че няма никога да отида на предсрочни избори, и аз го изпълнявам това като ангажимент към тях, знаят прекрасно, ако минат границата на добрия тон и правителството си тръгне, защото то не може да падне, а може да си тръгне, един месец след това, след изборите, те ще трябва да дойдат при мен да си говорим за правителство. Просто няма да има среща."

Премиерът уточнява и че с Радан Кънев си честитили Коледа.

"Желая му във всяко едно отношение само добри неща да му се случват. Давам го за пример, защото той е най-амбициозен от всички опозиционни партии в парламента. Хипотеза – спечелва предсрочни избори. Приемаме, че е първа политическа сила. Ако след своята опозиционна дейност в парламента е свалил това правителство, е естествено да не участваме в никакви разговори с него. И трябва да отиде при БСП, при ДПС, да се разбере с тях. Ако си го представяте технологично, аз не мога да си го представя добре, защото сега аз съумявам с много усилия и нерви и стискане на зъби в някои случаи, но имам добър диалог и с БСП, и с ДПС, и с АБВ и с ПФ, с колегите министри от Реформаторския блок. Е, невинаги всичко е гладко, но винаги може да намерим решение", заявява още премиерът.

Борисов разсъждава и за президентските избори през тази година и готовността на ГЕРБ за тях.

ГЕРБ има пет възможности за кандидат за държавен глава, между които и жени. Но премиерът още не е споделял номинациите си със своите съпартийци. Твърди обаче, че той няма да се кандидатира. „Чакам да видя към юни, юли в какво състояние ще е държавата, кои сектори ще са по­ добре, за да си направя сметка дали мога да оголя някой от тях, като взема потенциален кандидат за президент“, обяснява той.

На тази дата: 4 януари 1790 г. след буря потъва кораб със съкровищата на Мария-Антоанета

На 4 януари 1790 г. вечерта при буря потъва в река Сена френският бриг (двумачтов платноход) „Телемак” (Тelemaque). Според някои информации заедно с него на дъното отиват и съкровищата на Мария-Антоанета, оценявани на 1,2 млн. британски лири.

Надвечер 150-тонният кораб навлиза в устието на Сена откъм Париж с почти спуснати платна. Появяват се облаци, вятърът се усилва. Крайбрежните улици на градчето Кийбеф опустяват. В реката излизат вълни.

Капитан Андре Каминю (36 г.) посреща митничарите в черни плащове на борда: „Бригът е зафрахтован от руански търговци за доставка на товар в Лондон. Бих ви помолил, господа, по-скоро да направите огледа. Екипажът е дяволски изморен...”

Отговарят му, че е по-добре огледът да се отложи за сутринта – станало е късно, пък и зюд-вестът (югозападният вятър) набира сила. Измореният капитан Каминю охотно се съгласява.

Само след няколко часа ураганен вятър вдига тежки вълни в Сена. Срещайки се с течението на реката, те образуват мощни водовъртежи. „Телемак” се откъсва от котвата си и поема към небитието. Малкият екипаж успява да се добере до близкия бряг.

Събитието е регистрирано единствено от дребни чиновници в министерството и веднага е забравено. Още повече, че няма жертви. По онова време всички погледи са отправени към революцията в Париж. След две години въстаналият народ сваля монархията, а през януари 1793 г. са екзекутирани Луи ХVІ и Мария-Антоанета.

След смъртта на кралицата в Париж упорито започват да се ширят слухове за приказни съкровища, които тя уж искала тайно да изнесе в Англия. Френските вестници пишат, че в края на 1789 г. Мария-Антоанета доверила изпращането в Лондон на всички семейни скъпоценности на капитана на „Телемак” Андре Каминю, изпълнявал и преди деликатни поръчения на кралицата.

Уж по нейни указания златните посуда, чаши, кожени торби с елмази и рубини, а също така 2,5 млн. златни луидора под охрана на предани офицери от кралската гвардия тайно са изнесени в Руан, където готов ги очаква „Телемак”.

Тук са докарани и съкровищата на няколко аристократични семейства и абатства във Франция. Вестниците твърдят, че в Руан в подземията на замъка на един от приближените на краля се слага злато и сребро в специално изготвени бъчонки. Те са заливани с катран и са товарени на „Телемак”.

Версията на французите е подхваната и от англичаните. В лондонски вестници се появяват разкази на бивши моряци и офицери на „Телемак”, потвърждаващи наличието на съкровища на брига. За тях заговарят дори в Конвента и трибуналът започва разследване.

Разпитан е бившият изповедник на краля, който признава, че веднъж е станал неволен свидетел на разговор между Луи ХVІ и Мария-Антоанета. Ставало дума за някакъв морски съд, на който да се изпратят съкровищата в Англия.

Следователите успяват да издирят и бъчваря. Според него през есента на 1789 г. получава поръчка от непознат господин да изработи няколко десетки бъчонки. Възложителят обяснил, че с тях ще се изпраща в Англия катран. В края на декември господинът си взел стоката, а след няколко дни бъчварят видял как на пристанището товарят бъчонките на брига „Телемак”.

Накрая митническите чиновници в Кийбеф също си спомнят, че в ураганната януарска вечер почти едновременно с „Телемак” в пристанището влиза още една шхуна. А сутринта, след гибелта на брига, по време на огледа й е открит скрит в товара й сребърен сервиз с герб на кралското семейство. Той е конфискуван, но разследване не е правено.

Получената от трибунала информация не може да остави Конвента равнодушен към слуховете за погребаните съкровища на дъното на Сена. От Шербур срочно заминават група инженери с над 300 работници и моряци, за да извадят потъналия бриг. Скоро е открит двумачтов кораб, но никой не може със сигурност да каже дали е „Телемак”, тъй като този участък на реката е гробище за много плавателни съдове.

Издигането на потъналия кораб е без резултат. След 3 месеца безплодна работа експедицията се завръща в Шербур.

Когато през 1815 г. е извършена втората реставрация на монархията, Луи ХVІІІ веднага заповядва да бъде изваден„Телемак”. Този факт става още едно сериозно доказателство, че на брига действително са се намирали съкровищата на кралското семейство.

Отново от Шербур в Кийбеф заминава експедиция. След няколко месеца обаче и тя прекратява работа.

Във Франция обаче вече никой не се съмнява, че потъналият кораб „Телемак” е хранилище на несметни богатства. Компании и частни лица непрекъснато предлагат на правителството своите услуги по вдигане на съда.

През август 1837 г. морското министерство на Франция издава 3-годишен лиценз на инженерната компания от Хавър „Магри и Дейвид” за издигането на „Телемак”. В случай на успех само една пета част остава за предприемачите, при това 10% задължително се жертват във фонда на моряците-инвалиди.

Трите години не дават резултат. Към 65 000 похарчени франка се добавят многобройни дългове. След доста колебания шефът на фирмата Магри се отказва от участие в предприятието. Неговият съдружник Дейвид проявява по-голяма настойчивост. Вземайки от няколко банки кредит, той продължава срока на лиценза с още 3 години.

Дейвид привлича младия английски инженер Тейлър, който пък възнамерява да извади „Телемак” със силата на прилива. С помощта на различни приспособления корпусът на потъналия кораб е оплетен с множество вериги. При отлива техните краища се закрепват на цяла флотилия плоскодънни лодки. Предполага се, че приливът ще издигне лодките и заедно с тях ще изтръгне от тинестото дъно „Телемак”. Още първите опити завършват без успех. Веригите се късат като конци, а бригът остава на мястото си. През август 1841 г. Дейвид официално оповестява прекратяване на работата.

Обаче тогава Тейлър неочаквано развива бурна дейност. Той изтърква праговете на вестникарски редакции, излиза на събрания на акционерите на големи и малки компании, като навсякъде уверява, че работата трябва да продължи. Тейлър се позовава на изрезки от стари вестници, преписи от следствени дела на трибунала, нотариално заверени свидетелства на очевидци и описания на ефективни технически проекти са издигане на кораба.

Година след краха на фирмата „Магри и Дейвид”, на Тейлър се удава да събере 200 000 франка капитал и да започне да осъществява замисъла си. Той увеличава броя на плоскодънните лодки, поръчва по-здрави вериги и конструира нови крепежни устройства. Всички опити обаче завършват по еднакъв начин: надолу по течението на Сена плават останки от лодки със скъсани вериги, а заедно с тях отплават парите на компанията.

Акционерите искат прекратяване на финансирането на безнадеждното предприятие и представяне на отчет за извършената работа. Тейлър събира акционерите. Той отваря лондонски вестник и с вълнение чете малка бележка. В нея се съобщава, че поданиците на британската кралица Виктор Юго и неговият син искат своята част от наследството в съкровището на борда на „Телемак”, тъй като са родственици на един от абатите, чиито скъпоценности са натоварени на брига.

Преди акционерите да се опомнят, Тейлър слага на масата няколко златни монети: „Намерени са в плитчините. Златни луидори.”

Доводът е съкрушителен. Решено е работата да продължи. Акционерите обаче тайно наемат детективи да проверят заявленията на инженера. Става ясно, че Виктор Юго и синът му никога не са имали роднини във Франция. За сметка на това са добре познати с роднините на Тейлър, които са обезпокоени от бележката във вестника.

Детективите също така установяват, че златните монети от времето на Луи ХVІ са купени от инженера от антиквари с пари на образуваната компания. Назрява голям скандал. Чувствайки приближаването му, през декември 1843 г. Тейлър се скрива, оставяйки 28 000 франка неизплатени дългове.

Нашумялата авантюра на английския инженер задълго охлажда ентусиазма на любителите на леки печалби. В продължение на 90 г. не са правени никакви опити за изваждането на „Телемак”. Едва през 1933 г. парижките вестници отново започват да печатат съобщения, че към съкровището на потъналия бриг проявяват интерес мнозина френски и чужди фирми.

След две години морското министерство на Франция обявява, че фирмите могат да подадат официални молби за вдигане на „Телемак”. Изучавайки материалните и технически възможности на предприемачите, през май 1938 г. министерството дава 3-годишен лиценз на най-сериозния претендент. Само след месец водолази преброждат дъното на Сена и скоро откриват дълбоко заседнал в тинята кораб, чийто корпус е опасан с вериги.

Намерената около него корабна камбана с буквата „Т” и пет медни канделабри от ХVІІІ век потвърждават, че именно този бриг се е опитвал да издигне Тейлър.

През септември от Париж за Кийбеф се отправя ешелон с оборудване и снаряжение. Мощни помпи на плаващи кранове към края на годината изчистват кораба от тинята. В началото на април 1939 г. го закачат на понтони и го издигат на повърхността.

В този ден стотици журналисти, учени и просто любопитни се тълпят по крайбрежната улица на Кийбеф, за да видят с очите си това знаменателно събитие. На френската борса пада цената на златото, бижутерите предвкусват търгове за скъпоценности от съкровището на кралското семейство.

На 4 април са отворени първите бъчвички, изследват се металическите предмети, но не е намерена нито една златна монета или ювелирно изделие.

Когато преминава първото чувство на разочарование, настъпва време за чудене и предположения. Изведнъж си спомнят, че в този район на Сена преди няколко години неизвестна фирма е извършвала водолазни работи – възможно е тогава бригът да е „почистен”. Мнозина се съмняват, че е вдигнат именно „Телемак”. Трети издигат интересната версия, че съкровището всъщност е натоварено на друг кораб, а слуховете за „Телемак” са разпространявани умишлено, за да се скрие истината.

Вицове, януари 2016 г.

Един от най-опасните пътища в света - Химачал, Индия

СмЕх

Средновековен спам, XV-ти век. Стои принцът, чака писмо от любимата. Три дни и три нощи чака. Пристига пощенски гълъб. Щастливият принц развълнуван отваря писмото,а там: "Точа мечове. Изгодно!".

***

Първите три дни от годината винаги минават под знака: “Дояж го тва, щото ще се развали”.

***

Спортни новини:

"Лошо проектирано трасе за биатлон стана причина за престрелка между биатлонисти и граничари.

***

Стилно облечена жена се обръща с молба към отец, седящ до нея в самолета.

- Отче, искам да ви помоля нещо… купих подарък за майка ми, електрически сешоар, но ме е страх, че е над лимита и на летището ще ми го конфискуват. Можете ли да го скриете под расото?… Те вас едва ли ще ви проверяват.

- Добре, но да знаете че ако ме питат… аз няма да лъжа. По-късно на летището митничарите спират отчето:

- Отче, имате ли нещо да декларирате?

- От главата до кръста… абсолютно нищо. Митничарите се споглеждат особено.

- А от кръста надолу?

- Само един до болка познат уред, предназначен за жени… все още неизползван…

- Следващият!

***

Говорят си индиански вожд и вожд на папуасите:

- Как се справяш с еврейския въпрос при вас?

- Ами как... няма евреи - няма въпрос. А при теб как е?

- Лошо. Обяснявам им на моите: евреите и те са хора като нас, ама кой да слуша - не щат да ги ядат и това е.

***

Всяка сутрин нови вицове

Всеки собственик на кола може да съди скъпите винетки!

До 2 февруари 2016 г. всеки правоспособен собственик на автомобил може да се присъедини към дело срещу новите цени на винетките, образувано във Върховния административен съд (ВАС).

Процесът е заведен от Николай Филев от София. С определение ВАС вече е признал, че понеже той е правоспособен водач и притежава автомобил, негови права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от новите цени на винетките, тъй като няма как да се движи по републиканските пътища, ако не плати винетна такса.

Предмет на делото е Постановление № 317/17.11.2015г. на Министерския съвет, с което беше изменена Тарифата за таксите, които се събират от агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Тя е подзаконов нормативен акт и ВАС нареди да бъде публикувано обявлението за оспорването му в Държавен вестник. Така всеки, който има правен интерес т.е. според разбирането на ВАС всеки правоспособен собственик на автомобил, може да се присъедини към оспорването до началото на устните състезания по него, което се очаква да е на 2 февруари от 14 ч., за когато е насрочено заседание по делото.

С оспореното постановление на кабинета цената на винетката за лека кола за тази година скочи на 97 лв., което е с 30 лв. повече от таксата за 2015 г. В жалбата си до ВАС Николай Филев заявява:

"Извън медийните изяви на министъра на регионалното развитие и благоустройството, че причината, налагаща промяната в цената, е фактът, че винетните такси не са променяни от 2008 г., то липсват каквито и да е било мотиви към предприетото изменение на нормативния акт".

Затова той оспорва промените в постановлението като приети в разрез с административнопроизводствените правила и се позовава на чл. 26 от Закона за нормативните актове. Той регламентира, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Освен това задължава съставителите на проекти да ги публикуват на интернет страниците си с мотивите и доклада и да дадат най-малко 14 дни на заинтересованите от предлаганите изменения да изразят становище .

"Нито на страниците на Министерския съвет, нито на страниците на МРРБ, като съставител на проекта на постановление за изменение на тарифата, не бе публикуван същият, ведно с мотивите, респективно докладът към проекта", пише Филев в жалбата си до ВАС, цитирана от "Правен свят".

Така, според него, освен, че са били погазени принципите, прогласени от чл. 26 ЗНА, но и той самият е бил лишен от възможност за активно участие в производството по изменение на цените на винетките.

Гражданинът е поискал от ВАС да спре действието на новите цени, но съставът с председател Светлозара Анчева и членове Маруся Димитрова и Мадлен Петрова (докладчик) е отказал. Според съдиите в жалбата липсват каквито и да било твърдения за евентуални вреди, които действието на постановлението би причинило на Филев.

"Действително увеличението е с 30 лева или с 45% спрямо действащия до 10 декември 2015 г. размер на годишните винетни такси за посочената категория ППС, но сам по себе този факт не може да обоснове извод за наличие на основанията по чл. 166, ал.2 АПК. Направеното в жалбата искане за спиране на основание чл.190 АПК е изцяло бланкетно. Посочено е, че спирането се налага поради изключително високия обществен интерес и високата степен на вероятност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за неограничен кръг субекти. Изложените обстоятелствата не са сред основанията по чл. 166, ал.2 АПК, при които съдът може да постанови спиране на изпълнението. Искането не е подкрепено с каквито и да било конкретни твърдения и доказателства, по какъв начин увеличеният размер на годишната винетна такса засяга правната сфера на жалбопадателя и за вероятността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди", пише в определението на ВАС.

Паралелно в Административния съд на София-град (АССГ) беше оспорена заповедта на шефа на АПИ, с която той одобрява графичното оформление на винетките. По закон такава заповед се обнародва всяка година до 30 ноември. Тази за 2016 г. беше публикувана в Държавен вестник на 10 ноември 2015 г.

Според жалбоподателите по това дело, шефът на АПИ е издал заповедта без задължителен реквизит – приложение, съдържащо самото графично оформление на различните групи и видове винетни стикери. Те твърдят, че такова приложение не било одобрено като част от заповедта, нито е било публикувано в Държавен вестник. Затова настояват за обвяване на заповедта за нищожна. Те поискаха спиране на действието ѝ, но с определение от 28 декември 2015 г. АССГ отказа.

Няма излизане от Банско и Пампорово

Непрекъсната колона от автомобили се образува от разклона за Банско при Симитли. Полицията призовава шофьорите да бъдат внимателни на пътя и да карат със скорост, съобразена с пътните условия.

Колони от автомобили се оформят и на пътя Смолян-Пампорово. Това каза зам.-областният управител Адиран Петров.  В района вали слаб сняг, няма образувана снежна покривка. По думите му пътищата са опесъчени и нормални за шофиране. Карането в колона е доста изнервящо и това е предпоставка за пътно-транспортно произшествие, каза още за.-областният управител Адриан Петров.

Той също призова водачите да шофират със скорост, съобразена с пътната обстановка.

Любопитно: Историята на първия български велосипед

Уста Гено с 3-годишния си внук 

Евгений Генов

Първият велосипед в България е конструиран и изработен в годините 1880-1882 в Нова Загора от местния уста (майстор - б.ал) Гено Арабаджията.

По онова време новото возило е малко известно в Европа, бумът на колелетата на Стария континент идва след 1889 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг, Германия, се провежда Първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

Арабаджията създал своето колело, когато бил едва на 19 г.

С днешна дата специалистите определят това като истинско техническо чудо, тъй като младият колар, който наследил занаята на баща си, нямало откъде да е виждал първите велосипеди, които хората карали в Англия.

Той само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Когато се връщал през ваканциите в Нова Загора, той разказвал, че в далечната страна хората яхат "дървени коне". Гено слушал със зяпнали уста тези разкази и твърдо решил сам да си построи велосипед.

Измайсторил го от дърво и желязо върху коларския тезгях в работилничката на баща си. Задвижвал се с дървени педали, монтирани на предното голямо колело, защото нямал верига.

Майсторът дори му сложил багажник отзад и летва отпред, пригодена за спирачка.

Казват, че тази спирачка била истинска техническа революция, защото тогава файтоните наистина имали спирачки, но не и велосипедите, които понякога се мяркали по улиците на западните градове.

Сам Гено кой знае защо нарекъл творението си "паяка", така и го наричали всички в града. 

Някогашният уредник в новозагорския музей и днешен пенсионер Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното с. Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с 2 колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полк. Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която

сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката -

дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина.

Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните, но и преди, и сега са в дълг пред паметта на съгражданина си изобретател.

"Паякът" е изложен в музея в Нова Загора 

Още от 1892 г., когато на първото българско изложение в Пловдив малкият тракийски град се представя не с "паяка", който навярно би предизвикал още тогава огромен интерес, а с двама мъже, облечени в народни носии от Новозагорско, които трябвало да покажат тъкмо традиционното облекло на хората от своя край.

Велосипедът на майстор Гено все пак стига до Пловдив, но едва през 1969 г., когато го показват на младежка техническа изложба. Няма информация след това да е напускал Нова Загора.

Днес също малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в този град. Нещо повече - той може и да бъде видян в новозагорския исторически музей, тъй като историята се е смилила над неговия създател и го е запазила за поколенията.

Открил го случайно през 1961 г. тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно, по-скоро невзрачно.

Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Нито дума, че това е първият велосипед, изработен някога в България. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Тя е правена на моментно фото през 1933 г.

Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията",

в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Тя е издадена 10 г. след смъртта на автора си - чак през 2007 г., благодарение на помощта на неговия най-добър приятел Марин Маринов, художник от Пазарджик.

Пак през 2007-а, когато се навършват и 60 г. от смъртта на Гено Арабджията, местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Тогава се позашумя около името на изобретателя, след това то отново потъна.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си.

"Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната.

България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

Някогашният уредник в новозагорския музей и днешен пенсионер Щилиян Русев разказва, че първото си пътешествие с колелото майсторът направил на 22 август 1882 г., когато отишъл с него на сбора в съседното с. Езеро. Той въртял педалите, а десетки негови съграждани го следвали пешком с удивлението, че човек може да се задържи върху возило с 2 колела, без да падне.

По-късно самобитният творец стигнал с велосипеда си чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11-и пехотен полк, а командирът му полк. Генчев строил на плаца всички войници да видят чудото и държал пламенна реч, в която

сравнил "паяка" на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката -

дирижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883-а - година след велосипедната разходка на уста Гено, в България е внесен за първи път велосипед от чужбина.

Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните, но и преди, и сега са в дълг пред паметта на съгражданина си изобретател.

Още от 1892 г., когато на първото българско изложение в Пловдив малкият тракийски град се представя не с "паяка", който навярно би предизвикал още тогава огромен интерес, а с двама мъже, облечени в народни носии от Новозагорско, които трябвало да покажат тъкмо традиционното облекло на хората от своя край.

Велосипедът на майстор Гено все пак стига до Пловдив, но едва през 1969 г., когато го показват на младежка техническа изложба. Няма информация след това да е напускал Нова Загора.

Днес също малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в този град. Нещо повече - той може и да бъде видян в новозагорския исторически музей, тъй като историята се е смилила над неговия създател и го е запазила за поколенията.

Открил го случайно през 1961 г. тогавашният директор на музея Митю Кънчев, който зърнал колелото, закачено да виси под сайванта в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега "паякът" посреща гостите на музея още при влизането им, вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина. Експонирането му е скромно, по-скоро невзрачно.

Поизбелял надпис сочи, че това е колелото на Гено Арабаджията от 1880 г. Нито дума, че това е първият велосипед, изработен някога в България. Багажникът му е изгубен през годините, но колелото изглежда точно така, както и на една от малкото запазени снимки на Уста Гено с него. Тя е правена на моментно фото през 1933 г.

Върху седалката е 3-годишният тогава внук на майстора Евгений, до него позира гордият му дядо.

Внукът Евгений Генов, театрален режисьор, пише книгата "Хомо луденс и апатията",

в която възкресява спомена за знаменития си дядо и неговото изобретение. Тя е издадена 10 г. след смъртта на автора си - чак през 2007 г., благодарение на помощта на неговия най-добър приятел Марин Маринов, художник от Пазарджик.

Пак през 2007-а, когато се навършват и 60 г. от смъртта на Гено Арабджията, местният общински съвет прави посмъртно създателя на първия български велосипед почетен гражданин на Нова Загора.

Тогава се позашумя около името на изобретателя, след това то отново потъна.

Самият Гено много добре е съзнавал какво е създал и това личи от записките му, които внукът цитира в книгата си.

"Кой подбуди в България велосипедизма", пита риторично за себе си Гено. Ако е имал късмет да се роди из Стара Европа или Северна Америка, е щял да остане под пари, смятат познавачи на живота му. Но майсторът създава "паяка" във времето, когато Нова Загора е град в Източна Румелия, а и думата патент не му е позната.

България въвежда правен режим за защита на изобретенията чак през 1921 г., и то по силата на Ньойския договор, припомня в книгата си Евгений Генов.

Вероятно удивление като онова през 1882-а, когато местните за първи път виждат изобретението на уста Гено, върху което човек се вози и крепи само върху две колела.

"Копието на първото българско колело при нас е много добро. То предизвикава голям интерес у посетителите, особено в по-младите", свидетелства управителят на Музея на спорта Катя Иванова.

Рок легенди благодариха на кметицата на Каварна за отменения концерт

На 31 декември 2015-а за първи път от 13 години насам в Морската рок столица на България – Каварна – нямаше рок концерт. Това се случи въпреки че такъв бе насрочен още преди няколко месеца, но новият кмет на града – Нина Ставрева от БСП – отмени събитието. То трябваше да бъде с участието на норвежкия вокалист Jorn Lande и групата на Николо Коцев КИКИМОРА. 

Този концерт все пак се състоя в Пловдив и бе излъчван пряко по телевизия „БНТ2“ в Новогодишната нощ. Сега двамата музиканти благодарят на Ставрева със специална картичка. 

Можете да я видите какво гласи тя:

Уважаема г-жо Ставрева!

Честита Нова Година!

Благодарим Ви за отмяната на рок концерта на 31.12. в Каварна.

Вашето решение ни донесе изключително добра реклама и допринесе за чудесно събитие в Пловдив, което беше споделено и с цяла България чрез ефира на БНТ.

Надяваме се, че Каварна ще си остане град на Рока и музиката никога няма да бъде политизирана.

Надяваме се, че ще дойде ден, когато ще свирим в Каварна отново.

Желаем Ви здраве и много успехи като кмет на Каварна.

Jorn Lande

КИКИМОРА

Николо Коцев

На тази дата: 3 януари 1907 г. студенти освиркват Княз Фердинанд, за което той бързо отмъщава със затваряне на Софийския университет

Едно събитие разтърсва обществения живот на София през 1907 г. и по-точно откриването на Народния театър “Иван Вазов”. Както се досещате, това би следвало да е едно от най-важните културни мероприятия за една европейска столица. По волята на княз Фердинанд I обаче, единствено представителите на политическия елит, както и висшите прослойки на обществото, имали достъп до голямото тържество, което се готвело за случая. Вечерта, в която се планувало то била 3-ти януари, но едно събитие, организирано от студенти, щяло да внесе смут и да обърка плана.

Множество недоволни млади хора се събрали пред новооткритата сграда. Те негодували не само срещу факта, че обикновените граждани нямали достъп до тържеството, ами и като цяло срещу политиката и държанието на княза. Започнали шумни демонстрации, но до кой знае колко голямо напрежение не се стигнало, тъй като държавният глава бил “евакуиран” в театъра. Поведението на студентите разгневило иначе премерения в маниерите си княз, който очевидно се почувствал изключително засегнат, тъй като още на следващия ден наредил Софийския университет “Св. Климент Охридски” да бъде затворен.

Още на 4-ти януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Недоволен от решението на МС, тогавашният министър на просветата професор Иван Шишманов дава всичко от себе си да върне университета, но така и не успява. Той подава оставка, а на негово място идва Лазар Пяков, а малко по-късно той е заместен от Никола Апостолов. Последният постановява откриването на университета със “съвършено нови преподаватели”.

“Съвършено новите преподаватели” всъщност са чужденци и гимназиални учители. Това, разбира се, дава отражение върху желанието на студентите да се обучават в университета. При 70 души преподаватели се записват едва 7 студента. Тази ситуация е меко казано абсурдна и единственото, което може да се направи в случая е поправяне на грешката на княз Фердинанд. Следващото съставено правителство е на Демократическата партия, водена от Александър Малинов, която се справя с кризата и връща на старите преподаватели в университета. Така приключва и една от най-абсурдните и куриозни случки в историята на ВУЗ-а.

Вицове, януари 2016 г.

СмЕх

На село от полето на един селянин започнали да изчезват дините. Той се сетил и сложил табела: ”В една от дините има отрова за плъхове!”

На другата сутрин всичките дини си били там. Но имало втора табела: ”Сега има в две!”

***

Ако се вярва на лекарите, че 100 г водка убиват 100 000 мозъчни клетки, а човешкият мозък има общо 4 милиарда клетки...

С други думи, аз имам минус 4 мозъка.

***

Ясновидец се оплаква на доктора:

- Докторе, спрях да виждам бъдещето.

- Тъй ли?... И откога това?

- От следващата седмица.

***

Между държавни служители:

- Чух, че подготвят закон - от подкупите да се удържа данък.

- А ще има ли необлагаем минимум?

***

Срещат се двама пияници и единият разказва:

- Пешо се връща от екскурзия в Италия и показва на жена си снимки. Стигайки до кулата в Пиза, жената казва:

- Знаех си, че и там ще се напиеш!

***

Всяка сутрин нови вицове