1909 г. умира прославеният вожд на индианското племе чирикауа Джеронимо. „Прозяващият се” е един от най-известните индиански вождове. Като военен предводител на апачите чирикауа, Джеронимо се бори за запазване на техните земи в продължение на 25 години. 79-годишният вожд си отива от пневмония, след като три дни преди това вечерта пада от коня си и лежи на земята до сутринта.
Политиката на всички американски правителства по отношение на индианците е строго последователна: изтикване от техните обширни територии и въдворяване в резервати, а непокорните да бъдат избивани. Още през 1872 г. първите чирикауа са настанени в резерват в Югоизточна Аризона. Само четири групи от тях остават свободни, обитавайки Южна Аризона и Ню Мексико, но постепенно и те са унищожени.
През 1876 г. американското правителство се опитва да премести чирикауа в резервата Сан Карлос при останалите апачи. При това преселване Джеронимо успява да избяга с още 700 души, които не желаят да се откажат от свободата си.
През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го два месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприема най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре.
През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността „Търки крик” в резервата „Белите планини”, където чирикауа и белопланинските апачи се опитват да се научат на земеделие. Между тях обаче има стари вражди и след една година Джеронимо със 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца.
След продължителните битки накрая неговата група остава с едва 16 воини, 12 жени и шест деца. Против тях са изпратени 5000 войници от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за пет месеца през 1886 г. групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.
На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предава в Каньона на скелетите, като се надява, че ще бъде събран с останалата част от племето си. В отмъщение обаче за неговата съпротива групата му е обявена за военнопленници за почти 30 години, като са държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт Сил в Оклахома.
От 1200 души чирикауа, настанени в резервати, остават 265. През 1905 г. Джеронимо моли американския президент Теодор Рузвелт да го върне обратно при племето му в Аризона, но получава отказ.
Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от останалите живи се смесват с мескалеро, а другите остават около форт Сил. В тези две места днес живеят техните потомци.
Съществува легенда, според която Джеронимо се скрива в пещера, преследван от американските войници. Чакали го отвън, но той и така и не излязъл. По-късно войниците чули, че той е някъде наоколо. Все още не е открит вторият изход на пещерата. Затова тя се казва „Пещерата на Джеронимо”.
