1935 г. по време на разкопки в Йерусалим е открита
библиотека от около 1000 г. пр.Хр., която потвърждава библейската история.
Любопитен факт е твърдението, че до 17 в. малцина са се е интересували от
произхода на Библията, а въпросите се появяват в началото на Просвещението.
Днес съществуват две гледни точки за произхода на Библията.
Едната я представя като човешко творение - литературно произведение, създадено
в продължение на векове под влияние на други антични религиозни съчинения. В
него Бог е символ на доброто и съществува само в религиозното въображение.
Другата изхожда от факта, че Бог е реална Личност,
неограничена от времето и пространството. Бог е Творецът на света и има за него
конкретен план. Той осъществява този план в хода на човешката история до днес,
като го разкрива в Словото Си на хората, които Го търсят. Божието Слово -
Библията, е непогрешимо и истинно, а това не може да се гарантира за човешките
изследвания, към които се отнася и богословието.
Логично се появява и въпросът доколко е точно Свещеното
Писание, с което разполагаме днес? Дали в текстовете не са се появили грешки
през периода, когато печатът все още не е бил изобретен (до 15 в.), когато са
се преписвали на ръка и разказвали от уста на уста. Според Талмуда еврейските
учени са били длъжни да спазват строги правила при преписването на Свещените
книги.
Преписвачът не е имал право да напише нито една буква, без
да я свери, т.е. по памет. В края на всяка колона буквите са се преброявали.
Ако броят им не е съвпадал или е имало грешки, цялата колона се е преписвала
отново. Така се е осигурявала изключителната точност на копието.
Юдейските учени - масоретите - от 3 в. сл.Хр. отново и
отново са преписвали еврейските Свещени Писания (Стария Завет). Когато копията
овехтявали и ставали негодни за ползване, ги заменяли с нови, при изработването
на които също са се спазвали множеството правила, целящи копието винаги да е
идентично с оригинала. Тази точност е уникално явление. Преписвачите са
превърнали в наука работата по запазването на Свещеното Писание за следващите
поколения.
Текстът на Новия Завет ни е предаден със същата поразителна
точност. Досега не е намерен нито един оригинал, но днешният текст напълно
съответства на откритите през различни периоди копия, изработени в древността.
Най-древното копие е Синайският кодекс, който Константин Тишендорф открива в манастира
„Св. Екатерина” край планината Синай. Той датира приблизително от 350 г.
Съдържа 199 листа от Стария Завет и целия Нов Завет.
Кога обаче са написани тези текстове? Намерените глинени
плочи свидетелстват, че още през 3500 г. в Близкия Изток са съществували
високоразвити цивилизации. Около 2000 г. пр.Хр. шумерите са имали писменост.
Археолозите са открили не само документи за сключени договори, но и лични
писма, дори писмени упражнения от обучение в училище.
При разкопки до град Алепо (Сирия) е открита библиотека от
древното царство Ебла (2500 г. пр.Хр.), която наброява 16 000 глинени плочи с
текст. Явно още тогава писмеността е била разпространена доста широко. А някои
археолози предполагат, че още Авраам, живял около 2000 г. пр.Хр., е можел да пише
и е записал събитията от живота си върху глинените плочи, които е предал на
своите потомци.
Кумранските свитъци на свой ред доказват достоверността на
Библията. Глинените стомни, намерени през 1947-1948 г. в пещерите на Кумран до
Мъртво море, съдържат удивително добре запазени свитъци и фрагменти от свитъци.
Те са били скрити там през І в. сл.Хр. Съдържат целия Стар Завет, чийто текст
почти изцяло съвпада с масоретския. Има някои различия в изписването на думите,
но съдържанието на книгите е идентично.
Археологическите открития в Израел също потвърждават
достоверността на библейските истории. Нови археологически данни красноречиво
свидетелстват за достоверността на Библията.
През Средновековието един монах е преписвал Библията за
около 2,5 години.
През 1388 г. абатството Йоханесберг се сдобива с ръкопис на
Библията за 70 златни флорина. През онези времена за един златен флорин се е
продавал цял бик.
През 1455 г. е отпечатана първата Библия, наречена
Гутенбергска. Текстът е напечатан на пергамент и е струвал 50 гулдена. През
1989 г. директор на японската книготърговска мрежа е платил за Гутенбергската
Библия около 5,8 млн. долара. Днес са известни 47 екземпляра от това издание.
Най-малката печатна Библия има размер на кибритена кутийка.
Излиза в Англия и се състои от 878 страници. Освен текста съдържа много
илюстрации. Тази двадесетграмова Библия може да се чете само през лупа.
Издяланата от дърво Библия има 8048 страници и тежи 547 кг. За подготвянето й
на дърводелеца от Лос Анджелис са били нужни две години.
Библията на диапозитив има размер 3х4 см. Записани са 1245
страници с мащаб 1:48 400. Всеки от 25-те видими на диапозитива редове съдържа
50 страници от Библията. За четенето й е нужен микроскоп.
1897 г. в България е обнародван е Закон за задължително
носене на дрехи и обувки местно производство от държавните чиновници. Законът е
внесен от Иван Гешов, тогавашен министър на търговията, а по-късно и
министър-председател на България (1911-1913).
