понеделник, 25 април 2016 г.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх


Днешнaтa медицинa е много нaпреднaлa...зa всяко лекaрство могaт дa ви открият болест...

***

Българинът ползва подлеза само в крайна нужда, а също по голяма и по малка.

***

Нова поправка в за закона за движение по пътищата:
- шофиране без книжка - глоба 100 лева.
- шофиране без пари - глоба 200 лева.

***

Когато ти е гадно, помисли, че можеше да се родиш дърво, да растеш 20 години, да те отсекат и да те превърнат в тетрадка с фолк певица на корицата…

***

Седя си аз и гледам един филм и точно сцената, където тя ревнала под душа, после влиза нейният и са таковат 3 ЧАСА! И си мисля....
добре де, ама какъв бойлер е тоя, дето го имат?


***

Всяка сутрин нови вицове

неделя, 24 април 2016 г.

Библиотекарят, защитил културата от ислямистите

Обир, достоен за „Бандата на Оушън“ – но не 
в Холивуд, а в Тимбукту.
За пазителите на древното културно наследство на Близкия изток и Северна Африка, ислямистките групировки в последно време създават отчаяно предизвикателство. След превземането на историческия иракски град Мосул в началото на 2014-а, Ислямска държава заграби и разруши джамии, храмове, църкви и други свещени места в региона. Джихадистите продължават със своите „културно прочистващи“ операции от Тикрит до Триполи.

В това зловещо шествие е имало спорадично победи за културата срещу екстремизма, като превземането обратно на Палмира миналия месец – град, който сега може бъде възстановен до нещо близко до предишната си слава. А по-малко познат случай включва изненадващ герой – 51-годишният колекционер на книги и библиотекар Абдел Кадер Хайдара в легендарния град Тимбукту, в Мали, разказва „Уолстрийт Джърнал“.

Историята започва през април 2012 г., когато Хайдара се завръща у дома след бизнес пътуване – за да научи, че слабата малийска армия е отстъпила и че близо 1000 ислямистки бойци от един от африканските филиали на Ал Кайда са окупирали града. Той се сблъсква с иманяри, огнестрелен огън и черни флагове, веещи се над правителствените сгради, и се опасява, че десетките библиотеки и хранилища в Тимбукту – дом на стотици хиляди редки арабски ръкописи – ще бъдат ограбени.

Самият Хайдара има в личната си колекция малък Коран в неправилна форма от XII век, написан върху пергамент от изсушена кожа на риба, и украсен със светещи сини арабски букви и позлата. Неговата колекция разполага и с множество светски книги – ръкописи за астрономия, поезия, математика, окултни науки и медицина, като например том от 254 страници за хирургия и еликсири от птици, гущери и растения, писан през 1684-а в Тимбукти.

„Много от ръкописите показват, че ислямът е религия на толерантността“, казва той.

Хайдара знае, че много от произведенията в хранилищата на града са древни примери за мотивирания дискурс и разум, които джихадистите, със своята нетърпимост и сковани възгледи за исляма, искат да унищощожат. Ръкописите, мисли си колекционерът, неминуемо ще се превърнат в мишена.

Няколко дни след началото на джихадистката окупация Хайдара, който е работил професионално като реставратор на книги и архивист, се среща с колегите си в офиса на Библиотечната асоциация на Тимбукту, която самият той учредява 15 години по-рано.

„Мисля, че трябва да се вземат ръкописите от големите сгради и да се разпръснат в семейни домове из града – казал им той. – Ние не искаме те да открият огромни колекции и да ги заграбят или унищожат.“

Месеци по-рано от офиса на Фондация Форд в Лагос, Нигерия, отпускат на Хайдара субсидия от 12 хиляди долара за изучаване на английски език в Оксфорд през есента и зимата на 2012-а. Парите са свързани към спестовна сметка. Той пише на фондацията и моли за разрешение да се преразпределят средствата – за защита на ръкописите от ръцете на окупаторите в Тимбукту. Парите са отпуснати след три дни. Хайдара и племенникът му събират цял екип – от архивисти, секретари, екскурзоводи в Тимбукту и половин дузина роднини на библиотекари.

Резултатът е обир, достоен за „Бандата на Оушън“. Те купуват метални и дървени сандъци по около 50-80 на ден, правят контейнери от петролни варели и набелязват безопасни къщи из гради и покрайнините. Организират малка армия от опаковчици, които работят тихо в тъмното и уреждат сандъците с безценни артефакти да се пренасят с магарета към новите си скривалища.

В продължение на осем месеца операцията включва стотици опаковчици, шофьори и куриери. Те контрабандно пренасят ръкописите извън Тимбукту – по суша и по река, през контролно-пропусквателните пунктове на джихадистите към територии под контрола на правителството. До момента, когато френски части нахлуват от север, през януари 2013-а, екстремистите са успели да унищожат само 4000 от близо 400 хилядите древни ръкописи на Тимбукту.

„Ако не бяхме действали – казва Хайдара, – е почти 100% сигурно, че много, много други щяха да бъдат изгорени.“

Хайдара е особено горд от спасяването на един ръкопис – разпадащ се физически том за разрешаването на конфликта между кралствата на Борно и Сокото към това, което днес е Нигерия, текст, който е дело на суфистки воин и интелектуалец, управлявал за кратко Тимбукту в средата на XIX век.

Този човек, твърди Хайдара, е джихадист в оригиналния и най-добър смисъл на думата – такъв, който се бори срещу злите идеи, желания и гняв в себе си и ги подчинява на разума и подчинението на Божиите заповеди…

Мустафа Карадайъ е избран единодушно за председател на ДПС

Очаквано Мустафа Карадайъ е избран единодушно за председател на ДПС.
Гласуването е било явно, не е имало "против" и "въздържал се".

"С нашата кауза в сърцата, с нашата обща сила и воля, с общи усилия можем всичко. Има ли воля, има и път", заяви след избора си развълнуван Карадайъ, цитиран от пресцентъра на ДПС. Председателят благодари на почетния председател д-р Ахмед Доган и на конференцията за доверието.

В "Столипиново" протестират заради мръсотията в квартала

„Столипиново” се вдигна на протест. На хората от най-голямата ромска махала у нас им е мръсно, а общината не чистела, съобщи бТВ. Всички в квартала знаят кой цапа.

„Мръсно е, защото няма казани, един казан като се напълни и тогава почват да хвърлят долу, мисля, че ако поставят повече казани няма да е така”, коментира един от жителите. Честа гледка в Столипиново обаче е контейнерите за смет да стоят празни.

Макар да признават, че понякога ги мързи да извървят 50-ина метра до контейнера, все пак смятат, че „от Съвета” са виновни за мръсотията.

От общинска фирма „Чистота” отговориха, че чистят по график всеки ден, но сметищата никнат отново.

Изчистиха Дабко Дабков

Снимка: "Таралеж" днес в 16:00ч.
Бялата боя, с която беше залята снощи статуята на арх. Дабко Дабков, вече е изчистена, показва проверка на „Таралеж“.

По информация на "Таралеж" паметникът е почистен от доброволци, а не от Общината.

Заляха с бяла блажна боя паметника на архитект Дабко Дабков

Паметникът на арх. Дабко Дабков във Варна е бил залят с бяла блажна боя. За това сигнализираха членове на групата "Стара Варна" във Фейсбук. Вероятно посегателството е извършено в късните часове вчера.

Уникалният за Варна паметник бе официално открит едва преди 20 дни. Още тогава от общината съобщиха, че три камери ще охраняват скулптурата и ще следят за вандали и крадци.

Паметникът преди вандалщината.
Снимка: "Таралеж"
Бронзовата фигура на легендарния варненски архитект, поседнала на пейка беше монтирана насред градското ларго на метри от площад "Независимост". Скулптурата, дело на скулптора Веселин Костадинов, която е подобна на тази на баща и син Славейкови в столицата, се намира на бул. „Княз Борис I“. 

За минути новината за боядисаната статуя предизвика вълна от критични коментари в социалните мрежи. Членове на групата "Стара Варна" пък започнаха организация за почистване на бронзовата фигура.

Сферичен камък, открит в Босна - мистерия за учените

Огромен сферичен камък, открит миналия месец в Подубравлиевата гора, обърква научната общност. Полузаровената в земята канара е намерена от босненския археолог Сам Османагич. Според първоначалните оценки теглото ѝ е около 30 тона, а диаметърът – около 1,5 метра, пише „Евронюз“. Кафяво-червеникавият цвят предполага, че камъкът е частично съставен от желязо, но предстои да се направи анализ.

Археологът смята, че това би било „още едно доказателство, че Южна Европа, Балканите и в частност Босна са били дом на напреднали цивилизации от далечното минало – от които ние нямаме писмени записи“.

Тази сфера би могла да ни каже повече за подобна неоткриваема цивилизация, твърди той:

Човешка ръка или природна сила са
оформили тази сферична канара?
„Те са имали висока технология, различна от нашата. Познавали са силата на геометричните форми, сферата е една от особено мощните такива, редом до пирамидалната и конусовидната. Не е чудно, че пирамиди и могили може да се намерят в Босна.“

Османагич казва още, че изследва подобни каменни топки от 15 години, включително гранитните канари в южна Коста Рика и вулканичните сфери в западно Мексико и Великденските острови.
Въпреки неговите твърдения обаче, други експерти изказват съмнения, че топките са дело на човешка ръка и по-скоро допускат, че са природни формирования. Манди Едуардс, лектор в Манчестърския университет за изследване на Земята, атмосферата и околната среда, казва пред „Мейл Онлайн“, че сферичният камък може да е пример за конкремент.

Експерти от Геологичното общество, цитирани от британското издание, казват, че облата форма на камъка може да е резултат от сферографитно изветряне – форма на химично изветряне, която засяга скалите и води до образуване на концентрични или сферични слоеве. Според тях не е изключено в района да има и сходни подобни канари.

Цветница е!

Днес православните християни отбелязват Цветница - деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

На тази дата: 24 април 1184 г.пр.н.е. Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон

1184 г. пр.н.е. гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон. Според легендите Троянската война е водена между град Троя в Мала Азия и ахейската войска. Войната започва, след като троянецът Парис отвлича Хубавата Елена, жената на спартанския цар Менелай.

Троянската война е едно от основните събития в древногръцката митология и е описана в поредица от епични поеми. Древните гърци вярвали, че описаните от Омир събития (в „Илиада” и „Одисея”) са истина. Те смятали, че войната се е водила между 13 и 12 в. пр.н.е., а самата Троя се намирала в близост до Дарданелите в земите на днешна Северозападна Турция. В по-модерни времена войната се е смятала за мит, но през 1870 г. Хайнрих Шлиман открива развалини във въпросната област, които впоследствие са приети от археолозите за остатъци от Древна Троя.

Според преданията краят на войната идва с един хитър план. Гърците решили да построят голям дървен кон - свещено за троянците животно. Той бил изработен от Епей и напълнен с гръцки войни, предвождани от Одисей. Останалата част от гръцката армия се приготвила да тръгва и троянците приели коня като предложение за мир.

Гръцкият шпионин Синон убедил троянците, че конят е дар, въпреки предупрежденията на пророците Лаокоон и Касандра. Троянците вкарали коня зад стените на града. Цяла вечер празнували, нечувано щастливи от приключилата десетгодишна война. В това време скритите в коня войници отворили вратите на града, за да влязат и техните другари отвън и градът бил напълно разрушен - всеки мъж и момче - убити (включително пеленачетата), всяко момиче и жена - отведени в плен, всички богатства и имущества - плячкосани, а градът - изгорен и разрушен до основи.

Днес на мястото, където някога е била Троя, близо до Дарданелите в днешна Турция, има малък музей. В музея, основан през 1955 г., се пазят останки от града, а в градината на музея е построен дървен кон, който изобразява легендарния троянски кон.

Вицове, април 2016 г.

СмЕх


Първи закон на лекаря от "Бърза помощ" :Колкото по-късно пристигнеш.....толкова по-точна е диагнозата....

***

Вечер като си легна, броя овце. И винаги помага - някъде до 98-та заспивам. А после по среднощ се будя от кошмара че две овце ми се губят!

***

- Земя, земя, тук машина 57. Мейдей, мейдей. Снижавам за аварийно кацане. Освободете пистата и разкарайте трафика!
РВД диспечерката:
- Тъй ли? А кой ме заряза и избяга при оная рижавата Нина? Летището е затворено и не приема.
Пилотът:
- Светле, стига си се майтапила. Единият двигател прекъсва и на всичко отгоре ми свършва и горивото...
- Аз казах ли ти, че ще ми паднеш?

***

И тихо плачеше момата,
в новата кола.
Колко лоша бе съдбата,
три педала, а краката - два.

***

Случайният секс е като интервю за работа – винаги завършва с :
„ Непременно ще се обадя!“

***

Всяка сутрин нови вицове