понеделник, 2 май 2016 г.

Неграмотни роми стават шофьори в София

Джемиле Ахмед от Нови пазар, Шуменско, е напълно неграмотен, живее си там, но станал шофьор в София. Това показа репортаж на бТВ тази сутрин.
Става въпрос за схема, при която ромите попълват сложната документация, после решават и тестовете на шофьорския изпит, без да могат да си напишат името - това показа експеримент със самия Джемиле пред камерите. В училище в Каспичан пък има схема, по която такива като него получават дипломи за завършено основно образование - необходимо условие, за да изкарат книжка. Почерците от "учението" му и от държания успешен изпит за шофьор са съвършено различни.

На листовки съм отишъл, казва след известно замисляне Джемиле, който показва как си пише името - бавно, с печатни букви и с грешки. По време на изпита той е хванат, че има устройство за подсказване. Бил е информиран лично шефът на ИА "Автомобилна администрация" Цветелин Цветанов, но от кабинета на шефа дошло становище, че "не е установено по безспорен начин, че същият не е решил самостоятелно листовките". Така Джемиле излязъл на пътя като правоспособен водач.

Ти помниш ли Батак? “Писма от ада” на Дженюариъс Макгахан

Джанюариъс Макгахан (1844 – 1878) играе възлова роля за Освобождението на България. Изключителният американски журналист е връзката между нашите революционни дейци, организирали и осъществили Априлското въстание, и реакцията на европейския политически и интелектуален елит, довела впоследствие до Руско-турската война. Бунтът на българите, погледнат в тази светлина, е необходимото, макар и трагично начало на този процес. Дж. Макгахан отразява неговото кърваво потушаване и неговите репортажи представят пред Европа трагедията на един поробен народ. Русия е принудена да обяви война на Османската империя, за да не загуби авторитет и влияние на Балканите.

Драматичните събития са факт, независимо какви тенденции и идеологии са вдъхновявали до този момент радетелите за свобода на България. Те са дело на българските революционери, начело с Васил Левски, които са били хора с изключителен интелект и прозрение. Те са били в състояние да преценят дали военната мощ на въстаниците е в състояние да надвие тази на империята. Т.е. те не са разчитали да освободят България единствено с оръжие в ръка.
Така или иначе резултатът е налице. Европа е потресена от зверствата на башибозука и решителността на един малък народ да се принесе в жертва за своето освобождение. На въстаническото знаме са изписани думите „Свобода или смърт!”

Разследвания на турските зверства в България (1876)


През 1876 г. Макгахан влиза в конфликт с Джеймс Гордън Бенет (младши), издателя на вестник „Ню Йорк Хералд“, и напуска. Поканен е от своя приятел Юджин Скайлър да разследва сведенията за широкомащабни зверства, извършени от турската армия срещу цивилни българи след неуспеха на Априлското въстание (1876). Макгахан получава журналистическо задание от вестник „Дейли Нюз“, водещ на времето си либерален вестник във Великобритания. Нает е и от руския вестник „Голос“. Заминава за България на 23 юли 1876 г.

След като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, Макгахан отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:

„ ...Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас.
Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас...“
Макгахан съобщава, че турските войници насила вкарват някои от селяните в църквата, която след това е запалена, а останалите живи са измъчвани, за да кажат къде са скрили ценностите си. Макгахан сочи, че от общо седем хиляди души население оцеляват само две хиляди. По негови изчисления петдесет и осем села в България са били разрушени, пет манастира са изравнени със земята и общо петнадесет хиляди души изклани.

Тези репортажи, публикувани във вестник „Дейли Нюз“ и препечатани от други вестници, предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание срещу Турция. Бенджамин Дизраели, министър-председател на Великобритания, чието правителство подкрепя Османската империя, се опитва да омаловажи кланетата, твърдейки, че българите също имат вина. Тези аргументи са опровергани от последващите репортажи на Макгахан.

Като резултат от публикациите на Макгахан, Уилям Гладстон написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „ Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие....“

Като резултат от неговите публикации може да се считат и последвалите дипломатически действия на великите сили: свикването на т. нар. „Посланическа конференция в Цариград“, според декларацията на която султанът на Османската империя трябвало да даде автономия на българите в техните етнически граници, територия, която по-късно, през 1878 г., става известна като „Санстефанска България“, в границите на която не влиза Северна Добруджа, дадена от руснаците на Румъния в замяна на Бесарабия, за да може Русия да има излаз на р. Дунав.

Изнасят копие на Чудотворната икона от Бачковския манастир

Литийно шествие с чудотворната икона на Богородица по традиция ще се проведе тази сутрин в Бачковския манастир на втория ден на Великден. Колоната ще тръгне около 8:30 часа. Вярващите трябва да извървят 2 километра до местността Клувията.

 Литийно шествие с чудотворната икона на Богородица по традиция ще се проведе тази сутрин в Бачковския манастир на втория ден на Великден. Колоната ще тръгне около 8:30 часа. Вярващите трябва да извървят 2 км до местността Клувията.

Всяка година хората се надпреварват да участват в носенето на изображението, тъй като смятат, че така ще се прогонят болестите и проблемите си. За поредна година обаче иконата на Божията майка ще остане в централната църква "Успение Богородично", а ще бъде изнесено нейно копие.

"Искаме да предпазим иконата, тъй като при литията може да бъде повредена", обяснява игуменът архимандрит Симон, който ще води шествието. Богомолците няма да имат достъп до пещерата, където според преданието две овчарчета намират чудодейното изображение. Причината е, че скалата е започнала да се руши и районът е отцепен от Гражданска защита.

Богослужението ще се извърши в параклиса "Св. Архангели" в местността Клувията, след което иконата отново ще бъде върната в манастира. Бачковската обител е приготвила 5000 червени яйца за поклонниците и 2000 козунака. Ще бъдат раздадени и курбани.

На тази дата: 2 май 2011 г. Осама бин Ладен е убит в Пакистан от американските военноморски части „Тюлени“

Къщата в пакистанския град Аботабад, където
бе заловен и убит Осама бин Ладен.
2011 г. – Осама бин Ладен, „организаторът на Атентатите от 11 септември 2001 г.“ и най-издирваният терорист в света, е убит от екип на американските военноморски части „Тюлени“ в Абботабад, Пакистан.

Лидерът на "Ал Кайда" Осамабин Ладен се е криел в къща близо до тренировъчен център на пакистанската армия и на по-малко от 2 часа път с кола от Исламабад.

На това място той и хората му са били атакувани през нощта от предвождана от ЦРУ операция, включваща хеликоптери и сухопътни екипи.

Това разказва агенция "Ройтерс", като допълва, че фактът, че Осама се е криел в Пакистан ще засили допълнително натиска над властите. Съседна Индия, която от десетилетия има конфликт с многомилионната мюсюлманска държава, бързо заяви, че е "силно загрижена от факта, че терористи от различни организации намират сигурно убежище в Пакистан".

Фотограф на "Ройтерс" в град Аботабад в долина на север от Исламабад описва, че полицията е блокирала достъпа до района, в който се намира обширното имение с къщата-убежище за Бин Ладен.

"След полунощ внушително количество командоси обкръжиха имението. Във въздуха се виждаха 3 хеликоптера. Изведнъж те започнаха да стрелят по нещо на земята", допълва Насир Кан, жител на града.

"Имаше интензивна стрелба и после един от хеликоптерите падна", описва още пакистанецът, наблюдавала драматичната акция от покрива на дома си.

Високопоставени пакистански представители от службите уточняват пред агенцията, че операцията е била извършена около 1:30 тази нощ местно време и е включвала хеликоптери и сухопътни части.


САЩ извършват ДНК тестове и прилагат техники за разпознаване на лица, за да разполагат с категорично доказателство, че тялото е на Осама, съобщи американски представител. По думите му атакуващият отряд го е разпознал и след като той е оказал съпротива е бил прострелян в главата.


Операцията е била наблюдавана в реално време от шефа на ЦРУ и други висши ръководители от разузнаването в конферентна зала в централата на управлението в Ленгли, щата Вирджиния.

Атакуващата група е била на терен за по-малко от 40 минути, а след приключването на акцията в залата имало продължителни аплодисменти.

Аботабад е популярен летен курорт, разположен в долина, обкръжена от зелени хълмове в близост до пакистанската част на Кашмир. Ислямски екстремисти, особено такива, които се сражават в контролираните от Индия части на Кашмир, имаха в района на града тренировъчни лагери, припомня "Ройтерс".


Фактът, че саудитецът се е криел в относително луксозни условия недалеч от пакистанската столица повдига доста въпроси към властите в страната.


Командосът, убил Бин Ладен, наруши мълчанието си


Командосът от американските спецчасти, убил Осама бин Ладен, наруши мълчанието си, като разказа в интервю за сп. "Ескуайър" за трите куршума, които изстрелял срещу лидера на "Ал Кайда" и за финансовите си затруднения като безработен цивилен.

Командосът запазва самоличността си в тайна, но разказва за първи път за операцията през май 2011 г. и за тревогите за сигурността на семейството си.

"Той изглеждаше объркан. И по-висок, отколкото очаквах", разказва боецът от спецчастите на САЩ за Бин Ладен.

Когато войниците се натъкнали на лидера на "Ал Кайда" на третия етаж на пакистанското му скривалище, той хванал най-младата си съпруга за раменете и я изблъскал напред, а наблизо имало три автомата АК-47.

"Не зная дали тя имаше бронежилетка или беше изблъскана, за да се пожертва за тях двамата. Той имаше оръжие в обсега си и беше заплаха. Трябваше да го прострелям в главата, за да няма възможност да се взриви", разказва командосът.

"В същата секунда го застрелях два пъти в челото. В следващата секунда той се свлече на земята. Падна на пода пред леглото си и аз отново го прострелях. На същото място. Той беше мъртъв, не се движеше. Беше с изплезен език", допълва войникът.

Друг боец, който участвал в операцията, Мат Бисонет, разказа за операцията в първо лице в книгата "Нелесен ден", публикувана миналата година. Тя предизвика гнева на представители на Пентагона, които го обвиниха, че е нарушил клетвата си да не разкрива класифицирана информация.

Според статията на "Ескуайър" целият сблъсък с Бин Ладен продължил само 15 секунди.
Най-мъчителният момент настъпил по-рано, когато стрелецът разбрал, че един от хеликоптерите, участващи в операцията, се разбил при приземяването си в комплекса.
"Помислих, че никога няма да се измъкнем от там. Мислех, че трябва да откраднем коли и да караме към Исламабад. Защото другият вариант беше да останем там и да чакаме пакистанската армия да се появи...Именно тогава се притесних", разказва командосът.
След като операцията, при която не беше убит или ранен нито един американски войник, приключила, той разбрал за успеха й.

Но през лятото на 2012 г., когато се оттеглил от армията, командосът започнал да се безпокои за отмъстителни атаки срещу семейството си и за живота си като цивилен.
Тъй като се оттеглил от военноморския флот след 16-годишно носене на униформата, той нямал право на пенсия, която се дава само на хората, които са служили поне 20 години.
Той даде толкова много на страната си, а сега изглежда оставен на произвола на съдбата, казва съпругата му.

"Не усещам никаква подкрепа, не само за моето семейство, но и за другите семейства в общността. Честно казано нямам никого, с когото мога да се видя или да поговоря. Също така не усещам съпругът ми да е получил много за това, което е постигнал в кариерата си", допълва тя.

Вицове, май 2016 г.

Пролетта в една снимка...

СмЕх


България. Спешно отделение. Внасят носилка с пострадал:
- Прехвърляме го на сто! Едно, две, три, четири, пет, ... , 98, 99, 100!
"Пиуууууууууу"
- Няма пулс!
- Дефибрилации!
- Няма дефибрилатор.
- Час на смъртта?!
- Няма часовник...
- А онзи на стената?
- Няма батерии.
- Нямате ли телефони?!
- Да бе, да ги изпоцапаме с кръв!
- Аз... имам... телефон..!. - изпъшкал пострадалият.
- Има пулс!
- Не е вярно. Няма пулс! Продължавам да чувам "пиуууууууууу"?!
- Няма кардиограф, откъде го чуваш?
- Пищят ми ушите!
- Няма ми... нищо..!. - пропъшкал пострадалият, хванал се за главата става и бяга на зиг-зат.
- Час на изписване?
- Нямаме формуляр...

***

Ако смятате, че трудът облагородява човека, отидетe до близкия строеж и вижте благородниците.

***

Едно циганче пита баща си:
- Тате, аз какъв съм?
- Как какъв? Циганин си! Аз съм циганин, дядо ти и прадядо ти- всички сме цигани!
Циганчето отишло при майка си:
- Мамо, аз какъв съм?
- Как какъв си - еврейн си! Аз съм еврейка, дядо ти и прадядо ти - всички сме евреи!
- Ама що така сте се умешали ма мамо, сега аз какво да правя?Гледам отсреща на ъгъла едно колело и се чудя: -
"Да го продам ли, да го открадна ли..."?

***

Кире е в кръчмата и е толкова пиян, че едва се държи на масата. Влиза Пеше:
- Абе Киро, кво ти става! Що си се наквасил тъй?
- Остави ме! Пия щото жена ми избяга с най-добрия ми приятел !
- Глупости! Нали аз съм ти най-добрия приятел!
- Вече не си! Той е!

***

-Добър ден, бих искала да купя книга...
-От някой автор конкретно ли?
-Амиии не....да ми е в тон с банските...

***

Всяка сутрин нови вицове

неделя, 1 май 2016 г.

БСП на шествие за 1 май

В последните 30 години в Европа и света правата на труда се смачкват, последните 30 години неолибералната доктрина направи така, че завоюваното в Европа от социалната държава да отстъпи. Това заяви лидерът на БСП Михаил Миков при откриването на митинг-шествието по случай 1 май - Международният ден на труда и работническата солидарност.

Според него, за да има справедливо заплащане трябва отново да има борба. Всичко се запазва и постига с борба. „Не, ние борбата трябва да спечелят тези хора, които чувстват несправедливостта, които чувстват угнетението над труда им.

Те трябва да се осъзнаят и да я спечелят”, допълни председателят на БСП преди да започне традиционният митинг-шествие по случай Международния ден на труда и работническата солидарност 1 май. Събитието се провежда на кръстовището на ул. „Г. С. Раковски“ и ул. „Ген. Йосиф В. Гурко“.

В честването участват председателят на НС на БСП Михаил Миков, председателят на БСП – София Калоян Паргов, народни представители, евродепутати, общински съветници, коалиционните партньори от БСП Лява България и представители на синдикатите.

Любопитно: Невероятни места, които трябва да посетите, преди да изчезнат

Земята е дом на невероятни места. За съжаление обаче, някои от най-зашеметяващите
природни забележителности и емблематични обекти са застрашени от изчезване, поради изменението на климата и човешката дейност.

Великата китайска стена

Ерозията и кражбата на тухли са довели до повреждането или унищожаването на почти две трети от Великата китайска стена.



Тадж Махал


Емблематичният Тадж Махал в Агра, Индия, е бил изправен през годините на силно замърсяване и ерозия, заради което някои експерти смятат, че в крайна сметка ще доведат до неговия крах.












Мъртво море

Една трета от Мъртво море, което граничи с Йордания и Израел, е изчезнала през последните 40 години. Експерти се опасяват, че ако водата от река Йордан, която се влива в Мъртво море, продължава да се използва от хората с промишлени и селскостопански цели, то това ще доведе до изчезването му.





Големият бариерен риф в Австралия


Големият бариерен риф е претърпял огромни промени, заради постоянното покачване на температурата в океана и увеличеното киселинно замърсяване. Около 60% от рифа ще изчезне до 2030 г.
 






Египетските пирамиди

Издигащите се подземни води и замърсяването застрашават да унищожат пирамидите в Египет.








Гранд Каньон


Гранд Каньон бе посочен, като едно от 11-те най-застрашени историческите места в САЩ през миналата година. Той спечелил място в класацията заради повишения добив на уран и постоянно строящите се курорти в района. Всички тези процеси може да доведат до унищожаване на значителна част от Гранд каньон и основният му източник на вода, река Колорадо.

140 г. от Априлското въстание

На 1 май (20 април по стар стил) се отбелязват 140 години от избухването на Априлското въстание. То е потушено с много кръв, но тогава за първи път светът обръща внимание на България.

Трескавата подготовка за бунта направила впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след събранието на Оборище от участник в него. Името му е изтрито от паметника в местността.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват подстрекателите на "мирната рая". При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие изпратените турски военни. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт.

Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". То било пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал петчасовия път от Копривщица до Панагюрище само за два часа.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои.

И тази година в Клисура и Копривщица на 1 и 2 май по традиция се организират тържества и възстановки на събитията отпреди 140 години.

В Копривщица за първи път през 2014 г. учредиха Народен копривщенски събор "Единение - 1876", който си постави за цел да организира годишнината от въстанието, както и всички религиозни, исторически и туристически празници в града. Целта на учредителите бе да намерят единението на историята и настоящето, на героите на града и сегашните жители, на традиция и новаторство.

На 2 май по традиция ще се състои събор-поклонение в местността "Оборище".

Христос воскресе!

Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници.

В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

Преди полунощ се отслужва тържествено богослужение. "И ето в полунощ от отворените царски врати се понася песнопението: "Воскресение Твое, Христе Спасе...". Песнопението се усилва, укрепва, вратите се отварят, раздвижват се хоругви, и кръстната процесия минава през храма, обикаля около църквата и се спира пред портите.
При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма "Св. Възкресение", при слизането на Благодатния огън.

Подготовката за празника започва 10 седмици преди Възкресение, в които църквата подготвя вярващия християнин за тържеството на духа над плътта - победата на Иисус Христос над смъртта.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича "Страстна седмица", означаваща страдание. Това са последните дни от земния живот на Иисус. Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво - той ще бъде здрав през годината.

Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе".

На тази дата: 1 май - Ден на труда! Историята на празника

Днес е Денят на труда. Историята на празника се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.

Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръскват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне 4-ма.

На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива полицай и 6-има други са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани 7 анархисти, впоследствие оправдани като невинни.

През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за световен мир“. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“.

Денят на труда е сред официалните празници в Република България. Първият опит за честване на Първи май в България е от Топографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да отбелязва празника всяка година, тъй като в социалистическите страни на честването му се отдава голямо значение в съгласие с идеологията, че те се управляват от работническата класа. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават, марширувайки през площада, като се скандират лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни, държавни и местни ръководители.

След демократичните промени в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва предимно от социалисти и комунисти.