понеделник, 30 май 2016 г.

Симеон: Християнинът казва: "Това, което е мое, е твое", а комунистът казва: "Това, което е твое, е мое".

/Таралеж/ 

"Християнинът казва: "Това, което е мое, е твое", а комунистът казва: "Това, което е твое, е мое".

Това каза бившият премиер Симеон Сакскобургготски пред бТВ. Той допълни, че след 9 септември 1944 г. времената са били тежки за него и семейството му и не е го е забравил, но е простил, защото в противен случай нищо не печели.

"Като сме победени и окупирани от съветска войска с прийомите и начина, по който са действали експедитивно в Съветския съюз... това е чисто елиминиране на една класа. Край – приписва се, разбира се, на родоотстъпници и предатели и с това се приключва".

Това коментира Симеон. Той допълни, че най-ярките му спомени от цар Борис III са свързани с редките случаи, в които го е виждал и са правили излети и разходки.

"Майка ми обожаваше баща ми. Обожаваше и всичко българско, така че ни възпита по един много специален начин, в една безкрайна любов към родината, а тя беше "чужденка". Също и в църковното, и в религиозното ни възпитание – тя е католичка. Държеше, ама толков строго, да спазваме всичко, свързано с православието, че понякога беше дори комично. И ние като пораснахме вече, се шегувахме и се подигравахме с нея, че тя е била като един стълб на православието в Запада".

Това разказа Симеон. На въпрос защо българите са обичали и уважавали толкова много баща му, той отговори.

"Много е трудно да се обясни, oще повече от син би прозвучало субективно. Но трябва да се анализира фактът, че едно царуване е по-трайно от едно президентство. Времената са били други, комуникациите са били други. Има много фактори".

Бившият премиер каза, че би се успокоил ако получи доказателства, че смъртта на Борис III е била естествена, но призна, че това не се знае със сигурност.

Симеон коментира и идеята на БСП да се обяви режимът, установен след 19 май 1934 г., за фашистки:

"Знаете ли, трябва да се погледне пак цялата карта на Европа и дори извън Европа – какви са били политическите системи - по-приетите, по-популярните и т.н., в онова време, там, и тогава вече да се сравнява. Като гледам кадри от едно време, речи на дадени държавни глави като Мусолини, Хитлер или други – има моменти, когато извън всичко, са почти смехотворни - като жестове, реторика и всичко. Ама тогава милиони хора са вървяли след тях. Това е въпрос на време, на момент, на ситуации. От нашата камбанария сега не можем да се произнасяме и да съдим едни и да възхваляваме други.  Аз поне така го виждам".

Според него няма как дядо му Фердинанд да е единствения виновник за националните катастрофи.

"Там има също доза от емоция, но и доза от личното. Не ми се побира може би в рационалния ми ум да помислите, че единствено царят е виновен. Той яхва един кон и напред и предизвика националните катастрофи. Той се съобразява с атмосферата в страната, с политическите приоритети, със ситуацията, с Великите сили, с всичко и идва един момент, в който се получава тази сплав и вече се действа. Та да се преписва само на едно лице едното - само доброто или само злото, ми се струва нещо, което е... То е по-скоро емоционално, ама за жалост, се превръща понякога в легенди".

Според Симеон не е коректно историята на България да се дели на Първа, Втора и Трета българска държава.

"Какво е това? Ние местили ли сме си държавата, та да говорим? Винаги е било Първо царство, Второ царство и Трето царство. Нито ставаме по-малко републиканци, нито нищо, ако си употребяваме нормалната историческа терминология", коментира той.

Симеон сподели и лични преживявание с внуците и семейството си.

"Те ме наричат дядото от България, защото както съм си през цялото време тука, и ме виждат рядко. Другият дядо е дядо еди-кой си, а това е дядото в България. С жена ми се понасяме вече от 54 години. И то не е лошо като рекорд. Почти е политическо некоректно... Веднъж един щях да го утрепя. Вика: "По твое време имаше ли автомобили?". С това усетих разстоянието, в което ме измерваше човекът".

Според бившия премиер българите са хора на крайностите, към което той е критично настроен.

"Аз с цялата си любов и обич към България, но понякога си казвам: "Защо мислим, че сме центърът на света?". Само нас така, ама ние туй, ама ние онуй. Боже Господи, светът е толкова широк. Има толкова други примери в положително, 100 пъти по-добре. Значи малко с това да се поогледаме и тогава да се самобичуваме, както аз го наричам. Но интересното в това също, не знам дали е "off the record" или не, но си е чиста констатация - най-жалките, най-нещастните, най-всичко, но пази Боже, чужденец да ни критикува. Тогава сме - нищо по-велико от нас, най-добрите, което е много интересно също като реакция", заключи Симеон.


99 камшика за 35 абитуриенти в Иран

/Таралеж/ 

Властите в Иран бичуваха 35 ученици за купон след завършването на училище. Причината - момчета и момичета не могат да празнуват заедно, според правилата на държавната "Морална полиция", съобщи британският в. "Индепендънт".

В Казвин, на 140 км северозападно от столицата Техеран, 35 току-що завършили абитуриенти се събрали на парти във вила на края на града. Някой обаче сигнализирал полицията. Молла Исмаил Ниараки, който изпълнява ролята на обвинител в града, разказва:

"Всички участници в партито бяха арестувани. Жените бяха полуголи, танцуваха и се забавляваха."

Важно пояснение е, че "полуголи" е според дефиницията на местното разбиране за исляма, според което това може да означава дори просто пола - открити глезени, липса на никаб - открит врат, уши.

"Правната система не трябва да толерира нарушители на закона, които използват извинения като свобода или забавление на партита за рожден ден или завършване на училище", казал още Ниараки.

Той добавил, че освен 99-те камшика, които всеки получил, това може да създаде сериозни проблеми за бъдещото им образование и работа.

Правозащитни организации, които работят в страната, коментират, че това е поредното доказателство срещу мита за по-умереното управление от страна на президента Хасан Рухани. Той е на власт от 2013 г., като през това време в Иран е имало 1800 екзекуции, както и безброй случаи на публични побои, бичуване и ампутации.


На тази дата: 30 май 1431 г. 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада

1431 г. във френския град Руан 19-годишната Жана д'Арк е изгорена на клада. В случая църковният съд е само слуга на хората, управляващи Англия от името на 10-годишния крал Хенри VІ и които ползват услугите на църквата, за да се разправят със своите противници.

От „Осанна” до предателството на „благодарните” французи изминава само една година, още една я дели от „Изгорете я!”, а 25 години след нейната екзекуцията папа Каликст III я признава за невинна и я провъзгласява за мъченица. През 1909 г. тя е обявена за блажена, а през 1920 г. вече е светица.

Според много изследователи участта на Жана напомня Христос, като кръстът е заменен с жертвената клада.

По време на Стогодишната война, започнала през 1337 г., Англия завладява обширни територии в Северна Франция. За да подчинят напълно Франция, англичаните само трябва да обединят окупираните райони с отдавна контролираните Гиен и кралство Аквитания на юг.

Важен момент е, че десетина години преди това бургундският херцог Йоан Безстрашни сключва съюз с англичаните, скоро той става стопанин на Париж и започва да управлява от името на малоумния крал Шарл VI заедно със съпругата му Изабела Баварска.

Поделянето на Франция между англичаните и бургундите вече е въпрос на близко бъдеще. Тогава идва часът на Жана д’Арк.

Тя е родена в село Домреми на границата на областите Шампан и Лотарингия в бедното семейство на Жак д’Арк и Изабел Роме. На 13-годишна възраст тя за първи път чува гласовете на архангел Михаил, света Екатерина Александрийска и, както се счита, на Маргарита Антиохийска.

След известно време именно те й казали, че на нея е писано да свали обсадата на Орлеан, да върне дофина на трона и да изгони англичаните. Когато Жана става на 17 г., тя отива при капитана на град Вокулоьр Робер де Бодрикур и обявява своята мисия. След като е осмяна, се връща в селото си и след година опитва отново. Този път капитанът, поразен от нейната настойчивост, е по-внимателен, а когато Жана точно предсказва печалния за французите изход от т.нар. битка на херингите под стените на Орлеан, се съгласява да й даде хора, за да може да отиде при краля.

За 11 дни Жана преодолява разстояние през неприятелската бургундска територия между Домреми и замъка Шинон, и на 4 март 1429 г. влиза в резиденцията на дофина Шарл. Дофинът й устройва проверка, като поставя на трона друг човек, а самия той застава в тълпата от придворни. Жана издържа на изпитанието и го разпознава. Обявява, че е изпратена да освободи страната от английските господство и иска войска, за да свали обсадата на Орлеан.

В началото Шарл се колебае, но след като не открива нищо, което да опетни репутацията й, той решава да й даде войски и я назначава за главнокомандващ. Водещите френски военачалници Етиен де Виньол по прозвище Ла Гир, Потон де Сентрайл и граф Дюнуа, от последните сили на отбиващите английските атаки в Орлеан, са задължени да застанат под нейно командване.

След назначаването на Жана, за нея се изготвят специално дрехи, знаме и хоругви. Меч за нея е намерен в църквата Сент Картин де Фербоа, съгласно указанията на самата Жана. Според легендите този меч е принадлежал на Карл Мартел. След това тя тръгва за Блоа, сборният пункт за армията и вече начело на нея настъпва към Орлеан.

Новината за това, че армията е поведена от посланичка на Бог, предизвиква необичаен морален подем във войската. Загубилите надежда офицери и войници, покрусени от безкрайните поражения, се въодушевяват, обзети от храброст.

На 29 април Жана с неголям отряд прониква в Орлеан. На 4 май нейната армия удържа първата си победа, превземайки бастиона Сен Лу. Победите следват една след друга и през нощта на 7 срещу 8 май англичаните са принудени да свалят обсадата. Така задачата, която френските военачалници преди нея считат за неизпълнима, Жана решава за 4 дни.

След победата при Орлеан започват да наричат Жана „Орлеанската девственица“.

След редица победи тя повежда армията към Реймс, където на 17 юли с.г. коронова дофина Шарл за крал на Франция под името Шарл VII. Но размахът на народната война и огромната популярност на Жана д'Арк плашат краля и придворната аристокрация. Впоследствие тя е отстранена от ръководството на военните действия.

На 23 май 1430 г., по време на едно от излизанията на французите от обсадения от бургундите Компиен, отбраняващите се в крепостта от страх да не би враговете им да влязат вътре, вдигат подвижния мост и Жана попада в плен. Бургундите я предават на англичаните. Църковният съд в Руан я обвинява в ерес и на 30 май 1431 г. я изгаря на клада.

През 1456 г. във Франция е организиран нов процес, на който е реабилитирана. През 1920 г. е канонизирана от Католическата църква. Сега света Жана д'Арк е национална героиня на Франция и заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио е покровителка на Франция.




Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 



Тази седмица македонците вдигат паметник на Хитър Петър(Итар Пейо) - бил популярен герой от македонските приказки.
Другата седмица нищо чудно да вдигнат паметник и на Батман...бил роден в Прилеп.

***

Правителството работи добре...затова пък народът живее зле, защото не работи в правителството.

***

Питат Рабинович, би ли пожертвал за независимостта на Израел своята крава.
- Да.
- А свинята?
- Разбира се.
- А козата?
- Козата - не, в никакъв случай!
- Защо?
- Защото нямам крава и свиня, а коза имам.

***

Зрител в киното казва на друг зрител до него, който е с кучето си:
- Господине, имате забележително куче. Така умно и адекватно реагира на всичко, което е на екрана.
- И на мен ми е чудно. Книгата въобще не му хареса.

***

Ако мъж отвори вратата на кола на жена в България, вероятно колата е стара и вратата нещо е развалена.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

неделя, 29 май 2016 г.

Разкрития: Злоупотреба с благороднически титли в Лондон, вътре е и наш Спас

Спас Русев

/Таралеж/ 

Британският вестник „Mail on Sunday” публикува свое разследване за злоупотреба с благороднически титли от влиятелни фигури във Великобритания. На прицел е генералният секретар на Общността на нациите баронеса Скотланд, която оглави миналия месец организацията на 53 държави от бившата империя. Баронеса Скотланд е заемала различни позиции в правителството на Обединеното кралство и често контактува с Бъкингамския дворец.

Според вестника обаче баронесата е замесена в присъждането на рицарско звание от Антигуа на известния лобист Антъни Бейли, който злоупотребявал с титлата на Острова. Бейли е споменат като „скъп приятел“ на баронесата. Той държал да го наричат Сър Антъни в Лондон, въпреки че званието на Антигуа не му дава това право, отбелязва изданието. Дори Бъкингамският дворец изрично го е предупреждавал да спре да се представя за британски рицар.

Заедно с Бейли рицари на Антигуа са станали още двама души – българският бизнесмен Спас Русев и Надми Оши, който е бил обвинен в измама и даване на подкуп през 2003 година.

След публикуването на разследването в „Mail on Sunday”, Антъни Бейли най-вероятно ще трябва да се откаже от титлата си от Антигуа. Спас Русев и Надми Оши обаче вече се били разделили с рицарството си и по случая се води разследване, допълва британският вестник.

Пред изданието говорител на Русев е казал, че към него се обърнали с предложение да получи титлата в замяна на „подкрепа за благотворителни проекти“, а самият Русев „имал въпросителни още от самото начало“.

"Стана ясно, че не всичко е наред, процесът имаше нарушения и не отговаряше на първоначалното описание. Г-н Русев спря всички плащания и помоли да върне титлата, но му бе отказано“, е казал говорителят на бизнесмена.

Тримата са били част от делегация, заедно с баронеса Скотланд, на Свещения военен Константинов орден „Свети Георги“, който е бил възстановен преди 10 години от Бейли. По тази причина той говори за себе си и като „Негово превъзходителство“.

Каналът на Ордена в YouTube предлага и видео спомен от удостояването на Спас Русев с рицарско звание на Антигуа.



Спас Русев придоби миналата година БТК. Той е близък до икономическия екип на Симеон Сакскобургготски.

Името на Спас Русев попадна в друг скандал през 2003 година, когато в багажника на взривения мерцедес на контрабандиста Иван Тодоров – Доктора бяха намерени снимки. На тях министрите от НДСВ Милен Велчев и Пламен Петров, заедно с депутата Мирослав Севлиевски са на яхтата на Спас Русев в Монако в компанията на Доктора и разследвания за пране пари Пепи Амигоса.

"Таралеж" припомня, че Спас Русев започва работната си биография като учител по физическо в радомирското с. Гълъбник. Перничанинът прави кариера и като организатор на тържества и водещ в дискотеки в радомирския младежки дом.



Върнахме част от мигрантите на Гърция, другите до 10 дни

/Таралеж/ 

Групата от нелегални мигранти, заловена в товарния влак вчера, е върната на гръцките власти. Още 40 бежанци от втората група, която бе хваната в зелената граница, ще отпътува за южната ни съседка до 10 дни, след обработка на документите.

Това каза главен комисар Антонио Ангелов, директор на „Гранична полиция” след съвещанието в Благоевград във връзка със ситуацията на българо-гръцката граница, цитиран от Фокус. Срещу мигрантите, останали в страната ни трябва да приключат и досъдебните производства. „Нашата държава реагира много бързо, като това до голяма степен се дължи на проведеното учение „Граница 2016”. Това отиграване ни помогна в случая да се дислоцират в рамките на 1 час органите на реда и да се овладее ситуацията”, каза още Ангелов.


Фотофакт: Тронът на византийските императори е твърде дълъг или мераклията е къс

/Таралеж/ 

Света гора е източник на нравствените устои на обществото, заяви президентът на Русия, пристигайки в Атон.

В столицата на монашеската република Карея Путин седна на трона, на който в миналото са седели само византийските императори.

Разкрития: Тайният живот на лелята на Ким Чен Ун в САЩ

Ко Йонг Сук и съпругът й Ри Ганг заедно в Ню Йорк

/Таралеж/ 

60-годишната корейка, която върви по Таймс Скуеър, с консервативното си облекло и къдрава коса, си е взела почивка за един уикенд от гладенето на ризи и панталони във фирмата за химическо чистене, която държи със съпруга си.

Тя обаче не е случаен емигрант, а лелята на Ким Чен Ун - младия севернокорейски лидер, който наскоро заплаши Ню Йорк с удар с водородна бомба.

В последните 18 години, откакто е избягала от Северна Корея, жената живее на практика анонимно в САЩ, със съпруга си и трите си деца.

"Приятелите тук ми казват, че имам голям късмет, че имам всичко," казва Ко Йонг Сук, както е била известна, когато е била член на управляващото семейство на Северна Корея. "Децата ми посещават отлични училища и са успешни, имам съпруг, който може да поправи всичко. Няма нищо, за което да завиждаме на когото и да е."

Съпругът й, преди известен под името Ри Ганг, се намесва през смях: "Мисля, че сме постигнали американската мечта."

Това е историята на пътя на едно семейство от елита на Северна Корея към средната класа в Америка.

Нарушавайки мълчанието си в САЩ, Ко и Ри разговарят с репортери на Washington Post в Ню Йорк и после в дома си, разположен на няколко часа път. Те се притесняват заради излизането си от анонимност.

Има толкова американци, които си изкарват прехраната с анализи на Северна Корея, които досега дори не са подозирали, че двойката е в Америка.

Те изрично изискват от пресата да не публикува имената, които използват в САЩ, нито да разкрива къде живеят, основно за да предпазят порасналите си деца, които сега имат нормален професионален живот.

Ко поразително прилича на сестра си Ко Йонг Хуи, която е една от съпругите на Ким Чен Ир и майка на Ким Чен Ун, трето поколение лидер на Северна Корея. Тя е имала особено тесни отношения с човека, считан понастоящем за един от най-големите врагове на Америка: грижила се е за Ким Чен Ун, докато той е учил в Швейцария.

През 1998 г., когато Ким Чен Ун е бил на 14 години, а по-големият му брат Ким Чен Чол е бил на 17, Ко и Ри решават да избягат на Запад. По това време сестрата на Ко има нелечим рак на гърдата в краен стадий - макар да умира едва през 2004, когато момчетата й са вече доста големи.

Ко и Ри са осъзнали, че няма да са нужни още дълго на режима и са избягали, опасявайки се да не изгубят привилегирования си статут, който идва единствено благодарение на сестрата на Ко.

Фамилията Ким управлява Северна Корея от 70 години, чрез репресивна система, базирана на страх и клиентелизъм. Управляващото семейство и елитните кадри в работническата партия се възползват от тази система - и биха изгубили най-много, ако тя се срине, или ако те изпаднат в конфликт с режима.

Така че двамата решават да избягат - не в Южна Корея, както правят много севернокорейци, а в САЩ.

Семейството развива собствена фирма за химическо чистене. И трите им деца са пораснали в Америка, посещавали са добри университети и са си намерили добра работа.
На пръв поглед изглеждат като нормално семейство. Не и обаче ако се загледате по-отблизо.

Къщата им е купена до известна степен с еднократен паричен трансфер от $200 000, които ЦРУ са отпуснали на семейството при пристигането му, споделят двамата.

Въпреки че Ко и Ри не са виждали Ким Чен Ун от почти 20 години и не са заемали официални постове във властта, американските разузнавателни данни за Северна Корея са толкова оскъдни, че двойката все пак е ценен източник на информация за семейството.

Те разкриват например, че Ким Чен Ун е роден през 1984 - не 1982 или 1983, както масово се считаше. Причината, поради която са сигурни в това? Било е в същата година, в която се е родил първият им син. "Със сина ми бяха другарчета в игрите от раждането си. Сменяла съм памперсите и на двамата," казва Ко през смях.
Понякога представители на ЦРУ се срещат с Ко и Ри и им показват снимки на севернокорейци и питат кои са тези хора.

ЦРУ отказват да потвърдят или коментират твърденията на Ко и Ри. Някои части от историята на двойката могат да бъдат потвърдени, но други не.

Дори и сега Ри продължава да симпатизира на севернокорейския режим и се опитва да получи разрешение да посети Пхенян. И двамата са предпазливи в нещата, които казват за могъщия си племенник, който редовно назовават като "маршал Ким Чен Ун."

Училището на Ким Чен Ун в Швейцария
Описват го като човек, израснал, знаейки, че един ден ще поеме властта.

През 1992, Ко Йонг Сук пристига в Берн, Швейцария, с Ким Чен Чол, първороден син на сестрата на Ко и Ким Чен Ир, който две години по-късно става лидер на Северна Корея. Ким Чен Ун пристига през 1996, когато е на 12 години.

"Живеехме в нормална къща и се държахме като нормално семейство. Аз бях като тяхна майка," казва Ко за времето в Берн. "Насърчавах го да води приятелите си у дома, защото искахме да живеят нормален живот. Правех закуски за децата. Ядяха сладкиши и си играеха с лего."

Ползвайки дипломатически паспорт, Ри редовно пътува от Швейцария за Северна Корея и обратно, понякога водейки със себе си най-малката им дъщеря и по-малката сестра на Ким Чен Ун.

Семейството е говорило на корейски у дома и е се е хранело с корейска храна, но същевременно се е радвало и на плюсовете на емигрантско семейство в екзотична локация. Ко е водила децата на Ким в "Евро-Дисни", сега "Дисниленд Париж". Ким Чен Ун е бил в токийския "Дисниленд" с майка си няколко години по-рано - и фотоалбумите й изобилстват от снимки на двамата на ски в швейцарските Алпи, плуващи на френската Ривиера и хранещи се в ресторанти в Италия.

Ким Чен Ун е обичал игрите и техниката, и се е опитвал да разбере как плуват корабите и как летят самолетите. Още тогава е демонстрирал черти на характера, които впоследствие са станали много по-очевидни.

"Не създаваше много проблеми, но беше избухлив и нетолерантен," спомня си Ко. "Когато майка му се опита да му забрани да играе твърде много, защото не учи достатъчно, той не отговаряше, но протестираше по други начини, например обяви гладна стачка."

Ким е обичал да се прибира у дома за лятото, да прекарва време в Уонсан, където семейството има огромно крайбрежно имение, или в главната им резиденция в Пхенян.

"Той започна да играе баскетбол, и се вманиачи по него," казва леля му за младия Ким, който е бил фен на Майкъл Джордан и по-късно на няколко пъти е посрещал Денис Родман като виден гост. "Често лягаше да спи... с баскетболната топка."

Той е бил по-нисък от приятелите си, и майка му му е казвала, че ако играе баскетбол, ще стане по-висок, твърди Ко.

По-късно в къщата им Ри вади никога непоказвана досега снимка, ламинирана и съхранявана в плик, на все още строен Ким, на 13 години, и по-големият му брат сред отбор с баскетболни униформи след турнир в Пхенян. Ри седи на предния ред, а Ко е отзад. Ким държи златен трофей.

Светът не подозира, че Ким е обявен за наследник на баща си, до октомври 2010, когато статутът му е официално обявен на конгрес на работническата партия в Пхенян.

Ким обаче е знаел още от 1992, че един ден ще наследи Северна Корея.

Знак за това е бил даден още на осмия му рожден ден, на който са присъствали висшите военни на Северна Корея, разказва двойката. Ким е получил генералска униформа, украсена със звезди, и истински генерали с истински звезди са му се покланяли и са демонстрирали уважение към него от този момент.

"Невъзможно беше той да порасне като нормален човек, когато хората около него се държаха по подобен начин," коментира Ко.

Произхождаща от скромно семейство, Ко се издига в елита на севернокорейското общество, когато сестра й - певица, очарова наследника на властта Ким Чен Ир, и става негова трета партньорка през 1975 г.

"Бях много близка със сестра ми, и беше трудна работа да бъде негова съпруга, така че ме е молила да й помагам. Тя можеше да ми има доверие, защото сме кръвни роднини," казва Ко.

Ким Чен Ир лично е избрал Ри за съпруг на неговата балдъза. Всички те са живели в имение в Пхенян, като Ко се е грижила за своите деца и децата на сестра си в продължение на няколко години.

"Живеехме добре," разказва Ко. Тя си спомня как е пила коняк с газирана вода и е яла хайвер в Пхенян, и как е пътувала с Ким Чен Ир в неговия мерцедес.

После идват вълшебните години в Европа. През 1998 г. обаче сестрата на Ко открива, че има рак на гърдата, и се подлага на лечение в Швейцария и Франция.

Това е моментът, когато версията на Ко и Ри за събитията започва да става доста неясна.

Като се има предвид, че Ри се опитва да си спечели отново благоразположението на Ким Чен Ун, той има сериозни причини да представя бягството им като чисто алтруистична постъпка.

Начинът, по който описват нещата Ри и Ко, е че лечението на рака в Европа не е дало резултат, така че те решили да заминат за САЩ, за да пробват да уредят лечение за умиращата сестра на Ко. Бягството им било опит да спасят майката на Ким Чен Ун, заявяват те.

Публикациите за тях в южнокорейските новинарски медии обаче загатват, че те са потърсили убежище в САЩ, защото са се опасявали какво може да им се случи, след като някой от родителите на Ким Чен Ун умре. Това е била тяхната връзка с управляващата фамилия, и без нея какво би се случило с тях?

Ко донякъде подхвърля, че и това е било повод за известни притеснения.

"В историята често виждате хора, близки до могъщ лидер, да се оказват замесени в непредвидени проблеми заради други хора," казва тя. "Мислех, че ще е по-добре за нас, ако избегнем такъв тип проблеми."

И те са имали основателни причини да се страхуват, като се има предвид положението на сестрата на Ко, коментира Майкъл Мадън, редактор на сайта North Korea Leadership Watch.

"Ко Йонг Хуи беше амбициозна жена - тя искаше синовете й да се издигнат, и междувременно си създаде доста врагове," констатира Мадън. "Ако бяхте нейни шуреи или зълви, бихте се почувствали застрашени. Не би било невъзможно някой да се погрижи да изчезнете."

Опасностите съществуват и сега. Просто е достатъчно да споменем случая на Чан Сон Тхек, чичото, който също е живял в имението в Пхенян с Ко и Ри. той изглежда е придобил твърде много власт - и през 2013 Ким нареди той да бъде екзекутиран.

Така че през 1998 Ри и Ко и трите им деца се качват на такси до американското посолство в Берн. Те заявяват, че са севернокорейски дипломати и искат убежище. След няколко дни, нужни за да пристигне говорещ корейски дипломат от Вашингтон, те са отведени в американска военна база край Франкфурт.

Остават в къща в базата в продължение на няколко месеца, докато ги разпитват. Тогава Ри и Ко разкриват семейните си връзки.

"Американските власти не знаеха кой е Ким Чен Ун, нито той ще стане следващият лидер," разказва Ри.

Правителството на САЩ не разкрива пред съюзника си Южна Корея, че държи Ко и Ри, докато те не са на американска земя, като очевидно с това е вбесило властите в Сеул.

За американските разузнавателни агенции, които се затрудняват да си осигуряват надеждна информация за това как функционира отвътре севернокорейският режим, бягството им е изглеждало като истински джакпот.

Ри обаче настоява, че те не са знаели особено много.

"От ЦРУ мислеха, че вероятно знаем някакви тайни, но реално не знаехме нищо," твърди той. "Просто се грижехме за децата и им помагахме да учат, така че естествено сме ставали свидетели на доста от личния им живот, но не сме имали нищо общо с военните. Не знаехме никакви ядрени или военни тайни."

Мадън коментира, че ценността на двойката от гледна точка на разузнаването е била ограничена. Александър Мансуров, експерт по лидерството в Северна Корея, който някога е учил в университета "Ким Ир Сен" в Пхенян, е съгласен с тази теза.

"Да, те разбират системата много добре," казва той. Те обаче "са пропуснали глада и възстановяването, прехода към новото лидерство и всички събития от последните 5 години. В този смисъл те още живеят в миналото."

Когато се приземяват в САЩ, семейството прекарва няколко дни в региона на Вашингтон, близо до ЦРУ - преди да се премести в малко градче, където южнокорейска църква им е предложила помощ, подобно на други, избягали от Севера.

"Хората в църквата ни задаваха много въпроси. Те знаеха, че сме от Северна Корея, но ни казваха, че не изглеждаме като севернокорейци. И не спираха да ни задават въпроси," споделя Ко.

Затова семейството се мести в друг град с много малко други корейци, или дори азиатци.

"Животът в началото беше труден. Нямахме роднини и работехме по 12 часа дневно," разказва Ри. Той е работил като строител, после се е занимавал с поддръжката на къща с апартаменти, все неща, лесни за работа без знания по английски.

Ко се е чувствала обезсърчена от невъзможността да работи и да допринася за бюджета на семейството. "Единственото, което можех да правя, без да говоря езика, беше химическо чистене," казва тя на корейски. Сега Ри говори приличен английски, но този на Ко все още си остава базов.

И така, те отворили малък магазин и работели до късно, Ри на машините, а Ко оправяйки поръчките. Скоро набрали популярност. "Да виждам децата ми да се справят добре в училище и съпругът ми да работи толкова усърдно ми даде сила и енергия да продължа," казва Ко.

Децата им не проявяват интерес към Корея, нито Северна, нито Южна. Най-големият им син е математик, вторият им син помага в бизнеса, а дъщеря им се занимава с компютърни науки.

Живеят комфортно, но определено не изглежда да са заможни. И със сигурност са много далеч от коняка и хайвера.

Защо нарушават мълчанието си сега?

Ри споделя, че иска да посети Северна Корея и е излязъл от дълбокото си прикритие, за да опровергае това, което нарича "лъжи", разпространявани за тях и семейството в Северна Корея от критици на режима, живеещи в Южна Корея.

Миналата година Ри и Ко заведоха дела срещу трима избягали от Северна Корея висши чиновници, които пред южнокорейска телевизия ги обвиниха в разнообразни престъпления от рода на кражба на милиони долари от режима на Ким. Двойката нае популярен адвокат - Кан Йонг-Сеок, за да води дело за клевета, но искът им бе отхвърлен с формални аргументи.

Дори и след годините, които двойката е прекарала в САЩ, Северна Корея все още има някаква привлекателност за тях.

Ри, който е особено внимателен в изказванията си пред репортери и се опитва да не говори негативно за режима, се надява да е човекът, който ще запълни разширяващата се пропаст в отношенията между Вашингтон и Пхенян.

"Крайната ми цел е да се върна в Северна Корея. Разбирам Америка и разбирам Северна Корея, така че мисля, че мога да бъда добър посредник между двете," казва той. "Ако Ким Чен Ун е такъв, какъвто го помня, може би ще мога да се срещна с него и да разговарям с него."

Мансуров описва надеждите на Ри да се върне в Северна Корея като "абсурдни".

"Той има добър живот в САЩ. Защо би искал да се връща? Освен ако е готов да отиде "на небето"", коментира той.

Ко казва, че й липсва родният й град - и привлекателността на родния град не е за подценяване в корейската култура - но все пак не иска да се връща. И тя не подкрепя идеите на Ри да посещава страната. "Как обаче да разубедя упорития си съпруг?"

За щастие на Ко, това решение в крайна сметка ще е на Ким Чен Ун. А той засега не демонстрира никакъв интерес да има посредници в обозримо бъдеще, които да му помагат да подобрява отношенията със САЩ.


На тази дата: 29 май 1989 г. В изявление по БНР и БНТ Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си

"Голямата екскурзия" - така е известен процесът на масово изселване от лятото на 1989 г. на български граждани от турското малцинство в страната.
Засегнатите са около 360 000 души, които са принудени набързо да изоставят домовете си и да потърсят убежище в съседна Турция.

Причина за това събитие става изявление от 29 май 1989 г. на председателя на Държавния съвет Тодор Живков (фактически държавния глава в комунистическата държава). Изявлението е излъчено по БНР и БНТ, в което основното послание е Турция да отвори границата си за желаещите да се изселят български граждани, на които ще се даде тази възможност.
На 3 юни турската държава отваря границата си и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г.

Само няколко месеца по-късно, огромният поток от хора принуждава турската страна отново да затвори границата, в края на август същата година.
В официалната позиция на българските власти по отношение на масовото изселване на български турци и мюсюлмани се използва думата „екскурзия“, което провокира медиите с известна доза печална ирония да нарекат събитието „Голямата екскурзия“.

Предистория

Още самото начало насилственото преименуване предизвиква съпротивата на турското население, която на места прераства в открити демонстрации и бунтове. На 25 и 26 декември 1984 г. има демонстрации в селата Бенковски, Каялоба, Горски извор, Могиляне, Пресека и Добромирци, в резултат на които има и убити.  Има протести и на много други места в Източните Родопи, за потушаването на които е сформиран специален кризисен щаб. На 17, 18 и 19 януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово край Котел. Михаил Иванов[8] посочва общо около 13-15 000 протестиращи в десетина села. Загиват 8 души (включително едно бебе), стотици са бити и задържани, а 517 човека са изпратени в лагера в Белене.

След 1985 г. съпротивата добива организирани форми. На 9 март 1985 г. на гара Буново от „протурски“ терористи е взривен вагонът за майки с деца на влака София-Бургас. При Атентата на гара Буново загиват 7 души - 3 деца и 4 жени, тежко ранени са 9 души (включително 2 деца). Във Варна през 1985 г. е образувана организацията „Турско национално-освободително движение в България“.

Втората отчетлива вълна от съпротивителни действия е в периода 1988-1989 г. През втората половина на 1988 г. несъгласни с Възродителния процес турци и помаци се присъединяват към Независимото дружество за защита на правата на човека. На 13 ноември 1988 г. е учредено Демократичната лига за защита на правата на човека в България с председател Мустафа Юмер и секретари Сабри Искендер и Али Орманлъ. През април 1989 г. в Джебел е основано “Дружество за подкрепа – Виена 89”.  Исканията на тези организации и техните членове за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции като Свободна Европа, Дойче веле и Би Би Си.

Голямата екскурзия

След протестите, между юни и август 1989 г. започва кампания по прибързано изселване под натиск на около 1/3 от засегнатото население. Това са около 360 000 души, които са принудени да се изселят от родината си в Турция, а по-късно около 150-160 000 от тях се връщат обратно след падането на БКП от власт. Кампанията бива обяснена в медиите от комунистическата власт като „екскурзия“, което става повод събитето по-късно да придобие известност в обществото като Голямата екскурзия. Изселените разполагат с много малко време, в което да съберат личните си вещи, но не и да организират продажбата на имотите си. Много от тях остават и до днес в Турция, след като са преминали границата с каруци, които теглят сами. Повечето от имотите им са незаконно заграбени от държавата.

Втората вълна от съпротивата на турците в България срещу насилствената асимилация през 1988 и 1989 г. изиграва значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.

Вицове, май 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/ 


При социализма един човек отива в Москва да си купи кола, плаща я, след което продавачът му обяснява, че щя е я получи на тази и тази дата след десет години. Купувачът се замисля за момент и след това пита: „Преди или след обяд?“. Продавачът, удивен от въпроса, пита на свой ред: „Какво значение има това?“ Отговор: „Ами водопроводчикът ще дойде преди обяд“.

***

На среща на любители гълъбари един любител разправя:
- Аз пък ще правя кръстоска на пощенски гълъб с папагал!
- Защо?!
- Ами ако не може да намери пътя сам, поне ще може да попита някого.

***

Майка към сина си:


- Рашили сме да купим вила, затова баща ти ще спре пиенето, аз пушенето, а ти какво ще направиш?
- Аз мога да спра училището!

***

- И тогава се хвърлих върху вълка и с един удар на ножа му отрязох опашката! - казва ловджия.
- А защо не главата?
- Някой вече го беше направил преди мен.

***

- Ало, искам да поръчам една пица Капричоза и пепси.
- Грешка има. Тук е телефон на доверието.
- Донесете капричозата и пепсито, че ще се самоубия!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/