Фотофакт: Менюто на др. Сталин по време на Ленинградската блокада

До края на блокадата на Ленинград, където освен, че са умирали от глад, хората са стигали до канибализъм, остава повече от месец, а това, на снимката е дневното меню на другаря Сталин в Кремъл. 22 декември 1943.

Руска рулетка с риба балон

Ръцете на Йошитака Такахаши треперят, докато реже и почиства кожата на рибата пред него. Напрежението се покачва, когато ножът му достига черния дроб. И най-малката грешка в отстраняването на силно токсичния орган би довела до мъчителна смърт на човека, който яде рибата.

Двайсет минути по-късно главният готвач успешно е подготвил цяло фугу – или риба балон – японски деликатес, чиято способност да осакатява и убива разделя кулинарните среди в страната.

Наблюдаван от проверяващ, Такахаши поставя месото, перките и други части в тавичка с надпис „ядливи“; в друга слага черния дроб, половите жлези и останалите органи, които съдържат невротоксин 1000 пъти по-силен от калиев цианид.

„Най-трудната част е да се гарантира, че частите, които може да се ядат, са напълно чисти – казва Такахаши, един от десетките готвачи, преминаващи през специализирано кулинарно училище в Токио, за да се подготвят за тежък тест преди получаването на фугу-лиценза си. – Ако дори малко от отровата достигне до ядивните части, би било катастрофално.“

Въпреки рисковете, властите в префектура Сага, западна Япония, призовават за край на десетилетната забрана да се сервира черен дроб – смятан от някои гастрономи за най-вкусната част от рибата – в ресторантите.

С помощта на местна риболовна компания и университетски изследователи, те твърдят, че са усъвършенствали метод за отглеждането на фугу, който гарантира, че не съдържа и следа от тетродотоксин. Ако бъде смелен, токсинът причинява изтръпване около устата, последвано от парализа и смърт от задушаване. Няма известен антидот.

Токсинът в рибата балон се произвежда, когато тя се храни с отровни морски звезди, охлюви и други същества. Отглеждането на фугу в свободна от токсини среда премахва риска – или поне това твърди теорията.

Но собствениците на стотици фугу ресторанти в Сага вече предупредиха, че освобождаващ закон би завършил с масови убийства на клиенти.

„Ако предложението на префектурата бъде одобрено, много хора погрешно ще повярват, че черният дроб на рибата балон е безопасен за ядене и това ще доведе до повече инциденти – казва Юичи Макита, вицепрезидент на ресторантьорска организация. – Няма абсолютно никаква гаранция за безопасност.“

Един от големите страхове е, че диви и отровни фугу ще се промъкнат сред изолираните за разплод и ще се смесят с нетоксичните си събратя.

„Аз никога не бих сервирал черен дроб или други отровни части, без значение колко ме уверяват, че са безвредни“, казва Такакаши, който ще се върне следващата седмица, за да положи финалния изпит.

Лобито на черния дроб, водено от губернатора на префектурата Йошинори Ямагучи, не се отказва. Панел от експерти от комисията по безопасност на храните в Япония ще оцени в края на годината доколко сигурно е отгледаното в Сага фугу.

Тръпката при опасността, която придружава яденето на риба балон, ѝ носи специален статут сред клиенти и готвачи, които трябва да се обучават най-малко три години преди изобщо да кандидатстват за лиценз. А успеваемостта на финалните изпити е едва 35%.

В ръцете на специално лицензираните готвачи фугуто носи съвсем малък риск за гастрономите, които плащат между 5 и 35 хиляди йени (около 606 лева) за комбинирано меню, където освен всичко останало има и перка от риба балон.

Яденето на фугу от нелицензиран готвач обаче може да е фатално – между 2006 и 2015 десет души са починали от това, повечето от които заради опит сами да приготвят деликатеса.

През XVI век военачалникът Тойотоми Хидейоши забранява консумацията на тази риба сред воините си. Подобни национални рестрикции остават в сила с различна продължителност през периода Едо (1603-1868). Фугу е единствената риба, която японският император няма право да яде.

Може би най-известната жертва на смъртоносния деликатес е кабуки актьорът и национален любимец Бандо Мицугоро, който през 1975-а умира четири часа, след като е изял четири черни дроба от фугу, след като е убедил готвача, че е развил естествена резистенция към парализиращия ефект на токсина.

Сегашното желание за промяна на закона, което според префектурата ще привлече туристи към Сага, идва след като няколко души бяха арестувани за това, че са сервирали черен дроб от фугу в ресторанти. В един от случаите, полицията в Осака задържа осем човека, включително ресторантьорски мениджър, по подозрение, че предлагат черен дроб от торафугу – най-таченият член от семейство фугу – като сашими.

Идеята за предлагането на токсичния орган – дори от предполагаемо безопасна риба – ужасява Фумияки Шимода, един от висшите членове на Фугу асоциацията в Токио. Той приготвя деликатеса от повече от десетилетие и е сервирал стотици порции.

„Как някой може да е абсолютно сигурен, че е ОК да се яде? – пита той. – Някои казват, че черният дроб е най-вкусната част, но никога не съм я опитвал и няма начин да я предложа в своя ресторант. Дори и яденето на орган, за който производителите настояват, че е безопасен, е като игра на руска рулетка.“

Кралев за игрите в Рио: Организацията е катастрофална

Бразилия още не може да разбере, че има ангажимента да организира най-голямото спортно събитие в модерната история. Организацията е катастрофална. Така българският министър на спорта Красен Кралев определи организацията на игрите в Рио. Той изрази недоволството си в профила си във Фейсбук.

"Транспортната система за извозване на правителствени гости, служебни лица, членове на Националните Олимпийски Комитети е колабирала. Шофьорите не знаят нито къде отиват, нито къде са маршрутите, нито къде са спортните съоръжения. Да стигнеш някъде навреме е невъзможно а валидността на пропуските за колите зависи единствено от настроението на пазачите. 

Охраните са неграмотни, груби и не зачитат никакви порядки.

Министри и премиери стоят с часове без транспорт и без съдействие от страна на безпомощните доброволци, които не винаги знаят добър английски за да могат да им помогнат. Няма никакъв протокол, въпреки че има представители на 206 правителства. Тренировъчните съоръжения са далеч от Олимпийското село (между 30 мин и час). Канализацията в селото все още дава дефекти.

 Храната е достатъчна, но с недобро качество. Добре е, че поне за извозването на спортистите има що годе някаква организация, за да не закъсняват за състезанията. Въпреки това, след приключване на церемонията по откриването, на организаторите им бяха нужни повече от два часа, за да върнат спортистите обратно в селото.

Организацията за посрещане на официалните гости също беше безобразна. Шест часа безсмислено размотаване с автобуси само за да се чуе семплата реч на бразилския спортен министър. И всичко това гарнирано с постоянно пристигащи сигнали за кражби в селото, обрани спортисти и прочее безумия сътворени от безпомощните организатори. Хаос и безхаберие - това бележи началото на игрите. Всички делегации протестират, но се съмнявам нещо да се промени до края", написа той.

На тази дата: 8 август 1815 г. Наполеон I Бонапарт напуска завинаги Франция, за да бъде заточен на остров Света Елена

/Таралеж/

Бонапарт е първият консул на Франция. На 18 май 1804 г. е провъзгласен за император под името Наполеон I Велики. Коронясан е на 2 декември 1804 г. След като е провъзгласен за император на Франция за по-малко от десетилетие установява контрол чрез завоевания или съюзи над почти цяла континентална Западна и Централна Европа до поражението си в битката на народите край Лайпциг, през октомври 1813 г. Абдикира през 1814 г. и е заточен на остров Елба.

През пролетта на 1815 г. се завръща във Франция, където управлява от 20 март до 22 юни 1815 (т.нар. Сто дни). След битката при Ватерло на 18 юни 1815 г.

Наполеон е пленен от британците и заточен на остров Света Елена. Разрешено му е да подбере съпровождащи офицери, които да се качат с него на английски кораб – Анри-Грасиен Бертран, Шарл-Тристан Монтолон, граф Емануел де Лас Каз и Гаспар Гурго. В свитата на Наполеон има общо 27 души. На 7 август 1815 г., на борда на кораба „Нортъмберленд”, бившият император напуска Европа, съпровождан от девет кораба, с ескорт от 3000 войници, които ще го охраняват на Света Елена.

На 17 октомври 1815 г. Наполеон пристига в Джеймстаун - единственото пристанище на острова. За местообитание на Наполеон и свитата му е определено просторната къща „Лонгуд Хаус” (бивша лятна резиденция на генерал-губернатора), разположена на 8 км от Джеймстаун.

Англичаните правят всичко възможно, за да направят бягството на Бонапарт от острова невъзможно. Къщата и прилежащата й територия, са оградени с каменна стена, в протежение на шест километра. Около стената са поставени часови по такъв начин, че да могат да се виждат един друг. На върховете на околните хълмове са разположени други, които съобщават със сигнални флагчета за всички действия на Наполеон.

Отначало императорът възлага големи надежди на смяната на европейската (преди всичко на британската) политика. На Наполеон е известно, че наследницата на английския престол, принцеса Шарлота (дъщеря на принц-регента, бъдещия крал Джордж IV), е негова страстна поклонничка. Но принцесата умира при раждане през 1817 г.

Новият губернатор на острова, Хъдзън Лоу, още повече ограничава свободата на императора: поставя граници на разходките му, изисква от Наполеон да се показва пред караулния офицер не по-малко от два пъти на ден, старае се да ограничи контактите му с външния свят. По този начин, Наполеон е обречен на бездействие - здравето му се влошава, за което Наполеон и свитата му обвиняват нездравословния климат на острова.

Вицове, август 2016 г.

Когато на опашката ги мързи...

СмЕх/Таралеж/

Първата женa астронавт от Kосмосa:

- Хюстън, имaме проблем!

- Хюстън слушa.. кaкъв е проблемът?

- Нищо, все едно!

- Повтaрям...Хюстън слушa..кaжете кaкъв е проблемът?

- Нищо!

- Кaжи де?

- Ако те беше грижа, щеше да знаеш.

***

Какво е ад? Място, където: готвачите са англичани, инженерите са французи, проститутките са американки, балерините са немкини, войниците са араби, продавачите са цигани, кинаджиите са италианци, а политиците са българи.

***

–Снощи гледах българско порно, с лекари и медицински сестри.

–Уха, сигурно е много яко?

–Глупости! През пет минути влиза някаква бабичка „само да попита нещо".

***

В ресторант:

- Келнер, поръчахме преди два часа! Колко още да чакаме!!!

- Още максимум 15 минути. След това затваряме...

***

Прибира се една лаборантка от море. На другия ден се връща бясна от работа и вдига скандал на мъжа си:

- Имаш любовница, гадино мръсна, и докато ме нямаше си я водил тука!

- Ти си луда! Няма такова нещо!

- Лъжец! Кръвта от комара, който хванах в спалнята, не е твоя!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Лятна буря уби 15 души в Скопие

Петнайсет души са загинали в резултат на лятна буря, придружена с пороен дъжд, преминала през столицата на Македония Скопие и близките околности. От министерството на вътрешните работи на страната посочват, че жертви има в населените места Арачиново, Сингелич и Стайковци.

За няколко часа в Скопие се е изляла месечната норма за дъждове. Пороят е бил придружен от силни пориви на вятър, в резултат на което са повалени много дървета.

Канализационната система не е могла да се справи с пороя, поради което в няколко райони на Скопие буквално са се образували реки. Над 30 коли се оказаха блокирани, а хората търсеха помощ чрез социалните мрежи. Заради стихията някои части на града останаха без ток.

Мобилизирани са всички служби на град Скопие, министерството на вътрешните работи, армията, заяви кметът на Скопие Коце Траяновски.

Иран екзекутира ядрен физик

Иран екзекутира чрез обесване ядрения физик Шахрим Амири.

Новината е съобщила неговата майка, която казва, че властите са й предали тялото на сина й, а по шията му имало следи от въже, предава BBC.

Иранският ядрен учен Шахрам Амири изчезна през 2009 г. в Саудитска Арабия. Според Техеран той е бил отвлечен от ЦРУ. Тогава медиите писаха, че е вероятно той сам е решил да не се връща в Иран и да е започнал да сътрудничи с американските спецслужби.

През юли 2010 г. той се прибира в Иран и дава пресконференция, в която заявява, че американските спецслужби са му предложили 50 млн. долара, за да им сътрудничи, но той отказал.

След това иранските власти го арестуват.

Екзекуцията не е била обявена, роднините разбират, едва когато им предават тялото на физика. Той вече е погребан.

Днес е плувният маратон Галата - Варна

Днес ще бъде даден старт на най-старото плувно състезание в България - Плувният маратон Галата-Варна. Състезанието се провежда за 76-и път в акваторията на Варненския залив. Рекорден брой плувци - 300 на брой, се очаква да се включат в надпреварата. Наградният фонд също може да бъде отбелязан като рекорден - 7000 лева, колкото бе и миналагта година.

В досегашната история на маратона рекордът по участие бе фиксиран през 2014 година, когато на на старта на нос Галата застанаха 280 плувци.

И тази година по традиция в надпреварата ще се включат освен състезатели от всички клубове в страната и любители, така и плувци от чужбина. Тъй като проявата не е по предварителни заявки, точният брой на плувците и представителите на различни държави ще стане ясен в деня на старта.

Стартът ще бъде даден в 10 часа в близост до нос Галата. Финалът е на буна номер 2 във Варна, разстоянието по права линия е 4400 м.

На тази дата: 7 август 1876 г. е родена прелъстителната шпионка Мата Хари

/Таралеж/

Мата Хари – скандалната танцьорка и куртизанка, успява да прелъсти и заблуди едни от най-могъщите мъже в Европа. Мъжете се състезавали за нейното благоразположение и тя винаги им го давала – но не за по-малко от 7500 долара на нощ. Сред нейните многобройни любовници са Жул Камброн, началник от Министерството на Външните работи на Франция, френският военен министър Месими, принцът на Германия, холандският премиер-министър Ван дер Линден, херцогът на Брънсуик и Вон Ягов, външният министър на Кайзера.

Един от нейните любовници имал типично френски план, с който тя да се спаси от разстрел в последната минута. Мата Хари, най-прочутата шпионка от библейската Далила и най-успялата любовница от мадам Помпадур насам, щяла да носи само едно дълго кожено палто на екзекуцията си. Когато войниците вдигнели пушките си, тя щяла да разтвори палтото си и със сигурност нито един мъж, в чийто вени тече човешка кръв, нямало да може да стреля по нейното великолепно тяло.

Всъщност това не е най-странната от многото хитрости разработени за спасяването на най-прочутата шпионка и куртизанка в историята. Докато тя чакала спокойно в затворническата си килия, изисквайки къпане във вана с мляко и всички останали луксове, които считала за необходими, любовниците на Мата Хари крояли план след план. Един плейбой-авиатор предложил да прелети над затвора Сен Лазар и да обстреля войниците от въздуха. Брилянтният адвокат на Мата Метр Клюне решил да изненада в последния момент нейните тъмничари с една техническа подробност – според френските закони една жена не може да бъде екзекутирана, ако е бременна и той, нейният 75-годишен любовник, щял да заяви, че тя носи неговото дете. Най-драматичен от всички бил проектът на Пиер де Мортисак, един благородник, който прахосва цялото си огромно богатство, опитвайки се да спечели любовта на Мата Хари. Пиер взаимства своя план направо от операта „Тоска“. Той възнамерявал да подкупи разстрелващия отряд да използва халосни патрони и неговата любима щяла да падне „мъртва“ при първия фалшив изстрел. По-късно през нощта, той и неговите съучастници, щели да изровят живото й тяло от гроба, който щял да бъде изкопан нарочно плитък, за да не може тя да се задуши в ковчега си.

Мата Хари, която знаела за тези, а и за други подобни планове, можела да си позволи да бъде спокойна и да се наслаждава на затвора си, долкото й позволявала мрачната обстановка. Дори и през онези последни часове в тъмницата, тя забавлявала своя млад доктор и двете скептични монахини, които я наблюдавали. Тя изпълнявала своите екзотични, разсъблечени танци и гощавала пазачите си с авантюристични истории от своето минало…

Това минало бе в голяма степен развенчано напоследък и то без основателна причина. Танцьорката на Седемте воала е не само това, което разказва легендата, но е дори още по-сложно създание. Нейните фотографии разкриват една сладострастна и привлекателна жена, притежаваща животинска чувственост, която омаловажава всеки неин дефект. Мата Хари знаела как да „движи своето дълго, слабо и гордо тяло, така както Париж не бил виждал никой друг да го прави досега“, казва френският писател Колет. Тя била олицетворение на секса, но мразела мъжете, които я обичали. Мъжете плащали на Мата Хари с пари, тайни и чужди животи, но тя можела да ги предаде във всеки един момент – обичайки това, което й давали, но мразейки онова, което смятала че представляват те.

Мата Хари не винаги била такава. Колкото и странно да изглежда, някога, преди да стане шпионин, тя била невинна, дори скучновата холандска домакиня. Зад фасадата, осигурена от псевдонима „Мата Хари“, се крие доста прозаичната Маргарета Гертруда Зеле. Бъдещата шпионка е родена на 7 август 1876 г., в едно малко холандско градче, а нейните религиозни родители я изпращат в католически манастир, когато тя е едва на 14 години. Но, когато отива на ваканция в Хага четири години по-късно, тя среща капитан Кембъл Маклеод, красив шотландец, който служел в Холандската колониална армия. Тази случайна среща щяла да промени целия й живот. Макар да бил двойно по-възрастен от нея – над 40-годишен – този развратен пияница някак си успява да впечатли Маргарета. Той се оженва за нея, но още преди да я отведе на остров Ява й разкрива първично бруталния си характер. Още преди да се роди първото им дете, Маргарета изстрадала доста побои от ръцете на Маклеод. В един от случаите той я заплашил със зареден револвер и толкова често й изневерявал с чужди жени, че тя накрая решила да потърси любов другаде.

Не съществуват данни за любовните похождения на Маргарета в Ява, но се знае, че тя е изучавала Ведите и други ориенталски книги, описващи насладите от чувствената любов, превръщайки се в експерт в това древно изкуство. Онези години в Ява я запознали с показните ритуални танци на местните жители. Докато тя упражнявала своите собствени интерпретации на тези танци, от нея започва да излиза наяве една нова личност. Тази трансформация завършва напълно, когато първото й дете е отровено от една медицинска сестра, която мразела Маклеод. Маргарета по-късно разказва, че е удушила слугинята, но, каквато и да е истината, мъртвото дете става причината за раждането на една нова жена. Дори раждането на нейната дъщеря Банда не успява да смекчи омразата й към Маклеод, когото тя считала за виновен за смъртта на техния невръстен син. След като семейството се завръща в Европа тя изоставя съпруга си, оставя Банда на грижите на роднини и започва кариерата, която щяла да я превърне в легенда.

Никой не знае със сигурност, кога Маргарета е танцувала за първи път гола в Париж и е излъгала света, че е родена „на юг от Индия… дете на семейство от свещена секта на Брама“. Но някъде през 1905 г., десет години след завръщането й от Ориента, тя за първи път казва на публиката си с мек и прелъстителен глас, че нейното име е Мата Хари „Окото на Зората“ и че ще изпълни дръзки, ритуални танци, каквито никога досега не са били виждани извън индийските храмове. Скептични или не, редакторите надушват печалбите и скоро нейното сценично име и фотографии се превръщат в обичайна гледка във френските вестници. Снимките, разбира се, се правели преди началото на изпълнението й, защото Мата Хари артистично отмятала прозирните си одежди и подобните на паяжини воали падали един след друг, докато накрая тя оставала на сцената чисто гола. Единствената част от себе си, която тя не показвала били гърдите й. Тя обяснявала, че съпругът й и ги бил обезобразил по някакъв начин. Някои от танците й били изящни, а други откровено развратни, но всичките й изпълнения се славели с изключителна популярност.

Екзотичният чар на Мата Хари пленява цяла Европа. Но нейните ласки винаги стрували скъпо, независимо дали изисквала пари в брой, разкошни бижута или луксозни апартаменти на Шанз-Елизе – и когато някой от нейните благородни и богати любовници се разорял, тя го изоставяла без да се двоуми. Тя се наслаждавала на секса – толкова много, че често била забелязвана да си „отпочива“ в парижките бордеи. Въпреки това тя мразела мъжете. С изключение на един любовник – слепият руски капитан Маров, когото съжалявала – мъжете за нея съществували, за да бъдат използвани. Безмерната суетност на Мата Хари също играела голяма роля във всичко това, както и вкусът й към лукса, с който тя вече била свикнала. Омразата и жестокостта, обаче я накарали да се превърне в шпионин. Тази жестокост е идеално илюстрирана от една нейна хвалба, според която тя била убила понито си Вичена, забивайки златното токче на обувката си в сърцето му, тъй като при една от мисиите й се наложило бързо да напусне Париж, а тя не можела да понесе мисълта, че някой друг ще язди кончето й.

Мата Хари става германски шпионин просто защото немците първи се свързват с нея.  Когато германците я завербуват, между 1907 и 1910г., тя вече осъзнавала, че популярността й като артистка намалява и ако французите се били сетили да й  направят по-добро предложение, тя със сигурност е щяла да го приеме. Тя е обучена в известното училище за шпиони в Лорак и получава кодовия си номер Х21, серия, издавана единствено на агентите отпреди войната. Този номер убедително доказва, че тя е била вербувана преди войната, а не се е присъединила към германското разузнаване по-късно като двоен агент. По време на Първата световна война тя изпълнявала добре задълженията си към своите началници. Френското разузнаване подозирало за нейните занимания още от самото начало, като дори я допуснало да се присъедини към тях. Но по онова време нищо не можело да бъде доказано. Сега се знае със сигурност, че Мата Хари е информирала германците за усъвършенстването на британския „наземен кораб“ (или танк), и, че нейните доклади за плановете на Съюзниците за офанзивата при Шемин де Дам са подготвили германците за това тайно движение. Ще са нужни доста страници, за да бъдат изброени останалите й предателства – непривлекателната, но смъртоносна информация, която тя купувала с тялото си. В замяна, тя предоставяла на французите единствено безполезна информация. Никой не е наясно с непоправимите вреди нанесени от нея на Съюзниците, тъй като тя била шпионин, който не оставял следи, макар да танцувала за хиляди и да спяла със стотици.

Краят на Мата Хари идва, когато самите германци я предават. Като най-скъпо платения им шпионин, тя се превръщала във финансова тежест, а засиленото наблюдение върху нея от страна на френското разузнаване я правело неефективна. Капитан Валтер Вилхелм Канарис, който по-късно застава начело на германските тайни служби през Втората световна война, разработва план, чрез който да я натопи. Тя е изпратена да вземе чека със заплащането си от една неутрална легация в Париж, но германците били написали съобщението си до нея, използвайки код, за който знаели, че е разкрит от французите. Тя била арестувана още преди да може да осребри чека си.

На 24 юли 1917г. Мата Хари е изправена пред военен съд по обвинение в шпионаж и така се превръща в най-известната от многото шпиони, които били съдени във Франция покрай истерията на войната. Френският прокурор бил повече от умерен когато заявил, че нейните действия са стрували на Франция най-малко 50000 живота, макар че доказателствата сочат за поне два пъти по-голяма бройка. Военният съд единодушно я осъжда на смърт…

На 15 октомври 1917г., в 04:00ч. сутринта, в килия 12 на затвора Сен Лазар, Мата Хари била будна и готова за екзекуцията си. Фантастичните планове за бягство се били провалили един по един и увереността й в нейната недосегаемост била разклатена. Старият Метр Клюне изпробвал номера с бременността, но когато докторът дошъл да я прегледа, Мата Хари осъзнала безсмислеността на плана и отказала прегледа. Колкото до идеята за коженото палто, тя била толкова очевидно абсурдна, че Мата никога не я била приемала за нещо по-сериозно от шега за повдигане на духа. Тя поискала позволение да напише три писма. Едното било за нейната дъщеря Банда, която молела за прошка. Красивата Банда щяла за ирония също да стане шпионка няколко години по-късно – една втора Мата Хари, която предупреждава апатичните Съединени Щати, че комунистическата заплаха грози Корея. Впоследствие тя среща същата съдба като майка си.

Докато отпивала от традиционната чаша с ром, която по закон се предлагала на всеки осъден на смърт, Мата Хари все още се надявала. Дори когато я извеждат навън в мразовитата утрин и я изправят пред дулата на пушките, нейното огромно его й вдъхвало сила. Мата Хари била вързана за едно младо дръвче и, отказвайки да сложи превръзката за очи, тя гледала в дулата на пушките, докато прочитали смъртната й присъда. Никой от свидетелите не съзрял и следа от страх по лицето й. Тогава, в ранната светлина на утрото, тази жена за която се знаело, че рядко показва емоциите си, се усмихнала на екзекуторите си. Може би е вярвала, че Пиер де Мортисак е успял да ги подкупи и в оръжията им има само халосни патрони, а от нея ще се иска единствено да се прави на умряла. Във всеки случай Мата Хари стояла изправено и даже не потрепнала, когато майор Масард излаял стегнато последната си команда. Тя не извикала, когато пушките изгърмели. Нейните любовници, гледащи сред свидетелите познали, че тя е мъртва само по алените въжета, които крепели свличащото се тяло. Нейният плейбой-летец наистина прелетял над затвора, но това бил напразен опит, който закъснял с няколко секунди. В 5:47 ч. тялото на Мата Хари, Окото на Зората, чийто голи танци били причинили смъртта на толкова невинни хора, се помръднало за последен път.

Вицове, август 2016 г.

Добро утро!

СмЕх/Таралеж/

Въпрос към радио "Ереван":

- Защо Бог измисли гравитацията?

Отговор на радиото:

- За да е сигурен, че няма да осeрем целия Космос...

***

И в района на Фукушима настъпи Есен.

Птиците пожълтяха, дърветата отлетяха на юг...

***

Две крави си пасяли. Едната:

- Понякога си мисля, че хората се грижат за нас само заради млякото и месото...

Другата:

- Айде стига с твоите конспиративни теории вече!

***

Две съседки се оплакват:

-Пък тоя, моя, като седне да пие и пие, пие... докато му се появят зелени човечета!

-Пак си добре. Пък на моя като му се появят и продължава да пие с тях!

***

На рецепцията в хотел двойка си наема стая. Рецепционистката ги пита:

- Откога сте женени?

- Аз от 6 месеца, а той от 5 години.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/