Борбата за Северния полюс

Северният полюс става все по-важен. Не само от климатична и екологична гледна точка. От векове за него се карат всички арктически държави: Русия, Канада, Норвегия, Дания (чрез Гренландия) и Съединените щати.

Най-голямо желание да стане собственик на Арктика има Русия. Но външният министър на Дания Кристиан Йенсен даде ясен отговор миналата седмица на искане от Москва държавите да встъпят в двустранни преговори за собствеността върху Северния полюс. Той директно отхвърли това предложение. "Трябва да прилагаме международните закони," каза той на репортерите.

Руското искане и бързата датска реакция са интригуващи. ООН в момента преценява руските, датските и канадските претенции за собственост върху сериозен дял от арктическата акватория. Руският ход като цяло се приемаше като опит да се постигне споразумение, което да изключи Канада, а Дания изглежда смята, че претенциите й са достатъчно основателни, за да изключи подобни маневри.

Едно е ясно: Арктика се нагорещява в метеорологичен, политически и екологичен аспект, докато държавите правят всички възможни усилия да използват ресурсите на региона.

Извън отхвърлянето от Дания на руските арктически ходове, канадски изследователи оповестиха миналата седмица, че са открили отломките от HMS Terror, един от двата кораба на британския изследовател сър Джон Франклин, участвали в обречения опит да преплава Северозападния морски път между Атлантическия и Тихия океан.

Другият кораб на експедицията, Erebus е открит преди две години. Тези два плавателни съда имат огромно символично значение, защото според Канада те подкрепят претенциите й за собственост върху морския път, който други държави, например САЩ, считат за международни води.

Наскоро и Китай предприе стъпки за инвестиране в мини в Гренландия, където разтапящата се ледена покривка разкрива огромни запаси от руди, включително минерали, жизненоважни за производството на мобилни телефони.

По подобен начин сондажни компании преценяват запасите от природен газ и петрол в акваторията, а туристически компании се подготвят да изпратят големи круизни лайнери в региона. Първото от тези пътешествия - на Crystal Serenity, вече се случи.

Огромни сили, политически и търговски, се подготвят за действие в Северния полюс, въпреки че всички те имат общ корен - както пролича миналата седмица.

Летният морски лед, който някога покириваше 7.5 млн. кв.км около Северния полюс, тази година е спаднал до 4.13 млн. кв.км, втората най-ниска стойност в историята. Темповете на годишни промени - дължащи се на нарастващите емисии от изкопаеми горива и повишаването на глобалните температури - сега са довели до загуба на ледена покривка, по-голяма от територията на Шотландия.

"Загубата на морски лед има и локални, и глобални ефекти, от животни и екосистеми до провокиране на допълнително затопляне чрез разкриване на океански води," казва Туайла Муун от Бристълския университет. "Всички ние би трябвало да бъдем шокирани от драматичните промени, случващи се в Арктика."

Повечето учени очакват при сегашните темпове на емисии, на Северния полюс до края на века вече да няма лед. Това означава, че ще има под 1 млн. кв.км морски лед останал в Арктика, като по-голямата част от него изолиран в отдалечени заливи и канали, а централният Арктически океан при Северния полюс ще е напълно отворен. И под "трайно" учените имат предвид, че ще има 5 последователни години с под 1 млн. кв.км лед към 2050 г.

Първата година без лед ще дойде много по-рано.

"Арктика се отваря, и всякакъв род повратни точки предстоят," казва Клаус Додс, професор по геополитика в Royal Holloway към Лондонския университет. "Ако централният Арктически океан е свободен от лед по няколко месеца в годината, кой ще контролира риболова и изхвърлянето на отпадъци там? Руснаците също така ясно са показали, че искат да правят сондажи за петрол и газ."

Същият аргумент се изтъква и от проф. Крис Рапли от "Юнивърсити Колидж" в Лондон. "Все по-обезледена Арктика променя нещата в геополитически план," коментира той.

"Вече има фундаментални промени, с инвазивни видове, навлизащи в затоплящата се Арктика и застрашаващи съществуващите популации", твърди Мелани Ланкастър от арктическата програма на WWF. "Специализирани арктически видове от рода на полярните мечки още отсега демонстрират признаци на стрес. Необходими са спешни мерки за запазването им."

Обаче Арктика, дивите й животни и четирите й милиона обитатели са изправени пред сериозна спънка: липсата на централизирана защита и контрол в региона.

Антарктическият договор забранява всякакъв минен добив, петролни сондажи или присъствието на военни - и строго следи всички екологични рискове по Южния полюс.

Но въпреки че никоя държава не владее Северния полюс, арктическите нации - Русия, Канада, САЩ, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия и Дания - имат коренно различни идеи как да се управляват най-северните региони на света.

"Арктическата защита на околната среда в момента се определя от отделни държави, от политици, които често се срещат далеч от нейните граници: в Москва, Копенхаген и Вашингтон," коментира проф. Майкъл Байърс от университета на Британска Колумбия. "Те се ангажират в доста различна степен със защитата на околната среда - като Русия е в дъното на класацията в това отношение, а скандинавските държави са на върха."

Но не само арктическите държави проявяват интерес към богатствата около Северния полюс. Китай наскоро се самоопредели със статут на "близка до Арктика държава". Той приема отварянето на арктическите води като възможност да поддържа достъпа си до най-важните ресурси на света.

Някои от основните рибни запаси на Земята мигрират на север, когато планетата се затопля, а арктическите резерви от минерални ресурси се разкриват от оттеглящия се лед.

"Китайците не крият, че проявяват интерес към арктическите рибни и минерални запаси," казва Додс.

Това повдига въпроса какво смятат инуитите и други арктически народи за употребата на ресурсите от други. "Те не са против разработката на ресурсите, но желаят да се взема предвид мнението им и да участват в експлоатацията им," пояснява Додс.

"Те не искат да бъдат измамени. Често обаче има разногласия сред общностите за избора, който трябва да направят. Дали минен добив ще съсипе туристическия потенциал на дадено селище например?"

Байърс е предпазлив. "Изпитвам огромна симпатия към местното население в Арктика, но то е малобройно и с ограничени ресурси. То се опитва да се намеси в процеса на вземане на решения на някои от най-могъщите компании и държави в света," коментира той.

Отношенията с местното население са една от критичните точки, които могат да провокират сериозни конфликти в региона. Инуитите вече са огорчени от отношението към тях в миналото, а комисията по помирение на Канада в момента проучва сериозни злоупотреби и тормоз, на които са били подложени хиляди деца в училища в региона през миналия век. Това огорчение може да има сериозен ефект върху бъдещите опити за развитие на региона.

От всички арктически държави Русия е най-решена да използва региона след затоплянето му. "Можете да видите доколко голяма е решимостта им по начина, по който реагираха на инцидента Arctic 30," казва Дънкан Депледж, директор на парламентарната група за секретариат на полярните региони.

През 2013 г. активисти на Greenpeace се опитаха да изкачат сондажната платформа "Приразломная" като част от протест срещу добива на петрол в Арктика. Руснаците ги арестуваха и първоначално ги обвиниха в пиратство, а по-късно в хулиганство. Те бяха освободени след два месеца под арест. "Това е ясен показател доколко сериозно те приемат Арктика," допълва Депледж.

Същата теза се подкрепя от Додс: "Руснаците са твърдо решени да покажат на света, че имат сериозни намерения там."

Дали тази решимост ще доведе до враждебни въоръжени конфликти?

Байърс не е особено убеден в тази възможност. "Арктика е много скъп регион за действие, а Русия не е особено богата държава. Цената на милитаризацията на Арктика би била неприемливо висока. Те може и да желаят да я контролират политически, така че да разполагат с инструменти за справяне с организации като Greenpeace, но не си представям те да водят война с друга арктическа държава."

Все пак последиците от промените в региона са притеснителни. Както коментира Рапли: "Продължаващото изтъняване на летния морски лед в Арктика е особено значимо и последиците от това са фундаментални. Арктическите държави се борят за предимство, и тепърва предстои да станат известни икономическите и екологични последици от новите търговски маршрути. Промените, които се случват, са по-мащабни и бързи от прогнозираното. Планетата изпраща ясно послание: времето ни изтича."

по Guardian

Руският депутат Пьотр Толстой: България ще я купим цялата

Изключително арогантно изказване отправи пред БНТ руският журналист и вече настоящ депутат Пьотр Толстой (влиза от партията Единна Русия), заявявайки, че „Българя може да я купим цялата“.

След като репортер му пожела да води доброжелателна политика към България, защото вече е депутат, той отсече: "Разбира се. Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме."

След това новият руски депутат сподели и вижданията си за развитието на ЕС и връзките с Русия. „Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия", добави Пьотр Толстой.

Партията на Путин спечели изборите

Партията на руския президент Владимир Путин "Единна Русия" спечели парламентарните избори в страната с 44,5% от гласовете. Това сочат резултатите от екзит пола, цитирани от РИА Новости.

На второ място е ЛДПР с 15,3% от гласовете, на третьем — КПРФ с 14,9%, на четвърто - "Справедлива Русия" с 8,1%.

Изборите завършиха с драстичен спад на активността на избирателите. Според първоначалните данни в Москва пред урните са се явили два пъти по-малко хора спрямо предишния вот през 2011 г.

Този състав на долната камара на парламента ще е с мандат до 2021 г. и по негово време Русия ще избира президент през 2018 г.

Това са и първите парламентарни избори в Русия след анексирането на Крим.

На тази дата: 19 септември 1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е.

/Таралеж/

1991 г. семейство туристи от Германия откриват в Алпите замразена мумия на човек, умрял около 3300 пр.н.е. Мумията днес се намира в археологическия музей в италианския град Болцано.

Археолозите наричат „ледения човек” Отци или Симилаунския човек. Откриването му дава на науката поглед върху човека от времето на халколита (медната епоха).

Ерика и Хелмут Симон от Нюремберг се разхождали из Оцталските Алпи. Слизайки към местността Тисенжок, те решили да минат по пряк път, и напуснали маркираната пътека. Вървейки през скалист улей, пълен със ледникова вода, те забелязали нещо кафяво на дъното му. Първо си помислили, че това е някакъв боклук, но когато го разгледали от близо, с ужас разбрали, че са открили човешки труп.

От леда и водата се подавали само главата, голите рамене, и част от гърба му. Тялото лежало с гърди към плосък камък, а лицето било закрито. Близо до трупа двамата туристи забелязали парчета от завита на руло брезова кора. Преди да напуснат мястото, те направили снимка на това, което смятали за нещастна жертва на инцидент при алпинизъм, случил се преди няколко години.

Изваждането на мумията от леда продължава четири дни, заради отлагане поради лошо време, липса на инструменти, липса на хеликоптер. На 23 септември използвайки пикели и скиорски щеки, екипът успял да освободи изцяло мумията от снега. От разтопената вода били извадени множество парчета кожа, връв, ремъци и снопчета суха трева. Така тялото е транспортирано с хеликоптер до Вент в австрийската долина Отц.

Леденият човек бил открит в каменен улей с дължина 40 м, дълбочина 2,5-3 м, и 5 до 8 м ширина. Ограден бил от стръмни скални стени и се намира на 3210 м. Дъното на улея било осеяно с големи обли камъни. Мумията лежала върху голям плосък къс от светъл гранит, разположен в западния край на група големи камъни.

Първите археологически изследвания на мястото на находката, били направени между 3 и 5 октомври с.г. Целта им била да се документира точното местоположение на мумията и останалите предмети. Настъпващата зима обаче сложила край на археологическите изследвания.

Между 20 юни и 25 август 1992 г. е осъществена втора археологическа експедиция, съвместен проект на няколко института. Снегът и ледът в улея са разтопени с помощта на парни турбини и оръдия за горещ въздух. В отложенията по дъното на улея са открити множество фрагменти от екипировката на Ледения човек: остатъци от кожа, трева, върви, парчета сурова кожа, мускулни влакна, коса и нокти. Част от счупеният дълъг лък също е извадена от леда. Намерена е и шапка от меча кожа до камъка, върху който е лежал трупа.

Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

Фейсбук остава на второ място в класацията за кратки съобщения. Първа позиция все още държи средният пръст...

***

Шофьорът на камиона, сменяйки гумата в студената зимна нощ, си мислеше:

- По дяволите! Казваше ми мама: учи, сине, да станеш гинеколог - и парите ти в джоба и ръцете ти на топло...

***

Кавга между две съседки:

- Ти си крава!

- А ти даже на крава не приличаш!

- Кой ма, аз ли не приличам???

***

Две мишки ядат лентата от филма “Отнесени от вихъра” в мазето на кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…

***

Питат различни националности – кой е най-характерният израз за езика им. Испанецът казва:

- За нас - е МАНЯНА. Това значи – спокойно – и утре е ден!

Турчинът казва:

- Нашият най-известен израз е - ЯВАШ-ЯВАШ. Това е нещо като МАНЯНА, ама ако не утре – то другата седмица или по- нататък...

Арабинът казва:

- При нас най-известният израз е ИНШ АЛЛАХ (по волята божия). Това е нещо като МАНЯНА и ЯВАШ-ЯВАШ, ама я няма тая степен на прибързаност.

Българинът казва:

- А нашият израз е ...ЩЕ ВИДИМ! ...да се ненадяваш!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/

Лиляна Павлова за "царските конюшни": Колкото повече дълбаем, толкова повече се заплита

Колкото повече дълбаем в тази история, толкова повече се заплита. Толкова повече започват да излизат неща страховити, които са се случвали повече от 12 години. С тези думи министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова коментира пред Би Ти Ви казуса с приватизацията на имота в центъра на София, в който преди десетилетия са се помещавали царските конюшни.

За това, че държавата е продала на безценица свои дялове в имота с раздробена собственост алармираха депутатите от БСП. Стигна се до оставката на областния управител на София и разследване на прокуратурата, а министерствата започнаха да проучват заплетения казус.

"През 2003 г. се случва нещо дълбоко крито - 5 декара от общо 7 са продадени от тогавашния областен управител Росен Владимиров (ДПС-бел. ред.) по схема дълг срещу собственост на варненска фирма", разказа тя.

През 2005 г. в началото на мандата на тройната коалиция парцелът изведнъж отново се оказва държавен и с него друга фирма прави заменка за имот на бул."Драган Цанков". Година по-късно собственикът от 2003 г. ипотекира всичките 7 дка (в това число – и тези, които са собственост на държавата) за почти 60 млн. лв., за да получи 30 млн. лв. като кредит. Междувременно, съсобствениците също правят сделки със своите дялове, разказа Павлова.

Тя заяви, че МРРБ официално е уведомило областния управител, че има дела, които се водят за терена. Той обаче еднолично се разпоредил с него и го продал.

Сега министерството опитва да развали сделката в съда.

Русия провежда парламентарни избори

Днес в Русия се провеждат избори за Държавната дума (руския парламент), губернатори в девет региона и депутати за 39 регионални парламента. Гласуването вече е започнало и се очаква да продължи 22 часа, като обхване 11 часови зони - от Далечния изток до Калининград на Балтийско море.

Избирателите са 111 млн. души. Разкрити са 94 000 секции. По-рано тази седмица се проведе вотът в чужбина, като над 9 000 руски граждани упражниха правото си на глас.

Руснаците ще изберат 450 депутати за долната камара. В парламента влизат тези партии, които преодолеят 5-процентовата бариера (по-рано беше 7%). Кандидатите за местата са 6500 души.

Промяна в избирателната система, според която половината депутати от 450-местната Държавна дума ще бъдат избирани на мажоритарен принцип, е в полза на управляващата „Единна Русия”, тъй като тя контролира държавата и местните ресурси.

Последните социологически проучвания предричат лесна победа на управляващите, която ще спечели достатъчно места, за да имат мнозинство.

Националните избори, които включват и първи избори в Крим, идват на фона на 80% одобрителен рейтинг на Путин, въпреки че Русия се бори с най-дългата си рецесия в 16-годишното управление на руския лидер.

САЩ няма да признаят резултатите от предстоящите руски парламентарни избори в Крим, обяви вчера Държавният департамент.

„САЩ не признават легитимността и няма да признаят резултатите от заплануваните за 18 септември избори за Руската дума в окупирания от Русия Крим”, каза говорителят на департамента Джон Кирби.

Разкрития: Вилата на Медведев - три пъти по-голяма от Кремъл! Видео

Фондът за борба с корупцията на Алексей Навални публикува разследване, в което за пръв път показва вилата на премиера на Русия Дмитрий Медведев.

Става дума за имението Миловка, която се намира на няколко километра от центъра на град Пльос.

Информацията за редовните посещения на Медведев и семейството му в Миловка беше известна и досега, но никога преди не бяха публикувани снимки на самата резиденция, която е обградена с 6-метрова ограда.

В блога на Навални са качени кадри, заснети с дрон над имението.

Опозиционерът посочва, че площта на комплекса е цели 80 хектара - "три пъти колкото Кремъл или 30 пъти колкото Червения площад".

На територията му се намира частно пристанище с излаз на р. Волга, склон за ски-спускания, три вертолетни площадки, няколко къщи, хотел и други сгради и паркови обекти - включително гигантска шахматна дъска и къщичка за патици.

Самата историческа вила Миловка е централната къща в комплекса и е затворена с допълнителни ограждения. Стойността на реставрацията и строителството в останалата част от имението се оценява на 25-30 млрд. рубли (330 млн. евро), твърди Навални.

Според разследването целият имот принадлежи на фондация "Дар", която го е закупила със средства, предоставени от акционерите на компанията "Новатек" под формата на дарения за "благотворителност".

Фирмата е вторият по големина производител на природен газ в Русия. От тези средства е платена реставрацията на имението и строителството на останалите обекти.

Фондация "Дар" е тясно свързана със съпругата на Медведев - Светлана, а председател на надзорния й съвет е съученикът на премиера Иля Елисеев.

През 2011 г. комплексът е включен във Фонда за опазване на историко-културното наследство. Това означава, че формално имотът не е собственост на Медведев, но той продължава редовно да отсяда в него, което се потвърждава и от активността му в социалните мрежи.

Говорителката на Медведев Наталия Тимакова обяви, че имотът в Пльос не принадлежи на министър-председателя.

Тя отбеляза, че обектите, в които "Медведев се разполага поради временно или постоянно местожителство", се намират под охраната на Федералната служба за сигурност - независимо дали са хотели или резиденции, държавна или частна собственост.

"Посочените обекти, както и другите обекти на времнно местожителство, не са собственост на Дмитрий Анатолиевич Медведев и не се използват от него или от семейството му на друго правно основание, например под наем", каза Тимакова.

Алексей Навални обаче продължава да твърди, че историята на имението е видим пример за корупционна схема.

ВИДЕО

На тази дата: 18 септември 1698 г. в Бастилията се заражда легендата за Желязната маска

1698 г. в парижката Бастилия е преместен от Пиемонт тайнствен затворник - човек, с желязна маска на лицето. Това е един от малкото достоверни факти от неговия живот, дал почва за многобройни хипотези за истинското име и произход на затворника.

Известно е, че затворникът пристига в Бастилията с надзирателя си Бенин Доверн дьо Сен-Мар, бивш мускетар, един от верните хора на Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа, министър на краля-слънце Луи XIV. Това също е потвърдено от запис в регистъра на Бастилията, направен с мастило: „В четвъртък, 18 септември, в 3 ч. следобед пристигна г-н дьо Сен-Мар, комендант на Бастилията, от остров Света Маргарита, водейки със себе си един затворник, който му е поверен още от Пинероло и когото той държи винаги с маска и чието име не се казва”.

От това излиза, че затворникът следва дьо Сен-Мар при всичките му премествания от крепост на крепост - от Пинероло, която Сен-Мар е командвал между 1665 и 1681 г., след това в Exilles между 1681 и 1687 г., на остров Света Маргарита от 30 април 1687 до 1698 г. и накрая в Бастилията. Той е докаран в Бастилията в покрита носилка и, съгласно предписанията, е заключен в едно от най-глухите подземия на крепостта-затвор, като с него е забранено да се разговаря. Живее в безмълвие и самота в килията си дълги пет години и умира на 19 ноември 1703 г. в Бастилията.

След 86 години парижани превземат с щурм Бастилията. Великата френска революция прави възможно обнародване на архивите на страшната крепост-затвор. Разкрити са вековни тайни, изяснена е съдбата на много жертви на кралския произвол. Но загадката на „Желязната маска” остава неразгадана.

Историци и писатели изграждат различни хипотези за личността на тайнствения мъж. Сред най-разпространените хипотези е, че това е граф Вермандуа, син на Луи ХІV от госпожица Дьо Ла Валиер. Принцът официално е обявен за мъртъв, покосен от чума, но се твърди, че е хвърлен в затвора за това, че е ударил плесница на дофина Луи.

Особено настойчиви са версиите, считащи, че „Желязната маска” е доведен брат на „краля-слънце”. Предполага се също, че затворникът може да е роден брат на Луи ХІV, негов близнак, който е изолиран заради опасност от междуособици в страната.

Вицове, септември 2016 г.

СмЕх/Таралеж/

При художника:

- Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който изглеждам доста по-млада?

- Разбира се, госпожо! Ако искате, мога да ви нарисувам с кофичка и лопатка за пясък в ръце?

***

Електронното гласуване може да бъде въведено само след като бъде измислено електронното кебапче.

***

Един отива при комшията и го пита:

- Абе, Пешо, ти ли вари ракия миналата седмица?

- Да, защо?

- Хайде да те помоля вече да не си изхвърляш джибрите в гората, че оня ден ходих на лов и едни пияни зайци ми опънаха  кучето!

***

Василиса Прекрасна била просто невероятна.  Вдигне дясната ръка - появява се езеро, вдигне лявата - лебеди плуват в езерото... вдигне още 200 грама - започват и по-сложни халюцинации...

***

- Защо в Африка са на почит по-едрите жени?

- Хвърлят по-голяма сянка.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/