вторник, 11 октомври 2016 г.

Вицове, октомври 2016 г.

СмЕх/Таралеж/


Руски военен самолет заминава за Чукотка.
Чукчи моли двамата пилоти на самолета да го вземат на борда и когато самолета мине над
неговото село, пилота да снижи на 50 метра и то щяло да скочи.
Самолета преминава над селото. Единия от пилотите казва на чукчито,
че са над неговото село и че самолета е на 50 метра. Чукчито скача.
Разговор между пилотите:
- Защо излъга чукчито? Не сме на 50, а на 250 метра от земята.
Вторият пилот отговаря:
- Предния път като снижих на 50 метра, едно чукчи слезе, а 5 се качиха...

***

Уравнението на Пайнер
(.)(.) + € = ( . )( . )
е известно в математиката като Уравнение на Пайнер

***

Ходи ми се в тоалетната, а там директорът вече 10 минути седи и говори по телефона. Никога не бях искал неговото място толкова силно, колкото сега.

***

В хотела сервитьорът любезничи със симпатична закусваща двойка – нали трябва да се заслужи бакшиша. Мъжът отговаря с нежелание на натрапника:
- Малко на ваканция, а?
- Да…
- А деца имате ли?
- Да…
- Решихте да ги оставите в къщи тоя път, а?
- Да…
- Колко е хубаво само двама без деца. Романтика!
- Да…
- А кой гледа децата?
- Жена ми…

***

- Какво е техника 3-то поколение?
- Техника, за която са събирали пари две поколения.

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


понеделник, 10 октомври 2016 г.

Оланд се чуди дали да приеме Путин

Френският президент заяви вчера в интервю за телевизия Те Ем Се, че си задава въпроса дали е целесъобразно да разговаря с госта. "Питам се дали срещата ще бъде от полза. Можем ли да направим така, че той да спре онова, което върши заедно със сирийския режим, т. е. да спре подкрепата за авиацията на режима, която обсипва с бомби населението на Алепо?", заяви Оланд.

"Ще му кажа, че това е неприемливо и че това дори накърнява имиджа на Русия", добави френският президент.

Оланд е убеден, че събитията в Алепо може да се определят като военни престъпления. "Извършителите ще трябва да отговарят, включително пред Международния наказателен съд", каза френският лидер.

Министърът на външните работи на Франция Жан-Марк Еро днес заяви, че президентът Оланд ще вземе предвид ситуацията в сирийския град Алепо, за да реши дали да се види с Путин, когато той посети Париж на 19 октомври, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Еро каза пред радио "Франс ентер", че ще поиска от Международния наказателен съд да разследва евентуални военни престъпления в Сирия. "Не сме съгласни с това, което Русия върши, с бомбардирането на Алепо. Франция е решена повече от всякога да спаси населението на Алепо", каза той.

"Ако президентът реши да се срещне с Путин, това няма да е за размяна на любезности", каза Еро.

В Русия продължава подготовката за посещението на президента Владимир Путин в Париж на 19 октомври, когато се очаква по-специално да преговаря с държавния глава на Франция Франсоа Оланд. Това заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, съобщи ТАСС.

Освен в преговорите в Елисейския дворец Путин ще участва в откриването на руски духовен център, посочи прессекретарят на руския лидер. "Нямаме друга информация от френските колеги и действаме съответно", коментира той изявления на Оланд по повод програмата на Путин във Франция.


Генерал Радев избяга от дебат с Цецка Цачева

Предизборният дебат в студиото на "Здравей, България" се провали, след като ген. Румен Радев не се яви.

Така Цецка Цачева, въпреки готовността си, не можа да влезе в сблъсък с основния си опонент.

"В която и точка да се намирам, ще се отзова, ако той иска все пак да проведем дебат", това заяви в студиото Цецка Цачева.




Фотофакт: Модни тенденции в Русия

На тази дата: 10 октомври 732 г. Франките спират нашествието на мюсюлманите в Западна Европа

732 г. край Поатие франките спират инвазията на арабите към Европа. Френско-бургундските
сили под командването на майордома на Меровингите Карл Мартел нанасят съкрушително поражение на арабските завоеватели от Омаядския халифат. После Карл Велики започва освобождаване на завладените от арабите територии, продължила 760 г. и завършила чак 1492г. 

Битката при Поатие е следствие на двадесетгодишни арабски завоевания в Европа, започнали през 711 г. с нашествието на Тарик ибн Зияд във визиготските християнски кралства на Иберийския полуостров. За времето си Умаядският халифат е най-голямата военна сила. На изток арабските войски достигат до днешен Пакистан. Арабската империя поглъща Персийската Сасанидска империя и големи територии от Византийската империя след пробива си в битката при Ярмук през 636 г. и през 718 г. достигат портите на Константинопол, откъдето са отблъснати с общите усилия на българите под командването на хан Тервел, който ги побеждава при Адрианопол, и византийците под командването на император Лъв III.

Арабите на Ал Самх ибн Малик, главен управител на Андалусия, превземат Септимания през 719 г. след завземането на Иберийския полуостров. Ал Самх установява столицата си в Нарбона през 720 г. и завладява няколко града под контрола на визиготските графове, но през 721 г. херцог Одо Аквитански изненадва арабите при обсадата им на Тулуза, разбива ги и ранява смъртоносно самия Ал Самх ибн Малик. Това поражение обаче не прекратява арабските набези в Галия и през 725 г. те достигат Отун в Бургундия.

През 732 г. арабите напредват на север към р. Лоара. След като е унищожила съпротивата в тази част на Галия, нахлуващата армия се е разделила на няколко части.

Карл Мартел знае, че освен него няма кой да спре мюсюлманското нахлуване в Западна Европа. Научавайки за тяхното приближаването, събира армията си и поема на юг с надеждата да ги изненада. Тъй като възнамерява да използва фалангова формация, за него от първостепенна важност е да избере за бойно поле залесена равнина, която ще възпрепятства противниковата конница.

Арабите нямат добро разузнаване и са изненадани да се натъкнат на присъствието на голяма вражеска сила на пътя им за Тур, недалеч от Поатие. В продължение на седем дни двете армии се дебнат, прибягвайки само до малки схватки.

Абд ал Рахман изчаква да се съберат всичките му сили, което се случва, но все още е обезпокоен. Отлагането обаче дава възможност и на Карл да събере пехотните си ветерани от краищата на кралството. Някои от тях служат под неговото командване още от 717 г. Той също свиква опълчение, но то се оказва полезно само за събиране на храна и тормозене на арабите.

Никой от двамата пълководци не желае да нападне, но накрая Абд ал Рахман се чувства задължен да заповяда нападение преди по нататъшно застудяване и срама от отстъплението. Арабите трябва да се изкачват по горист хълм, за да стигнат франките, което неутрализира част от преимуществото им в численост и тежка конница. Там на високото франкската пехота е построена във фаланга сред дървета, което им помага да устоят на арабското конно нападение.

Абд ал Рахман вярва в тактическото преимущество на тежката си въоръжена с копия и мечове конница, но неколкократните им устремни атаки, заповядани от арабския командир, се разбиват във вътрешността на дисциплинираната франкска пехотна формация. Издръжливите и опитни войници на Карл постигат това, което е смятано за непостижимо на времето – устояване на пехота срещу атака на тежка кавалерия.

Арабите, които успяват да пробият квадрата на франките, се опитват да убият Карл, но неговите феодали го заобикалят и не допускат нападателите. Изходът на битката все още е неясен, когато, според франкските историци, сред арабите тръгва слух, че техните противници заплашват плячката, която са домъкнали от Бордо. Някои от арабите веднага се втурват към лагера, за да защитят имуществото си.

Абд ал Рахман е обкръжен и убит, докато се опитва да спре отстъплението. Франките възстановяват формацията си и остават на мястото си през нощта, мислейки, че боят ще начене отново на следния ден. Когато на следващия ден арабите не възобновяват нападението си, франките още не помръдват, защото се страхуват от засада. Карл предполага, че противниците му се опитват да го примамят да слезе от хълма. Само след подробно разузнаване на умаядския лагер, в който са оставени дори палатките при прибързаното напускане, франките разбират, че арабите са се отправили обратно към Иберия с колкото плячка могат да носят.


Вицове, октомври 2016 г.

Странен светофар в Киев.

СмЕх/Таралеж/


Прибира се ловец от лов, кучето му го води. Мъртво пиян. Жена му критично го поглежда и пита:
- Колко водки изпи?
- Сааамо тррри...
- Шаро, колко водки?
- Ау, ау, ау!
- Хмммм... А колко бири?
- Ауууууууууууууууууууууууууууууууууууууу!

***

Интересно как арменците могат да търпят конякът им да отлежава петнайсет години! Ние гроздовата я търпим има-няма петнайсет минути!

***

- Ех, наборе, наборе, помниш ли, какво беше едно време? Как тичахме след момите?
- Че тичахме помня, ама защо тичахме не помня!

***

Мъж към жена си:
- Маро, прочетох, че по време на секс, мъжът изгаря толкова калории колкото ако пробяга 9 километра.
- Много бе... 9 километра за две минути...

***

- Здравей, скъпи! Какво правиш?
– Филм съм си пуснал.
– Пак ли някакви мръсотии?!
– Не… Мелодрама… Немска… за бедно момиче, на което в банята се разваля душа и идват да й помогнат трима водороводчика…

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/


неделя, 9 октомври 2016 г.

100 каба гайди и Цачева и Борисов

100 каба гайди посрещнаха кандидатите за президент Цецка Цачева и за вицепрезидент Пламен Манушев по време на откриването на предизборната кампания на ГЕРБ в зала „Арена Армеец”. Над 15 000 членове на партията бяха поздравени с кръшно българско хоро в началото на церемонията.

По време на мероприятието обръщения ще направят председателят на ПП ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов, председателят на Националния предизборен щаб на ГЕРБ и зам.-председател на партията Цветан Цветанов, зам.-председателят на ГЕРБ и кмет на София Йорданка Фандъкова, зам.-председателят на ГЕРБ и кмет на Бургас Димитър Николов, както и кандидатите за президент и вицепрезидент Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев.


Републиканците обмислят смяната на Тръмп с друг кандидат

Юристите на Националният комитет на Републиканската партия търсят законни основания за смяната на кандидата на партията за президент на САЩ Доналд Тръмп с друг. Това съобщава Politico, позовавайки се на източници в Комитета.

„Армия от юристи изучава „правило №9", позволяващо да се издигне нов кандидат в случай на доброволен отказ на предишния или неговата смърт”, заявява източникът пред изданието.

По-рано обаче Тръмп заяви, че шансовете да излезе от предизборната кампания са нулеви.

Изданието отбелязва, че Републиканците разглеждат възможността за смяна на кандидата месец преди вота, когато бюлетините вече са напечатани, а в някои щати дори е започнало ранното гласуване.

По-рано председателят на националния партиен комитет  Райнс Прибъс  заяви, че публичното очерняне на Тръмп от съпартийците му лишава Републиканската партия от всякакви шансове за победа в изборите.

Скандалът около Тръмп започна, след като в американските медии бяха разпространени видеозапис, на който той в частен разговор прави редица вулгарни и сексистки изказвания за жените. Във видеото Тръмп разговаря с известния телевизионен водещ Били Буш край снимачната площадка на сериал, в който милиардерът има епизодична роля. С нецензурни изказвания мераклията за Белия дом описва как е целувал, опипвал и се опитвал да склони за секс омъжена жена, чието име не се споменава.

Много от членовете на Републиканската партия побързаха да разкритикуват поведението на Тръмп.  По-късно бизнесменът се извини пред всички, почувствали се обидени от думите му и заяви, че публикуването на видеото е опит да се отвлече общественото внимание от реалните проблеми в страната.


Фотофакт: АБВ за президен(т)ски избори

АБВ стартираха предизборната си кампания с демонстрация на неграмотност. На огромен екран зад сцената думата "президентски" беше изписана с правописна грешка.

На тази дата: 9 октомври 1967 г. Че Гевара е екзекутиран, ден след като е заловен

1967 г. ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия. Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.

След завземане на властта в Куба през 1959 г. е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба - президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.

През 1965 г. се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия. В 1966 г. Боливия се управлява от военна диктатура начело с генерал Рене Бариентос Ортуньо, който сваля избрания за президент Виктор Пас Естенсоро с преврата от 4 ноември 1964 г. и слага край на революцията от 1952 г. По искане на Кастро, Комунистическата партия на Боливия купува земя в джунглата, в отдалечените планински райони, която да служи като тренировъчен лагер. Че пристига там на 7 ноември 1966 г., денят, в който започва Боливийския дневник. Преди това преоблечен като свещеник, отива да се срещне с Хуан Перон, заточен в Мадрид, но опитите да получи подкрепата на перонистите е безуспешен.

Преди да замине за Боливия, Гевара променя външния си вид, като бръсне брадата си и част от косата си, а останалата посивява, за да изглежда по-възрастен и неразпознаваем. На 3 ноември 1966 г. той тайно пристига в Ла Пас с полет от Монтевидео, Уругвай под името Адолфо Мена Гонсалес, уругвайски бизнесмен.

В групата му са 47 партизани, които приемат името Армия за национално освобождение, мнозинството, по-точно 26 са боливийци, но има и 16 кубинци от най-близкия кръг на Гевара, както и трима перуанци и двама аржентинци. Той има и групи за подкрепа в градските райони, но почти нищо не е направено, за да се създаде армия от истински партизани с подкрепата на местното селско население.

Първият базов лагер се установява в отдалечения район Нанкауазу. Подготовката не протича по план, крие опасности и малко е направено по съставянето на партизанска армия. С него е бившата служителка на ЩАЗИ Тамара Бунке Бидер, за която се предполага, че е служила и като агент на КГБ. Въпреки премеждията, 47-те партизани на Че са добре екипирани и бележат няколко победи през пролетта и лятото на 1967 г. На 9 март 1967 г. двама дезертьори дават сведения за лагера на боливийското правителство.

Това дава повод на правителствените сили да искат съдействието на САЩ и съседните страни. По показанията на дезертьорите ЦРУ открива лагера и по направените снимки идентифицира Че. Партизаните са принудени да напуснат лагера, за да избегнат обсадата на боливийската армия. На 23 март те постигат и първата си победа, защото редовната армия няма опит в тези планински терени. Партизаните обаче нямат вече редовна радиовръзка с Хавана. Доставените предаватели са дефектни, липсва организация и някои историци подозират саботаж. Гевара дава първа медицинска помощ на ранените боливийски войници, след което ги освобождава.

Че разделя силите си на 17 април, за да могат да изпращат съобщения до Куба и аржентинските комунисти. Хуан Акуня е поставен от Гевара за командир на втората колона. И двете групи не могат да се намерят три дни по-късно, защото Акуня е принуден да се движи по различен маршрут поради близостта на боливийската армия. При липса на място за среща и на алтернативни средства за комуникация между тях, те никога не се срещат отново.

По това време Ернесто Гевара пише послание към народите на света, което е прочетено по време на срещата на трите континента (Азия, Африка и Латинска Америка) в Куба, в което той изразява най-радикалните си твърдения: предлага глобална отворена война срещу САЩ, като приканва за създаването на „два, три... много Виетнами”.

На 20 април са заловени двама от партизаните - Сиро Бустос и Режи Дебре. И двамата са измъчвани от правителствените сили и предоставят информация, с която се потвърждава присъствието на Че в Боливия. Те се споразумяват с ЦРУ след изтезанията и по всяка вероятност (макар да няма писмени доказателства) предоставят чертежи и информация, с които правят възможно залавянето на Че Гевара по-късно. И двамата по-късно живеят в изгнание.

Гевара мисли, че има работа само с боливийската армия, която е зле обучена и зле екипирана. Но правителството на САЩ след като научава местоположението му, изпраща ЦРУ и специалните части за обучение и подкрепа на военните. През май армията арестува селяни, заподозрени в подпомагане на партизаните и премахва от всички околни болници лекарствата срещу астма.

На 1 август са изпратени двама агенти на ЦРУ, американци от кубински произход, за да засилят издирването. Това са Густаво Вийолдо и Феликс Родригес, които участват в инвазията в Залива на свинете. На 31 август колоната на Акуня, в която е и Таня, е нападната, докато пресича реката и унищожена. Жив остава само Реституто Кабрера, но по-късно, на 4 септември е заловен и екзекутиран.

През септември е предприета масова атака срещу партизаните от страна на боливийската армия, която успява да унищожи още една група. Последният контакт с градската част на ELN е осъществен на 15 септември. Последният член на тайните служби на Куба ненадейно и необяснимо напуска. За разлика от Конго, в Боливия не е направен нито един опит от страна на Куба за спасяване или помощ на Че Гевара. Изолирани, физически изтощени, без вода за пиене и храна, партизаните понякога трябва да носят своя водач, който страда от ужасни пристъпи на астма. Пътят им е пресечен от реката Рио Гранде, затова групата е принудена да се изкачи в планините в малкото селце Ла Игера, където в засада загиват трима души на 26 септември. Останалите живи 17 души се оттеглят и на 7 октомври тръгват отново към Рио Гранде. На 8 октомври е битката при местността Кебрада де Юро, близо до град Вайегранде, Боливия, където раненият Че попада в плен.

При залавянето, раненият на две места Гевара, чийто пистолет е станал напълно негоден за употреба, се провиква: „Не стреляйте! Аз съм Че Гевара и струвам много повече жив, отколкото мъртъв”. Той е вързан и закаран в кирпиченото училище на близкото село Ла Игера в нощта на 8 октомври. През първата половина на следващия ден отказва да бъде разпитван от боливийските офицери и разговаря само с боливийските войници. Един от тези боливийски войници, пилотът на хеликоптер Хайме Ниньо де Гусман, описва външността на Че като ужасна. Според него, Че има огнестрелна рана в десния прасец, косата му е сплъстена от мръсотия, дрехите му са скъсани, а ходилата му са покрити с необработени кожи. Въпреки посърналия външен вид, според него Че се държи с високо вдигната глава, гледа всеки в очите и единственото нещо за което моли, е тютюн за пушене. Гусман му дава тютюн и лула.

По-късно през нощта на 8 октомври, Гевара, въпреки че е с вързани ръце, успява да отблъсне боливийския офицер Еспиноса и го запраща в стената, след като последният се опитва да грабне лулата от устата му и да я запази за сувенир. В друг акт на неподчинение и незачитане, Гевара се изплюва в лицето на боливийския генерал Угартече малко преди екзекуцията.

На следващата сутрин, на 9 октомври, Ернесто Че Гевара пожелава да види учителката на селото, 22-годишната Хулия Кортес. Тя по-късно го описва като „приятен мъж с мек и ироничен поглед“ и заявява, че е много трудно да го гледа човек в очите, защото неговият поглед е „непоносим, пронизващ, и напълно спокоен.“ По време на краткия им разговор става въпрос за окаяното състояние на училището и контраста с Мерцедесите, които правителствените служители карат.

По-късно същата сутрин на 9 октомври боливийският президент Рене Бариентос издава заповед Гевара да бъде убит. Заповедта е дадена най-вече по настояване на Феликс Родригес, въпреки желанието на правителството на САЩ Че да бъде разпитан в Панама. Палачът е Марио Теран, сержант от боливийската армия, който сам доброволно изявява желание да застреля Че като отмъщение за тримата му приятели, убити в престрелка с партизанската група на Ернесто Че Гевара. Не се знае точната причина за незабавното убийство на аржентинския революционер, но се предполага, че ЦРУ се бои от възможността за неговото бягство от затвора и иска да избегне драмата на едно съдебно дело.

Мигове преди екзекуцията, боливийски войник го пита дали мисли за собственото си безсмъртие. „Не”, отговоря той: „Мисля за безсмъртието на революцията”. Когато сержант Теран влиза в колибата, Че Гевара му казва: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Стреляй, страхливецо! Ще убиеш само човек!”. Теран се колебае за миг, след което открива огън с полуавтоматична пушка и го ранява в ръцете и краката. Гевара се гърчи и превива на земята, очевидно захапвайки една от китките му, за да не извика от болка. След това палачът му стреля още няколко пъти и го ранява смъртоносно в гърдите в 13.10 ч. Гевара е прострелян общо девет пъти - пет пъти в краката, в дясното рамо и ръката, веднъж в гърдите, и накрая в гърлото.

Месеци по-рано, по време на последната си публична декларация на Конференцията на трите континента, той пише собствената си епитафия: „Където и да ни изненада смъртта, нека е добре дошла, но при условие че този наш боен вик ще достигне нечие възприемчиво ухо и една друга ръка ще се протегне да овладее нашите оръжия”.