Григор Димитров е на полуфинал в Австралия

Десетата победа от 10 мача през 2017 г. класира Григор Димитров за полуфиналите на Australian Open. Българинът спечели убедително с 6-3 6-2 6-4 срещу 11-ия в света Давид Гофен и изравни най-доброто си представяне в Големия шлем, след като през 2014-а попадна сред последните четирима на Уимбълдън. 

Оттогава изминаха повече от 30 месеца, а сега Димитров продължава невероятната си серия от старта на новия сезон. Най-радващото е, че в толкова напреднала фаза на турнира Димитров спечели три сета по категоричен начин, както беше и срещу Ришар Гаске в предишния кръг.

Григор си осигури 900 000 долара от наградния фонд и 720 точки за световната ранглиста, а на полуфиналите очаква спечелилия срещата между Рафаел Надал и Милош Раонич.

Радан Кънев обявява "Нова република"

Лидерът на ДСБ Радан Кънев и политици от ДСБ, кандидатът за президент на десните Трайчо Трайков, депутати от Гражданския съвет като Мартин Димитров, Иван Иванов и др. ще представят днес надпартийната платформа "Нова Република". Събитието ще е в хотел "Радисън" в София в ранния следобяд. Ето какво пишат организаторите:

Заедно ще подпишем Надпартийна платформа за Нова Република, за да изградим:

- Нова българска Република, стъпила на силни институции, върховенство на закона и безкомпромисна война с корупцията и мафията;

- Нова икономика с ниски данъци, които да остават близо до хората по места, със свобода за бизнеса от партиен рекет и обръчи, със силни и независими регулатори срещу картелите;

-Нова надежда, с политика в интерес на българските семейства и силна връзка между Българите в Родината и българите зад граница.

Инициативата беше предшествана от срещи в страната през последните месеци. Предстои и по-голямо събитие на инициативата на 4 февруари. Заявката на платформата идва преди очаквания "обединителен конгрес" на партиите от Реформаторския блок - СДС, ДБГ, НПСД, БЗНС и БНД. Той ще е тази събота в София. Идея за такъв конгрес имаше още при учредяването на РБ, когато ДСБ и Гражданският съвет бяха част от обединението, но тогава именно СДС и ДБГ го провалиха.

На тази дата: 25 януари 1905 г. Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света

Скъпоценният камък преди обработката.

1905 Работник в мина в Южна Африка открива най-големия известен диамант на света. „Кулинан”, наречен така по името на собственика на мината, тежи 3106 карата (над 620 грама). Когато е раздробен за обработка, се получават 9 големи скъпоценни камъка и 100 по-малки. Най-големият - „Кулинан - 1”, е от 516,5 карата и го монтират в британския кралски скиптър.

Легендата разказва, че туземецът бил нает от предприемача Кулинан по време на диамантената треска в Африка. 

Кулинан решил да разработи рудник, кръстил го “Премиер”, но по време на изкопните работи се наложило да се изкопае кладенец, за да се търси вода. Само на 30 см. работниците ударили на камък, който не се поддавал изобщо на опитите да го раздробят с кирки и лопати. Туземците се опитвали да разбият най-големия в света диамант, чиито размери се оказали 100 х 65 х 50 мм. Той бил наречен “Кулинан” по името на собственика на мината. Хората се стичали на тълпи да гледат диаманта в банката на Йоханесбург, където бил изложен.

9-те най-големи къса след разделянето.

По-нататъшната съдба на този скъпоценен камък го отвежда във Великобритания. През 1907 г.

е купен за 150 000 фунта стерлинги и поднесен като подарък за рождения ден на крал Едуард VII. По онова време стойността на диаманта е била реално 9 милиона фунта стерлинги, които в днешно време могат да се приравнят на стойността на 94 тона злато. Приемайки скъпоценния камък, кралят обещал, че ще го съхрани в същия вид сред историческите ценности на английската корона. Но в същото време е запазена репликата му, че ако той бил попаднал на тоя камък, е щял да го помисли за стъкълце и презрително да го подритне с крак.

Кралят не спазил съвсем обещанието си – още на следващата година диамантът “Кулинан” е отнесен в Амстердам на най-добрия ювелир Йозеф Аскер, който получава поръчка да раздели само с 1 удар камъка така, че да се получат минимално количество късове. Няколко месеца минали в изучаване на структурата на камъка, за да се избере най-подходящата точка за удара. 

Накрая ювелирът не се решил сам да го нанесе и предоставил тази възможност на ученика си, а според легендата самият той припаднал от вълнение в решителния момент. Когато се свестил, разбрал, че изчисленията му все пак са били правилни и диамантът е разделен успешно. Операцията била повторена още няколко пъти и накрая се получили 9 големи камъка и 100 по-малки. Шлифоването им отнело 2 години на майстора. След 7 години обработката на основните камъни на “Кулинан” била завършена.

От диаманта са направени 105 брилянта с обща маса 1063,65 карата. Най-големият от тях е наречен “Кулинан I” или “Голямата звезда на Африка” и е с маса 516, 5 карата (или 103,3 грама). Брилянтът е обработен във формата на панделка и украсява кралския скиптър, изложен в Тауър. “Кулинан II” тежи 317,4 карата, има форма на изумруд (почти правоъгълна форма) и украсява британската корона, която също се съхранява в Тауър. От частите на диаманта, останали след обработката на първите 2 брилянта, са получени още 2 – “Кулинан III” (94,45 карата) и “Кулинан IV” (63,65 карата), както и 3 по-малки брилянта, наречени “Малките звезди на Африка”. 

Останалите късове са послужили за получаването на още стотина брилянти с тегло между 5 и 28 карата. “Кулинан III” е инкрустиран в короната на кралица Мери. Формата му е като на крушовидна перла и също се съхранява в Тауър. Може да се носи самостоятелно на верижка. Брилянтът “Кулинан IV” е квадратен по форма и се намира отново в короната на кралица Мери. Може да се сваля и да се носи като брошка. "Кулинан VI" се намира в короната на кралица Мери.

Вицове, януари 2017 г.

Брак по сметка и брак по любов

СмЕх/Таралеж/

С жена ми ходихме в много автентичен етиопски ресторант. От хеликоптер ни хвърлиха една торба с ориз на масата.

***

Съседката дойде за сол, а аз нито сол, нито мерак имам.

***

Да ви кажа, не мога да повярвам за какви глупости се развеждат хората. Ние с мъжът ми, вече 47 години сме заедно. Имали сме тежки спорове, но никога не сме си и помисляли за развод! За убийство да, но не и за развод.

***

Лектор пропагандира трезвеността пред пълна зала.

- Нека направим един опит. Вземаме две кофи - едната напълваме с вода, а другата - с алкохол. Поставяме ги пред едно магаре. Към коя от двете кофи ще тръгне магарето?

- Към тая с водата! - обажда се някой от залата.

- Правилно! А знаете ли защо?

- Щото е магаре, затуй.

***

Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали тя му казала:

"Дай си моето момче шепите да ти сложи леля малко орешки".

То казало: " А, сложи в на тате шепите".

Тя го попитала:"Защо?", а момчето казало:"Неговите са по големи".

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/ 

Потвърдено: Огнян Герджиков ще е служебен премиер

Бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е бил избран за служебен премиер от президента Румен Радев, потвърдиха източници от президентсвото.

Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 г. в София. Завършва в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет и в Хамбургския институт „Макс Планк“. Асистент при проф. Нисим Меворах, а по-късно професор по търговско право в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на монографии и десетки статии в областта на търговското право.

Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание от НДСВ. На 5 юли 2001 г. е избран за председател на 39-ото Народно събрание. На 4 февруари 2005 г. е свален предсрочно от длъжността. В 40-ото НС е председател на парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.

Носител на орден „Стара планина“.

При президента Румен Радев в момента се събират хора, които, според източници, близки до администрацията, ще са част от служебния кабинет и екипа на държавния глава. Очакванията са Радев да разпусне Народното събрание в петък и тогава да обяви министрите си.

На "Дондуков" 2 в момента са Кирил Ананиев - най-вероятният финансов министър н правителството на президента. Там е и Гълъб Донев, за когото се говори, че ще поеме социалните дейности. В сградата влезе и посланика ни в Берлин Ради Найденов.

Обновена!

Тру Стори: Гражданин платил горивото на автобуса, с който пътувал

Снимка: Деян Йотов, ФБ

С фразата „Това може да се случи само в България“, започва разказът на Деян Йотов, във ФБ, който, както сам казва – като „обикновен гражданин на родната татковина и на европейското семейство“, стартира едно пътешествие, което ще запомни за цял живот.

Йотов закупува билет „отиване и връщане“ от Бургас за София с фирма „Юнион Ивкони“. На 22 януари, в 1 ч. през нощта, се качва с още осем души от автогара „Юг“ в морския град. По график, трябва да пристигне в София в 7 ч. сутринта. Още с качването си в превозното средство, му прави впечатление, че предното стъкло на автобуса е спукано. Но това, както сам установява, ще е най-малкият проблем.

След около 100 км., някъде в Сливен, се събужда от суетене в града и с изненада установява, че автобусът е спрял, двигателят – не работи. В началото решава, че има повреда, но истинската причина го озадачава още повече – в резервоара няма гориво. Йотов разказва, че около един час шофьорите звънели на всякакви телефони, докато не им казали „оправяйте се“. По полулегален начин, с връзки, единият от водачите източил от друг автобус около 35 литра дизел. Горивото, обаче, щяло да стигне едва до Стара Загора. И така, със скромно зареденият резервоар, потеглят, а по пътя двамата шофьори започнали да си смятат парите за колко гориво ще им стигнат, за да могат да заредят. Пребърквайки всичките си джобове, успели да съберат около 80 лв., което, по сметките им, щяло да стигне до Пловдив.

„В автобуса вече бяхме станали около 15 души (след като взехме и хорицата с малките деца от Сливен, които чакаха на гарата час и половина да дойдем от другия край на Сливен). Петима от нас гонеха самолет и стана вече "забавно"! След известно тюхкане и звънене на колеги за пари по пътя (които се оказа че също нямаха) от страна на нашите шофьори, реших да взема нещата в свои ръце .... нямаше какво друго да мислим, всички се ослушваха, нищо че полети гонеха и типично по български мрънкаха за закъснението“, разказва Деян Йотов.

Той им казал, че ще лети и в 9 ч. трябва да е в София, накарал ги да спрат на бензиностанция, а той да им даде пари да заредят гориво, само да стигне навреме в столицата. И така, след кратко отбиване и 200 лв. сметка за гориво, автобусът благополучно поема по маршрута си. В столицата, от фирмата „Юнион Ивкони“ осребряват фактурата му и Деян Йотов си взима обратно парите.

Това, обаче, не прави ситуацията по-малко абсурдна – пътник да плаща за гориво на автобуса, за който си е закупил билет, за да стигне до мястото, за което пътува.

От компанията „Юнион Ивкони“ поясниха, че са запознати със случая и провеждат собствено разследване. Според техен представител, най-вероятно става въпрос за криминален случай. Тоест – някой е източил горивото от автобуса. От фирмата са категорични, че нямат практика да пускат превозни средства с празни резервоари.

Павлова: Нормално е да има дупки по пътищата след такава зима

Безспорно всяка зима, особено в старите и неремонтирани участъци, нормално е с толкова обилен валеж, толкова ниски температури и тежестта на тези тежкотоварни средства, асфалтът да цъфне. Това е неизбежно. Това заяви в ефира на Нова телевизия Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството в оставка.

"Там, където не сме правили цели ремонти, резултатът е това. Кръпки между кръпки и става това. Друго е да правим пълна рехабилитацията", каза тя.

"Важно е да се знае, че в момента, това, което правим, като кръпки ежедневно, се прави със студена асфалтова смес. Тя е временна, а пролетта ще се направят с топла", заяви министърката в оставка.

"Аз живея в тухлен блок и нямам нужда от саниране", призна Павлова и добави: "Тенденциозния репортаж, който показахте по-рано днес беше с очевиден политически привкус! Репортажът е направен много професионално. Би трябвало да показвате ефективно нещата. Това е негативна компроматна война, започната от нашите опоненти от БСП, което е много грозно", скастри Ани и Виктор министърката в оставка.

"Крадецът вика дръжте крадеца. Всички помним техните управления. При тях какво остана построено - нищо, а ние, да, имаме проблеми, но резултати са налице", отговори Павлова на думите на Корнелия Нинова, че ГЕРБ краде от европроектите.

"Трябва да говорим и да се мерим не с пропагандата на БСП, а с факти. Разиграват драматургия ден след ден, лъжа след лъжа.", добави тя.

Средната работна заплата ще надхвърли 1 000 лева още тази година

Средната работна заплата ще надхвърли 1 000 лева тази година, обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пред БНР.

Икономиката ни ще нарасне с 3 %, а ако има политическа стабилност, може и с повече, което ще се усети от хората, допълни Велев. През последните 10 години в България доходите растат най-бързо в целия Европейски съюз. Ние очакваме и тази година ръст на доходите от 5-6 процента, твърди още той.

На тази дата 24 януари 1972 г. Селяни откриват японския сержант, който не разбрал за края на Втората световна война и 28 години се укривал

На 24 януари през 1972 година, докато пресичали девствената джунгла в Гуам, отивайки да проверят рибарските си мрежи, които били заложени в местната река, двамата селяни Хесус Гуеняс и Мануел Де Гарсия се натъкват на една странна находка. Пред изумените погледи на рибарите се изтъпанчва приличащ на първобитен дивак човек, който след кратка схватка двамата успяват да заловят и да отведат в местния полицейски участък.

Странният индивид, който бил напълно контактен и адекватен заявил, че се казва Шоичи Йокой, представил се като редник от японската армия и обяснил, че от 1944 година се подвизава в джунглата на Гуамо. В продължение на 28 години японеца успешно се укривал в собственоръчно направена землянка и нямал никаква представа,че войната отдавна вече е свършила...

Историята на редника започнала в края на 44-та. Тогава японската армия успяла успешно да превземе почти всичките тихоокеански острови, в това число и Гуамо. В редиците на окупаторите се намирал и нашият герой Шоичи. Не щеш ли обаче, войната в тези райони взела, че се закучила и тъй като японците на практика нямало накъде да се изтеглят, повечето от тях вместо да се предадат се биели самоотвержено докато не загинали.

На Шоичи не му се наложило да води чак такива битки на честта, защото в суматохата на боевете изостанал от частта, към която се числял, загубил се и се наложило да се покрие в местната джунгла. Нямал никакъв интерес да се предава, защото прекрасно осъзнавал факта, имайки предвид безчинствата, който вършели японците, че ако бъде заловен от местните, веднага ще бъде убит. Не бил привърженик и на ритуалните японски самоубийства, до които почти всеки японски войн в беда би прибягнал и предпочел да се скрие, за да оцелее.

За целта навлязъл навътре в джунглата, избрал си едно безлюдно място и си направил землянка, в която смятал да поживее известно време търсейки начин да се измъкне. С течение на времето се сдобил и с разни примитивни оръжия, с които успешно ловувал дивеч, а когато не наблягал на месото се хранел с плодове и корени. Колкото и да звучи парадоксално изкарал по този начин умопомрачителните 28 години. Всичко свършило на 24 януари 1972 година, когато двамата гуамски селяни, които споменах в началото съвсем случайно го открили. Въпреки, че по време на войната японците били избили доста от роднините на хората от Гуамо те не се отдали на мъст, а след като го разпитали, най-човешки предали изтерзания боец на японските власти.

И така, след почти три десетилетия в изгнание, Шоичи най-сетне се завърнал в страната на изгряващото слънце. Там почти никой не искал да повярва, че е издържал толкова време в нелегалност и то насред джунглата, но в последствие, когато самоличността му била установена и всичко съвпаднало войника взел, че станал супер известен. Медиите го обсипвали с внимание, канели го по разни предавания, интервюирали го, а интериорът на землянката му бил изложен в местния музей в Гуамо. След половин година шумотевица около отшелническият му живот обаче, хората започнали все по-малко да се интересуват от Шоичи и лека-полека от известна личност той се превърнал в обикновен японски пенсионер. Изживял си спокойно старините и когато чукнал 82 години, починал от инфаркт. По ирония на съдбата бил погребан в родното си място, точно под надгробната плоча, която майка му сложила на гроба му още през 1945 година.

Вицове, януари 2017 г.

СмЕх/Таралеж/

Щастието не е крайна спирка. То е начин на пътуване.

Жена се вози в такси и се обръща към шофьора:

– Господине, бихте ли ми спрели ей там... до онова котараче?!

Шофьорът:

– До предните или до задните лапички, госпожо?

***

Когато една жена се омъжи щастливо, тя започва да се изпълва с щастие... Изпълва се, изпълва се - понякога до 100 и повече килограма...

***

Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал:

- Що караш?

- Ммм нищо - отговорил Геле.

- Вдигни вестника!!

И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал:

- Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника!

И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал:

- Абе че крадеш, крадеш - ама кажи ми кво крадеш?

- Кьорав ли си... колички!

***

Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита:

- Как ти се струва?

- Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече...

***

Мъж ляга да спи с жена си. Изведнъж жената пита:

- Вратата заключи ли?

- Заключих.

- Френското резе дръпна ли?

- Дръпнах.

- Холандският лост постави ли?

- Поставих.

- Английския катинар заключи ли?

- Заключих.

- Верижката сложи ли?

- Бре, забравих я.

- Е, да, разбира се. Крадци, влизайте и грабете!

Всяка сутрин нови вицове в /Таралеж/