Към 1945 г. Германия вече е в развалини. През последните дни от войната, когато Червената армия настъпва към Берлин, Хитлер премества щаба си в града. В бункера, изграден под градината на канцлерството, прекарва последните си дни.
Сред лакеите си нацисткият диктатор изиграва последното действие на своя живот. Той прекарва часове пред огромни военни карти, премествайки цветни карфици, обозначаващи несъществуващи вече бойни части. Хитлер е в състояние на пълно нервно изтощение — въпреки че е само на 56 г., той изглежда преждевременно състарен. Здравословното му състояние след грижите на съмнителни лекари дори се влошава още повече. С изключение на Гьобелс, Мартин Борман, секретарките му и още няколко души, подчинените му го напускат.
Хитлер осъжда Гьоринг за опит да заграби водачеството му и Химлер, който търси начини за преговори със съюзниците. Алберт Шпеер, райхсминистърът по въоръжаването и военната продукция, отказва да изпълнява политиката му на обгоряла земя (унищожение на промишлената структура на предстоящите на овладяване от противника земи).
Най-сетне осъзнал, че е победен, Хитлер решава да напусне света, „жертвайки се“ във Вагнеров стил. Той казва, че Германия също като него трябва да предприеме самоубийство, защото германците не са били достойни за гения му и са загубили борбата за своя живот. Остава да свърши още само две неща.
В ранните часове на 29 април 1945 г. той се жени за метресата си Ева Браун и веднага след това диктува личното си и политическото си завещание, в които се опитва да оправдае живота и дейността си. На следващия ден се оттегля в апартамента си и се застрелва, а Ева поема отрова. В съгласие с нарежданията му телата на двамата са залети с бензин и изгорени в градината на канцлерството.
Десетилетия по-късно - през 2009 г., американско ДНК изследване оспорва версията за самоубийството на Хитлер и смъртта му в неговия бункер.
10-сантиметрово парче от череп с дупка от куршум, за което след края на войната се смяташе, че принадлежи на водача на нацистите, се оказа, че е на жена, на възраст между 20 и 40 години. Преди това учени и историци го смятаха за категорично доказателство, че Хитлер се е застрелял в главата, за да не бъде пленен. Парчето е било намерено пред бункера на фюрера от съветски войници и съхранено в архивите на КГБ.
ДНК експертизата възроди теорията на конспирацията, че Хитлер не е умрял през 1945 г., че е оцелял и избягал в Южна Африка или другаде, и историята за смъртта му трябва да се пренапише отново.
Изследването на черепа е дело на археолога от Университета на Кънектикът Ник Белантони. Когато Белантони отишъл в Държавния архив в Москва, за да вземе ДНК проби, му показали опръсканите с кръв останки от канапето в бункера, където се смяташе, че Хитлер и Ева Браун са се самоубили.
Според свидетели телата на Хитлер и Браун са били увити в одеала и отнесени в градината извън бункера. Те са били пуснати в кратер от бомба, залети с бензин и подпалени.
През май 1945 г. екип от руски съдебни медици изкопал предполагаемия труп на диктатора. Част от черепа липсвала, вероятно отнесена от изстрела при самоубийството. Парче от челюстите съответствало на стоматологичните данни на Хитлер, според асистент на неговия зъболекар, който бил пленен. Освен това тялото имало само един тестис.
Тайно от света трупът на Хитлер бил заровен в Магдебург в тогавашната Източна Германия. Година по-късно по заповед на Сталин, който се съмнявал, че Хитлер се е самоубил, била намерена липсващата част от черепа.
Американският археолог твърди, че е малко вероятно въпросното парче от череп да е на Ева Браун, която е била на 33 години. „Няма сведения Ева Браун да се застреляла или да е била застреляна по-късно", казва той.
През 1970 г. от КГБ изровили останките, кремирали ги и тайно разпръснали праха в река. В архивите на съветските тайни служби били запазени само челюстта (остава скрита за широката публика), парчето от череп и останките от опръскания с кръв диван.
Според теорията от 2009 г. съветските войски вероятно са открили трупа на двойник на Хитлер.
В София се провере традиционният първомайски митинг-шествие
на БСП по случай Международния ден на труда и празника на левия печат.
